Армията на Радев и армията на Бранкалеоне: Прилики и разлики в мъ...
„ Трети март ” ще става партия, пристигна вест от Несебър. Председателят на придвижването Тихомир Атанасов декларира от морския бряг: “Изцяло поддържаме политиката на президента Румен Радев. Приемаме го като наш неофициален водач и считаме, че той е единственият политик, който може да изведе страната от политическата и икономическа рецесия, в която сега се намира ”.
Подобно изказване провокира комплициране – та нали Радев наскоро бе изострен: „ Движение Трети март “, „ Движението за президентска република “ и всевъзможни други производни нямат нищо общо с мен и с президентската институция. Хората, които се показват за уредници на моя партия и които събират пари от мое име, са измамници и подставени лица на олигархията, добави той “.
Странно. Разграничава се, само че Тихомир Атанасов е канен на „ Дондуков “ 2, където е споделил проектите за прекосяването на придвижването в партия.
Самото придвижване пък бе записано от Весела Лечева, която е част от най-близкия кръг до президента. С негова поддръжка тя кандидатства за ръководител на БОК, настояват хора от спортните среди. Преди дни Софийският градски съд анулира като незаконосъобразен изборът на Весела Лечева като ръководител на БОК и нейния екип в Изпълнителното бюро и Контролния съвет на Комитета. Затваря се една врата, само че друга – към политиката – е отворена. Хазартът и бързите заеми не са за подценяване.
Ситуацията към неродения план на президента Радев припомня на онази остаряла комедия от 1966 година „ Армията на Бранкалеоне “ („ L`armata Brancaleone “).
Сюжетът: Неспособният, само че упорит „ рицар “ Бранкалеоне и неговата разнородна тайфа разбойници намират свитък, който подсигурява на притежателя собствеността върху богатия, само че инфектиран с чума град Аурокастро в Апулия. Пътуването към града се трансформира в поредност от конфликти с действителностите и поредност от комични обстановки. В историята доминират глупави решения, лакомия, честен разпад, дами с смело свободно държание и мъжка храброст, подклаждана от алкохол и шумни кавги.
На пръв взор е неуместно да се съпоставя планът на Радев и оня на Бранкалеоне, само че от Средновековието до през днешния ден нравите са съвсем едни и същи.
Бранкалеоне желае да доминира над хубав град с заболели поданици. Радев се стреми да ръководи страна, чието общество и институции са покосени от куп заболявания.
И Бранкалеоне и Радев желаят властта и дават обещание цялостно изцеление и подем за популацията. И двамата разполагат с армии, които сякаш са рицарски, само че зад фасадата надничат коварство, лакомия, самовлюбеност и славолюбие.
Към Радев към този момент заприиждаха „ рицари “ като Радостин Василев от МЕЧ, да вземем за пример, който прикани президента „ да слезе на политическата сцена, тъй като в този момент е моментът “.
Костадин Костадинов, лидер на „ Възраждане “ призна, че по доста тематики имат еднообразно мнение с Радев и може да се съберат.
Подобни поръчки, въпреки и по-срамежливо, изричат от Българска социалистическа партия. Електоратът на „ столетницата “ се е свил до няколко каси бира и три кила бузлуджански кебапчета и Радев е избавителна сламка.
АБВ и те са загряват на тъчлинията в съветски спортни екипи...
Мая Манолова заприказва, какъв брой доста хора с притихнал мирис чакат рицаря на вдигнатия пестник да се появи на бял кон и да ги изведе към светли съдбини. В посока Москва, несъмнено.
Нелепо е да се съпоставя планът на Радев с кино комедия от средата на 60-те, ще скочат последователи на президента. Не може заслужен военачалник и президент да бъде поставян до италиански лъжец, бонвиван и шмекер. Наистина ли? Мога да изброя десетки политици, президентски съветници и политически тарикати, които са подготвени на всичко за постове, популярност и пари. Всеки знае такива.
Президентът сподели, че ще разгласи своя план в най-неочаквания миг. Социолози и политолози вещаят в случай че не успех, то най-малко доблестно показване на Радева партия на изборите – тези или последващи. Може. Но може и огромно проваляне да се случи. А тъкмо от това пъклен се опасява Румен Радев. Той има вяра, че е победител и вероятността да не успее вгорчава сънищата му.
Бранкалеоне и неговата тайфа са некомпетентни, страхливи и водени от низки стремежи „ воини “, подигравка на класическите рицарски качества.
У нас всички политици са представяни като доблестни, почтени, неподкупни, умни и хора от народа. Това постоянно води до тежки разочарования, когато доверието в задатък се окаже преждевременно и наивно. На многохилядните митинги не бяха малко плакатите „ КРадев, не се облизвай “ и „ Радев, тук не е Москва “. Младите от дълго време са част от света и демокрацията, с всички нейни недостатъци, и няма да се устремят към МОЧА и " русский мир ".
Затова е значимо, каква тъкмо войска събира президента.
Провокативните журналистически текстове целят да провокират партиите и политиците към гласност и бистрота за това, което са намислили. Те са и тест за просветеност за партийните вождове. Българите от десетилетия считат, че всичко значимо се случва „ там горе “, зад дебели порти. И с съображение, тъй като жителите рядко са допускани до тайните сговори, сглобки и пазарлъци, само че патят от резултатите.
Затова би трябвало да се отнасяме съществено към желанията на Румен Радев. Той не е просто военачалник и държавен глава, а фигура от по-голяма игра, която той чака да му отреди значима роля в България. Дали ще е по модела на Путин, Тръмп или Орбан? Радев е властнически вид политик, образуван в казармени условия на единоначалие и устави, пригоден по-късно към политическата среда в България и отвън нея. Дали е съумял да вземе позитивното от въпросните „ школи “ следва да забележим. Увлечен по други „ полезности “ обаче може да ни натресе „ органически антидемократизъм “, комбиниран с вождизъм.
Юмрук в ръкавица от положителни планове.
Проект, обгърнат в мъгла. Какво се крие там – слънце или страшилище?
Време за „ рицари “, шутове, ибрикчии, тролове и злобари. Да си отваряме очите.
Огнян Стефанов
Подобно изказване провокира комплициране – та нали Радев наскоро бе изострен: „ Движение Трети март “, „ Движението за президентска република “ и всевъзможни други производни нямат нищо общо с мен и с президентската институция. Хората, които се показват за уредници на моя партия и които събират пари от мое име, са измамници и подставени лица на олигархията, добави той “.
Странно. Разграничава се, само че Тихомир Атанасов е канен на „ Дондуков “ 2, където е споделил проектите за прекосяването на придвижването в партия.
Самото придвижване пък бе записано от Весела Лечева, която е част от най-близкия кръг до президента. С негова поддръжка тя кандидатства за ръководител на БОК, настояват хора от спортните среди. Преди дни Софийският градски съд анулира като незаконосъобразен изборът на Весела Лечева като ръководител на БОК и нейния екип в Изпълнителното бюро и Контролния съвет на Комитета. Затваря се една врата, само че друга – към политиката – е отворена. Хазартът и бързите заеми не са за подценяване.
Ситуацията към неродения план на президента Радев припомня на онази остаряла комедия от 1966 година „ Армията на Бранкалеоне “ („ L`armata Brancaleone “).
Сюжетът: Неспособният, само че упорит „ рицар “ Бранкалеоне и неговата разнородна тайфа разбойници намират свитък, който подсигурява на притежателя собствеността върху богатия, само че инфектиран с чума град Аурокастро в Апулия. Пътуването към града се трансформира в поредност от конфликти с действителностите и поредност от комични обстановки. В историята доминират глупави решения, лакомия, честен разпад, дами с смело свободно държание и мъжка храброст, подклаждана от алкохол и шумни кавги.
На пръв взор е неуместно да се съпоставя планът на Радев и оня на Бранкалеоне, само че от Средновековието до през днешния ден нравите са съвсем едни и същи.
Бранкалеоне желае да доминира над хубав град с заболели поданици. Радев се стреми да ръководи страна, чието общество и институции са покосени от куп заболявания.
И Бранкалеоне и Радев желаят властта и дават обещание цялостно изцеление и подем за популацията. И двамата разполагат с армии, които сякаш са рицарски, само че зад фасадата надничат коварство, лакомия, самовлюбеност и славолюбие.
Към Радев към този момент заприиждаха „ рицари “ като Радостин Василев от МЕЧ, да вземем за пример, който прикани президента „ да слезе на политическата сцена, тъй като в този момент е моментът “.
Костадин Костадинов, лидер на „ Възраждане “ призна, че по доста тематики имат еднообразно мнение с Радев и може да се съберат.
Подобни поръчки, въпреки и по-срамежливо, изричат от Българска социалистическа партия. Електоратът на „ столетницата “ се е свил до няколко каси бира и три кила бузлуджански кебапчета и Радев е избавителна сламка.
АБВ и те са загряват на тъчлинията в съветски спортни екипи...
Мая Манолова заприказва, какъв брой доста хора с притихнал мирис чакат рицаря на вдигнатия пестник да се появи на бял кон и да ги изведе към светли съдбини. В посока Москва, несъмнено.
Нелепо е да се съпоставя планът на Радев с кино комедия от средата на 60-те, ще скочат последователи на президента. Не може заслужен военачалник и президент да бъде поставян до италиански лъжец, бонвиван и шмекер. Наистина ли? Мога да изброя десетки политици, президентски съветници и политически тарикати, които са подготвени на всичко за постове, популярност и пари. Всеки знае такива.
Президентът сподели, че ще разгласи своя план в най-неочаквания миг. Социолози и политолози вещаят в случай че не успех, то най-малко доблестно показване на Радева партия на изборите – тези или последващи. Може. Но може и огромно проваляне да се случи. А тъкмо от това пъклен се опасява Румен Радев. Той има вяра, че е победител и вероятността да не успее вгорчава сънищата му.
Бранкалеоне и неговата тайфа са некомпетентни, страхливи и водени от низки стремежи „ воини “, подигравка на класическите рицарски качества.
У нас всички политици са представяни като доблестни, почтени, неподкупни, умни и хора от народа. Това постоянно води до тежки разочарования, когато доверието в задатък се окаже преждевременно и наивно. На многохилядните митинги не бяха малко плакатите „ КРадев, не се облизвай “ и „ Радев, тук не е Москва “. Младите от дълго време са част от света и демокрацията, с всички нейни недостатъци, и няма да се устремят към МОЧА и " русский мир ".
Затова е значимо, каква тъкмо войска събира президента.
Провокативните журналистически текстове целят да провокират партиите и политиците към гласност и бистрота за това, което са намислили. Те са и тест за просветеност за партийните вождове. Българите от десетилетия считат, че всичко значимо се случва „ там горе “, зад дебели порти. И с съображение, тъй като жителите рядко са допускани до тайните сговори, сглобки и пазарлъци, само че патят от резултатите.
Затова би трябвало да се отнасяме съществено към желанията на Румен Радев. Той не е просто военачалник и държавен глава, а фигура от по-голяма игра, която той чака да му отреди значима роля в България. Дали ще е по модела на Путин, Тръмп или Орбан? Радев е властнически вид политик, образуван в казармени условия на единоначалие и устави, пригоден по-късно към политическата среда в България и отвън нея. Дали е съумял да вземе позитивното от въпросните „ школи “ следва да забележим. Увлечен по други „ полезности “ обаче може да ни натресе „ органически антидемократизъм “, комбиниран с вождизъм.
Юмрук в ръкавица от положителни планове.
Проект, обгърнат в мъгла. Какво се крие там – слънце или страшилище?
Време за „ рицари “, шутове, ибрикчии, тролове и злобари. Да си отваряме очите.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ