Третият ден на Коледа, 27 декември, според църковните канони и

Стефановден е! Спазват се ПЕТ строги забрани, а домакините поднасят ТРИ задължителни ястия на трапезата:

Третият ден на Коледа, 27 декември, съгласно църковните догми и националните традиции е отдаден на паметта на св.Стефан. Сред народа празникът е прочут просто като Стефановден. Свети Стефан е създател на първата християнска общественост и първият християнски страдалец.

Понеже бил доста добър уредник и събраните от него първи християни почнали да имат огромно въздействие измежду еврейския народ, юдейските първосвещеници му завидели, обвинили го незаслужено в измами и го пребили с камъни.

;Стефановден е последният християнски празник през годината, по тази причина се счита, че той „ затваря “ годишния цикъл – още повече, че от гръцки името му се превежда като „ венец “, „ корона “, т. е. кръгла, затворена и затваряща форма (именно по тази причина, макар, че на пръв взор е малко необичайно, само че едни от имената, които честват на този ден, са Венец, Венцеслав и производните им).

Сред най-разпространените традиции на Стефановден е ладуването. Неженените девойки – момите, от обещано обитаемо място, или от махала, квартал (ако става дума за град) се събират в една от по-заможните къщи и врачуват или „ гледат “ за бъдещите си женитби. Тази процедура се прави, като всяка дава своя авансово набрана китка да бъде прикрепена към тези на другите с гривна, пръстен или друго някакво скъпо бижу. Всички китки се топват в ново калайдисано котле, цялостно с „ мълчана вода “ – т.е., с вода, която е донесена от извора или чешмата в цялостна тишина и безмълвие. Котлето се покрива с алена забрадка (було).

Следващата заран всички моми пеят обредни песни (ладанки), някоя от тях се облича като младоженка, вади една по една китките от котлето и ги „ назовава “ (пожелава) на съответната й другарка за добър младоженец и щастливо семейство. Вечерта всяка мома поставя шепа ечемичени зърна под възглавницата си и има вяра, че през нощта ще сънува бъдещия си брачен партньор. На други места вместо ечемик поставят под възглавницата жито.

В интерес на истината, обичаят ладуване се извършва на Стефановден най-вече в Средна Северна България, а другаде – на 31 декември. Традиция, обозначаваща респект и почитание, била младото семейство да иде на посетители при кръстниците, кумовете или при родителите си.

За трапезата пък обичаят бил да се готви кисело зеле със свинско, баница с месо и/или пълнена кокошка, както и да се сервира на трапезата алено вино. На Стефановден се съблюдават обредите и ритуалите за така наречен „ мръсни дни “, които не престават до Йордановден – 6 януари.

Най-важни са предупредително-забранителните ритуали, чието предопределение било да защищити хората от най-различните лошавини на злите сили. Те се свеждали до 5 съществени и систематизирани забрани.

Нощем не се излиза на открито. Ако някой го сторел, рискувал да бъде атакуван от караконджоли. Но това към момента било дребната неволя, защото караконджолите пакостели и правели бели – но последствията от тях не били съдбовни и гибелни, а повече плашели и дразнели хората. Но същинското злощастие връхлитало в облиците на вампири, таласъми, върколаци, които нерядко носели гибел на своите жертви. Не се вършат сватби, седенки, други шумни и радостни събирания, все със същата цел: да не се притегли вниманието на злите сили. Не се тъкат и не се шият мъжки дрехи; нормално те се били изготвяли от овча вълна, а това означавало мъжете, щом ги облекат, да привлекат вниманието на вълците. Хората, достигнали зрелост, не се къпят, защото водата не е кръстена. Може да си мият ръцете, в случай че в нея са потопени клончета пелин. Стане ли належащо да се къпе бебе, до 24 часа по-късно би трябвало да му бъде изпредена, изтъкана, ушита и облечена ризка от чисто нова прежда – другояче има заплаха то да стане караконджол. Забранено в „ мръсните дни “ е половото другарство – тъй като вярвали, че заченатото тогава дете може, когато порасне, да бъде залюбено от дракон, змеица или просто да стане неприятен и злобен човек.

Трапезата на Стефановден

Като финален, затварящ отиващия си годишния цикъл християнски празник, на Стефановден се готвят най-много месни ястия – по този начин по едно и също време се подчертава върху края, завършека на рождественските пости, и явно задачата е хората да изпратят остарялата година удовлетворени и радостни във всяко едно отношение. За наложителни ястия се считат кисело зеле със свинско, баница с месо (няма наложително изискване какво да е месото); на някои места се готви и пълнена домашна кокошка.