Изправени сме пред опасността от истински хаос, последван от твърда ръка
" Тревожи ме, че накъдето и да се обърна, виждам спорове, на всички равнища: интернационалните (каквато е войната сред Русия и Украйна), спорове сред страни и общности (каквато е войната в Газа), културни, лични. Войната в действителност е тук в многото ѝ проявления. "
Това разяснява през днешния ден историкът, мъдрец и анализатор Явор Сидеров пред БНР. Той приказва за рухването на " американската фантазия ", страховете ни като плодородна почва за пропагандата, както и действителните рискове от самовластие.
Дълбоко уязвената " американска фантазия "
Съединените щати да вземем за пример са изключително сложна страна, извънредно комплицирано функционираща. Съединени американски щати имат и стратегически прерогативи, и стратегически недостатъци. От една страна, Щатите в никакъв случай – макар могъществото си и макар че се постановиха като хегемон в актуалния свят – не позволиха расовия си проблем.
От друга, това, което придава огромна либералност на Америка, а точно федералната конструкция на страната, разрешава огромна доза автономност. И разрешава съжителството на мъчно съвместими модели. Какво общо би могло да има сред един нюйоркски евреин финансист и мормоните в щата Юта? Какво общо би могло да има сред афроамериканските баптисти в Алабама и IT предприемач в Сан Франциско?
Това е страна на великански контрасти и което я обединяваше, беше върховенството на закона. И равният достъп до правораздаване. Всичко останало зависеше от предприемчивостта на индивида и на това му споделяха " американска фантазия " в продължение на повече от столетие. Мисля, че тези неща са накърнени, уязвени надълбоко.
Първо, американската фантазия в чисто предприемачески и финансов смисъл се накърни грубо от рецесиите на последните десетилетия. Има голямо разделяне сред небогати и богати и неравенства в достъпа до благоприятни условия въобще. Бяха осъществени неща, които хората с по-малък достъп до богатства в Съединени американски щати в никакъв случай няма да простят на елитите. Беше преодоляна една цяла рецесия (тази от 2008-а) с взимане от бедните и предоставяне на богатите.
Не съм сигурен 11 септември каква роля изигра и дали изигра толкоз огромна роля в натрупването на напрежение в американското общество, колкото рецесията от 2008 година Или колкото опиоидната рецесия, която е безспорна зараза в Съединени американски щати, тя е злополука – рецесията на актуалните силни синтетични опиати. Или страхът от мигрантите: не толкоз от ислямски терористи, колкото от мигрантите, които идват и сякаш взимат работните места на американците.
Това са огромните натрупвания, които доведоха до актуалната обстановка плюс, несъмнено, културните войни, войните на идентичностите в Съединените щати.
Всичко това беше ловко подклаждано и извън, и от вътрешната страна, с цел да се стигне досега, в който американското общество гледа в бездната. Мисля, че уязвимостите на американското общество бяха ловко подклаждани от външни сили, които имаха интерес Щатите да не действат толкоз добре, колкото биха могли. Говоря за Русия, Китай и някои ислямски страни.
Освен това надалеч не всички в Съединени американски щати завоюваха от глобализацията, доста хора изгубиха от нея. Както и от софтуерните промени. Първоначалната изборна база на Тръмп бяха хората от т.нар. Rust belt ( " Ръждив пояс " ). Тези, които изгубиха работата си и тя отиде в Източна Азия, с цел да зареди икономическите тигри там. Готов, необработен материал за неодобрение в Щатите има още от времената на промените на Рейгън, който придаде динамизъм на американската стопанска система, само че я откъсна от индустриалната ѝ база и я финансиализира. Той придаде на Америка доста по-глобалистки образ, в сравнение с в този момент се харесва на сегашния президент. "
Страховете и пропагандата, хаосът и авторитаризмът
" Вижте какво се случва с убийството на Чарли Кърк. Всички имат подготвен отговор. ФБР няма отговори. ФБР има едно видео. Първоначално сподели, че няма да го пусне, след това го пусна. Едно видео на човек, който е обвинен в осъществяването на атентата, само че всички към този момент имат подготвен отговор кой го е направил. Това демонстрира толкоз дълбоки равнища на разделяне и опълчване, че даже не са нужни обстоятелства.
Дори когато излезе (ако въобще излезе) истината нескрито и килърът бъде хванат и махленски от правораздавателните органи в осъществяването на това ликвидиране, аз съм безусловно уверен, че това няма да повлияе на мнението на огромна част от хората. Те ще останат на мнението, което са формили при самото ликвидиране. Това се дължи на агитация, само че мисля, че има и по-дълбоко вкоренена причина за това нещо.
Пропагандата е сполучлива, когато попадне на плодородна почва. Когато някой изпитва потребност да бъде уверен в нещо. Ние сме изправени пред две едновременни, огромни рискове. Едната е заплахата от аномия, от същински безпорядък. От това диалогът ни за обществата, за бъдещето ни, за политиката, за стопанската система... да слезе под политическото. И да премине на равнището на социално-психологическото или на равнището на самостоятелната логика на психиката. Защото тогава диалог съвсем не е вероятен.
Другата заплаха е от реакцията против това. От съблазънта човек да се опре на твърдата ръка. В положение на безпорядък, на аномия има малко явни за множеството хора решения. Едно от " очевидните " решения е да се вкара ред. Основателният въпрос идва - кой да го вкара, по какъв начин, с какви средства? Тоест съществуваме пред едновременната заплаха от безпорядък и авторитаризъм. Това е изцяло оттегляне от метода, по който бяха проведени обществата в демократичните страни. Изборът не би следвало да бъде сред безпорядък и авторитаризъм, а сред това желаеме ли да живеем в свободни, подредени общества, или не. Тук става дума за трендове, които имат исторически прецеденти. "
Всички властнически режими идват на власт на гърба на някакъв тип същински или въобразен безпорядък, върху който те би трябвало да наложат ред.
" Има прецеденти от 20-те и 30-те години за това нещо, както и в актуалния свят. Всеки властнически водач се пробва да сплоти хората към някакъв зложелател. Това не е тайна доктрина. Това, което се случва в Съединени американски щати да вземем за пример, е опитът на Тръмп да сплоти една част от американското общество против друга част. Срещу някакъв зложелател.
Тази двойна заплаха е серпантина, водеща надолу. Лекарството е тривиално и явно, само че е изтъркано от доста говорене, а точно: адресиране на базисните аргументи да се стигне до това нещо. Обществените неравенства, достъпът до благоприятни условия, достъпът до правдивост. Истинската тревога се състои в невъзможността да се организира разговор. Кърк беше погубен и реакциите даже у нас, които сме отдалечени от тези неща, бяха: убиха го либералите, други споделят: умъртви го дълбоката страна, с цел да даде късмет на Тръмп да завземе още власт... Това е това поглъщане под политическото, за което стана дума.
Живеем във време на нечувани, невиждани софтуерни промени, придружени с всевъзможни типове други разбърквания. С демографски промени, с огромна миграция, с доста тежки екологични проблеми. Сумарно всички тези неща основават чувство у хората за дълбока неустановеност. Когато хората се почувстват несигурни, те са доста по-склонни да имат вяра и на тайни теории, да се подвеждат по лесни решения, да търсят твърда ръка. Тези учредения не са наложително нечие дело, нечия интрига. Те са действителни, справедливи проблеми. "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това разяснява през днешния ден историкът, мъдрец и анализатор Явор Сидеров пред БНР. Той приказва за рухването на " американската фантазия ", страховете ни като плодородна почва за пропагандата, както и действителните рискове от самовластие.
Дълбоко уязвената " американска фантазия "
Съединените щати да вземем за пример са изключително сложна страна, извънредно комплицирано функционираща. Съединени американски щати имат и стратегически прерогативи, и стратегически недостатъци. От една страна, Щатите в никакъв случай – макар могъществото си и макар че се постановиха като хегемон в актуалния свят – не позволиха расовия си проблем.
От друга, това, което придава огромна либералност на Америка, а точно федералната конструкция на страната, разрешава огромна доза автономност. И разрешава съжителството на мъчно съвместими модели. Какво общо би могло да има сред един нюйоркски евреин финансист и мормоните в щата Юта? Какво общо би могло да има сред афроамериканските баптисти в Алабама и IT предприемач в Сан Франциско?
Това е страна на великански контрасти и което я обединяваше, беше върховенството на закона. И равният достъп до правораздаване. Всичко останало зависеше от предприемчивостта на индивида и на това му споделяха " американска фантазия " в продължение на повече от столетие. Мисля, че тези неща са накърнени, уязвени надълбоко.
Първо, американската фантазия в чисто предприемачески и финансов смисъл се накърни грубо от рецесиите на последните десетилетия. Има голямо разделяне сред небогати и богати и неравенства в достъпа до благоприятни условия въобще. Бяха осъществени неща, които хората с по-малък достъп до богатства в Съединени американски щати в никакъв случай няма да простят на елитите. Беше преодоляна една цяла рецесия (тази от 2008-а) с взимане от бедните и предоставяне на богатите.
Не съм сигурен 11 септември каква роля изигра и дали изигра толкоз огромна роля в натрупването на напрежение в американското общество, колкото рецесията от 2008 година Или колкото опиоидната рецесия, която е безспорна зараза в Съединени американски щати, тя е злополука – рецесията на актуалните силни синтетични опиати. Или страхът от мигрантите: не толкоз от ислямски терористи, колкото от мигрантите, които идват и сякаш взимат работните места на американците.
Това са огромните натрупвания, които доведоха до актуалната обстановка плюс, несъмнено, културните войни, войните на идентичностите в Съединените щати.
Всичко това беше ловко подклаждано и извън, и от вътрешната страна, с цел да се стигне досега, в който американското общество гледа в бездната. Мисля, че уязвимостите на американското общество бяха ловко подклаждани от външни сили, които имаха интерес Щатите да не действат толкоз добре, колкото биха могли. Говоря за Русия, Китай и някои ислямски страни.
Освен това надалеч не всички в Съединени американски щати завоюваха от глобализацията, доста хора изгубиха от нея. Както и от софтуерните промени. Първоначалната изборна база на Тръмп бяха хората от т.нар. Rust belt ( " Ръждив пояс " ). Тези, които изгубиха работата си и тя отиде в Източна Азия, с цел да зареди икономическите тигри там. Готов, необработен материал за неодобрение в Щатите има още от времената на промените на Рейгън, който придаде динамизъм на американската стопанска система, само че я откъсна от индустриалната ѝ база и я финансиализира. Той придаде на Америка доста по-глобалистки образ, в сравнение с в този момент се харесва на сегашния президент. "
Страховете и пропагандата, хаосът и авторитаризмът
" Вижте какво се случва с убийството на Чарли Кърк. Всички имат подготвен отговор. ФБР няма отговори. ФБР има едно видео. Първоначално сподели, че няма да го пусне, след това го пусна. Едно видео на човек, който е обвинен в осъществяването на атентата, само че всички към този момент имат подготвен отговор кой го е направил. Това демонстрира толкоз дълбоки равнища на разделяне и опълчване, че даже не са нужни обстоятелства.
Дори когато излезе (ако въобще излезе) истината нескрито и килърът бъде хванат и махленски от правораздавателните органи в осъществяването на това ликвидиране, аз съм безусловно уверен, че това няма да повлияе на мнението на огромна част от хората. Те ще останат на мнението, което са формили при самото ликвидиране. Това се дължи на агитация, само че мисля, че има и по-дълбоко вкоренена причина за това нещо.
Пропагандата е сполучлива, когато попадне на плодородна почва. Когато някой изпитва потребност да бъде уверен в нещо. Ние сме изправени пред две едновременни, огромни рискове. Едната е заплахата от аномия, от същински безпорядък. От това диалогът ни за обществата, за бъдещето ни, за политиката, за стопанската система... да слезе под политическото. И да премине на равнището на социално-психологическото или на равнището на самостоятелната логика на психиката. Защото тогава диалог съвсем не е вероятен.
Другата заплаха е от реакцията против това. От съблазънта човек да се опре на твърдата ръка. В положение на безпорядък, на аномия има малко явни за множеството хора решения. Едно от " очевидните " решения е да се вкара ред. Основателният въпрос идва - кой да го вкара, по какъв начин, с какви средства? Тоест съществуваме пред едновременната заплаха от безпорядък и авторитаризъм. Това е изцяло оттегляне от метода, по който бяха проведени обществата в демократичните страни. Изборът не би следвало да бъде сред безпорядък и авторитаризъм, а сред това желаеме ли да живеем в свободни, подредени общества, или не. Тук става дума за трендове, които имат исторически прецеденти. "
Всички властнически режими идват на власт на гърба на някакъв тип същински или въобразен безпорядък, върху който те би трябвало да наложат ред.
" Има прецеденти от 20-те и 30-те години за това нещо, както и в актуалния свят. Всеки властнически водач се пробва да сплоти хората към някакъв зложелател. Това не е тайна доктрина. Това, което се случва в Съединени американски щати да вземем за пример, е опитът на Тръмп да сплоти една част от американското общество против друга част. Срещу някакъв зложелател.
Тази двойна заплаха е серпантина, водеща надолу. Лекарството е тривиално и явно, само че е изтъркано от доста говорене, а точно: адресиране на базисните аргументи да се стигне до това нещо. Обществените неравенства, достъпът до благоприятни условия, достъпът до правдивост. Истинската тревога се състои в невъзможността да се организира разговор. Кърк беше погубен и реакциите даже у нас, които сме отдалечени от тези неща, бяха: убиха го либералите, други споделят: умъртви го дълбоката страна, с цел да даде късмет на Тръмп да завземе още власт... Това е това поглъщане под политическото, за което стана дума.
Живеем във време на нечувани, невиждани софтуерни промени, придружени с всевъзможни типове други разбърквания. С демографски промени, с огромна миграция, с доста тежки екологични проблеми. Сумарно всички тези неща основават чувство у хората за дълбока неустановеност. Когато хората се почувстват несигурни, те са доста по-склонни да имат вяра и на тайни теории, да се подвеждат по лесни решения, да търсят твърда ръка. Тези учредения не са наложително нечие дело, нечия интрига. Те са действителни, справедливи проблеми. "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ