Топло ромолене на листа. Две души. И много, много любов....
Трепетно чувство . Усещане за гальовен лъх, с мирис на есен .
И аз трансформирам се в загадка. Някъде написана. Но недокосната.
И скътвам се като магия нежна в пъстрите листа. Долавям боязън.
Тихичко тъгувам. И посрещам есента.
А тя е съзерцаване. Цветна палитра. Феерия от омая. Докосваща деликатност .
Парченце изгрев. Въздишка от вятър. Усмивка от пухкаво облаче. Пърхащи отпечатъци от летящи пеперуди. Топло шумолене на листа. Две души. В едно сърце. И доста, доста обич....
iStock
С най-топлите си устни ще те премълча. Ще те трансформира в светлина и тихичко ще те обичам. В ръцете ти ще се трансформира във очакване. В сълза, притихнала под клепките . Ще те обрисувам с вечността и ще ти подаря частичка от света.
Защото любовта е път. А животът не стига. Той е момент. И обич до безконечност.
Защото любовта е сбъдване. Което безшумно ни трансформира в смисъл. В бъдеще. В далечност. В хартиени птици. В падащи листа. В приказни фантазии и същински стремежи. Защото единствено тя допира с мирис – ухаещ на любов и на топлота . На предпочитание. Трепет. И ние.
И тъй като си всичките мои аргументи. И си в усмивката ми. И тъй като си лято във дългите зими. И пролет. И есен. И всички сезони. И си път. И си дом. И безспир. И съм твоя. И тъй като си всичкото. Повече от всичкото. И тъй като ми стигаш. Напълно. Съвсем. Докрай...До безспир...До безумство...!!!
Защото любовта е там, където сърцето избира сбъдване. И не стопира да тупти. Където си чувство. Където си фантазия. Където си предпочитание. Където те чакат. За да те усетят. За да донесеш благополучие .
iStock
Любовта е там, където споделената тишина е приятна. Където се усещат единствено ударите на сърцето. Където оставате по въздишки. Където вълшебството се усеща и се трансформира в сътворена действителност.
Любовта е там, където няма Аз и Ти, а има Ние.
Където имаш чувство за Ще. Където някой безшумно попива твоите сълзи. И те желае. Където в очите се чете грижа и топлина. Където прегърнатите мигове се помнят постоянно.
Любовта е там! Точно до теб...и ти се усмихва...
Любовта е да се събуждаш в две очи. И да знаеш, че блясъкът и пламъкът в тези очи е единствено за теб.
iStock
Любов е...да знаеш, че ти си повода за неговата усмивка. Защото се четеш по устните му . И те написа върху кожата му. На пръсти. Без думи. По шепот.
Любов е...да усетиш сърцето му. Да допреш пръсти там отляво - и да знаеш - всеки удар е за теб...
Любов е...когато те целуне по челото, и ти каже: "Всичко ще бъде наред, тъй като аз съм тук " .
Любов е, когато нежно те прегърне и ти подари колорит – от хилядите цветове на есента. Любов е, когато към този момент няма значение по какъв начин го назоваваме. А единствено усещаме....
Автор: Лора Бачийска
View this post on Instagram
Любов е, когато нежно те прегърне и ти подари колорит - от хилядите цветове на есента. ❤️
A post shared by Edna.bg (@ednabgofficial) on Sep 20, 2019 at 3:18am PDT
И аз трансформирам се в загадка. Някъде написана. Но недокосната.
И скътвам се като магия нежна в пъстрите листа. Долавям боязън.
Тихичко тъгувам. И посрещам есента.
А тя е съзерцаване. Цветна палитра. Феерия от омая. Докосваща деликатност .
Парченце изгрев. Въздишка от вятър. Усмивка от пухкаво облаче. Пърхащи отпечатъци от летящи пеперуди. Топло шумолене на листа. Две души. В едно сърце. И доста, доста обич....
iStock С най-топлите си устни ще те премълча. Ще те трансформира в светлина и тихичко ще те обичам. В ръцете ти ще се трансформира във очакване. В сълза, притихнала под клепките . Ще те обрисувам с вечността и ще ти подаря частичка от света.
Защото любовта е път. А животът не стига. Той е момент. И обич до безконечност.
Защото любовта е сбъдване. Което безшумно ни трансформира в смисъл. В бъдеще. В далечност. В хартиени птици. В падащи листа. В приказни фантазии и същински стремежи. Защото единствено тя допира с мирис – ухаещ на любов и на топлота . На предпочитание. Трепет. И ние.
И тъй като си всичките мои аргументи. И си в усмивката ми. И тъй като си лято във дългите зими. И пролет. И есен. И всички сезони. И си път. И си дом. И безспир. И съм твоя. И тъй като си всичкото. Повече от всичкото. И тъй като ми стигаш. Напълно. Съвсем. Докрай...До безспир...До безумство...!!!
Защото любовта е там, където сърцето избира сбъдване. И не стопира да тупти. Където си чувство. Където си фантазия. Където си предпочитание. Където те чакат. За да те усетят. За да донесеш благополучие .
iStock Любовта е там, където споделената тишина е приятна. Където се усещат единствено ударите на сърцето. Където оставате по въздишки. Където вълшебството се усеща и се трансформира в сътворена действителност.
Любовта е там, където няма Аз и Ти, а има Ние.
Където имаш чувство за Ще. Където някой безшумно попива твоите сълзи. И те желае. Където в очите се чете грижа и топлина. Където прегърнатите мигове се помнят постоянно.
Любовта е там! Точно до теб...и ти се усмихва...
Любовта е да се събуждаш в две очи. И да знаеш, че блясъкът и пламъкът в тези очи е единствено за теб.
iStock Любов е...да знаеш, че ти си повода за неговата усмивка. Защото се четеш по устните му . И те написа върху кожата му. На пръсти. Без думи. По шепот.
Любов е...да усетиш сърцето му. Да допреш пръсти там отляво - и да знаеш - всеки удар е за теб...
Любов е...когато те целуне по челото, и ти каже: "Всичко ще бъде наред, тъй като аз съм тук " .
Любов е, когато нежно те прегърне и ти подари колорит – от хилядите цветове на есента. Любов е, когато към този момент няма значение по какъв начин го назоваваме. А единствено усещаме....
Автор: Лора Бачийска
View this post on Instagram
Любов е, когато нежно те прегърне и ти подари колорит - от хилядите цветове на есента. ❤️
A post shared by Edna.bg (@ednabgofficial) on Sep 20, 2019 at 3:18am PDT
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ