Треньорът на Славия Златомир Загорчич гостува в предаването Код Спорт

Треньорът на Славия Златомир Загорчич гостува в предаването " Код Спорт " по ТВ+. Специалистът пое тима в доста тежък миг, само че с три победи и едно тъждество под негово управление " белите " останаха в А група. В треньорската си кариера е бил отпред още на Войводина и Литекс. Като състезател е повторен първенец и притежател на купата на България с " оранжевите " и отличник на Швейцария с Лугано. - Заги, задача „ избавление “ за Славия е изпълнена сполучливо. Как мина всичко? - Да, успяхме най-после. По принцип беше обикновено. В Славия има доста млади момчета с огромен капацитет. Успяхме да ги вдигнем най-много психически. Демонстрираха качествата си на терена и в тези мачове демонстрираха, че заслужават да играят в А група. - Каква конюнктура завари в Славия, когато пристигна? - След две-три загуби младите футболисти губят самочувствие. В съблекалнята беше безспорна тишина. Аз желаех да има връзка и от двете страни. Лека-полека се отпуснаха и започнахме да работим крепко и направихме, това което трябваше. - Лесно ли се работеше през тези инфарктни дни с президента на Славия Венци Стефанов? - Венци Стефанов не прави безусловно нищо вътре в съблекалнята. Всичко е оставено на треньора. Говорим си единствено футболистите и треньорите. Имахме цел и успяхме да я осъществим. За идващия сезон ще се опитаме да създадем добра селекция. Говорихме по този въпрос. Ще забележим какви са опциите и какво може да се вземе. Искаме да запазим младите футболисти. Със сигурност ще разчитаме на тях. - Ще имат ли самообладание публиката и управлението на Славия да изчакат тези млади футболисти да се развият? Резултатите до някаква степен се дължат навръх по-неопитните играчи в състава. - Показаха качествата си в тези четири мача, откогато съм тук. Когато имат капацитет, единствено би трябвало да си повярват. Направиха го през тези три седмици. Показаха го на терена с головете и с играта в отбрана. Абсолютно всяко едно нещо, което демонстрираха бранителите и нападателите, е значимо във футбола. Направиха тъкмо това, което би трябвало в актуалния футбол. - Лесно ли се върна на сцената на българския футбол? - Лесно. Следях мачовете от българското състезание. Разликата след като бях треньор на Литекс не е огромна. Има нова система с баражите и плейофите. Мисля, че това е доста по-голямо натоварване за футболистите, изключително в последните мачове, когато е насъбрана отмалялост и е допустимо да се получат травми. Ще забележим какво ще покаже тази система. - Можем да те считаме за български състезател с 23 мача за националния ни тим. - Да, като погледнем моята история във футбола, най-хубавите неща направих в България. Изиграх доста мачове за националния тим. Отидох в Швейцария, след това отново се върнах в България. Направих име тук. - През 2015 година като треньор на Войводина (Нови Сад) разгроми Сампдория с 4:0. Това ли е най-големият мач в историята на клуба? - Доколкото знам, да. Говорих с публицистите, които наблюдават цялата история на клуба и това е най-голямата победа. Един от огромните треньори на Войводина и на Сампдория е Вуядин Бошков, който умря преди години. Беше огромна тръпка. Много го почитат и в Сампдория, и във Войводина. Това е най-голямото име на клуба. Направи най-големите резултати. Донесе първата купа на Войводина. Изведе Сампдория до край за купата на европейските първенци. Този мач бе доста специфичен за почитателите и на двата тима, които бяха създали хореография за Вуядин Бошков. Беше страховит мач. - Това е най-голяма победа на сръбски тим в клубните шампионати против отбор от топ 4 на европейските шампионати – 4:0 против Сампдория. - Доколкото разбрах и в Югославия не е имало такива резултати против тимове от тези страни. - Защо се раздели с Войводина? - Много сложен въпрос. Най-хубаво е да работиш в града си, само че и най-трудно. - Като че ли сръбският футбол стартира да се възражда. Националният тим е на път да се класира за международното състезание. Какво е ситуацията в сръбската лига? Има ли разлика сред сръбското и българското състезание? - Горе-долу равнището е сходно. Партизан взе участие непрекъснато в евротурнирите, а в България същото се отнася за Лудогорец. Да, отборът от Разград е една крачка по-напред, тъй като играе в Шампионска лига, а Партизан е в Лига Европа. Горе-долу е едно и също шампионата. Но националният тим сега е доста мощен. Селекционерът на Сърбия Славолюб Муслин е направил добър колектив. Вече няма звезди в тима, само че има колектив. - Няма звездомания. - Да, може и по този начин да се каже. В момента на напред във времето е колективът и на него се дължат резултатите. - Помниш ли по какъв начин пристигна в Литекс като състезател? - Да, доста добре. Бях футболист на ФК Нови Сад във втора лига на Сърбия и Черна гора – не съм доста сигурен, поради непрекъснатата промяна на имената. Беше полуфинал или четвъртфинал за купата против Напредак (Крушевац), отстранихме ги. След този мач разбрах, че ме желаят от Литекс. На идващия ден си говорихме с господин Ангел Бончев в Белград по въпроса за контракта. Разбрахме се и това беше първата крачка. - Помниш ли за какъв брой те купиха? - Платиха малко пари. Не си припомням, само че някъде 30-50 хиляди марки. - Колеба ли се дълго, с цел да вземеш решение за български паспорт? - По принцип не се колебаех доста. Видях една по-голяма опция за моята кариера, само че желаех да попитам родителите ми, да чуя тяхното мнение. Получих „ зелена светлина “. - Дебютът ти за националния отбор пристигна при залеза на „ златното “ потомство на България. Как те одобриха огромните наши звезди? - Спомням си първия общ брой на Националния стадион. Не бях млад футболист, само че бях обезпокоен. Излизам от колата, виждам хората и при мен идва Стоичков и ми споделя: „ Сърбин, давай! “ Пусна музика, с цел да ме отпусне и всичко беше наред. - От кого научи, че те викат от националния тим на България? - Не си припомням. - Селекционер тогава беше Христо Бонев. - Да, първата ми повиквателна беше при него. Христо Бонев ми се обади и ме попита дали желая да играя за националния тим, към този момент бях получил паспорта. Казах „ да “ и нещата се случиха. - Игра два пъти в паметни за нас дуели – ремита с Англия на „ Уембли “ и на „ Българска войска “. Какво бе възприятието да участваш в последния мач на Христо Стоичков? - Щом приказваме за Христо Стоичков, всяко едно нещо е доста огромно. Много е мъчно, когато знаеш, че футболната звезда повече няма да играе за националния тим. Дава ти спомагателни сили. Играеш този мач за него и искаш да победиш. - А при 0:0 на „ Уембли “ кой игра против теб? - Алън Шийрър. - Впечатленията ти? - Първите 15 минути ядох крепък пердах. Вече като се отпуснах, имаше лакти и ми сподели: “Yes! Good! ” Просто британският футбол е подобен. Когато започнеш да играеш нападателно, те почитат. - Игра на финалите на европейското състезание през 2004 година, което бе оповестено за неуспех в България, а в действителност бяхме измежду 16-те най-хубави в Европа, само че имахме злощастен първи мач против Швеция. Твоето усещане? - Аз не го виждам като крах. В квалификациите играхме доста добре. Имахме предпочитание на терена, както и вътре в съблекалнята. Вече като отивахме на европейското състезание им тежеше на футболистите. Не бяхме играли такива мачове, като се изключи Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Мартин беше в Германия и имаше един сезон в мощно състезание, Стилиян беше млад футболист в Селтик, а Бербатов също беше млад. Имахме футболни звезди, само че нямахме опит в такива мачове. Срещу Швеция изпуснахме положения и се получи 0:5. Тежка загуба. И в останалите мачове имахме късмет да вкараме и да победим. Срещу Италия в последната минута Мартин Петров излезе самичък против Джиджи Буфон, само че стана контраофанзива, вкараха ни и паднахме с 1:2. Имахме благоприятни условия във всяка среща, само че просто ни липсваше опит. - Игра при първите две трофеи на Литекс през 1998 и 1999 година. Беше нещо невъобразимо за България подобен тим да стане първенец и да се разчупи двуполюсния модел. - Когато пристигнах в Литекс, не бях осведомен с българския футбол. Още на първата подготовка видях доста добър колектив. Това бе по този начин и през двете години. Бяхме другари на терена и отвън него. Ловеч е дребен град и непрекъснато се виждахме. Мисля, че най-голяма заслуга за триумфите е точно на колектива, само че също и качествата на футболистите, събрани от Гриша Ганчев. Правихме всичко, което господин Ганчев искаше от нас. - Гриша Ганчев в този момент е в ЦСКА. Ще успее ли съгласно теб? - Абсолютно уверен съм, че ще успее. В последните мачове ЦСКА игра доста прекрасен футбол. Мисля, че през идващия сезон ЦСКА сигурно ще изпревари Лудогорец. - С какво Гриша Ганчев е по-различен от другите президенти? - Дава сила на футболистите с влизането си в съблекалнята или на терена по време на тренировките. С тази сила може да се раздаваш с повече от 100 % в мачовете и в тренировките. Страхотен човек. - Първата ти треньорска работа е в Литекс като асистент на Люпко Петрович – един несъмнено потвърден експерт. Кажи нещо, което хората не знаят за феномена Люпко Петрович. - При него има толкоз изненади, че можем да си приказваме най-малко 24 часа. Човек със страхотни хрумвания, които ползва в точния миг. Знае доста за футбола и го ползва на терена. Най-голямото му качество като треньор е, че „ чете футбола “. Във всеки мач 10-15 минути мълчи, стои и си гледа срещата. В един миг вижда нещата, подрежда ги и започваме да бием. - Наистина ли може да направи еднакъв на всеки гранд с всеки тим? - Ако погледнем историята, да. - Ти работи с млади футболисти в Литекс, в този момент в Славия също има 5-6 момчета, за които се счита, че са бъдещето на българския футбол. - Най-хубавото нещо за един треньор е да работи с млади играчи – да ги изграждаш и да ги направиш огромни футболисти. Това е от голямо значение за треньорската работа. Когато направиш от един млад футболист добър състезател и го изкараш в някой от огромните клубове в Европа, това е чест за треньора. - Какво е възприятието да наследиш Христо Стоичков като треньор, тъй като ти отиде в Литекс като старши треньор след кавалера на „ Златната топка “? - Много сложна работа. Във всяка сфера след Христо Стоичков е доста мъчно за всеки един човек. Целият свят го познава и знае кой е Христо Стоичков. Когато идваш след него, си мислиш дали ще успееш да си по-добър от него в тази работа, което постоянно е доста мъчно. Винаги има терзание. - А дали ще успееш да промениш характера на Славия? Непостоянната, добра, остаряла Славия да стане един тим, който гони успеха във всеки мач. - В тези четири мача момчетата демонстрираха, че могат да мислят по-различно, да имат темперамент и да не се опасяват. Просто да излизат и да се надиграват с съперника. Да, от време на време ще паднем, само че това не значи завършек на света, нали? Пак ще упражняваме, още по-здраво, с цел да успеем в идващия мач и да победим. Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+