Тревожно: Само един от 10 родители подава сигнал, когато детето

Тревожно: Само един от 10 родители подава сигнал, когато детето му пострада от принуждение
Само един от 10 родители подава сигнал, когато детето му пострада от принуждение, сочат данните от проучване „ Обществени настройки по тематики, свързани с принуждение над деца и принуждение сред деца “, извършено по поръчка на фондация „ Лъчезар Цоцорков “.
Изследването е извършено от изследователска и консултантска компания ESTAT
измежду 1006 души на възраст сред 25 и 64 години, от които идентичен брой мъже и дами, в периода  26 февруари – 06 март 2025 година
на територията на България, показват от фондацията.
Насилието сред деца в България се покачва, а хората все по-често разпознават другите му форми като сериозен публичен проблем, сочат данните.
За три четвърти от българите – или 75 на 100, то е измежду водещите публични закани.
За други 20 на 100 насилието сред деца е измежду най-сериозните провокации на нашето време. В същото време единствено един от 10 родители подават сигнал, когато детето им стане жертва на принуждение, а едвам три на 100 търсят институционална реакция,
когато личното им дете прояви принуждение.
Повечето интервюирани виждат в насилието сред деца директен път към престъпност и обществена неустановеност – 71% от интервюираните свързват насилието с възходяща престъпност, а 58% – със основаване на рискова среда за всички деца.
Според резултатите от изследването най-честата реакция е липса на реакция.
В над една трета от случаите даже няма диалог с потърпевшото дете. Семейството остава затворена система, а казусът – неизречен, демонстрират данните.
Повече от половината интервюирани родители (59%) споделят,
че детето им е било жертва на принуждение, 63% признават, че детето им е проявявало принуждение – без значение дали по отношение на друго дете, възрастен или животно. Въпреки тези данни тематиката остава обгърната в позор и безмълвие.
7% от децата на претърпели принуждение от възрастен в детството си,
до момента в който делът измежду респондентите, които не са пострадали, е едвам три на 100. Най-често унизени от деца (по-големи, на същата възраст или по-малки) са децата на високообразованите, заможните, жителите на София и дребните градове и популацията на Югозападния регион, сочат данните.
Около половината от децата на претърпелите принуждение от възрастен са били унизени
от по-голямо дете, а на 58 на 100 – и от по-малко дете, дялове, които удостоверяват валидността на извода за наследствената виктимизация, се показва в проучването.
Обществото е в положение да уточни водещите аргументи за детската експанзия.
Почти 80% я свързват с принуждение в фамилията и липса на наставнически надзор, а 65% – с отрицателно въздействие от връстниците.
Липсата на прочувствена поддръжка и схващане
се разпознава като причина от близо 47%. Въпреки това систематични фактори като бедността се подценяват – едвам 23% я показват като съществена причина, което
разкрива липса на схващане по какъв начин въздейства социално-икономическата среда върху децата, демонстрират още данните.
От фондацията показват паника, че казусът с насилието сред деца остава затворен в фамилията. Всяко семейство го претърпява самостоятелно, само че резултатът от него е публичен, групов, показва Мариета Гечева, програмен шеф „ Закрила на деца “ във фондация „ Лъчезар Цоцорков “.
Имаме голяма потребност от насърчаване на социално-емоционални умения при децата
от най-ранна възраст – умения като познаване на личните страсти, съчувствие, основаване на другарства,
в контраст на апелите за нападателни дейности,
злоба и доминиране, които за жалост толкоз постоянно виждаме в обществените мрежи като модели на държание измежду децата, разяснява Гечева.