Младежкият активизъм като партиен конвейер
Тревожните данни за образованието, митът за Gen Z като мотор на недоволството и ролята на медиите и партийните клишета в построяването на „ млади водачи “
България е една от страните, в които делът на функционално необразовани деца е най- огромен, показва - УНИЦЕФ от тази година. Резултатите на теста за функционална просветеност PISA ни споделят същото - българчетата са най-функционално необразовани в Европа. В първата ранглиста компания ни вършат Колумбия, Коста Рика и Мексико.
Какво ни приказват тези резултати?
Най-просто казано, това значи, че не могат да схващат главен текст, което води до съществени опасения, касаещи бъдещето и вероятностите пред тях. Липсват им аналитично и критическо мислене, не умеят да вършат логичен взаимовръзки, да се аргументират, няма по какъв начин да позволяват и ежедневните проблеми.
Тези трагични резултати не са от през вчерашния ден, а са такива от 20 години. Просто с всяка година ситуацията става все по-лошо. Тоест, сегашните 15-годишни са най-малко с една образователна година по-назад от връстниците си от 2015 година
Дали тези данни могат да дадат най-малко непълен отговор, обвързван и с цялостното състояние в страната ни, със протичащото се на политическата сцена, с перманентната рецесия, в която сме (тук не приказваме за икономическа такава, а по-скоро за морална, за държавническа) – евентуално могат. Ако образованието ни не създава функционално грамотни генерации, няма по какъв начин същите да съумяват да се осъществят по-късно, няма и по какъв начин да подкрепят развиването на страната си.
Винаги има изключения
Разбира се, само че множеството такива изключения избират да продължат живота си отвън България, вместо всеобщото (ниско) равнище тук да ги потопи. Малкото останали тук, както постоянно следим, рано или късно се включват в политиката, като по този метод – неизбежно – след не доста дълго, а някои и едвам с първите си стъпки, се спускат по нанадолнището на клишетата, партийните опорки и безпомощността.
В подтекста на последните събития, по-конкретно всеобщите митинги от миналите седмици, имахме опцията за прощален път да се уверим в това. Медиите всеобщо внушиха, че поколението Gen Z (родено сред средата 90-те и началото 2010-те) стои отпред на митингите, че то е мотор на недоволството, че въпросните млади са цвета на нацията, бъдещето, всичко най-хубаво. Пред камерите и на първите страници изгряха лицата на няколко до неотдавна непознати младежи, за които публицистите написаха, напряко сътвориха, възторжени визитки, които трябваше да ни убедят, че това са основателите на недоволството, цветът на нацията.
Кои са тези първенци?
В бързината, или може би – демонстрирайки за какъв брой малоумен смятат всеобщия медиен потребител, към въпросните пришиха и една гонеща 40 женица (Мими Шишкова), която сама в действителност от дълго време се пришиваше към Gen Z (съзнателно прикривана възраст, внушения, че е госпожица, филтри на видеата, смъкващи най-малко десетина години от действителната ѝ възраст).
Неособено нескончаем обзор на публикациите през годините, намира , в който излиза наяве, че през 2011г. въпросната е била на 20. Та, за каква „ госпожица “ приказваме? Интересното е, че тогава въпросната ни убеждава, че бъдещето е в ръцете на хората под 35 години – те са вярата, те са светлината. Днес разказът е същият, само че по какъв начин се вписва Шишкова в него, буди въпросителни. Явно с филтри и прикриване на действителната възраст.
Но да оставим към този момент наближаващата 40 протестърка, с цел да обърнем взор към несъмнено младата, само че към този момент изтъкана от клишета, Лекси Фльор... А, не, не е чужденка девойката, родно произвеждане е, само че това – по личните ѝ думи, е нейният артистичен псевдоним. В един анонс тя е показана по този начин – „ Лекси Фльор е образна артистка, която живее сред България и Швейцария. Нейните работи са въодушевени от глупостта на балканската просвета и връзките сред Изтока и Запада. Практиките ѝ се движат сред културна и институционална рецензия и фарсов комизъм. Лекси е художник, фотограф, режисьор, пърформанс актьор. “
Хлъцваме от възприятие за нейната величественост и нашата ганьовщина, която мъчно би осмислила толкоз гений. Защото очевидно сме задръстени, неразбиране будят прекомерно провокативната ѝ визия, разкрачените пози и обилно веещи се увиснали цици, ловко прикрити през последния месец зад пригладени коси и прилични облекла, само че какво ли разбираме от хармония.
Мигом си затваряме и очите, че въпросната в действителност е и парламентарен секретар на един от депутатите в ППДБ. Иначе е непредубедена, политически необвързана и просто млада (дама е мъчно да употребя, ще ме извините), на която и е писнало от политиците ни (е, не от всички, де), по тази причина е повела връстниците си към светли съдбини.
Подобна е обстановката и с другите стартирани от медиите лица, които се оказаха – по един или различен метод, свързани с ПП/ДБ.
И с цел да се върнем на към този момент упоменатите резултати, които ни оповестяват тревожни обстоятелства за функционалната просветеност на последните генерации, няма по какъв начин – въпреки и с огорчение, да не се съгласим, че очевидно са правилни. Достатъчни са не повече от десетина минути, през които да чуем какво тъкмо желаят младите – с цялата конвенционалност на тази дума, с цел да осъзнаем, че са като балон, цялостен с въздух – леят се клишета, Тик ток мъдрости и плашеща незначителност, извираща зад пояснения, че младите желали да „ не ни ръководят диктатори “, „ да има независимост на словото “ и „ господство на правото “. Конкретно тази патетика извираше от думите на студентката по публицистика Маргарита Генчева, която заекваше, фъфлеше и се задъхваше, нескривайки гордостта си до какви прозрения е стигнала.
Gen Z - комфортен етикет
Опитите да се внуши, че цяло потомство – надали не, е излязло да стачкува, удариха на камък, откакто на сцената се появиха нагоре посочените, както и сходните им. Всъщност множеството млади не дават изявленията и не приказват с лозунги. Разбира се, за потребностите на пропагандата, трябваше да се стартират няколко лица. Проблемът е, че те очевидно бяха подготвени (макар и недобре) да приказват като аватар на политиците, които са ги моделирали и основали. Те, несъмнено, трябваше и да са безвредни, да приказват верните за кукловодите на митингите неща, да са комфортни. Резонно, това означаваше, че просто повтарят заучени изречения и шаблони, заети от някои политици.
Дали приказваме просто за нелепост, дано е и младост, или за платени фронтоваци, е обособен въпрос. Въпросните, това е явно, употребяват стеснен набор от думи и изрази, измежду които наложителните: „ полезности “, „ демократични правила “, „ европейско бъдеще “, „ господство на закона “, „ гражданско общество “, от които на всеки адевкватен човек му идва да се хване за главата. Едно ходещо факсимиле, видно от някои от нагоре упоменатите – събрано от прът и въже, което факсимиле единствено не може да формулира ясна мисъл, а наподобява – в най-хубавия случай – като превело на български безусловно и без прозрение в нашата действителност, всякакви изводи от Неправителствени организации отчети или бюрюкратичен активизъм, ширещ се в разнообразни отчети.
И на този декор въпросът по какъв начин и за какво същите тези се оказаха част от младежките структури или по различен метод свързани с ПП/ДБ, е непотребен. Публичните изказвания, че митингите са самостоятелни от която и да е партия, че са цивилен, завчас бяха потопени, когато стана ясно, че за следващ път – за жалост, с изключение на функционални необразовани, очевидно медийно дейните подрастващи, са просто нечий артикул. Партийната обязаност образова клишета. Т.нар. академии и „ лидерски стратегии “ учат не да мислиш, а да слушаш и копираш риториката на плащащите за тези прояви, надлежно техните политически платформи. Това е един кух, безплоден език, който бива машинално общопризнат и от редица по-млади, които като под конвейер рецитират, мъчително напомняйки комсомолците от едни отминали времена.
Същият възторг, същите кухи изречения, същият неестествен жар, същото „ вярно “ мислене. Както и тогава, и в този момент, от младите не се желае да мислят, а сляпо да следват линията. Това е техният входен билет към бъдещи партийни позиции. А това че са още зелени, ги пази от рецензии, тъй като всеки укор към тях бива показан като омразна тирада, ориентирана към бъдещото потомство, към младите. Образът на Gen Z като „ лице на митингите “ е умишлено подстрекателство – медийно и партийно. В реалност, най-малко разпространяваните и развяваните така наречен млади, са само комфортен за нечии цели инструмент.
България е една от страните, в които делът на функционално необразовани деца е най- огромен, показва - УНИЦЕФ от тази година. Резултатите на теста за функционална просветеност PISA ни споделят същото - българчетата са най-функционално необразовани в Европа. В първата ранглиста компания ни вършат Колумбия, Коста Рика и Мексико.
Какво ни приказват тези резултати?
Най-просто казано, това значи, че не могат да схващат главен текст, което води до съществени опасения, касаещи бъдещето и вероятностите пред тях. Липсват им аналитично и критическо мислене, не умеят да вършат логичен взаимовръзки, да се аргументират, няма по какъв начин да позволяват и ежедневните проблеми.
Тези трагични резултати не са от през вчерашния ден, а са такива от 20 години. Просто с всяка година ситуацията става все по-лошо. Тоест, сегашните 15-годишни са най-малко с една образователна година по-назад от връстниците си от 2015 година
Дали тези данни могат да дадат най-малко непълен отговор, обвързван и с цялостното състояние в страната ни, със протичащото се на политическата сцена, с перманентната рецесия, в която сме (тук не приказваме за икономическа такава, а по-скоро за морална, за държавническа) – евентуално могат. Ако образованието ни не създава функционално грамотни генерации, няма по какъв начин същите да съумяват да се осъществят по-късно, няма и по какъв начин да подкрепят развиването на страната си.
Винаги има изключения
Разбира се, само че множеството такива изключения избират да продължат живота си отвън България, вместо всеобщото (ниско) равнище тук да ги потопи. Малкото останали тук, както постоянно следим, рано или късно се включват в политиката, като по този метод – неизбежно – след не доста дълго, а някои и едвам с първите си стъпки, се спускат по нанадолнището на клишетата, партийните опорки и безпомощността.
В подтекста на последните събития, по-конкретно всеобщите митинги от миналите седмици, имахме опцията за прощален път да се уверим в това. Медиите всеобщо внушиха, че поколението Gen Z (родено сред средата 90-те и началото 2010-те) стои отпред на митингите, че то е мотор на недоволството, че въпросните млади са цвета на нацията, бъдещето, всичко най-хубаво. Пред камерите и на първите страници изгряха лицата на няколко до неотдавна непознати младежи, за които публицистите написаха, напряко сътвориха, възторжени визитки, които трябваше да ни убедят, че това са основателите на недоволството, цветът на нацията.
Кои са тези първенци?
В бързината, или може би – демонстрирайки за какъв брой малоумен смятат всеобщия медиен потребител, към въпросните пришиха и една гонеща 40 женица (Мими Шишкова), която сама в действителност от дълго време се пришиваше към Gen Z (съзнателно прикривана възраст, внушения, че е госпожица, филтри на видеата, смъкващи най-малко десетина години от действителната ѝ възраст).
Неособено нескончаем обзор на публикациите през годините, намира , в който излиза наяве, че през 2011г. въпросната е била на 20. Та, за каква „ госпожица “ приказваме? Интересното е, че тогава въпросната ни убеждава, че бъдещето е в ръцете на хората под 35 години – те са вярата, те са светлината. Днес разказът е същият, само че по какъв начин се вписва Шишкова в него, буди въпросителни. Явно с филтри и прикриване на действителната възраст.
Но да оставим към този момент наближаващата 40 протестърка, с цел да обърнем взор към несъмнено младата, само че към този момент изтъкана от клишета, Лекси Фльор... А, не, не е чужденка девойката, родно произвеждане е, само че това – по личните ѝ думи, е нейният артистичен псевдоним. В един анонс тя е показана по този начин – „ Лекси Фльор е образна артистка, която живее сред България и Швейцария. Нейните работи са въодушевени от глупостта на балканската просвета и връзките сред Изтока и Запада. Практиките ѝ се движат сред културна и институционална рецензия и фарсов комизъм. Лекси е художник, фотограф, режисьор, пърформанс актьор. “
Хлъцваме от възприятие за нейната величественост и нашата ганьовщина, която мъчно би осмислила толкоз гений. Защото очевидно сме задръстени, неразбиране будят прекомерно провокативната ѝ визия, разкрачените пози и обилно веещи се увиснали цици, ловко прикрити през последния месец зад пригладени коси и прилични облекла, само че какво ли разбираме от хармония.
Мигом си затваряме и очите, че въпросната в действителност е и парламентарен секретар на един от депутатите в ППДБ. Иначе е непредубедена, политически необвързана и просто млада (дама е мъчно да употребя, ще ме извините), на която и е писнало от политиците ни (е, не от всички, де), по тази причина е повела връстниците си към светли съдбини.
Подобна е обстановката и с другите стартирани от медиите лица, които се оказаха – по един или различен метод, свързани с ПП/ДБ.
И с цел да се върнем на към този момент упоменатите резултати, които ни оповестяват тревожни обстоятелства за функционалната просветеност на последните генерации, няма по какъв начин – въпреки и с огорчение, да не се съгласим, че очевидно са правилни. Достатъчни са не повече от десетина минути, през които да чуем какво тъкмо желаят младите – с цялата конвенционалност на тази дума, с цел да осъзнаем, че са като балон, цялостен с въздух – леят се клишета, Тик ток мъдрости и плашеща незначителност, извираща зад пояснения, че младите желали да „ не ни ръководят диктатори “, „ да има независимост на словото “ и „ господство на правото “. Конкретно тази патетика извираше от думите на студентката по публицистика Маргарита Генчева, която заекваше, фъфлеше и се задъхваше, нескривайки гордостта си до какви прозрения е стигнала.
Gen Z - комфортен етикет
Опитите да се внуши, че цяло потомство – надали не, е излязло да стачкува, удариха на камък, откакто на сцената се появиха нагоре посочените, както и сходните им. Всъщност множеството млади не дават изявленията и не приказват с лозунги. Разбира се, за потребностите на пропагандата, трябваше да се стартират няколко лица. Проблемът е, че те очевидно бяха подготвени (макар и недобре) да приказват като аватар на политиците, които са ги моделирали и основали. Те, несъмнено, трябваше и да са безвредни, да приказват верните за кукловодите на митингите неща, да са комфортни. Резонно, това означаваше, че просто повтарят заучени изречения и шаблони, заети от някои политици.
Дали приказваме просто за нелепост, дано е и младост, или за платени фронтоваци, е обособен въпрос. Въпросните, това е явно, употребяват стеснен набор от думи и изрази, измежду които наложителните: „ полезности “, „ демократични правила “, „ европейско бъдеще “, „ господство на закона “, „ гражданско общество “, от които на всеки адевкватен човек му идва да се хване за главата. Едно ходещо факсимиле, видно от някои от нагоре упоменатите – събрано от прът и въже, което факсимиле единствено не може да формулира ясна мисъл, а наподобява – в най-хубавия случай – като превело на български безусловно и без прозрение в нашата действителност, всякакви изводи от Неправителствени организации отчети или бюрюкратичен активизъм, ширещ се в разнообразни отчети.
И на този декор въпросът по какъв начин и за какво същите тези се оказаха част от младежките структури или по различен метод свързани с ПП/ДБ, е непотребен. Публичните изказвания, че митингите са самостоятелни от която и да е партия, че са цивилен, завчас бяха потопени, когато стана ясно, че за следващ път – за жалост, с изключение на функционални необразовани, очевидно медийно дейните подрастващи, са просто нечий артикул. Партийната обязаност образова клишета. Т.нар. академии и „ лидерски стратегии “ учат не да мислиш, а да слушаш и копираш риториката на плащащите за тези прояви, надлежно техните политически платформи. Това е един кух, безплоден език, който бива машинално общопризнат и от редица по-млади, които като под конвейер рецитират, мъчително напомняйки комсомолците от едни отминали времена.
Същият възторг, същите кухи изречения, същият неестествен жар, същото „ вярно “ мислене. Както и тогава, и в този момент, от младите не се желае да мислят, а сляпо да следват линията. Това е техният входен билет към бъдещи партийни позиции. А това че са още зелени, ги пази от рецензии, тъй като всеки укор към тях бива показан като омразна тирада, ориентирана към бъдещото потомство, към младите. Образът на Gen Z като „ лице на митингите “ е умишлено подстрекателство – медийно и партийно. В реалност, най-малко разпространяваните и развяваните така наречен млади, са само комфортен за нечии цели инструмент.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ