Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи

Трети февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и боклук на открито, с цел да не се разсърдят вълците и да не атакуват стадата.
Зимният Симеоновден се счита за един от най-лошите дни в годината. Някъде го назовават Симеон Бележник, тъй като белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не би трябвало да хваща изострен предмет.
Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, с цел да не „ излезе берекетът от вкъщи “.
Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица, почитат основно бременните дами, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще пристигна в къщата се гадае какъв добитък ще се роди – мъжки или женски.
В националната памет първи, втори и трети февруари се назовават Вълчи празници, Трифунцили Мратинци. Посветени са на вълка и се съблюдават редица ритуални обреди: дамите не плетат, не предат, не тъкат, не перат. В някои краища не разрешават използването на думата вълк.
По места се съблюдават и другите забрани, присъщи за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил относително по-късно във фолклорната традиция, тъй като неговата обредност съвсем не може да се отдели от предхождащите го дни.
Лятно-есенното сходство на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си земеделска концепция, тъй като разполовяват годината на две - пролетна и есенна оран и сеитба.

Кой ще почерпи на този ден за здраве, благополучие и шанс "
Мона, Мони, Монка, Моника, Мончо, Моньо, Сима, Симан, Симана, Симе, Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симча, Симчо, Симян и Симяна