Александра Емилова: Трети март е възпитание в любов, че България не е просто земя, а общност от сърца
Трети март не е единствено дата в календара.
Той е пулсът на една нация, която е страдала, надявала се е и е вярвала. На този ден си спомняме за подписването на Санстефански кротичък контракт -но още повече си спомняме за хората. За сълзите на майките. За решителността в очите на тези, които потеглят към бойните полета без сигурност, че ще се върнат. За саможертвата по върховете на Шипка, където свободата не е била дума, а финален мирис.
Свободата, извоювана след Руско-турска война, е плод освен на оръжие, а на обич -любов към родината и към хората в нея. Любов, която слага другия пред себе си. Любов, която учи, че същинската мощ не е в надмощието, а в готовността да жертваш персоналното за общото.
Днес Трети март ни възпитава. Той ни учи да бъдем по-състрадателни, по-отговорни, по-човечни. Да мислим освен за себе си, а за близък. Да подадем ръка. Да извиним. Да изградим общество, в което свободата не е единствено право, а грижа един за различен.
Нека на този ден си зададем въпроса: какво вършим със свободата, която сме получили? Дали я трансформираме в добрина? В взаимност? В каузи, които съзиждат, а не разрушават?
Трети март е образование в любов- обич, която ни свързва като народ и ни припомня, че България не е просто земя, а общественост от сърца.
Нека бъдем почтени – освен в думите си, а в делата си.![</div>
</article>
<style>
.youtube{
width:100%;height:500px;
}
@media only screen and (max-width: 600px) {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=]()
Източник: novinata.bg
Той е пулсът на една нация, която е страдала, надявала се е и е вярвала. На този ден си спомняме за подписването на Санстефански кротичък контракт -но още повече си спомняме за хората. За сълзите на майките. За решителността в очите на тези, които потеглят към бойните полета без сигурност, че ще се върнат. За саможертвата по върховете на Шипка, където свободата не е била дума, а финален мирис.
Свободата, извоювана след Руско-турска война, е плод освен на оръжие, а на обич -любов към родината и към хората в нея. Любов, която слага другия пред себе си. Любов, която учи, че същинската мощ не е в надмощието, а в готовността да жертваш персоналното за общото.
Днес Трети март ни възпитава. Той ни учи да бъдем по-състрадателни, по-отговорни, по-човечни. Да мислим освен за себе си, а за близък. Да подадем ръка. Да извиним. Да изградим общество, в което свободата не е единствено право, а грижа един за различен.
Нека на този ден си зададем въпроса: какво вършим със свободата, която сме получили? Дали я трансформираме в добрина? В взаимност? В каузи, които съзиждат, а не разрушават?
Трети март е образование в любов- обич, която ни свързва като народ и ни припомня, че България не е просто земя, а общественост от сърца.
Нека бъдем почтени – освен в думите си, а в делата си.
КОМЕНТАРИ