Проф. Кирил Топалов: Санстефанският договор е нищожен
Трети март е празник, само че не изключително значим. Много пъти съм заявявал, че в историята на всеки народ има дати, които в съвсем равна степен биха могли да бъдат народен празник. Много значимо е обаче да се открои това, което ще направи един празник значим, с присъединяване на самия народ. Национален празник би трябвало да бъде събитие, което народът самичък е направил. Такива българите имаме не малко – Априлското въстание, Съединението, Независимостта, 24 май.
Това разяснява дипломатът, книжовен критик и публицист проф. Кирил Топалов в ефира на NOVA NEWS.
По негови думи Трети март отразява акт на кротичък контракт сред две непознати страни, неотличаващи се с някаква либералност.
„ Сърбия и Гърция са освободени в следствие отново на подобен сходен контракт. Но гърците афишират за собствен народен празник не тази дата, а началото на тяхното огромно въстание, което приключва с крах.
Това обаче е техният персонален ентусиазъм, героизмът на гръцкият народ се е показал тогава. Сърбите постъпват по същия метод. Те почитат своето изпитание да бъдат свободни ”, добави проф. Топалов.
Според него освобождението на България е въпрос на сделки сред Русия и останалите велики сили.
„ Още преди експлоадирането на войната се подписват разнообразни съглашения. Санстефанският контракт е безусловно незабележим.
Той е един идеал, само че Русия доста добре е знаела, че другите две империи няма да одобряват това нещо ”, уточни проф. Топалов.
„ Целта на великите сили е била на Балканите да няма огромна славянска страна, а страните да бъдат равни между тях ”, сподели още той.
Проф. Топалов изясни, че в пиесата му „ Елате ни вижте ” среща писателя Иван Вазов със своите герои от „ Под игото ” и „ Чичовци ”.
„ Вазов е най-силният летописец и изповедник на българската душа и историческа орис. Когато човек чете неговите творби, вижда, че не са се трансформирали доста нещата от този момент.
След Освобождението е интервал, в който има напредък, само че и интервал, в който мръсната пияна „ избива ” на повърхността и се основава печалбарството, омразата и завистта. Сега се ненавиждат собствен със собствен. Това е безконечен спор. За моя огромна изненада това е годно и за нашето време ”, описа още драматургът.
„ Единствената поука от историята е, че никой не си взима поука от нея ”, добави проф. Топалов.
Това разяснява дипломатът, книжовен критик и публицист проф. Кирил Топалов в ефира на NOVA NEWS.
По негови думи Трети март отразява акт на кротичък контракт сред две непознати страни, неотличаващи се с някаква либералност.
„ Сърбия и Гърция са освободени в следствие отново на подобен сходен контракт. Но гърците афишират за собствен народен празник не тази дата, а началото на тяхното огромно въстание, което приключва с крах.
Това обаче е техният персонален ентусиазъм, героизмът на гръцкият народ се е показал тогава. Сърбите постъпват по същия метод. Те почитат своето изпитание да бъдат свободни ”, добави проф. Топалов.
Според него освобождението на България е въпрос на сделки сред Русия и останалите велики сили.
„ Още преди експлоадирането на войната се подписват разнообразни съглашения. Санстефанският контракт е безусловно незабележим.
Той е един идеал, само че Русия доста добре е знаела, че другите две империи няма да одобряват това нещо ”, уточни проф. Топалов.
„ Целта на великите сили е била на Балканите да няма огромна славянска страна, а страните да бъдат равни между тях ”, сподели още той.
Проф. Топалов изясни, че в пиесата му „ Елате ни вижте ” среща писателя Иван Вазов със своите герои от „ Под игото ” и „ Чичовци ”.
„ Вазов е най-силният летописец и изповедник на българската душа и историческа орис. Когато човек чете неговите творби, вижда, че не са се трансформирали доста нещата от този момент.
След Освобождението е интервал, в който има напредък, само че и интервал, в който мръсната пияна „ избива ” на повърхността и се основава печалбарството, омразата и завистта. Сега се ненавиждат собствен със собствен. Това е безконечен спор. За моя огромна изненада това е годно и за нашето време ”, описа още драматургът.
„ Единствената поука от историята е, че никой не си взима поука от нея ”, добави проф. Топалов.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ