Три български компании участват в Европейската програма за промишлено развитие

Три български компании вземат участие в Европейската стратегия за промишлено развиване в региона на защитата. Целта на програмата е да усили военния потенциал на Европейски Съюз и съдействието сред дребни и огромни компании.
Една от българските компании взе участие в план за киберзащита и възстановяване на морското наблюдаване. Друга компания работи по усъвършенстването на европейска система за стратегическо командване и надзор. Компанията на Цветан Узунов от Пловдив прави дребните Линукс компютри в консорциум от компании от Франция, Германия и Словения. Заедно те създават изчислителната платформа за самостоятелно ръководство на военни дронове, за чието ръководство ще употребяват логаритми, основани от изкуствени разсъдък в действително време. Така дроновете ще могат да изследват терени и да вършат тактики.

„ Наш е хардуерът, който прави камерите, ръководството на тези дронове и събирането на информация “, разяснява Цветан Узунов от пловдивската компания. По думите му това е доста добра реклама за компанията. „ Ако можеш да се класираш в подобен план, това значи, че в действителност си конкурентноспособен и то на европейско ниво. “

Европейските стратегии поемат част от разноските, които компанията прави за проучвания в област, която е и бизнес на компанията, добавя Цветан Узунов.

Ако в консорциума по който да е план има дребни и междинни предприятия, то европейското финансиране е по-голямо, прецизира представителят на Европейската комисия Соня Господинова. „ За предишния интервал, в който бяха оповестени тези 16 плана, 37% от участвалите компании са дребни и междинни предприятия. Проектите, които са били извоювани, са от компании, които се намират в 24 страни членки. “

Съвсем скоро ще стане ясно дали и други български компании ще вземат участие в новите 12 плана, оповестени по Европейската стратегия за промишлено развиване в региона на защитата. Предложенията се насочат до началото на декември, а в първото тримесечие на 2021-ва година ще бъдат ясни резултатите, показва Господинова.

Подобни стратегии са значими за българската отбранителна промишленост, излиза наяве от думите на Николай Величков, заместник-ръководител на дирекцията в Министерството на защитата, която дава отговор за политиката по въоръженията. Според него състезанията дават опция на предприятия и научни институти да аплайват за присъединяване в тези планове.

Бизнесът си прави няколко извода от кандидатстването по европейски стратегии.

Първият е, че българска компания към момента няма административния потенциал да провежда други европейски компании за основаването на консорциуми. Вторият извод, който Цветан Узунов акцентира, е по-стряскащ, най-малко за българските служители - поради неналичието на административен потенциал тук бизнесът ще избира да заобикаля страната в търсене на европейски пари за разработки.

Когато финансирането идва непосредствено от Европейската комисия, се икономисва доста време. Избягва се неудобството да споделяш с неособено способената българска администрация, акцентира Узунов. Той дава съответен образец със взаимен план, който на европейско равнище са спечелили, само че защото трябвало да се финансира локално, от предпазения пред Европейска комисия бюджет тук не са получили „ нито един лев от фонда за нововъведения, който е сътрудник на тази стратегия в България “.

„ А има и такива ограничавания, че просвета би трябвало да се прави в България с 60 лв. дневно, което е просто безумство “, разяснява Цветан Узунов.