Тревожно: 43% от българите не са отворили книга през последн...
Тревожна статистика - Книгата е просто декор за лайкове: Цитати без създател и постове без наличие
43% от българите признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Това демонстрира изследване на организация „ Тренд ”.
Сред четящите се откроява ползата към художествената литература и желанието към книжен формат на книга. Мнозинството от българите (83%) считат четенето на книги за значимо.
Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и доближава половината измежду тези над 70 години. Сред висшистите този дял е доста под междинното равнище.
Основната причина измежду тези, които не са чели книги през последната година, е:
липсата на интерес (43%),
следвана от неналичието на време (34%).
Липсата на интерес е мощно изразена измежду най-младите – под 30 години. 9% са прочели повече от 10 книги през последната година.
Четенето на книжен формат на книги остава най-предпочитан измежду българите (61%). Малко над една пета (21%) избират електронните книги.
Изборът значително се въздейства от възрастта: при най-младите двата формата са съвсем еднообразно публикувани, до момента в който с напредването на възрастта хартиените издания от ден на ден преобладават, а ползата към цифровите понижава. Аудиокниги слушат 4% от българските жители.
Почти една трета (30%) декларират, че въобще не четат книги. Това са най-вече по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са:
⇒ престъпните романи и трилъри (24%),
⇒ актуалната художествена литература (23%),
⇒ историческите романи (22%),
⇒ класическата литература (22%)
любовните романи (20%).
Четящите избират най-често книги след рекомендация от другар, прочут или родственик – това показват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а съвсем една пета (19%) разчитат на информация от обществените мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни уеб сайтове, се загатват от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват рекомендации, получени в образователна среда или на работното място.
Проучването на „ Тренд “, отдадено на това какъв брой и какво чете българинът, е по поръчка на „ 24 часа ". Изследването е осъществено в интервала сред 12 и 18 май 2025 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1001 души на възраст 18+.
43% от българите признават, че не са прочели нито една книга през последната година. Това демонстрира изследване на организация „ Тренд ”.
Сред четящите се откроява ползата към художествената литература и желанието към книжен формат на книга. Мнозинството от българите (83%) считат четенето на книги за значимо.
Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и доближава половината измежду тези над 70 години. Сред висшистите този дял е доста под междинното равнище.
Основната причина измежду тези, които не са чели книги през последната година, е:
липсата на интерес (43%),
следвана от неналичието на време (34%).
Липсата на интерес е мощно изразена измежду най-младите – под 30 години. 9% са прочели повече от 10 книги през последната година.
Четенето на книжен формат на книги остава най-предпочитан измежду българите (61%). Малко над една пета (21%) избират електронните книги.
Изборът значително се въздейства от възрастта: при най-младите двата формата са съвсем еднообразно публикувани, до момента в който с напредването на възрастта хартиените издания от ден на ден преобладават, а ползата към цифровите понижава. Аудиокниги слушат 4% от българските жители.
Почти една трета (30%) декларират, че въобще не четат книги. Това са най-вече по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са:
⇒ престъпните романи и трилъри (24%),
⇒ актуалната художествена литература (23%),
⇒ историческите романи (22%),
⇒ класическата литература (22%)
любовните романи (20%).
Четящите избират най-често книги след рекомендация от другар, прочут или родственик – това показват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт (26%) се ориентират по заглавия в книжарниците, а съвсем една пета (19%) разчитат на информация от обществените мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни уеб сайтове, се загатват от 13%. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват рекомендации, получени в образователна среда или на работното място.
Проучването на „ Тренд “, отдадено на това какъв брой и какво чете българинът, е по поръчка на „ 24 часа ". Изследването е осъществено в интервала сред 12 и 18 май 2025 година посредством директно полустандартизирано изявление " лице в лице " с таблет измежду 1001 души на възраст 18+.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ