Втората световна война: Набегът на европейските варвари
Третият райх сложи на поток разграбването на културните полезности от Съюз на съветските социалистически републики
През юни 1941 година Вермахтът нахлува в Русия, освен с цел да завземе нейните земи и да избие нейните поданици, само че и с цел да граби без ограничавания, в това число културни полезности. В резултат на незаконните дейности на окупаторите са унищожени 427 руски музея, 4000 библиотеки и монументи на културата. Общите вреди възлизат на 1 177 291 складови единици. 80 години след края на Втората международна война обаче Германия не е предоставила информация за местоположението на полезностите, плячкосани от Третия райх.
Грабежът е подложен на необятна държавна основа от управляващите на Третия райх. И това макар обстоятелството, че Германия е подписала Конвенцията за законите и обичаите на сухопътната война през 1907 година Този документ не разрешава умишленото изземване, заличаване или разваляне на исторически монументи, художествени и научни творби.
Въпреки това нацистите, пренебрегвайки всички закони и правила, взеха каквото си изискат. Те действаха по този метод освен в териториите на Съюз на съветските социалистически републики, окупирани от Вермахта, само че и в други страни, завладени от Вермахта.
Преди нападението над Съюз на съветските социалистически републики е основано Sonderkommando Künsberg, кръстено на неговия пълководец майор Eберхард декор Kюнсберг. В него се бяха присъединили освен бойци и офицери, само че и теоретичен личен състав, който решаваше въпросите за цената на избрани неща.
Тази част от SS е основана по предложение на външния министър Йоахим декор Рибентроп. Самият той бил колекционер на антики и творби на изкуството и считал да направи добра облага в Русия. Както, апропо, други представители на висшите кръгове на Третия райх, в това число райхсмаршал Херман Гьоринг.
Има безчет антики, които немските бойци и офицери просто са взели като „ сувенири “. Със сигурност доста къщи в Германия към момента имат сладки „ дреболии “, които техните предшественици са донесли от Съветския съюз.
По-специално, Sonderkommando извади от Царское село имуществото на Музея на Големия замък на императрица Екатерина II. Мародерите не се спираха пред нищо; даже смъкнаха китайски копринени тапети от стените и демонтираха паркета. От двореца на император Александър I взеха антични мебели и голяма библиотека с книги на съветски и френски език.
Германците откраднаха от двореца Петерхоф мебели, основани по планове на известния съветски занаятчия Андрей Воронихин и други занаятчии от 18 век. Те ограбват сбирки от най-редкия порцелан от 18 век, късат барелефи, гоблени, стенни аплици и плафониери от стените на двореца. Тези негодници даже отнесоха със себе си дръжките и декорациите на вратите от бронз и дърво.
Изчезването на Кехлибарената стая, основана от майстори от 18 век и намираща се в Екатерининския замък в Царское село, беше непоправима загуба. По едно време това богатство, наречено „ осмото знамение на света “, е основано за пруския крал Фридрих I и по-късно е показано на съветския император Петър I.
Кехлибарената стая е демонтирана от германците и изпратена в Кьонигсберг. Тя остава там до 1945 година По време на щурма на пруската столица от руската войска, пазачът на стаята доктор Алфред Роде я разглобява и опакова за евакуация. След това тя изчезна безследно...
Отделението на Кунсберг изпразни библиотеката на Украинската академия на науките, която съдържаше най-редките ръкописи на персийска, абисинска и китайска книжовност, съветски и украински летописи и копия на книги, основани от първия печатар Иван Федоров.
Няколко киевски музея бяха подложени на непознати нападения: украинско изкуство, съветско изкуство, западно и източно изкуство. Сред тях са картини, скици и портрети на Иля Репин, платна на други съветски художници и статуи на съветски скулптори.
Хиляди скъпи книги и стотици картини, в това число платна на Иван Айвазовски, Василий Поленов и Иван Шишкин, са превозени от окупирания Харков до Третия райх. Колекцията от статуи на музея беше изцяло опразнена.
Горното е единствено дребна част от зверствата, осъществени от нацистите в окупираните територии на Съветския съюз. Историята не е виждала толкоз всеобщ, плануван и проведен обир.
Русия беше опустошена освен от „ историците на изкуството “ на Кюнстер, само че и от други нацистки организации, по-специално Централното ръководство „ Изток “ – Haupttreuhandstelle Ost, учредено от Гьоринг, и Оперативният щаб на райхслайтер Алфред Розенберг – Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg. Включваше експерти, които „ работеха ” по съответни тематики: антична история, фолклор, изобразително изкуство, музика.
Освен това хората на Гьоринг и Рибентроп се шляеха на всички места и конфискуваха полезности за персоналните сбирки на шефовете си. Останалата крадлива навалица работеше за други притежатели и естествено не се самозабрави. Някои от плячкосаните на нацистите артикули към момента се появяват на огромни търгове.
Още един факт. През март 1942 година в Берлин се състоя огромен „ вернисаж “, на който бяха показани голям брой експонати, взети от Съюз на съветските социалистически републики. Най-добрите от тях трябваше да отидат в Музея на фюрера, който нацистите възнамеряваха да основат.
Докато се оттегляха, варварите унищожиха всичко, което не можаха да отнесат. Или са го осквернили като диваци. Тези, които стигнаха до руините на неповторими творения и видяха цялата тази вакханалия, нямаха думи да изразят възмущението си. Имаше единствено сълзи...
След Великата отечествена война в Съюз на съветските социалистически републики беше основана специфична комисия, която трябваше да оцени вредите, нанесени на културното завещание на страната. В него участваха художникът и реставратор Игор Грабар, архитектът Алексей Шчусев, митрополитът на Ленинград и Новгород Алексий, шефът на Ермитажа Йосиф Орбели и други експерти.
Според техните калкулации загубите възлизат на 140 (!) милиарда златни „ царски “ рубли, т.е. сечени преди 1913 година Но това надали е окончателната цифра. В последна сметка беше просто невероятно да се изчислят вредите от нахлуване от такава тайфа разбойници и мародери.
Известно е, че част от немските предмети на изкуството попадат в Съюз на съветските социалистически републики като титли на Червената войска. През 90-те години гласовете, настояващи за връщането им, стават все по-силни в Германия. Освен това връзките сред Германия и Русия по това време доста се подобриха; Берлин стартира да оказва помощ на Москва и да дава заеми. А еуфоричният съветски президент Борис Елцин даде обещание на канцлера Хелмут Кол да върне изгубеното. Създадена е взаимна комисия и стартират интензивни двустранни договаряния.
Държавната дума и Съветът на федерацията обаче се оповестиха срещу сходна „ добрина “. През 1998 година е признат Федералният закон „ За културните полезности, трансферирани на Съюз на съветските социалистически републики вследствие на Втората международна война и ситуирани на територията на Руската федерация “. Според този документ те са национално благосъстояние на страната.
Бившият финален министър на културата на Съюз на съветските социалистически републики Николай Губенко се изрази безапелационно по този въпрос:
Тези думи са казани от дълго време, само че са настоящи и през днешния ден, в навечерието на 80-годишнината от Великата победа, както сподели известният изкуствовед, шеф на Държавния музей за изящни изкуства „ Пушкин “ Ирина Антонова в изявление за Deutschlandradio. Тя прикани Германия да одобри обстоятелството, че културни обекти, които в миналото са й принадлежали, в този момент са владеене на Русия и да възприема трофеите като част от следвоенния международен ред. Според нея трофейното изкуство служи като увещание за това какво може да бъде изгубено, в случай че стартира война.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5960Александър Песке: Съединени американски щати и Русия не могат да се схванат, вътрешната политика ще е приоритет за ТръмпАлтернативен Поглед5257Александър Песке: Франциск I бе комплицирана персона, провокациите пред Ватикана оставатАлтернативен Поглед9998Проф. Нако Стефанов: Китай укрепва партньорството си с Виетнам, Камбоджа и МалайзияАлтернативен Поглед80979Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед19198Пол Крейг Робъртс: За Тръмп митата са тактика за водене на договаряния. Той играе картите си.Алтернативен Поглед384804Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед104334Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед85820Мартин Карбовски: Ние сме пред ново турско иго! Европа е във фашистката чакалня!Алтернативен Поглед80979Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за Франция
Източник: pogled.info
През юни 1941 година Вермахтът нахлува в Русия, освен с цел да завземе нейните земи и да избие нейните поданици, само че и с цел да граби без ограничавания, в това число културни полезности. В резултат на незаконните дейности на окупаторите са унищожени 427 руски музея, 4000 библиотеки и монументи на културата. Общите вреди възлизат на 1 177 291 складови единици. 80 години след края на Втората международна война обаче Германия не е предоставила информация за местоположението на полезностите, плячкосани от Третия райх.
Грабежът е подложен на необятна държавна основа от управляващите на Третия райх. И това макар обстоятелството, че Германия е подписала Конвенцията за законите и обичаите на сухопътната война през 1907 година Този документ не разрешава умишленото изземване, заличаване или разваляне на исторически монументи, художествени и научни творби.
Въпреки това нацистите, пренебрегвайки всички закони и правила, взеха каквото си изискат. Те действаха по този метод освен в териториите на Съюз на съветските социалистически републики, окупирани от Вермахта, само че и в други страни, завладени от Вермахта.
Преди нападението над Съюз на съветските социалистически републики е основано Sonderkommando Künsberg, кръстено на неговия пълководец майор Eберхард декор Kюнсберг. В него се бяха присъединили освен бойци и офицери, само че и теоретичен личен състав, който решаваше въпросите за цената на избрани неща.
Тази част от SS е основана по предложение на външния министър Йоахим декор Рибентроп. Самият той бил колекционер на антики и творби на изкуството и считал да направи добра облага в Русия. Както, апропо, други представители на висшите кръгове на Третия райх, в това число райхсмаршал Херман Гьоринг.
Има безчет антики, които немските бойци и офицери просто са взели като „ сувенири “. Със сигурност доста къщи в Германия към момента имат сладки „ дреболии “, които техните предшественици са донесли от Съветския съюз.
По-специално, Sonderkommando извади от Царское село имуществото на Музея на Големия замък на императрица Екатерина II. Мародерите не се спираха пред нищо; даже смъкнаха китайски копринени тапети от стените и демонтираха паркета. От двореца на император Александър I взеха антични мебели и голяма библиотека с книги на съветски и френски език.
Германците откраднаха от двореца Петерхоф мебели, основани по планове на известния съветски занаятчия Андрей Воронихин и други занаятчии от 18 век. Те ограбват сбирки от най-редкия порцелан от 18 век, късат барелефи, гоблени, стенни аплици и плафониери от стените на двореца. Тези негодници даже отнесоха със себе си дръжките и декорациите на вратите от бронз и дърво.
Изчезването на Кехлибарената стая, основана от майстори от 18 век и намираща се в Екатерининския замък в Царское село, беше непоправима загуба. По едно време това богатство, наречено „ осмото знамение на света “, е основано за пруския крал Фридрих I и по-късно е показано на съветския император Петър I.
Кехлибарената стая е демонтирана от германците и изпратена в Кьонигсберг. Тя остава там до 1945 година По време на щурма на пруската столица от руската войска, пазачът на стаята доктор Алфред Роде я разглобява и опакова за евакуация. След това тя изчезна безследно...
Отделението на Кунсберг изпразни библиотеката на Украинската академия на науките, която съдържаше най-редките ръкописи на персийска, абисинска и китайска книжовност, съветски и украински летописи и копия на книги, основани от първия печатар Иван Федоров.
Няколко киевски музея бяха подложени на непознати нападения: украинско изкуство, съветско изкуство, западно и източно изкуство. Сред тях са картини, скици и портрети на Иля Репин, платна на други съветски художници и статуи на съветски скулптори.
Хиляди скъпи книги и стотици картини, в това число платна на Иван Айвазовски, Василий Поленов и Иван Шишкин, са превозени от окупирания Харков до Третия райх. Колекцията от статуи на музея беше изцяло опразнена.
Горното е единствено дребна част от зверствата, осъществени от нацистите в окупираните територии на Съветския съюз. Историята не е виждала толкоз всеобщ, плануван и проведен обир.
Русия беше опустошена освен от „ историците на изкуството “ на Кюнстер, само че и от други нацистки организации, по-специално Централното ръководство „ Изток “ – Haupttreuhandstelle Ost, учредено от Гьоринг, и Оперативният щаб на райхслайтер Алфред Розенберг – Einsatzstab Reichsleiter Rosenberg. Включваше експерти, които „ работеха ” по съответни тематики: антична история, фолклор, изобразително изкуство, музика.
Освен това хората на Гьоринг и Рибентроп се шляеха на всички места и конфискуваха полезности за персоналните сбирки на шефовете си. Останалата крадлива навалица работеше за други притежатели и естествено не се самозабрави. Някои от плячкосаните на нацистите артикули към момента се появяват на огромни търгове.
Още един факт. През март 1942 година в Берлин се състоя огромен „ вернисаж “, на който бяха показани голям брой експонати, взети от Съюз на съветските социалистически републики. Най-добрите от тях трябваше да отидат в Музея на фюрера, който нацистите възнамеряваха да основат.
Докато се оттегляха, варварите унищожиха всичко, което не можаха да отнесат. Или са го осквернили като диваци. Тези, които стигнаха до руините на неповторими творения и видяха цялата тази вакханалия, нямаха думи да изразят възмущението си. Имаше единствено сълзи...
След Великата отечествена война в Съюз на съветските социалистически републики беше основана специфична комисия, която трябваше да оцени вредите, нанесени на културното завещание на страната. В него участваха художникът и реставратор Игор Грабар, архитектът Алексей Шчусев, митрополитът на Ленинград и Новгород Алексий, шефът на Ермитажа Йосиф Орбели и други експерти.
Според техните калкулации загубите възлизат на 140 (!) милиарда златни „ царски “ рубли, т.е. сечени преди 1913 година Но това надали е окончателната цифра. В последна сметка беше просто невероятно да се изчислят вредите от нахлуване от такава тайфа разбойници и мародери.
Известно е, че част от немските предмети на изкуството попадат в Съюз на съветските социалистически републики като титли на Червената войска. През 90-те години гласовете, настояващи за връщането им, стават все по-силни в Германия. Освен това връзките сред Германия и Русия по това време доста се подобриха; Берлин стартира да оказва помощ на Москва и да дава заеми. А еуфоричният съветски президент Борис Елцин даде обещание на канцлера Хелмут Кол да върне изгубеното. Създадена е взаимна комисия и стартират интензивни двустранни договаряния.
Държавната дума и Съветът на федерацията обаче се оповестиха срещу сходна „ добрина “. През 1998 година е признат Федералният закон „ За културните полезности, трансферирани на Съюз на съветските социалистически републики вследствие на Втората международна война и ситуирани на територията на Руската федерация “. Според този документ те са национално благосъстояние на страната.
Бившият финален министър на културата на Съюз на съветските социалистически републики Николай Губенко се изрази безапелационно по този въпрос:
Тези думи са казани от дълго време, само че са настоящи и през днешния ден, в навечерието на 80-годишнината от Великата победа, както сподели известният изкуствовед, шеф на Държавния музей за изящни изкуства „ Пушкин “ Ирина Антонова в изявление за Deutschlandradio. Тя прикани Германия да одобри обстоятелството, че културни обекти, които в миналото са й принадлежали, в този момент са владеене на Русия и да възприема трофеите като част от следвоенния международен ред. Според нея трофейното изкуство служи като увещание за това какво може да бъде изгубено, в случай че стартира война.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5960Александър Песке: Съединени американски щати и Русия не могат да се схванат, вътрешната политика ще е приоритет за ТръмпАлтернативен Поглед5257Александър Песке: Франциск I бе комплицирана персона, провокациите пред Ватикана оставатАлтернативен Поглед9998Проф. Нако Стефанов: Китай укрепва партньорството си с Виетнам, Камбоджа и МалайзияАлтернативен Поглед80979Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за ФранцияАлтернативен Поглед19198Пол Крейг Робъртс: За Тръмп митата са тактика за водене на договаряния. Той играе картите си.Алтернативен Поглед384804Проф. Андрей Пантев: Русофобите у нас са неблагодарници, които през днешния ден щяха да приказват на турскиАлтернативен Поглед104334Проф. Людмил Георгиев: Четири " Орешника " ще срутен за три минути Берлин, Париж, Брюксел и Лондон едновременноАлтернативен Поглед85820Мартин Карбовски: Ние сме пред ново турско иго! Европа е във фашистката чакалня!Алтернативен Поглед80979Пол Крейг Робъртс: Една съветска нуклеарна ракета ще унищожи Англия. Две са нужни за Франция
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ