В Димитровград откриха Научната конференция на тема Светът на българина през XX век
Третото издание на Националната научна конференция " Светът на българина през XX век " откри кметът на община Димитровград Иво Димов. Събитието с теоретичен началник проф.д.и.н. Милко Палангурски се организира в границите на два форумни дни 17-18 юни в Димитровград. В конференцията вземат участие представители на най-елитните научни общности в страната - Българската академия на науките, Великотърновския университет " Св.Св.Кирил и Методий ", Шуменския университет " Епископ Константин Преславски ", Университета за национално и международно стопанство, районните исторически и етнографски музеи от Пловдив, Стара Загора, Плевен, Ямбол, Габрово, Хасково и Провадия. Домакин на събитието е Исторически музей-Димитровград. Във встъпителните си думи ВрИД Директор на Исторически музей - Димитровград Антоанета Станчева сподели, че музейното дело в града съответствува с разисквания от конференцията интервал и, че през тази година се отбелязва 70 години музейно дело в Димитровград, а научната конференция е част от множеството прояви включени в програмата за честването на годишнината.
Кметът на Димитровград Иво Димов откри канференцията с думите: " Повечето в залата сме от тези съвременици, които имат опцията да живеят сред два века. В исторически проект се случиха доста събития, които белязаха международната памет и раздрусаха човечеството през XX век, както и от първата половина на XXI век – две международни войни, икономическа рецесия, естествени катаклизми, пандемия…Всичко това неразривно оставя отпечатък върху човешките ориси на хората. Третото издание на днешната Национална научна конференция „ Светът на българина през XX век ” има своето най-естествено домакинство в лицето на града – знак на строителството в България през предишния век - Димитровград. Конференцията е значима по две аргументи – първо, че тя към този момент стана обичайната и втора е национално показана от най-сериозните организации в тази област. Когато приказваме за история не трябва да забравяме, че събитията се основават от хората. Именно човешката воля е тази, която кове нишката на историческите процеси и даже днешния конгрес е един подобен образец. Ще прибавя, че светът на българина през предишния за нас към този момент 20 век през призмата на хора, които са живели в това съвремие, с изключение на обещаваща полемика, ще даде посока за много размишления, заключения, последващи стъпки, а може би и политики. "
Наученият началник под чието председателство се организира Третата Национална научна конференция " Светът на българина през XX век " проф.д.и.н. Милко Палангурски стартира с думите: " Само се замислете, че през 20 век минахме през железница, телефон, телевизия /черно-бяла и цветна/, авиация, грамофон, магнетофон, MP3...и всичко това се е случило на българина за 100 години. Това не всеки човек може да го понесе като смяна. Този век разруши старите връзки, което ни прави съпричастни на най-интересното време. Никой не знае дали това няма да е най-успешният век за човечеството. "
Първият отчет от конференцията е по тематиката " Всенародно отпразнуване на 30-годишнината от подписването на Санстефанския кротичък контракт и освобождението на България. ", поднесен от Даниела Димитрова от Национален парк-музей „ Шипка- Бузлуджа ”. По-късно участниците ще изслушат и отчетите на Проф. доктор Росица Ангелова от ШУ „ Епископ Константин Преславски ” на тематика " Цариград в битието на шуменската фамилия Димитриеви ", Грозделина Георгиева от РЕМ - Пловдив на тематика " Учителят Дънов и повода за основаването на Братството ", Даниела Димкова от РЕМО ЕТЪР " По въпроса за женската еднаквост и зараждането на еманципаторски хрумвания в българското общество през втората половина на XIX – началото на XX век. ", доктор Радка Братанова от ИЕФЕМ към Българска академия на науките за " Етномузикологията през ХХ в. – открития, постижения и проблеми ", Теодор Селман от УНСС за " Плановата урбанизация или за какво българинът размени равнищата за панелка ", Галя Кръстева от НМО – Габрово на тематика " Поощрения и санкции в просветителната система след 1944 до 80- те години на ХХ век ", отчетът на ас. доктор Теодор Борисов от Институт за исторически проучвания към Българска академия на науките за „ Българският спорт през погледа на радио „ Свободна Европа “, гл. ас. доктор Камен Дончев от ИЕФЕМ към Българска академия на науките за " Обичайни форми и способи на договаряне в интервала от Освобождението доникъде на ХХ век в Северозападна България и Родопите. (Два присъщи планински региона) ", доктор Димитър Петров от РИМ – Плевен за „ Първите седем. Зараждане и развиване на Юношески туристически съюз в България (1911-1921) “, Мария Иванова от РИМ – Ямбол за " Гимнастическо сдружение „ Тракийски левент ”-Ямбол (1900-1945) – здраве, мощ, национализъм ", Райна Антонова от РИМ - Стара Загора за " Професионалното обучение в Стара Загора през първата половина на ХХ век ", проф. д.и.н. Бисер Георгиев от Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски " за " Политическият живот в Шумен през 30-те години на ХХ век ", Симеон Кулиш от ШУ „ Епископ Константин Преславски ” за " Политико-просветна активност на Отечествения фронт във Варна (1948-1952 г.) ", Елена Драгостинова от Музей „ Борис Христов “ за " Движението „ Ален мак “, Милена Драгнева от ИМ- Провадия за " Развитие на индустрията в Провадия (1945-1989) ", доктор Виолета Костова - РИМ – Хасково на тематика " Хасково в края на ХХ в. ". Във вторият ден от програмата е заложена полемика измежду участниците.
Кметът на Димитровград Иво Димов откри канференцията с думите: " Повечето в залата сме от тези съвременици, които имат опцията да живеят сред два века. В исторически проект се случиха доста събития, които белязаха международната памет и раздрусаха човечеството през XX век, както и от първата половина на XXI век – две международни войни, икономическа рецесия, естествени катаклизми, пандемия…Всичко това неразривно оставя отпечатък върху човешките ориси на хората. Третото издание на днешната Национална научна конференция „ Светът на българина през XX век ” има своето най-естествено домакинство в лицето на града – знак на строителството в България през предишния век - Димитровград. Конференцията е значима по две аргументи – първо, че тя към този момент стана обичайната и втора е национално показана от най-сериозните организации в тази област. Когато приказваме за история не трябва да забравяме, че събитията се основават от хората. Именно човешката воля е тази, която кове нишката на историческите процеси и даже днешния конгрес е един подобен образец. Ще прибавя, че светът на българина през предишния за нас към този момент 20 век през призмата на хора, които са живели в това съвремие, с изключение на обещаваща полемика, ще даде посока за много размишления, заключения, последващи стъпки, а може би и политики. "
Наученият началник под чието председателство се организира Третата Национална научна конференция " Светът на българина през XX век " проф.д.и.н. Милко Палангурски стартира с думите: " Само се замислете, че през 20 век минахме през железница, телефон, телевизия /черно-бяла и цветна/, авиация, грамофон, магнетофон, MP3...и всичко това се е случило на българина за 100 години. Това не всеки човек може да го понесе като смяна. Този век разруши старите връзки, което ни прави съпричастни на най-интересното време. Никой не знае дали това няма да е най-успешният век за човечеството. "
Първият отчет от конференцията е по тематиката " Всенародно отпразнуване на 30-годишнината от подписването на Санстефанския кротичък контракт и освобождението на България. ", поднесен от Даниела Димитрова от Национален парк-музей „ Шипка- Бузлуджа ”. По-късно участниците ще изслушат и отчетите на Проф. доктор Росица Ангелова от ШУ „ Епископ Константин Преславски ” на тематика " Цариград в битието на шуменската фамилия Димитриеви ", Грозделина Георгиева от РЕМ - Пловдив на тематика " Учителят Дънов и повода за основаването на Братството ", Даниела Димкова от РЕМО ЕТЪР " По въпроса за женската еднаквост и зараждането на еманципаторски хрумвания в българското общество през втората половина на XIX – началото на XX век. ", доктор Радка Братанова от ИЕФЕМ към Българска академия на науките за " Етномузикологията през ХХ в. – открития, постижения и проблеми ", Теодор Селман от УНСС за " Плановата урбанизация или за какво българинът размени равнищата за панелка ", Галя Кръстева от НМО – Габрово на тематика " Поощрения и санкции в просветителната система след 1944 до 80- те години на ХХ век ", отчетът на ас. доктор Теодор Борисов от Институт за исторически проучвания към Българска академия на науките за „ Българският спорт през погледа на радио „ Свободна Европа “, гл. ас. доктор Камен Дончев от ИЕФЕМ към Българска академия на науките за " Обичайни форми и способи на договаряне в интервала от Освобождението доникъде на ХХ век в Северозападна България и Родопите. (Два присъщи планински региона) ", доктор Димитър Петров от РИМ – Плевен за „ Първите седем. Зараждане и развиване на Юношески туристически съюз в България (1911-1921) “, Мария Иванова от РИМ – Ямбол за " Гимнастическо сдружение „ Тракийски левент ”-Ямбол (1900-1945) – здраве, мощ, национализъм ", Райна Антонова от РИМ - Стара Загора за " Професионалното обучение в Стара Загора през първата половина на ХХ век ", проф. д.и.н. Бисер Георгиев от Шуменския университет „ Епископ Константин Преславски " за " Политическият живот в Шумен през 30-те години на ХХ век ", Симеон Кулиш от ШУ „ Епископ Константин Преславски ” за " Политико-просветна активност на Отечествения фронт във Варна (1948-1952 г.) ", Елена Драгостинова от Музей „ Борис Христов “ за " Движението „ Ален мак “, Милена Драгнева от ИМ- Провадия за " Развитие на индустрията в Провадия (1945-1989) ", доктор Виолета Костова - РИМ – Хасково на тематика " Хасково в края на ХХ в. ". Във вторият ден от програмата е заложена полемика измежду участниците.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ