Тревожните родители
Тревожните родители се стремят да обгрижват детето непрекъснато, с цел да не го доближи някаква хипотетичтна заплаха. Да се тревoжиш за детето си е напълно обикновено, само че в устрема си да бъдем положителни родители от време на време незабелязано прекосяваме границата (въпреки че такава не е допустимо да се дефинира с категоричност). Нищо не терзае по този начин мощно родителите, както страха за тяхното дете. Почти всеки родител се тревожи за детето си, само че с времето този боязън би трябвало да минава в убеденост.
Прекомерния боязън комбиниран с родителската обич, допуска тревожните мисли да станат съвсем непрекъснати, даже когато няма действителна опасност за детето. Често в такива фамилии доминира суматохата. Причините за сходна свръхтревожност могат да бъдат доста. Най – честата е, че самите родители са живели в сходни фамилии. Деца, които са имали тревожна майка да вземем за пример, доста по – постоянно имат повишена тревога, доминират доста повече страхове от мислени рискове. Реалността обаче е друга, съгласно множеството измервания, децата през днешния ден са по- здрави и живеят в по- сигурна среда от когато и да било. Да вземем държавните политики в това отношение, условията по отношение на защитните капачки на медикаментите, столчетата за кола, възбраните за внасяне на храна в детските градини, законите за пушенето и ограничението на достъпа на деца до потвърдено нездравословназа тях среда и така нататък От друга позиция всички защитни средства, неразрешеното и лимитираното посочват, на подсъзнателно равнище за евентуална опасноств тази област, (ще паднеш, не го яж, че ще се задавиш, облечи се да не настинеш) а това от своя страна води до държание на отбягване и на предотвратяване. Родителите с едно дете по- постоянно задават въпроси, интересуват се повече за ежедневните грижи, свързани с децата и надлежно се тревожат повече за тях.. Така или другояче в развитите страни, а в последно време и у нас се следят дребни фамилии и множеството от родителите остават в това обезпокоително положение припървото дете.
Друг източник на паника, както за детето, по този начин и за родителя са прекомерните упования, присъщи за по- амбициозните и изискващи родители. В практиката сме срещали майки и татковци на виновни постове, които чакат от децата си да са първи и съумели в учебно заведение, в спорта, в обществените и междуличностни връзки. Това родителско отношение е проекция на личния боязън от неуспех, който би се осъществил посредством детето и неговия крах. Има разнообразни типове сигнали за тези условия, не постоянно това очакване се показва вербално, даже в противен случай, доста от тези упования се показват и невербално, под формата на неодобрение от постигнатото, изразено посредством безмълвие, гримаса, жест, вътрешно напрежение. Децата имат доста прецизен барометър за вътрешните положения на техните родители. Когато родителите тласкат децата към персонални свои итереси или неизпълнени техни упоритости и фантазии, детето се усеща длъжно да отговори на тези упования.
Срещали сме родители изпитващи прекален неоснователен боязън за личното здраве, тази тяхна паника алармира на детето, че единственият мощен престиж за него е разтресен и то не може да почерпи нужната му мощ и в следствие да си построи сигурност към света и доверието към него. Възприема света, като прекомерно опасен и нерешителен. Отделен случай е когато майката или бащата имат мощни страхове за здравето на детето, тогава детето е предразположено към насърчаване на характерни страхове от време на време преминаващи във фобийни (страх от духове, от тъмното, от вървене до тоалетна, от оставане на единствено в стая, тоалетна). Родителят перфекционист внася боязън от непринудено държание и изисква детето да е съвършено във всяко едно отношние. Този боязън е замайващ за детето и то може да стартира да подценява личните си потребности, с цел да дава отговор на нечии непознати упования. В следствие се появява и страхът от неуспех. Родители контролиращи страстите си от време на време при среща с хора проявяващи по-голяма емоционалност изпитват тревога. Подтискайки страстите у детето в даден миг то няма да има развита дарба за различаване на личните си страсти. Вътрешния спор сред другите страсти, може да докара до тревога проявена под формата на признак.
Инфо: www.desislavaivanova.com
