Три български региона са с най-ниска продължителност на живота в

Три български района са с най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз, демонстрират данни от разбор на Евростат за разликите в междинната дълготрайност на живота по райони в Европейски Съюз през 2016 година, оповестява Българска телеграфна агенция.

Своеобразни " рекордьори " по най-ниска дълготрайност на живота в Европейски Съюз са българските райони Северозападен /73,3 години/, Югозападен /74,4 години/ и Северен Централен /74,4 години/, демонстрира европейската статистика. Според разбора междинната дълготрайност на живота в Европейски Съюз е била 81 години. В народен мащаб междинната дълготрайност на живота у нас през 2016 година е била 74,9 години, което още веднъж ни слага в дъното по дълготрайност на живота в Европейски Съюз.

Според данни на Национален статистически институт най-голям % застаряващо население на възраст над 65 години е регистриран в областите Видин /29 на сто/, Габрово /28 на сто/, Кюстендил и Ловеч - по 26 на 100. Най-нисък е бил делът на възрастното население в София-столица - 17 % и в област Варна - 18 %.

Данните на националната статистика демонстрират и обилни деформации във възрастовата конструкция на популацията у нас за 25-годишен интервал. През 1990 година популацията под трудоспособна възраст е съставлявало 22 % от всички български жители, популацията в трудоспособна възраст е било 55 %, а над трудоспособна възраст са били 23 % от българите.

Само след четвърт век, през 2016 година, структурата на популацията се е трансформирала както следва: под трудоспособна възраст - 15 %, в трудоспособна възраст - 60 % и над трудоспособна възраст - 25 %. Тоест, усилва се броят на българите в пенсионна възраст, само че понижава % на новородените, като гръбнакът на хората, които с труда си биха могли да изкарват богатства за нацията, остава съвсем еднакъв.

Според разбора на Евростат районите в Европейски Съюз с най-висока дълготрайност на живота са позиционирани основно в Испания и Италия, до момента в който по-голямата част от районите с релативно ниска дълготрайност на живота са най-вече в източните райони на Европейски Съюз.

Най-високо ниво на дълготрайност на живота в Европейски Съюз е записано в испанския столичен район Комунидад де Мадрид /85,2 г./, следван от още два испански района Ла Риоха и Кастилия Леон /и двата по 84,3 г./. Със същите индикатори в Топ-5 е италианският район Тренто, а на пето място е френският столичен район Ил дьо Франс /84,2 години/.

Топ-5 на районите в Европейски Съюз с най-ниски стойности по продължителността на живота е формиран с изключение на от трите български района, още от един румънски и един маджарски райони, демонстрират данните на Евростат.

Със междинна дълготрайност на живота от 74,9 години, страната ни е с най-нисък индикатор и измежду прилежащите балкански страни по междинна дълготрайност на живота: Гърция - 81,5 години, Румъния - 75,3 години, Сърбия - 75,7 години, Турция - 78,1 години, Албания - 78,5 години и други

Един от акцентите на разбора на Евростат за продължителността на живота е забележителната разлика сред мъжете и дамите, демонстрирана в съвсем всички страни-членки на Европейски Съюз. Няма страна в Европейски Съюз, в която мъжете да живеят приблизително по-дълго от дамите, като разликата в множеството случаи е от порядъка на 3-5 години в интерес на дамите, регистрира европейската статистика.