Как България тихо се феодализира?
Третото българско държавно управление на Бойко Борисов стартира да наподобява на Второто българско царство по времето на Иван Шишман, разяснява Даниел Смилов за Deutsche Welle и твърди, че в България е в ход тиха феодализация.
Кабинетът “Борисов 3” остана на власт след поредност от кавги, някои от които още не са завършили - като този с жилището (на кръстника) на финансовия министър. Въпросът е каква е формулата на политическото оцеляване в такава наситена с съмнение и конфронтация среда.
Накратко: оцеляването на премиера е уравнение с три значими променливи. Първата е способността на Борисов да се отдръпва и да бъде прикриван медиийно от неуместни тематики. След изявлението с един запазен и добродушен Слави Трифонов, министър председателят не е имал сериозна медийна изява. Това снишаване е общоприет пиар ход, с който се цели негативите от свадите да бъдат обрани от по-долните равнища в йерархията на ГЕРБ.
Второ, държавното управление предколедно раздава дарове. Това също е общоприета маневра на ръководещите в тежка обстановка - в този момент и Макрон пробва тази тактика във Франция. В България тя минава през по-щедър бюджет за следващата година, повдигане на пенсиите, поддръжка за деца с увреждания и така нататък Много от тези ограничения са оправдани предвид на общото политическо и икономическо развиване на страната. Не е целесъобразно обаче раздаването на милиарди от остатъка на бизнес сътрудници. Но пък по този начин може да бъде купена манифестация на този или оня отрасъл в поддръжка на държавното управление.
И трето, формулата на оцеляването на кабинета е функционалност от компромисите и отстъпките, които то прави на скрити и публични сътрудници от бизнеса и политиката. Номинално държавното управление остава, само че властта му понижава, като елементи от нея се отдават за прилагане на трети лица. Това всъщност е тиха феодализация.
Някои от тези лица са публични сътрудници на ГЕРБ в ръководството. Така наречените " Патриоти” да вземем за пример се снабдиха неотдавна с два нови феода: политиката на България във връзка с Македония и отбраната на българските превозвачи пред Брюксел. В първия феод наподобява ще доминира великият „ воевода " Каракачанов. След тежкия скандал с раздаването на българско поданство - политика, която от години е лицето на Вътрешна македонска революционна организация, “воеводата” получи като отплата югозападната тематика Македония плюс лиценз да води индиректни договаряния с премиера Заев. И Каракачанов ги поведе, както си знае - от разногласието за езика, през идентичността на Самуил, та чак до общата ни историята до 1944 година. След тези договаряния не се знае дали въпросната обща история ще бъде приета от македонците, само че сигурно внезапно ще намалеят възможностите ни за обща история през днешния ден.
В тази обстановка става все по-неясно дали българската политика към Западните Балкани остава същата като по време на европредседателството или по-скоро прекосяваме към “патриотизация” на тематиката. Мълчанието на премиера по въпроса е удостоверение за (временна?) феодализация на този аспект на външните ни връзки - като един тип подарък за Вътрешна македонска революционна организация. Целта е пообруленият Каракачанов да набере малко капитал преди европейските избори. По сходна логичност дребният „ воевода " Джамбазки получи „ територии " на запад - в и към Брюксел. Там той ще натрупа дивиденти, организирайки панаири, шествия с тирове и антиевропейски акции.
Докато формалните сътрудници в обединението получиха феоди на югозапад и в Далечния запад, Движение за права и свободи разшири своите вакъфи в правосъдната власт, в антикорупционните организации, в медиите и в някои министерства (икономика и екология да вземем за пример, които е време да се слеят под името Министерство на икономическите ползи и отбраната им от околната среда). Тези вакъфи от години към този момент трансформират Движение за права и свободи в основен сътрудник на Борисов, както и на всички други партии с искания за ръководство. Корнелия Нинова също разбра тази елементарна истина и намерено повдигна въпроса за евентуална коалиция с Движение за права и свободи.
Вакъфът е феодална единица в Османската империя, състояща се от парцели и население, посредством която обществена институция е набирала средства за своята прехрана. Големите джамии да вземем за пример са имали такива феоди. Този модел се употребява от Движение за права и свободи като бизнес тактика - елементи от медии, банки и служби имат за съществена цел издръжката на партията и нейното почетно управление. Политическа власт - хидроинженерен план - политическа власт прим. Съдебна власт - леден запас - правосъдна власт прим. Медийна власт - закон за медиите - медийна власт прим. Това са главните обороти, които Движението завърта. А настоящето намаляване на Борисов в допълнение ги форсира. Но от време на време усилването му също ги е ускорявало, тъй че в това отношение строга корелация няма.
В медиите нещата са ясни: без самоотвержената поддръжка на медиите на/около Движение за права и свободи държавното управление не би оживяло. Както и те надали биха оживели без държавното управление. Казано иначе: става дума за съвместен интерес и по тази причина тези медии се снабдиха със законодателна самодейност и законодателна рецепция в Народното събрание.
По-важни са нещата в правосъдната власт. След като бе разгласен “позитивният” отчет на Европейска комисия за напредъка на България, стартира колективен правителствено-депесарски напор за заличаване на последните острови на самостоятелност в правосъдната власт. Към момента отвън вакъфите институционално остава Лозан Панов и по тази причина той е обект на политически, медиен, дисциплинарен, данъчен и антикорупционен напън. Напълно инцидентно съвпадане на дейностите на институции и служби в една страна, в която няма проблеми с медиите и правосъдната власт. (Това е подигравка.)
Третото българско държавно управление на Бойко Борисов стартира да наподобява на Второто българско царство по времето на Иван Шишман: Каракачанов отдели тематиката Македония, Джамбазки господства на запад в Брюксел, а феодалните имения на Движение за права и свободи и на други локални деспоти се уголемяват. Усилва се и външният напън от изток да дадем територия и суверенитет против тръби и нуклеарна сила. “Бизнесът” в лицето на КРИБ и на други велможи също вижда благоприятни условия за държавни отстъпки против опортюнистична поддръжка - и по тази причина търси по-изгодни васални контракти.
В някакъв смисъл политиката постоянно е въпрос на договорености и компромиси. Но те би трябвало да са в благозвучие с публичния интерес. При актуалната феодализация обаче има заплаха тъкмо той да бъде рискуван.
Кабинетът “Борисов 3” остана на власт след поредност от кавги, някои от които още не са завършили - като този с жилището (на кръстника) на финансовия министър. Въпросът е каква е формулата на политическото оцеляване в такава наситена с съмнение и конфронтация среда.
Накратко: оцеляването на премиера е уравнение с три значими променливи. Първата е способността на Борисов да се отдръпва и да бъде прикриван медиийно от неуместни тематики. След изявлението с един запазен и добродушен Слави Трифонов, министър председателят не е имал сериозна медийна изява. Това снишаване е общоприет пиар ход, с който се цели негативите от свадите да бъдат обрани от по-долните равнища в йерархията на ГЕРБ.
Второ, държавното управление предколедно раздава дарове. Това също е общоприета маневра на ръководещите в тежка обстановка - в този момент и Макрон пробва тази тактика във Франция. В България тя минава през по-щедър бюджет за следващата година, повдигане на пенсиите, поддръжка за деца с увреждания и така нататък Много от тези ограничения са оправдани предвид на общото политическо и икономическо развиване на страната. Не е целесъобразно обаче раздаването на милиарди от остатъка на бизнес сътрудници. Но пък по този начин може да бъде купена манифестация на този или оня отрасъл в поддръжка на държавното управление.
И трето, формулата на оцеляването на кабинета е функционалност от компромисите и отстъпките, които то прави на скрити и публични сътрудници от бизнеса и политиката. Номинално държавното управление остава, само че властта му понижава, като елементи от нея се отдават за прилагане на трети лица. Това всъщност е тиха феодализация.
Някои от тези лица са публични сътрудници на ГЕРБ в ръководството. Така наречените " Патриоти” да вземем за пример се снабдиха неотдавна с два нови феода: политиката на България във връзка с Македония и отбраната на българските превозвачи пред Брюксел. В първия феод наподобява ще доминира великият „ воевода " Каракачанов. След тежкия скандал с раздаването на българско поданство - политика, която от години е лицето на Вътрешна македонска революционна организация, “воеводата” получи като отплата югозападната тематика Македония плюс лиценз да води индиректни договаряния с премиера Заев. И Каракачанов ги поведе, както си знае - от разногласието за езика, през идентичността на Самуил, та чак до общата ни историята до 1944 година. След тези договаряния не се знае дали въпросната обща история ще бъде приета от македонците, само че сигурно внезапно ще намалеят възможностите ни за обща история през днешния ден.
В тази обстановка става все по-неясно дали българската политика към Западните Балкани остава същата като по време на европредседателството или по-скоро прекосяваме към “патриотизация” на тематиката. Мълчанието на премиера по въпроса е удостоверение за (временна?) феодализация на този аспект на външните ни връзки - като един тип подарък за Вътрешна македонска революционна организация. Целта е пообруленият Каракачанов да набере малко капитал преди европейските избори. По сходна логичност дребният „ воевода " Джамбазки получи „ територии " на запад - в и към Брюксел. Там той ще натрупа дивиденти, организирайки панаири, шествия с тирове и антиевропейски акции.
Докато формалните сътрудници в обединението получиха феоди на югозапад и в Далечния запад, Движение за права и свободи разшири своите вакъфи в правосъдната власт, в антикорупционните организации, в медиите и в някои министерства (икономика и екология да вземем за пример, които е време да се слеят под името Министерство на икономическите ползи и отбраната им от околната среда). Тези вакъфи от години към този момент трансформират Движение за права и свободи в основен сътрудник на Борисов, както и на всички други партии с искания за ръководство. Корнелия Нинова също разбра тази елементарна истина и намерено повдигна въпроса за евентуална коалиция с Движение за права и свободи.
Вакъфът е феодална единица в Османската империя, състояща се от парцели и население, посредством която обществена институция е набирала средства за своята прехрана. Големите джамии да вземем за пример са имали такива феоди. Този модел се употребява от Движение за права и свободи като бизнес тактика - елементи от медии, банки и служби имат за съществена цел издръжката на партията и нейното почетно управление. Политическа власт - хидроинженерен план - политическа власт прим. Съдебна власт - леден запас - правосъдна власт прим. Медийна власт - закон за медиите - медийна власт прим. Това са главните обороти, които Движението завърта. А настоящето намаляване на Борисов в допълнение ги форсира. Но от време на време усилването му също ги е ускорявало, тъй че в това отношение строга корелация няма.
В медиите нещата са ясни: без самоотвержената поддръжка на медиите на/около Движение за права и свободи държавното управление не би оживяло. Както и те надали биха оживели без държавното управление. Казано иначе: става дума за съвместен интерес и по тази причина тези медии се снабдиха със законодателна самодейност и законодателна рецепция в Народното събрание.
По-важни са нещата в правосъдната власт. След като бе разгласен “позитивният” отчет на Европейска комисия за напредъка на България, стартира колективен правителствено-депесарски напор за заличаване на последните острови на самостоятелност в правосъдната власт. Към момента отвън вакъфите институционално остава Лозан Панов и по тази причина той е обект на политически, медиен, дисциплинарен, данъчен и антикорупционен напън. Напълно инцидентно съвпадане на дейностите на институции и служби в една страна, в която няма проблеми с медиите и правосъдната власт. (Това е подигравка.)
Третото българско държавно управление на Бойко Борисов стартира да наподобява на Второто българско царство по времето на Иван Шишман: Каракачанов отдели тематиката Македония, Джамбазки господства на запад в Брюксел, а феодалните имения на Движение за права и свободи и на други локални деспоти се уголемяват. Усилва се и външният напън от изток да дадем територия и суверенитет против тръби и нуклеарна сила. “Бизнесът” в лицето на КРИБ и на други велможи също вижда благоприятни условия за държавни отстъпки против опортюнистична поддръжка - и по тази причина търси по-изгодни васални контракти.
В някакъв смисъл политиката постоянно е въпрос на договорености и компромиси. Но те би трябвало да са в благозвучие с публичния интерес. При актуалната феодализация обаче има заплаха тъкмо той да бъде рискуван.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ