Забравено ли е дете на Витоша? Или компютрите станаха на компоти?
Тревожна информация, плъзнала първо посредством конгреси и обществени мрежи, че малко детенце е забравено от чиновници на частно детско заведение на поляна във Витоша и е обгоряло от палещото слънце, разбуни съзнателни родители и жители. Оказа се обаче, че такова детско заведение не съществува в регистрите, а някогашната му шефка изрично отхвърли написаното да е правилно.
В описа за случката е представена Частна детска градина „ Пипи”, която има адрес, телефон и шеф и всеки може да ги види и прочете. Тъй като тематиката с роенето на незаконни частни заведения за развъждане на деца в София е много забавна в последните години, взех решение персонално да позвъня на шефката от адреса в интернет – госпожа П. Димитрова. Попитах я желае ли да разяснява скандалната информация, че нейни чиновници са зарязали дете в планината. Тя сподели: „ Не искам да разясня тези неистини. Изнесеното е донос, нечиста сделка, цялостна нелепост, проведени от наранена майка и нейни приятелки. Вече от три години не владея детска градина. На частни начала виждам няколко дечица на другари, с които в действителност бяхме на Витоша. Там, на същата поляна, имаше и една жена с нейното дете, на която й направихме забележка, от което тя се афектира и се закани, че ще забележим какво ще стане. Тя провежда този низък донос против нас, посредством обществените медии и форумите. Затова ви апелирам да не ме карате да разясня нещо, което не се е случило. Много е тъпо, само че нелепостта в действителност върви по хората и аз не считам да я подхранвам”. Това сподели някогашната шефка на „ Пипи” персонално пред мен.
Не се ангажирам да осъждам и да съм съдия в този спор, не ми е работа да го върша.
Но няма по какъв начин да не разясня и споделя едно съмнение все в този подтекст. Че има доста частни занимални, които, както отново персонално пред мен разясни някогашен зам.-министър на образованието, които нямат режим на регистрация и лицензиране. Виж, за частните детски градини, има и те подлежат на подобен ред, открит от МОН и подопечните му ведомства като ДАЗД и други. Защо обаче няма за занималните?!
Изглежда тези форми са оставени на самотек и произвол от МОН да се развъждат скоростно като че ли посредством пъпкуване, тъй като от това се печели не неприятно. Публична загадка е, че в столичните квартали по жилища, изби, гаражи и така нататък никнат като гъби след дъжд такива занимални, за които пред родителите пропагандират и учителите в локалните учебни заведения. Трябва ли да си вършим заключения, че става въпрос за една поредна спекулация като онази с частните уроци за която всички знаем и заедно си траем?!
В тези частни алъш-вериши с изключение на преподаватели и служители, вземат участие и родителите и няма за какво да се спотайват и снишават. Те са виновни за сигурността и здравето на своите потомци и е безхаберие да си поверяват децата на чиновници в занимални без да са ги проучили, без да имат подписани някакви контракти с тях.
Разбирам, че доста от родителите на подрастващите са заети, вървят на работа, обезпечават прехранване. Обяснимо е и че учебните заведения отхвърлят да провеждат такива форми на занятие за учениците, защото нямат право да развиват комерсиална активност под покривите си. Но не разбирам за какво вземат участие, освен това наяве, в нея отвън постройките на школата. Непонятни са ми и тези родители, които са зарязали възпитанието и образованието на своите деца на втори проект.
И най-после – дали пък не е време за тези занимални, които са като фантоми, да се измисли някакъв ред, по който да съществуват, да са регламентирани и да излязат от конспиративност най-сетне? Но най-много, с цел да може да им се търси отговорност, в случай че, недай Бог, стане някоя пакост с дете. Това са все простички неща, които е въпрос на предпочитание и организация да се създадат. За да се излезе от сивата зона освен на стопанската система, само че и на груповата безнаказаност.
В описа за случката е представена Частна детска градина „ Пипи”, която има адрес, телефон и шеф и всеки може да ги види и прочете. Тъй като тематиката с роенето на незаконни частни заведения за развъждане на деца в София е много забавна в последните години, взех решение персонално да позвъня на шефката от адреса в интернет – госпожа П. Димитрова. Попитах я желае ли да разяснява скандалната информация, че нейни чиновници са зарязали дете в планината. Тя сподели: „ Не искам да разясня тези неистини. Изнесеното е донос, нечиста сделка, цялостна нелепост, проведени от наранена майка и нейни приятелки. Вече от три години не владея детска градина. На частни начала виждам няколко дечица на другари, с които в действителност бяхме на Витоша. Там, на същата поляна, имаше и една жена с нейното дете, на която й направихме забележка, от което тя се афектира и се закани, че ще забележим какво ще стане. Тя провежда този низък донос против нас, посредством обществените медии и форумите. Затова ви апелирам да не ме карате да разясня нещо, което не се е случило. Много е тъпо, само че нелепостта в действителност върви по хората и аз не считам да я подхранвам”. Това сподели някогашната шефка на „ Пипи” персонално пред мен.
Не се ангажирам да осъждам и да съм съдия в този спор, не ми е работа да го върша.
Но няма по какъв начин да не разясня и споделя едно съмнение все в този подтекст. Че има доста частни занимални, които, както отново персонално пред мен разясни някогашен зам.-министър на образованието, които нямат режим на регистрация и лицензиране. Виж, за частните детски градини, има и те подлежат на подобен ред, открит от МОН и подопечните му ведомства като ДАЗД и други. Защо обаче няма за занималните?!
Изглежда тези форми са оставени на самотек и произвол от МОН да се развъждат скоростно като че ли посредством пъпкуване, тъй като от това се печели не неприятно. Публична загадка е, че в столичните квартали по жилища, изби, гаражи и така нататък никнат като гъби след дъжд такива занимални, за които пред родителите пропагандират и учителите в локалните учебни заведения. Трябва ли да си вършим заключения, че става въпрос за една поредна спекулация като онази с частните уроци за която всички знаем и заедно си траем?!
В тези частни алъш-вериши с изключение на преподаватели и служители, вземат участие и родителите и няма за какво да се спотайват и снишават. Те са виновни за сигурността и здравето на своите потомци и е безхаберие да си поверяват децата на чиновници в занимални без да са ги проучили, без да имат подписани някакви контракти с тях.
Разбирам, че доста от родителите на подрастващите са заети, вървят на работа, обезпечават прехранване. Обяснимо е и че учебните заведения отхвърлят да провеждат такива форми на занятие за учениците, защото нямат право да развиват комерсиална активност под покривите си. Но не разбирам за какво вземат участие, освен това наяве, в нея отвън постройките на школата. Непонятни са ми и тези родители, които са зарязали възпитанието и образованието на своите деца на втори проект.
И най-после – дали пък не е време за тези занимални, които са като фантоми, да се измисли някакъв ред, по който да съществуват, да са регламентирани и да излязат от конспиративност най-сетне? Но най-много, с цел да може да им се търси отговорност, в случай че, недай Бог, стане някоя пакост с дете. Това са все простички неща, които е въпрос на предпочитание и организация да се създадат. За да се излезе от сивата зона освен на стопанската система, само че и на груповата безнаказаност.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ