Тревожно: Българите обедняват още
Тревожно: Българите обедняват още.
Обедняването на българите продължава, сигнализират от КТ „ Подкрепа “ във връзка 1 май – Деня на труда.
Бедността у нас към този момент се трансформира в хронично заболяване за 1/3 от семействата,
като главният извод е, че заплащането на труда, равнището на пенсиите и безработицата са факторите,
които подсигуряват стабилно гладко повишение на бедността, повишаване риска от обществено изключване и риск за здравето на нацията.
Предприетите дейности за увеличение на минималната работна заплата, пенсиите и общественото подкрепяне ненапълно смекчават мизерното битие,
само че не съумяват да реализират задачата си, а точно битката с бедността,
тъй като синдикатите са сами в тази битка, споделят от КТ „ Подкрепа “.
Според тях държавното управление откликва официално, а работодателите по всевъзможен метод търсят аргументи да не усилват заплащането на труда, показват от синдиката.
Не би трябвало да забравяме, че битката с бедността се води и на втори фронт– частния бранш.
КТ „ Подкрепа “ не стопира да работи за повишение на работните заплати,
да търси способи да уголемява груповото трудово договаряне и по този начин да се подсигурява съответен приход на работещите.
От синдиката припомнят, че минималните работни заплати не са съответни и са надалеч от виталния
най-малко. Все още 1/3 от семействата са под линията на беднотия, а 2/3 – са под виталния най-малко.
Не би трябвало да забравяме, че сивата стопанска система, отводът от възнаграждение на положения ексклузивен труд, символичните добавки за нощен и рисков труд, също способстват за ниските приходи.
Най-чувствително наранени в тази безнадеждна обстановка са децата .
Всяко трето дете живее в материални ограничения.
Рискът от обществено изключване е съпроводен с риск за здравето на децата,
неспособност за достъп до обучение, блокиране бъдещето им развиване и основаване на възприятие за малоценност.
Изнесените статистически данни от Национален статистически институт за 2023 година еднопосочно демонстрират, че няма превръщане на наклонността за обедняване:
• линията на беднотия от 526 лева, избрана от страната за 2024 година е надалеч от действителната линия на беднотия, която би трябвало да бъде най-малко на 50% от виталния минимум;
• стандартът на живот продължава да пада за 1/3 семейства, като те разчитат на обществени помощи;
• 2/3 от семействата са под виталния минимум;
• пораства броят на работещите бедни;
• съвсем половината от семействата, състоящи се от двама възрастни и три и повече деца (55%) и един възрастен и деца са под линията на беднотия (48%).
• Всяко трето дете живее в материални ограничения, а близо половината от децата са в риск от беднотия.
Бедността визира от ден на ден хора у нас, като доближава 45,3% от популацията през 2023 година, в случай че не се броят обществените прехвърляния, за съпоставяне през 2019 година този % е бил 42,2.
Допълнително, покупателната дарба се нападна от непрекъснато покачващите се цени,
без значение че те порастват по-бавно, спрямо предходните години.
Най-съществени са възходящите разноски за комуналните услуги,
телекомуникации и храна.
Постоянно порастват и разноските за опазване на здравето,
като България е с най-голям дял на доплащане, без значение от това, че е налице наложително здравно обезпечаване в страните от Европейски Съюз.
Обедняването на българите продължава, сигнализират от КТ „ Подкрепа “ във връзка 1 май – Деня на труда.
Бедността у нас към този момент се трансформира в хронично заболяване за 1/3 от семействата,
като главният извод е, че заплащането на труда, равнището на пенсиите и безработицата са факторите,
които подсигуряват стабилно гладко повишение на бедността, повишаване риска от обществено изключване и риск за здравето на нацията.
Предприетите дейности за увеличение на минималната работна заплата, пенсиите и общественото подкрепяне ненапълно смекчават мизерното битие,
само че не съумяват да реализират задачата си, а точно битката с бедността,
тъй като синдикатите са сами в тази битка, споделят от КТ „ Подкрепа “.
Според тях държавното управление откликва официално, а работодателите по всевъзможен метод търсят аргументи да не усилват заплащането на труда, показват от синдиката.
Не би трябвало да забравяме, че битката с бедността се води и на втори фронт– частния бранш.
КТ „ Подкрепа “ не стопира да работи за повишение на работните заплати,
да търси способи да уголемява груповото трудово договаряне и по този начин да се подсигурява съответен приход на работещите.
От синдиката припомнят, че минималните работни заплати не са съответни и са надалеч от виталния
най-малко. Все още 1/3 от семействата са под линията на беднотия, а 2/3 – са под виталния най-малко.
Не би трябвало да забравяме, че сивата стопанска система, отводът от възнаграждение на положения ексклузивен труд, символичните добавки за нощен и рисков труд, също способстват за ниските приходи.
Най-чувствително наранени в тази безнадеждна обстановка са децата .
Всяко трето дете живее в материални ограничения.
Рискът от обществено изключване е съпроводен с риск за здравето на децата,
неспособност за достъп до обучение, блокиране бъдещето им развиване и основаване на възприятие за малоценност.
Изнесените статистически данни от Национален статистически институт за 2023 година еднопосочно демонстрират, че няма превръщане на наклонността за обедняване:
• линията на беднотия от 526 лева, избрана от страната за 2024 година е надалеч от действителната линия на беднотия, която би трябвало да бъде най-малко на 50% от виталния минимум;
• стандартът на живот продължава да пада за 1/3 семейства, като те разчитат на обществени помощи;
• 2/3 от семействата са под виталния минимум;
• пораства броят на работещите бедни;
• съвсем половината от семействата, състоящи се от двама възрастни и три и повече деца (55%) и един възрастен и деца са под линията на беднотия (48%).
• Всяко трето дете живее в материални ограничения, а близо половината от децата са в риск от беднотия.
Бедността визира от ден на ден хора у нас, като доближава 45,3% от популацията през 2023 година, в случай че не се броят обществените прехвърляния, за съпоставяне през 2019 година този % е бил 42,2.
Допълнително, покупателната дарба се нападна от непрекъснато покачващите се цени,
без значение че те порастват по-бавно, спрямо предходните години.
Най-съществени са възходящите разноски за комуналните услуги,
телекомуникации и храна.
Постоянно порастват и разноските за опазване на здравето,
като България е с най-голям дял на доплащане, без значение от това, че е налице наложително здравно обезпечаване в страните от Европейски Съюз.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ