Хронология на българските владетели - Трета българска държава
Третата българска страна е термин в историческата просвета, с който се отбелязва третия стадий на българската държавност. Формално стартира на 3 март 1878 година, когато, се подписва предварителния Санстефански кротичък контракт сред Руската империя и Османската империя, който поставя завършек на Руско-турската война. Според една от наредбите на мирния контракт се съдава българска страна, чиято територията обгръща обитаемоте с българи земи от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море, без Нишко и Северна Добруджа до устието на Дунав, които Александър II дава надлежно на Сърбия и на Румъния. Притеснени от забележителното съветско въздействие на Балканите, Великите сили организират Берлинския конгрес на който преразглеждат Санстефанския кротичък контракт и подписват финален подобен под името Берлински контракт.
Хронология на българските владетели - Втора българска страна
Направените териториални промени обособяват Мизия и Софийското поле във васалното на Османската империя Княжество България. В рамките на империята остава самостоятелната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която на практика съответствува по територия с днешна Южна България. Македония и Одринска Тракия също остават в територията на Османската империя. Поморавието остава в рамките на Сърбия, а Северна Добруджа е предадена на Румъния от Руската империя. На 6 септември 1885 година в Пловдив е оповестено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 година България афишира юридическата си самостоятелност от Османската империя.
Княз Александър I - 1879-1886 година
Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, откакто е определен от I Велико Народно заседание на 17 април 1879 година От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I ръководи при така наречен „ Режим на пълномощията “.
По време на неговото ръководство се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 година
Цар Фердинанд I - 1887-1918 година
Българската историография преглежда цар Фердинанд като спорна персона. От една страна се изтъкватзаслугите му за одобряването и издигането на Третата българска страна, както и за нейната Независимост. От друга той носи неооспорима виновност за пагубното присъединяване на България в Междусъюзническата и Първата международна война, които костват на страната стотици хиляди жертви, териториални и финансови загуби.
Цар Борис III - 1918-1943 година
Борѝс III Обединител е престолонаследник и принц Търновски от раждането си на 30 януари 1894 година до 2 октомври 1918 година и цар на България от коронацията си 3 октомври 1918 година до гибелта му на 28 август 1943 година Той е наследник на цар Фердинанд I, който абдикира в негова изгода след провалянето на България през Първата международна война.
С помощта на Берлин и Москва съумява да върне Южна Добруджа в рамките на България.
Цар Симеон II - 1937 година
Симеон II е роден с купата княз Симеон Търновски, наследник на цар Борис III и на кралица Йоанна Савойска, брат на Мария Луиза Българска и престолонаследник на българския престол. От гибелта на цар Борис III на 28 август 1943 година до 15 септември 1946 година е цар на България, само че заради непълнолетност от негово име ръководи Регентски съвет. Напуска страната със фамилията си през 1946 година След завръщането си в България е прочут като Симеон Сакскобургготски.
