Треньорът на ЦСКА-София Нестор Ел Маестро даде голямо интервю за

Треньорът на ЦСКА-София Нестор Ел Маестро даде огромно изявление за “Тема Спорт” след края на есенния дял. Разговорът с младия експерт се води в съблекалнята на “Армията” в понеделник, 17 декември, малко преди да замине за Виена. Ел Маестро проучва представянето на алените, а приказва персонално и за част от играчите.

Г-н Ел Маестро, къде и по какъв начин ще прекарате зимната почивка?
– Нали знаете какво е “гастарбайтер”? Чужденци, които работят в Германия и Австрия. Аз съм същият, единствено че по противоположното направление – вместо в България или Сърбия, ще прекарам празниците във Виена. Това е моят дом и на никое място другаде няма да вървя. После се връщам в София няколко дни преди първото ни събиране на 9 януари.

Как ще оцените есенния полусезон по десетобалната система?
– Това е много просторен въпрос и каквото и да кажа, ще е неверен отговор. Вече имам много добра визия за шампионата. Нашето място е реалистично и справедливо. Със сигурност сме по-добри от Левски, само че към момента не сме на същото равнище като Лудогорец. Мисля, че точките са малко нереалистични. Това ме фрустрира. Ако имахме ВАР в България, местата щяха да са същите, само че Левски щеше да е на доста повече от 4 точки след нас. А ние щяхме да сме по-близо до Лудогорец.

В кои връзки изоставате от Лудогорец?
– Едно нещо, което хората не помнят, са времето и постоянството. Съставът ни към момента е млад. Това е третата година, в която ядрото на отбора играе дружно. Освен това сме много изменчив клуб във връзка с селекцията и продажбата на футболистите. Настъпват доста промени съвсем всеки трансферен прозорец. В Левски е сходна обстановката. Докато Лудогорец има повече непоклатимост в това отношение. Те играят сполучливо дружно към този момент доста години. Парадоксално, треньорите се трансформират непрекъснато, само че пък футболистите остават едни и същи. А другояче всички знаят за финансовата разлика.

Какви неточности смятате, че допуснахте?
– О, направихме такива сигурно. Много, с цел да сме почтени (смее се). Ако погледна сезона мач по мач, мога да кажа, че изиграхме един необяснимо слаб дуел и това бе дербито с Левски. Нямахме шанс във връзка с това по какъв начин допуснахме гола, а и не получихме дузпа. Това е моето най-голямо страдание. Като погледнем останалите срещи, не съм чак толкоз отчаян. Нито един от трите огромни тима не завоюва като посетител против Берое. Винаги, когато ЦСКА не печели, е отчаяние, само че направихме 0:0 с Ботев на открито, а Левски и Лудогорец завоюваха гостуванията си там в последната минута. Не е като да разгромиха Ботев. Мисля, че и в двете срещи с Лудогорец, макар че не спечелихме, не се представихме трагично. Смятам, че бяхме на едно равнище със противника. По отношение на по-генерални неща – имам доста по-ясна концепция за това по какъв начин би трябвало да наподобява тимът и коя е най-хубавата единайсеторка.

Вече сте отпред на тима близо 200 дни. Каква е равносметката ви за този интервал?
– Беше доста забавен интервал. Генерално не съм възторжено благополучен, само че се веселя да бъда част от ЦСКА. Напрежението, което идва от обстоятелството, че клубът е огромен, е по-сериозно от това, което си представях. Трудното е това, че хората освен мечтаят за знамение, само че и го чакат. Това е най-трудният аспект и едно от главните трудности пред ЦСКА. Да задълбая по тематиката – несъмнено, че е допустимо да спечелиш шампионата, когато не разполагаш с най-големия бюджет. Примери колкото искаш – Атлетико Мадрид, Монако, Виктория Пилзен, Спартак Търнава предишния сезон в Словакия, Лестър… Но в случай че се вгледаш деликатно – тези чудеса или изненади се случват един път на 10 години. Просто бюджетните разлики са доста съществени. Такава купа постоянно е фантастична история. Разликата е, че в другите страни хората са по-реалистично настроени. А тук го чакат. Най-трудният аспект е да се боря с тези нереалистични упования.

Може ли да се каже, че преходът от клуб като Търнава към ЦСКА беше сложен за вас?
– Смятам, че това беше вярната стъпка за мен. Като всеки човек и аз мисля за своята кариера. Отидох в Търнава след доста дълъг интервал като помощник-треньор. Аз и нямах доста варианти. Хората постоянно внимават, когато ти дават първата работа. Исках да потвърдя, че мога да повеждам тим сполучливо. Тук желая да потвърдя, че мога да повеждам огромен клуб с доста напрежение, упования, почитатели и интерес от страна на медиите. Искам да повеждам такива тимове и отсега нататък, тъй като там са парите (смее се). Не скърбя за решението си.

А защо съжалявате от престоя си в ЦСКА дотук?
– Целият ми живот се върти към резултатите и постоянно си мисля, че можехме да сме по-добре. Преди година в Търнава през зимата водехме с 9 точки. Въпреки това си мислех: “Човече, в случай че бяхме спечелили
този мач, в случай че бяхме играли по-добре в оня, несъмнено щяха да са 13-15 точки”. И тук си мисля за такива дребни, само че основни моменти. Ако ни бяха дали дузпа против Левски, в случай че бяхме вкарали дузпата против Берое… Това ти идва незабавно на мозъка, когато завършиш някой полусезон.

До каква степен ЦСКА играе в желания от вас жанр?
– Да бъда почтен – към момента се боря за това. Има спор и се пробвам да намеря баланс сред това, което желая да играем и което знам най-добре, и сред това по какъв начин ЦСКА би трябвало да играе. Същевременно е нужно и да се съобразя с футболистите, които имам. Това е предизвикателство. Казвам едно и също нещо на играчите в съвсем всеки един от 200-те дни, в които съм тук. Тренираме едно и също. Начинът, по който играят петимата бранители – четиримата откъм гърба и халфът пред тях, дава отговор съвсем напълно на моето виждане. Много устойчиво, съсредоточено, несъмнено, проведено. Начинът, по който останалите петима играят, е в развой на разработка, имаме потребност от още работа. Това е битка. Искам да ни видя по-настроени към физически конфликти и по-динамични. Има мачове, в които си мисля, че сме на верния път, а от други си мисля, че не сме научили нищо.

А разполагате ли с подобаващите играчи за вашия жанр?
– Това е въпрос на баланс. Само в най-най-големите клубове можеш да привлечеш футболистите, които искаш, и да играеш тъкмо по метода, по който желаеш. Беше ми ясно, че не мога да направя това в ЦСКА от ден първи. Знаех, че това, което ще играем тук, ще е напълно друго от Търнава. Аз нямам толкоз здрави физически футболисти тук, само че пък са много по-качествени. Винаги има някакъв вътрешен спор в мен – по какъв начин би трябвало да изглеждаме на терена и по какъв метод в действителност сме способни да играем. Няма по-добър или по-лош жанр във футбола – най-после всичко опира до резултатите.

Наясно ли сте, че почитателите на ЦСКА обичат офанзивния футбол и за какво не им го оферирате?
– Феновете на всички места обичат офанзивния футбол. Да бъда почтен – не мисля, че последователите или медиите са задоволително образовани по тематиката, с цел да кажат кое е нападателен и кое отбранителен футбол. Тази рецензия е нечестна. Единственият параметър във връзка с офанзивния и отбранителния футбол е
броят голове. Всичко останало е субективно. Ако ние не играем офанзивно, тогава ще ви запитвам кой в тази лига го прави? Кой играе по-офанзивно от нас? Кой е вкарал доста повече попадения? Не две-три, а двойно повече? Другото е въпрос на усет – сигурно доста хора се любуват на футбол, основан на притежанието на топката. Долу-горе както Байерн и Барселона играеха при Гуардиола. Манчестър Сити в този момент играе по напълно друг метод. ЦСКА също през предишния сезон е изповядвал жанр, повече основан на притежанието на топката, и може би почитателите го харесват. От друга страна, за мен двата най-атрактивни за гледане тимове в света са Ливърпул и Борусия Дортмунд. Всеки техен мач е страховит театър. Техният жанр ми подхожда повече. Оттам нататък е въпрос на персонална интерпретация по какъв начин ще го приложиш на процедура. Моят метод е с по-малко владеене и по-директно. Това мисля, че е ясно от началото на престоя ми.

В свое изявление преди месец казахте, че ви е мъчно да накарате футболистите да умират на терена всяка седмица. Имате ли проблем с това да създадете същия нрав на спечелили тук, както е било в Търнава?
– Да, доста по-трудно е тук. По много аргументи. Най-вече става въпрос за нрав. И не го споделям като рецензия. Много посредствени като качество футболисти са наясно, че би трябвало да се бият, да хапят, да оставят кръв на терена, с цел да играят на равнище. Когато футболистите имат повече качество, те се усещат по сигурни и самоуверени в своите благоприятни условия. И т ози вид футболисти нормално са по-мързеливи. Това е по този начин на всяко равнище. Пол Погба играе с доста по-различен нрав от Неманя Матич. Да, Матич има доста по-голям темперамент, само че Погба разполага с надалеч повече качества. Мечтата на всеки е да сътвори тим с футболисти, които имат качества, само че и нрав на спечелили, и темперамент на бойци. Това се случва рядко, само че когато е реалност, е в действителност особено. Тук, в ЦСКА, би трябвало да свършим доста работа по това направление.

От какъв брой нови футболисти се нуждаете?
– От нито един. Няма да ви дам имена, нито позиции, нито кой гледа към изхода, нито кой може да пристигна. Просто не желая да ви дам тези заглавия (смее се). Не очаквайте доста промени. Никога не слагам клуба напрегнат в това отношение. Разбира се, че желая да подобря състава и стартовите 11, в случай че това е допустимо. Но знам, че това не са моите парите, нито моят клуб. Играя значима роля и постоянно си давам мнението, от време на време даже излизам с оферти. Но това са решения на клуба. И, изключително в България, всеки треньор би трябвало да одобри това. Продажбите на футболисти са това, на което клубовете разчитат, с цел да оцеляват. Това е действителността в България. Обичайните доходи от футбол в Западна Европа тук просто не съществуват – доста малко доходи от спонсори, от тв права, от продажба на билети и от продажба на продукти. Тук тези неща съвсем не съществуват. Окей, само че клубът въпреки всичко би трябвало да заплаща заплати, нали? Така че се опитваш да продаваш футболисти, с цел да покриеш оперативния бюджет. Аз съм наясно с това. Знам, че последната зима клубът е продал Недялков и притегля негов заместител за 10 % от получената сума.

Дали заместникът е на същото равнище? Смятам, че заместникът е доста добър, само че дали е на същото равнище – не знам. През лятото продадохме нападател за доста милиони евро, само че привлякохме различен за 10% от тези пари. Дали този заместител е добър? Да. Дали е на същото равнище като този, продаден за 4 милиона? Трудно е да се каже, може би с времето ще стане подобен. А какво следва в бъдеще? Ще продадем най-хубавия си футболист, нали по този начин? После ще влагаме дребна част от тези пари в негов заместител. И ще се надяваме да запазим същото равнище. Дали това е стабилно?

Много е мъчно. Дали нашият тим е на същото равнище като предходната есен с Недялков и Каранга? На хартия – сигурно не. Но всичко това не е рецензия, това е действителността. Ние имаме някои доста интелигентни хора в клуба, които имат дълги години опит и постоянно съумяват да намерят перли, необработени диаманти, които нормално се нуждаят от време. Много пъти в предишното тези хора са успявали да намерят специфични играчи за малко пари. И съм сигурен, че ще го създадем още веднъж.

Казахте, че ЦСКА ще продаде най-хубавия си футболист, несъмнено имате поради Десподов?
– Не е загадка, мисля, че той е най-желаният и забавен състезател на ЦСКА поради своите качества и възраст. В персонално отношение аз съм доста удовлетворен, че дали случайно, или имам нещо общо, той изигра най-хубавия полусезон в своя живот под мое управление. Той не е вкарвал толкоз голове или асистенции в един сезон, нито пък е бил от такова значение за тима преди. Това е натурален развой, тъй като младите футболисти автоматизирано стават усъвършенства с времето. Но той играе професионално от 16-годишен. И единствено през тези 6 месеца, в които аз съм му треньор, той вкара една трета от головете в цялата си кариера. Щастлив съм и ще се веселя, че съм изиграл роля в неговото развиване. Да бъда почтен – не знам тъкмо каква е обстановката сега. Макар и нищо да не е съответно, за никой няма да е изненада, в случай че през пролетта той заиграе в различен клуб.

Значи не сте сигурен, че ще можете да разчитате на него и през пролетта?
– Не знам и нямам точна информация. Аз възнамерявам да го употребявам за втория дял, само че никой няма да е сюрпризиран, в случай че прочетем, че сме го продали за добра цена на добър клуб. Ако се случи, ще е разумна стъпка. Може би времето е уместно.

Доколко ще пострадат възможностите ви за купа при негова продажба в този момент?
– Разбира се, че ще пострадат. Много голове и асистенции идват от тази позиция. А и като вземем под внимание обстоятелството, че продадохме водещия голмайстор през предишния сезон, тогава напълно не е елементарно. Но
това е нашата действителност. Когато един състезател си потегля, различен ще получи по-голям късмет и може би ще има някои приятни изненади.

Какъв е капацитетът на Валентин Антов и съжалявате ли, че не го използвахте допълнително мачове?
– Вальо е мой любим. Той има голям капацитет. Това е явно за хората, които схващат футбола. Имайте поради, че неговата позиция и метод на игра са доста по-различни от тези на Десподов. Не е толкоз явно какъв брой добър в действителност е Антов, само че мога да ви уверя, че е в действителност добър. Антов е доста скъпо владеене за ЦСКА. Не забравяйте, че го пуснах като титуляр в първите ми два мача – тези с Рига в Лига Европа. Оттам към този момент става въпрос за развъждане и насърчаване на гения. В началото на сезона Антов беше на 17, а на тази възраст не можеш да играеш 5 или 10 мача подред.

Трябва да го научиш на някои неща, което се пробвам да върша всякога. Стремя се да намирам подобаващите мачове за него и да му давам от ден на ден време, до момента в който израства. Мисля, че в този аспект не можех да се оправя по-добре. Неговото развиване е фантастично. Досега не е направил слаб мач за ЦСКА.

Но не забравяйте, че не игра прекалено много и избирах деликатно дуелите за него. Ако нещата не престават по същия метод, той ще има още по-важна роля в състава напролет. Доста от мачовете, в които стартира, бяха от огромна значителност.

Защо доведохте Секулич в ЦСКА и по какъв начин си обяснявате слабото му показване?
– Не съм склонен и по двата въпроса. Клубът притегля всички футболисти, а не аз. Познавах Секулич, тъй като беше в същото състезание като мен. Но не мисля, че който и да е от футболистите беше мое предложение. Бях запитан за мнение за всеки от привлечените. Ние наблюдавахме стотици играчи.
Имаше всеобщо мнение, че тези момчета са верният избор за нас. Никой от тях не беше първи избор за позицията си. Както нормално – по финансови аргументи. Но като цяло свършихме добра работа. Второ – не съм склонен, че Секулич не се показа добре.

Той получи малко нечестна рецензия. Да, някои мачове са по-важни от други. Той игра едва във безконечното дерби, също както и доста други футболисти. Не негова неточност докара до загубата. Но това сигурно не беше най-силният му мач. След това той трябваше да се оправя с доста рецензии и доста напрежение и не му беше елементарно. Преди този дуел той беше много стабилен. Най-големият проблем за Борис е, че Манолев се завърна и по тази причина загуби мястото си. Но Манолев е доста сериозен футболист. Не бяхме сигурни в каква форма и с каква мотивация ще се завърне на терена, само че бях доста прелестно сюрпризиран от него. Намерих нов тип непоклатимост в негово лице и повече надзор при включванията в офанзива. Всички имаме изгода от неговия опит.

Виктор Гецов, “Тема спорт”
Първа лига 20 кръг, неделя 16 декември ЦСКА-София 2:1краен резулат Ботев (Пловдив)