Palaver от Брайън Уошингтън — красива, изпълнена с надежда история за болка и изкупление
Третият разказ на Брайън Уошингтън се развива в Токио, където той живее, и главите му са осеяни с негови фотоси от града. Написаното е в естетика с тези самотни фотоси, отсъстващи от хора или отдалечени от наблюдаващ от тях. Град на компактност, съжителстваща с дистанцията, на чувство за потапяне: балкони, които сушат дрехи; хотели на странични улички и питейни заведения, гледани като че ли през очите на някой, който копнее да бъде допуснат; тесни градски пейзажи в приглушена светлина.
Такава външна позиция може да принадлежи или на майката, или на сина, които се събират в Токио след „ над десетилетие “ на отчуждение, когато майката го изненадва с посещаване от вкъщи си в Америка. Това е колкото нежелано за сина, толкоз и ненадейно, въпреки и провокирано от рядко негово позвъняване. — Не си ли опитвал да се самонараниш? пита тя тогава и в сходство с ранната прочувствена въздържаност на романа и вниманието към неизказаното, шестте секунди преди той да каже „ не “ и да се извини, че й се е обадил, я...
Прочетете целия текст »
