Галъп: Църквата е сред най-одобряваните институции у нас
Три четвърти у нас се дефинират като православни, само че малко под две трети заявяват религия в Бог. Това разминаване сред самоопределянето като " православен " (християнин) и декларираната религия в Бога, произтича от събитието, че Българската православна черква се възприема освен от верска позиция, като религиозна организация, само че и от световна позиция – като историческа институция, непроменяемо обвързвана с българското общество и държавност, а в избрана степен и като част от обичайна идентификация на българската националност.
Нивата на заявена религия не се трансформират значително в последните години у нас. Църквата и патриархът се употребяват с всекидневно удобните за такива институции равнища на известност . Една пета от запитаните у нас настояват, че постоянно посещават религиозни служби. Това демонстрират данните от изследване на " Галъп интернешънъл болкан " за проучване на значимите публични тематики.
Доверието у нас в Църквата все още е 43,1%, при съмнение от 35,8%. Това подрежда Църквата измежду най-одобряваните институции у нас. Доверието измежду най-младите обаче е ниско. Многогодишните данни, с които " Галъп " разполага, демонстрират, че общото доверие в имиджа на църквата у нас като цяло е позитивно , въпреки и постоянно да е нарушавано в случаите на публични кавги , свързани с облика на някои представители на клира. В такива случаи са регистрирани и съществени спадове в известността.
75,3% у нас се дефинират като православни. Като мюсюлмани се дефинират 9,9%, а 11% настояват, че не са религиозни. Останалите се разпределят сред вероизповедания с по-малко разпространяване.
59,5% у нас настояват, че имат вяра в Бог, а 27,5% не имат вяра. Останалите не са в положение да дефинират.
Данните са съвсем идентични на последното у нас премерване преди две години. Така на практиката се удостоверява многогодишното наблюдаване, че православната принадлежност у нас предстоящо се мисли повече като еднаквост, в сравнение с само като религия, обобщават социолозите.
Изследване преди време сподели, че по-общата религия в провидение е по-висока от декларативната набожност и тук България не е изключение на световния декор.
В последна сметка изследването в този момент още веднъж удостоверява упования ред на полезности – групова принадлежност, религия, религиозно старание.
Новият български , т.е. доверие (30,6%) минус съмнение (27%) дава позитивно число и това е добра стартова позиция. Това е необичайност във връзка с обществени фигури у нас, само че в това време е предстоящо във връзка с набожен водач, разясняват социолозит. Все още обаче съмнението и непознаването са съществени: 22,6% се двоумят, а 19,8% не са осведомени или даже не са чували за личността на патриарха.
19,7% у нас декларират, че постоянно посещават богослужения. Нарочно проучване следва да покаже какви са пропорциите в обособените религиозни групи.
Снимки: БГНЕС, списък
Изследването е извършено сред 1 и 9 август 2024 година измежду 802 души по метода " лице в лице " с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 000 души.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Нивата на заявена религия не се трансформират значително в последните години у нас. Църквата и патриархът се употребяват с всекидневно удобните за такива институции равнища на известност . Една пета от запитаните у нас настояват, че постоянно посещават религиозни служби. Това демонстрират данните от изследване на " Галъп интернешънъл болкан " за проучване на значимите публични тематики.
Доверието у нас в Църквата все още е 43,1%, при съмнение от 35,8%. Това подрежда Църквата измежду най-одобряваните институции у нас. Доверието измежду най-младите обаче е ниско. Многогодишните данни, с които " Галъп " разполага, демонстрират, че общото доверие в имиджа на църквата у нас като цяло е позитивно , въпреки и постоянно да е нарушавано в случаите на публични кавги , свързани с облика на някои представители на клира. В такива случаи са регистрирани и съществени спадове в известността.
75,3% у нас се дефинират като православни. Като мюсюлмани се дефинират 9,9%, а 11% настояват, че не са религиозни. Останалите се разпределят сред вероизповедания с по-малко разпространяване.
59,5% у нас настояват, че имат вяра в Бог, а 27,5% не имат вяра. Останалите не са в положение да дефинират.
Данните са съвсем идентични на последното у нас премерване преди две години. Така на практиката се удостоверява многогодишното наблюдаване, че православната принадлежност у нас предстоящо се мисли повече като еднаквост, в сравнение с само като религия, обобщават социолозите.
Изследване преди време сподели, че по-общата религия в провидение е по-висока от декларативната набожност и тук България не е изключение на световния декор.
В последна сметка изследването в този момент още веднъж удостоверява упования ред на полезности – групова принадлежност, религия, религиозно старание.
Новият български , т.е. доверие (30,6%) минус съмнение (27%) дава позитивно число и това е добра стартова позиция. Това е необичайност във връзка с обществени фигури у нас, само че в това време е предстоящо във връзка с набожен водач, разясняват социолозит. Все още обаче съмнението и непознаването са съществени: 22,6% се двоумят, а 19,8% не са осведомени или даже не са чували за личността на патриарха.
19,7% у нас декларират, че постоянно посещават богослужения. Нарочно проучване следва да покаже какви са пропорциите в обособените религиозни групи.
Снимки: БГНЕС, списък
Изследването е извършено сред 1 и 9 август 2024 година измежду 802 души по метода " лице в лице " с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 000 души.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ