Треньорът на Лудогорец Димитър Димитров явно не си е спомнил

Треньорът на Лудогорец Димитър Димитров очевидно не си е спомнил за " Арената " в Разград през 2012-а. И отново ни изясни по какъв начин съдиите режат главите на " орлите " до кръста. Да, имаше доста противоречиви отсъждания на Георги Кабаков и помощниците му по време на днешния мач с ЦСКА. Във щета и на Лудогорец, и на " алените ". Дори и " неприятните свирки " за делиорманци да натежат на везната, отново е демонстрация на неприятен усет да се оплакват. Не и те. Защото години наред отношението на реферите към " зелените " беше повече от позитивно. Защото доста други плакаха. Да, от съдиите. Точно по този начин, след мачовете си с Лудогорец. То не бяха скандални дузпи, жълти и червени картони, засади, фаулове, корнери, тъчове... Когато си се радвал дълго време на съдийски комфорт, ще мълчиш при първото или второто " порязване ". Ако имаш малко морал.

Чак били отвратени в Лудогорец от Кабаков. Може. Но... още веднъж - години наред дпуги бяха отвратени. Друга беше " играта ". Пак ще върнем Херо в 2012-а година. Тогава беше лепнато огромно леке на българския футбол. Миньор се хвърли крепко на Левски и ЦСКА. За да пристигна срещата с Лудогорец. И перничани да пусне на терена децата. Загуба с 0:7 на собствен терен. Вълкът утолен, само че агнето не беше цяло. Бе раздрано на 7 части. Медиите в България се надпреварваха да пишат в заглавията за мача думите " фарс ", " подигравка " и " цирк ". Дааа, имаше отвратени.

Но не бяха единствено на Миньор децата. Марек излезе на митичния " Бончук " против Лудогорец през 2014-а година. Падна с 0:4. Както означиха и в предаването " Господари на ефира ", при попаденията бранителите на дупничани, необичайно за какво, вместо да бранят вратата си и да посрещат офанзивите на противника, бягаха настрана от нападателите на " орлите ". " Скачат надолу, бягат обратно ", както би се изразил Любо Пенев. " Омекнаха " им краката. И отново имаше отвратени.

Дълги години. На " национална идея " и огромни мачове в Европа. Едва ли не се проповядваше, че всеки българин е задължен да се гордее с Лудогорец. Да се бие в гърдите и да плаче от наслада. Всичко, което споделят и вършат в Разград е " неповторимо ", " необикновено ", " велико ", " ново ", " европейско ", " неповторимо "... От толкоз " захар " стана леко горчиво. После стана по-горчиво. Накрая отново иде тирада за отвратените. Защото вести, че младеж на Лудогоец пали Коледната елха в Разград, а Съни Дяков чете приказки на деца в Благоевград, се сервират на хората по този начин, все едно са есенцията в спортния ден у нас.

Днес бях на " Армията ". Точно до малобройната група почитатели на Лудогорец. Гледах тези хора. Изглеждаха по този начин, като че ли са там принудително, не по лично предпочитание. Едни незаинтересовани погледи, едни " ровения " из телефоните. Никакви страсти - даже при отсъждането на дузпата в интерес на " зелените ". По едно време две почти якички момчета, може би тарторите, потеглиха да се жалват на служителите на реда, че " съседите " от ЦСКА им подхвърлили две снежни топки. Топка е, дребна, от снежец. Не е " камъчка ", въпреки всичко... Това ги пораздвижи малко, че напълно бяха се сковали от студа. Как пък не се сетиха най-малко за 10 минути да сменят възрастния човечец, който вееше единственото знаме в бранша за посетители на " Армията "...

Обърнах взор и към другите браншове. Сектор " А " съвсем цялостен, Сектор " В " на 90%. Сектор " Г " претъпкан. Отново неповторим, още веднъж спиращ дъха, гръмък, същински, обичащ. Тези хора за следващ път потвърдиха, че ЦСКА е в сърцето, а не в АД-то. И че не става единствено с пари. Те заслужаваха довечера у своя дом, на " Армията ". Там, където ще продължат да бъдат. Най-големият актив на футболен клуб е точно публиката. Значи ЦСКА е доста, доста богат. Хиляди сърца туптяха като едно. Реални, не виртуални. А Коледата е алена! Истинско " армейско " празненство. Не като едно друго...