Кубетата на варненската катедрала ще заблестят в злато
Трети месец текат ремонтните работи на катедралния храм " Св. Успение Богородично " във Варна. Основната работа е по покрива и подпокривното пространство. Ремонтът ще продължи към година, само че в действителност не може да се каже с акуратност, тъй като при всяко следващо откриване по покрива и кубетата на храма се разкриват все нови и нови провали - изгнила ламперия, греди към нея...
На централното кубе на храма в никакъв случай до момента не е юридически ремонт. До 1941 година то е било най-високата точка на Варна, тъй като камбанарията е построена едвам през 1942 година
Работата по куполите обаче не е просто тенекеджийска работа. Нужни са сериозна пространствена и геометрична просветеност и нюх към детайлите, споделя ръководителят на плана Анатоли Серафимов пред БНР
Освен прогнилата дървесина и корозиралата железна част, фактор с доста незнайни за ремонта е и времето. На скелетата на куполите може да се работи до скорост напразно до 70-80 км./час. Влошаването на времето може да се трансформира в проблем, когато по купола на камбанарията ще би трябвало да се поставя позлата. Златните листове са капризни, работата е доста прецизна, а температурата, при която се лепят би трябвало да е непрекъсната - сред 15 и 18 градуса.
Затова в опакованата част на камбанарията ще бъдат инсталирани и два климатика, които да я поддържат. Към днешна дата там всеки ден работят сред 6 и 8 души - дърводелци, тенекеджии, каменари, само че скоро броят им ще стигне до към двайсетина. Всеки един милиметър от работата по куполите на храма и на кръстовете се прави на ръка.
Средствата, с които се правят ремонтните действия са общо 2,6 млн. лева, събрани в дарителски кампнии. 350 хиляди лева бяха отпуснати от община Варна, а 200 хиляди лева са от държавния бюджет. Въпреки скелетата, храмът остава отворен за визити.
Историята на храма
Честта да постави главния камък на варненската катедрала на 22 август 1880 година имал княз Александър І Батенберг. Първата копка била осъществена със особено направени за задачата сребърни кирка и лопата. След водосвета били помилвани всички пандизчии от пандиза във Варна, на които им оставали три месеца до приключването на присъдата. Избраното име - " Успение на Пресвета Богородица ", било в памет на съветската императрица Мария Александровна. Тя била вуйна на княза.
С нейната персона е обвързван и още един важен факт от историята на Варна - денят на освобождението на града през 1878 година Споразумението за предаването на Варна и крепостта на съветските елементи от османската власт трябвало да бъде подписано на 25 юли, когато Мария Александровна имала рожден ден. Така съветските войски влезнали във Варна два дни по-късно - на 27 юли 1878 година, а Варна станала последният освободен град - по същото време, когато в Берлин се подписвал окончателният контракт за края на Руско-Турската война от 1877/78 година
Строителството на катедралата било финансирано с дарения и лотарията - общо 150 хиляди билета с номинал 2 лева Дяланите камъни в основата на храма са взети от събарянето на варненската цитадела. За фасадата били употребени камъни от регионите на селата Куманово и Любен Каравелово. Вътрешните колони в катедралата са направени от корав камък придобит от местността Ташлъ тепе - към днешната телевизионна кула, а за външните колони под прозорците е употребен русенски камък. Кубетата били облицовани с медна ламарина. Камбанарията в днешния си тип е издигната сред 1941 и 1943 година Градежът, който коствал общо 324 542,88 лева, завършил при започване на октомври 1885 година
Майсторът, който я построява - въпреки и да не е по негов план, е Генчо Кънев. Първоначалната концепция била църквата да е петкуполен храм - прочут като Атонски вид, само че в последна сметка била построена еднокуполна черква, а четирите странични купола били превърнати в декоративни ( " слепи " ). Първата работа в катедралния храм била осъществена на 30 август 1886 г.
На централното кубе на храма в никакъв случай до момента не е юридически ремонт. До 1941 година то е било най-високата точка на Варна, тъй като камбанарията е построена едвам през 1942 година
Работата по куполите обаче не е просто тенекеджийска работа. Нужни са сериозна пространствена и геометрична просветеност и нюх към детайлите, споделя ръководителят на плана Анатоли Серафимов пред БНР
Освен прогнилата дървесина и корозиралата железна част, фактор с доста незнайни за ремонта е и времето. На скелетата на куполите може да се работи до скорост напразно до 70-80 км./час. Влошаването на времето може да се трансформира в проблем, когато по купола на камбанарията ще би трябвало да се поставя позлата. Златните листове са капризни, работата е доста прецизна, а температурата, при която се лепят би трябвало да е непрекъсната - сред 15 и 18 градуса.
Затова в опакованата част на камбанарията ще бъдат инсталирани и два климатика, които да я поддържат. Към днешна дата там всеки ден работят сред 6 и 8 души - дърводелци, тенекеджии, каменари, само че скоро броят им ще стигне до към двайсетина. Всеки един милиметър от работата по куполите на храма и на кръстовете се прави на ръка.
Средствата, с които се правят ремонтните действия са общо 2,6 млн. лева, събрани в дарителски кампнии. 350 хиляди лева бяха отпуснати от община Варна, а 200 хиляди лева са от държавния бюджет. Въпреки скелетата, храмът остава отворен за визити.
Историята на храма
Честта да постави главния камък на варненската катедрала на 22 август 1880 година имал княз Александър І Батенберг. Първата копка била осъществена със особено направени за задачата сребърни кирка и лопата. След водосвета били помилвани всички пандизчии от пандиза във Варна, на които им оставали три месеца до приключването на присъдата. Избраното име - " Успение на Пресвета Богородица ", било в памет на съветската императрица Мария Александровна. Тя била вуйна на княза.
С нейната персона е обвързван и още един важен факт от историята на Варна - денят на освобождението на града през 1878 година Споразумението за предаването на Варна и крепостта на съветските елементи от османската власт трябвало да бъде подписано на 25 юли, когато Мария Александровна имала рожден ден. Така съветските войски влезнали във Варна два дни по-късно - на 27 юли 1878 година, а Варна станала последният освободен град - по същото време, когато в Берлин се подписвал окончателният контракт за края на Руско-Турската война от 1877/78 година
Строителството на катедралата било финансирано с дарения и лотарията - общо 150 хиляди билета с номинал 2 лева Дяланите камъни в основата на храма са взети от събарянето на варненската цитадела. За фасадата били употребени камъни от регионите на селата Куманово и Любен Каравелово. Вътрешните колони в катедралата са направени от корав камък придобит от местността Ташлъ тепе - към днешната телевизионна кула, а за външните колони под прозорците е употребен русенски камък. Кубетата били облицовани с медна ламарина. Камбанарията в днешния си тип е издигната сред 1941 и 1943 година Градежът, който коствал общо 324 542,88 лева, завършил при започване на октомври 1885 година
Майсторът, който я построява - въпреки и да не е по негов план, е Генчо Кънев. Първоначалната концепция била църквата да е петкуполен храм - прочут като Атонски вид, само че в последна сметка била построена еднокуполна черква, а четирите странични купола били превърнати в декоративни ( " слепи " ). Първата работа в катедралния храм била осъществена на 30 август 1886 г.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ