Висока тревога и подкрепа за щаба и правителството, но намаляващо търпение на българите
Тревогата за заболяването у нас остава към момента висока, само че се записва спад на стойностите ѝ. Расте паниката за работното място. Одобрението за дейностите на държавното управление се резервира мощно, въпреки и към този момент не в шоковите стойности, регистрирани при започване на изключителното състояние. Почти всички българи са уверени, че страната ни се оправя по-добре със прекъсването на разпространяването на заболяването спрямо Европа като цяло. Вероятно и поради този триумф и отчетливо ниските равнища на заболеваемост у нас, пораства и нетърпеливостта за облекчение на ограниченията изключително във връзка с достъпа до парковете и пътуванията сред градовете. Според болшинствата, моментът за сериозна демобилизация въпреки всичко още не е пристигнал, само че те не биха желали и удължение на изключителното състояние след средата на май. Обществото към този момент прави оценка по друг метод другите ограничения. Хората чакат ясна работа на страната за опазване на стопанската система, а ограниченията до момента се правят оценка като не задоволително ефикасни и работещи.
Изводите и въпросите са от изчерпателен социологически сондаж, извършен измежду 915 души посредством телефонно изявление в национално внушителен панел сред 21 и 23 април. Това е пето следващото проучване и това разрешава отчитане на трендове, както и съпоставяне с първия сходен изчерпателен сондаж преди месец.
Тревогата и вярата
Обществената паника остава висока, само че понижава спрямо предходния месец (първите признаци за прекъсване на растежа на паниката бяха оповестени в сондажа от преди седмица) . Белезите на понижаване ясно личат в реакциите на хората на самата зараза – тези реакции се разрушават на три групи:
- паническата група (приемат, че това е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали) се резервира: 24% в този момент (само с два пункта по-нисък преди месец), само че
- тревожната (приемат, че коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип) понижава със седем пункта до 57%, а
- спокойната (приемат, че обстановката не е рискова и е обвързвана с повече шумотевица) се усилва с 6 пункта до 18%.
Очевидно по-висок в този момент е делът на спокойните, а този на тревожните понижава, въпреки и да остава най-значим. Към неговата значителност би трябвало да се добави и константният дял на под паника реакции.
В света се оформиха три модела на реакция на епидемията:
- първи, условно наименуван „ китайски “: с фрапантни ограничения и интервенция на страната в персоналния живот. 13% го поддържат в този момент, при 30% поддръжка преди месец;
- втори, условно наименуван „ европейски “: със възбрана на скупчвания на хора на публични места. 48% го харесват в този момент, при 42% преди месец;
- трети, условно наименуван „ шведски “: елементарният живот продължава обикновено, хората прекарват вируса и добиват всеобщ имунитет. 33% го поддържат в този момент, при 23% преди месец;
Приложеният в съвсем цяла Европа способ се приема най-широко у нас, само че „ шведският “ модел стартира да се харесва повече от „ китайския “. Вероятно, всичко това е отражение и на ниската до момента заболеваемост в България. Колкото по-успешни са марките до момента, толкоз по-бързо те стартират да наподобяват и ненужни в очите на мнозина. Към това би трябвало да се добави и отбелязваната и до момента податливост у нас размерът на опасността да се слага под подозрение.
Разбира се, българите остават реалисти: 35% споделят, че персонално те се опасяват от вируса. Преди месец бяха отново толкоз и даже малко повече - 37%. Една трета пък намират за изцяло действителна опцията да умрат от тази болест, 55% считат, че същото се отнася за околните им. Дяловете не са по никакъв начин ниски.
Остава вярата, че скоро ще има лекарство: 46% я споделят, само че 42% - не. Останалите се затрудняват да отговорят.
Общата оценка на обществото за дейностите на властта
93% одобряват, че България се оправя добре на фона на останалите европейски страни. Това е доста висок отзив за изминатия до този миг път и се записва даже растеж - преди месец този дял бе 87%.
Одобрението на оперативната власт остава високо. Заедно с това, следи се и закономерното отдалечаване от рисковите стойности. Това е обвързвано може би и с естествената за по-дълъг интервал ерозия, и с някои проблеми, а и с белезите на усмиряване, които дават път и на сериозни отзиви. Доверието в другите звена на държавното управление, Щаба, премиера Борисов и така нататък е в диапазона сред 60 и 80%, а неодобрението – от една пета до една трета. Преди месец утвърждението на властта изглеждаше и по-добре, само че и в този момент остава доста по-високо от доверието, което тя получава в нормални публични обстановки. Затова и непрекъснато би трябвало да се има поради, че днешните оценки за държавното управление и неговите инстанции не са нормалният рейтинг, е краткотрайни, спешни оценки по повод най-много на обстановката с ковид. Затова и с публичното усмиряване, тези оценки също напущат пиковите нива.
Белезите на успокояването личат и в отговорите на въпроса по какъв начин се правят оценка ограниченията на властта против епидемията:
62% споделят, че са задоволителни, при 66% в края на март и 66% в средата на март;
28% настояват, че са прекомерни, при 20% в края на март и 17% в средата на март;
8% считат, че са незадоволителни, при 12% в края на март и 15% в средата на март;
2% e делът на тези, които не съумяват да отговорят.
Мнението, че ограниченията са съответни, продължава да доминира уверено, само че за последните седмици има осезателен растеж в каузи на отговора „ прекомерни “, респ. спад в дяловете на другите отговори. Очевидно, поради сполучливите ограничения до момента и някои позитивни сигнали от Европа, настава и предпочитание за облекчение на ограниченията – подсилено и от все по-хубавото време.
Въпреки всичко, българите остават съзнателни: „ Вече съм много раздразнителен от рестриктивните мерки “ споделят 31%, само че 69% споделят „ одобрявам рестриктивните мерки, без да се нервирам “. И запитани дали е време рестриктивните мерки да стартират да понижават, 52% споделят „ рано е “. Има обаче и 44%, които считат, че е време, т.е. обществото ни към този момент е действително разграничено по този въпрос. Нетърпеливостта още не доминира, само че очевидно не е за подценяване. Може би и по тази причина болшинство от 53% намира, че изключителното състояние не би трябвало да бъде удължавано и след 13 май. 30% въпреки всичко са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. Тук евентуално се вплита освен персоналното мнение, само че и вярата на мнозина за по-бързо справяне със болестта.
Конкретните ограничения – за/против
На процедура, другите досегашни ограничения не престават да се правят оценка високо, само че сякаш мобилизацията и по този индикатор спада по отношение на предходния месец. Например, възбраната на обществени събирания като кино, заведения за хранене, фитнес-зали и така нататък се поддържа в този момент от 86% (при 94% преди месец). Спирането на достъпа на чужденци събира 81% поддръжка през днешния ден, при 90% преди месец. Забраната за пътешестване на българи в чужбина: 75% поддръжка в този момент при 88% преди месец.
Забраната за пътешестване сред градовете обаче към този момент не получава поддръжка измежду болшинство – преди месец я подкрепяха 56%, 40% не я подкрепяха, а останалите се колебаеха. Сега картината е противоположната: 53% споделят, че затварянето на придвижването сред градове не е вярно, а 40% считат, че е вярно. Останалите се затрудняват да отговорят. Вечерният час, да вземем за пример, преди месец събираше поддръжка от 59%, а 39% бяха на противоположното мнение. Сега структурата на мненията е радикално друга: 69% са срещу, а 27% са за. Останалите се двоумят. Разбира се, тук въздействие оказва и фактът, че управляващите сами се отхвърлиха от някои сходни ограничения.
Сериозна рецензия среща затварянето на парковете: 59% са „ срещу “, а 39% са „ за “. Останалите се затрудняват да отговорят. На другия полюс пък са мненията във връзка с рестриктивните мерки за Великден: 77% ги утвърждават, при 21% не ги утвърждават. Може би картината щеше да е по-различна, в случай че великденските ограничения още бяха в действие в цялостния си вид. Явно българското общество създава към този момент знание за обстановката и може да отсее и оцени другите видове ограничения по-хладнокръвно от преди.
Икономиката
Доходите ми понижиха, споделят 47% в този момент, при 36% преди месец;
Работя от у дома – 25% в този момент, при 22% преди месец;
Казват, че са изгубили работа: 9% в този момент, при 3% преди месец;
14% споделят, че им следва да изгубят работа, при 12% преди месец;
Намалиха ми работния ден, споделят в този момент 16%, при 14% преди месец;
Всичко това демонстрира растеж, въпреки и още не фрапантен, на безпокойството за работното място. Явно в някои случаи това безпокойствие към този момент стартира да надвива над безпокойството от болестта . 7% са към този момент хората, които по свое решение не вървят на работа, при 11% преди месец. 28% пък са в този момент самокарантиниралите се, при 36% преди месец. Хората са давали повече от един отговор – станали са пострадали от разнообразни проблеми и са предприемали разнообразни ограничения.
Преди месец, 29% се притесняваха, че няма да могат да си заплащат кредите. Сега 9% настояват, че към този момент са спрели да ги заплащат. 5% споделят същото за лизингите.
56% още не са усетили явен проект или изобщо не са доловили проект на страната за превъзмогване на икономическите последствия след края на пандемията. 38% имат вяра доста или малко в противоположното, а останалите не могат да преценяват. Явно обществото фактически утвърждава работата на страната за прекъсване на болестта, само че стартира все по-ясно да изисква сходна работа и за преодоляване на икономическата рецесия.
Методика: CATI (Computer Assisted Telephone Interview), 915 изявленията, национална извадка – популацията на възраст 18+ година 21-23.04.2020 година Абсолютна оптималната неточност ± 3.3 при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Изводите и въпросите са от изчерпателен социологически сондаж, извършен измежду 915 души посредством телефонно изявление в национално внушителен панел сред 21 и 23 април. Това е пето следващото проучване и това разрешава отчитане на трендове, както и съпоставяне с първия сходен изчерпателен сондаж преди месец.
Тревогата и вярата
Обществената паника остава висока, само че понижава спрямо предходния месец (първите признаци за прекъсване на растежа на паниката бяха оповестени в сондажа от преди седмица) . Белезите на понижаване ясно личат в реакциите на хората на самата зараза – тези реакции се разрушават на три групи:
- паническата група (приемат, че това е смъртоносна заплаха за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали) се резервира: 24% в този момент (само с два пункта по-нисък преди месец), само че
- тревожната (приемат, че коронавирусът е рисков, само че в последна сметка е просто мощен грип) понижава със седем пункта до 57%, а
- спокойната (приемат, че обстановката не е рискова и е обвързвана с повече шумотевица) се усилва с 6 пункта до 18%.
Очевидно по-висок в този момент е делът на спокойните, а този на тревожните понижава, въпреки и да остава най-значим. Към неговата значителност би трябвало да се добави и константният дял на под паника реакции.
В света се оформиха три модела на реакция на епидемията:
- първи, условно наименуван „ китайски “: с фрапантни ограничения и интервенция на страната в персоналния живот. 13% го поддържат в този момент, при 30% поддръжка преди месец;
- втори, условно наименуван „ европейски “: със възбрана на скупчвания на хора на публични места. 48% го харесват в този момент, при 42% преди месец;
- трети, условно наименуван „ шведски “: елементарният живот продължава обикновено, хората прекарват вируса и добиват всеобщ имунитет. 33% го поддържат в този момент, при 23% преди месец;
Приложеният в съвсем цяла Европа способ се приема най-широко у нас, само че „ шведският “ модел стартира да се харесва повече от „ китайския “. Вероятно, всичко това е отражение и на ниската до момента заболеваемост в България. Колкото по-успешни са марките до момента, толкоз по-бързо те стартират да наподобяват и ненужни в очите на мнозина. Към това би трябвало да се добави и отбелязваната и до момента податливост у нас размерът на опасността да се слага под подозрение.
Разбира се, българите остават реалисти: 35% споделят, че персонално те се опасяват от вируса. Преди месец бяха отново толкоз и даже малко повече - 37%. Една трета пък намират за изцяло действителна опцията да умрат от тази болест, 55% считат, че същото се отнася за околните им. Дяловете не са по никакъв начин ниски.
Остава вярата, че скоро ще има лекарство: 46% я споделят, само че 42% - не. Останалите се затрудняват да отговорят.
Общата оценка на обществото за дейностите на властта
93% одобряват, че България се оправя добре на фона на останалите европейски страни. Това е доста висок отзив за изминатия до този миг път и се записва даже растеж - преди месец този дял бе 87%.
Одобрението на оперативната власт остава високо. Заедно с това, следи се и закономерното отдалечаване от рисковите стойности. Това е обвързвано може би и с естествената за по-дълъг интервал ерозия, и с някои проблеми, а и с белезите на усмиряване, които дават път и на сериозни отзиви. Доверието в другите звена на държавното управление, Щаба, премиера Борисов и така нататък е в диапазона сред 60 и 80%, а неодобрението – от една пета до една трета. Преди месец утвърждението на властта изглеждаше и по-добре, само че и в този момент остава доста по-високо от доверието, което тя получава в нормални публични обстановки. Затова и непрекъснато би трябвало да се има поради, че днешните оценки за държавното управление и неговите инстанции не са нормалният рейтинг, е краткотрайни, спешни оценки по повод най-много на обстановката с ковид. Затова и с публичното усмиряване, тези оценки също напущат пиковите нива.
Белезите на успокояването личат и в отговорите на въпроса по какъв начин се правят оценка ограниченията на властта против епидемията:
62% споделят, че са задоволителни, при 66% в края на март и 66% в средата на март;
28% настояват, че са прекомерни, при 20% в края на март и 17% в средата на март;
8% считат, че са незадоволителни, при 12% в края на март и 15% в средата на март;
2% e делът на тези, които не съумяват да отговорят.
Мнението, че ограниченията са съответни, продължава да доминира уверено, само че за последните седмици има осезателен растеж в каузи на отговора „ прекомерни “, респ. спад в дяловете на другите отговори. Очевидно, поради сполучливите ограничения до момента и някои позитивни сигнали от Европа, настава и предпочитание за облекчение на ограниченията – подсилено и от все по-хубавото време.
Въпреки всичко, българите остават съзнателни: „ Вече съм много раздразнителен от рестриктивните мерки “ споделят 31%, само че 69% споделят „ одобрявам рестриктивните мерки, без да се нервирам “. И запитани дали е време рестриктивните мерки да стартират да понижават, 52% споделят „ рано е “. Има обаче и 44%, които считат, че е време, т.е. обществото ни към този момент е действително разграничено по този въпрос. Нетърпеливостта още не доминира, само че очевидно не е за подценяване. Може би и по тази причина болшинство от 53% намира, че изключителното състояние не би трябвало да бъде удължавано и след 13 май. 30% въпреки всичко са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. Тук евентуално се вплита освен персоналното мнение, само че и вярата на мнозина за по-бързо справяне със болестта.
Конкретните ограничения – за/против
На процедура, другите досегашни ограничения не престават да се правят оценка високо, само че сякаш мобилизацията и по този индикатор спада по отношение на предходния месец. Например, възбраната на обществени събирания като кино, заведения за хранене, фитнес-зали и така нататък се поддържа в този момент от 86% (при 94% преди месец). Спирането на достъпа на чужденци събира 81% поддръжка през днешния ден, при 90% преди месец. Забраната за пътешестване на българи в чужбина: 75% поддръжка в този момент при 88% преди месец.
Забраната за пътешестване сред градовете обаче към този момент не получава поддръжка измежду болшинство – преди месец я подкрепяха 56%, 40% не я подкрепяха, а останалите се колебаеха. Сега картината е противоположната: 53% споделят, че затварянето на придвижването сред градове не е вярно, а 40% считат, че е вярно. Останалите се затрудняват да отговорят. Вечерният час, да вземем за пример, преди месец събираше поддръжка от 59%, а 39% бяха на противоположното мнение. Сега структурата на мненията е радикално друга: 69% са срещу, а 27% са за. Останалите се двоумят. Разбира се, тук въздействие оказва и фактът, че управляващите сами се отхвърлиха от някои сходни ограничения.
Сериозна рецензия среща затварянето на парковете: 59% са „ срещу “, а 39% са „ за “. Останалите се затрудняват да отговорят. На другия полюс пък са мненията във връзка с рестриктивните мерки за Великден: 77% ги утвърждават, при 21% не ги утвърждават. Може би картината щеше да е по-различна, в случай че великденските ограничения още бяха в действие в цялостния си вид. Явно българското общество създава към този момент знание за обстановката и може да отсее и оцени другите видове ограничения по-хладнокръвно от преди.
Икономиката
Доходите ми понижиха, споделят 47% в този момент, при 36% преди месец;
Работя от у дома – 25% в този момент, при 22% преди месец;
Казват, че са изгубили работа: 9% в този момент, при 3% преди месец;
14% споделят, че им следва да изгубят работа, при 12% преди месец;
Намалиха ми работния ден, споделят в този момент 16%, при 14% преди месец;
Всичко това демонстрира растеж, въпреки и още не фрапантен, на безпокойството за работното място. Явно в някои случаи това безпокойствие към този момент стартира да надвива над безпокойството от болестта . 7% са към този момент хората, които по свое решение не вървят на работа, при 11% преди месец. 28% пък са в този момент самокарантиниралите се, при 36% преди месец. Хората са давали повече от един отговор – станали са пострадали от разнообразни проблеми и са предприемали разнообразни ограничения.
Преди месец, 29% се притесняваха, че няма да могат да си заплащат кредите. Сега 9% настояват, че към този момент са спрели да ги заплащат. 5% споделят същото за лизингите.
56% още не са усетили явен проект или изобщо не са доловили проект на страната за превъзмогване на икономическите последствия след края на пандемията. 38% имат вяра доста или малко в противоположното, а останалите не могат да преценяват. Явно обществото фактически утвърждава работата на страната за прекъсване на болестта, само че стартира все по-ясно да изисква сходна работа и за преодоляване на икономическата рецесия.
Методика: CATI (Computer Assisted Telephone Interview), 915 изявленията, национална извадка – популацията на възраст 18+ година 21-23.04.2020 година Абсолютна оптималната неточност ± 3.3 при 50% дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 55 хиляди души.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ