Треньорът на Левски Хулио Веласкес даде поредното си интервю след

Треньорът на Левски Хулио Веласкес даде следващото си изявление след извоюваната купа. Този път пред едно от най-авторитетните издания в Испания – каталунското „ Мундо Депортиво “. В него той похвали съществено някогашният притежател и към този момент президент на клуба - Наско Сираков и разкри какви са задачите на " сините " в Европа през идващия сезон.

- Как беше претърпяна тази дълго чакана купа, и по какъв начин към момента се претърпява, от исторически клуб като Левски?

- Много сме щастливи. Този клуб не беше завоювал лигата от 17 години, а Лудогорец завоюва последните 14 пъти. Толкова съм благополучен за играчите, почитателите, личния състав, управлението, президента, фамилията ми и всички забъркани. Това е резултат от работата, която вършим от предишния сезон насам. Тя ни даде непоклатимост и убеденост. Слава Богу, че успяхме да спечелим това състезание. Много съм признателен на играчите, тъй като от първия ден те одобриха посланието и демонстрираха невероятна отдаденост. Освен това, постигането на този триумф с разликата в бюджета спрямо Лудогорец и ЦСКА, и с още 4 кръга до края, прави достижението още по-забележително. Сега е време да се насладим на този миг - значимо е да знаем по какъв начин да го създадем.

- Пристигнахте преди 16 месеца и към този момент успяхте да измененията историята. Какъв беше процесът да се реализира това за толкоз малко време?

- Пристигнахме предишния сезон и нещата минаха доста добре. Избрахме този клуб, тъй като има красива история, макар че не беше печелил нищо от доста години. Целта беше да се опитаме да донесем наслада на почитателите. Поехме тима, когато те бяха 4-ти или 5-ти, надалеч зад водачите, и завършихме като подгласници, нещо, което не се беше случвало от девет години. Класирахме тима и за Лига Европа. Този сезон всичко се разви доста положително. От самото начало тимът сподели доста ясна еднаквост: да бъде самодеен с и без топка, да нападна вратата на съперника и да прекарва доста време в неговата половина. Ротирахме доста състава, тъй че всеки да се усеща значим и да е в добра физическа форма. Отдадеността на играчите беше прелестна от първия ден и в последна сметка успяхме да реализираме задачата си.

- Всичко, което казвате за тима си, част ли е от вашата еднаквост като треньор?

- Да. През последните два сезона усетих мощна връзка с това, което тимът демонстрира на терена. Усещаш футбола по избран метод, само че най-важното нещо са инструментите, с които разполагаш, а тези принадлежности са играчите. Трябва да има корелация сред това, което чувстваш, и качествата на играчите. Проактивността с и без топката е нещо, с което мощно се разпознавам. Но е правилно и че съм работил в продължение на доста години в доста сложни обстановки, борейки се да избегна изпадане, и в тези обстановки би трябвало да се даде приоритет на други неща. Една от аргументите да подпиша с Левски беше точно да се опитам да спечелвам мачове, а не просто да заобикалям провали.

- Като треньор, оказва помощ ли ви фактът, че президентът на Левски е футболен човек като Наско Сираков?

- Това, което оказва помощ най-вече, е, че той е добър човек, почтен и оправдателен. Това е от главно значение. Мога да приказвам единствено с похвали за президента и фамилията му за метода, по който се отнесоха към мен и моята фамилия. Той явно е футболен човек и има чувствителността да схваща от какво се нуждаят тимът и щабът всекидневно, а това е доста значимо. Но като се изключи че е играл на Световно състезание, от значително значение е неговият темперамент.

- Кои треньори са ви вдъхновявали през цялата ви кариера?

- Толкова доста. Когато бях млад, обичах да вървя в Сория, с цел да виждам по какъв начин Висенте Кантаторе и Пачо Матурана упражняват във Валядолид. Йохан Кройф, явно, е оказал огромно въздействие. И през годините мисля, че Гуардиола е достигнал великолепно равнище поради всичко, което е направил и продължава да прави. За мен той промени метода, по който разбираме този спорт. Също по този начин съм доста впечатлен от Унай Емери, тъй като където и да отиде, той реализира резултати и усъвършенства играчите самостоятелно. Неговите тимове имат отчетлива еднаквост. А сега, да вземем за пример, доста одобрявам това, което Сеск Фабрегас прави в Италия с Комо. Освен това, интересувам се да изучавам освен от футболни треньори, само че и от треньори в други спортове.

- Какво значи да видиш Микел Артета да класира Арсенал на финала на Шампионската лига?

- Винаги е мотив за празнуване, когато един испански треньор успее. Но също така, в действителност значимото е поредният и разумен развой, който Артета е следвал. Той не стигна до финала за една нощ, а построява еднаквост от известно време. Тази непоклатимост разрешава да изградите нещо солидно и нормално води до положителни резултати. Мисля, че той е превъзходен образец за това по какъв начин добре изпълнените процеси в последна сметка дават плодове.

- Вие сте почнал да бъдете треньор на едвам 15-годишна възраст. Как стартира всичко?

- Винаги съм бил цялостен маниак по този спорт. Играл съм и съм бил треньор по едно и също време. Още от доста ранна възраст знаех, че желая да бъда треньор и да видя до каква степен мога да стигна. Започнах да упражнявам дребни деца, когато бях на 15 години, и това ми разреши да натрупам богат опит. Тренирал съм на всяко равнище в Испания, от най-малките възрастови групи до Първа дивизия, а също и в Нидерландия, Италия, Португалия и България. Това са необикновено обогатяващи професионални и персонални прекарвания. Синът ми да вземем за пример е роден в Нидерландия. Всичко това ти оказва помощ да растеш непрекъснато. С течение на времето научаваш, че най-важното е да се наслаждаваш на всеки ден. Преди мислех прекалено много за това къде ще бъда след година-две и това те кара да губиш фокус и сила. Сега се пробвам да се съсредоточа само върху сегашното и върху ежедневната работа.

- На 44 години към този момент имате доста опит като треньор. Кой е бил най-хубавият и кой най-трудният интервал?

- Най-важното е в никакъв случай да не забравяте, че работите с хора. Управлението на хора е фундаментално в тази специалност. Всеки състезател има друга история и персонален опит, изключително в днешно време с такива интернационалните съблекални. Не обичам да приказвам за най-лошото прекарване, само че имаше един доста сложен, само че необикновено обогатяващ интервал в Бетис. Пристигнах в голям клуб доста млад, в извънредно комплициран миг, с институционални, правни и спортни проблеми. Това беше същински житейски урок. Такъв тип прекарване може или да те унищожи, или да те направи по-силен. В моя случай то ме направи доста по-силен и ме накара да обичам тази специалност още повече.

- Каква е идната цел за Левски и Хулио Веласкес?

- Сега е време да се насладим на този миг, тъй като постоянно не знаем по какъв начин. Имам контракт до 2028 година и съм доста благополучен тук. Основната цел е да се подготвим за идващия сезон. Тази година се класирахме за Шампионската лига, макар че като българи ще би трябвало да играем доста квалификационни кръгове. Би било отлично да стигнем до европейска групова фаза, макар че знаем, че е доста мъчно. Дори достигането до Лигата на конференциите би било голямо достижение за този клуб, който не е играл в европейска групова фаза от съвсем 20 години.

- Какво съставлява за България поколението от 1994 година, четвърти на Световното състезание през същата година, с Христо Стоичков и Наско Сираков отпред?

- В България това потомство се счита за именито. Спомням си чудесно Световното състезание през 1994 година в Съединените щати. България направи великолепен шампионат и всички тези играчи са считани за национални герои. Във футбола сегашното е доста значимо, само че е извънредно значимо и да не забравяме предишното и да признаваме тези, които са генерирали толкоз мощни страсти за една страна.

- Какво е належащо на българския футбол, с цел да се класира още веднъж за Световното състезание? Ще има ли различен българин притежател на „ Златната топка “?

- Националният тим минава през сложен интервал и те са наясно с това. Търсят решения, като да вземем за пример възможни промени в разпоредбите, с цел да насърчат българските играчи до 23 години да вземат участие в срещите от шампионата. За мен всичко се свежда до академиите и структурите. Необходим е скок напред в тренировките и развиването. Но това не се случва за една нощ, изисква време и качествена работа. Ако това се направи добре, сигурно ще се появят повече играчи, подготвени за националния тим.

- Какво те развълнува най-вече след спечелването на шампионата?

- Да мога да прегърна и целуна жена си и сина си на терена. Това е нещо несравнимо. А след това, да видя толкоз доста щастливи хора: играчи, личен състав, почитатели, президент и управление. Мнозина плачеха от страст, тъй като не беше просто някаква си купа. Разбиването на хегемонията на клуб, който беше спечелил 14 следващи трофеи, прави това необикновено скъпо за всички.