Топчо: С Мъри сме в тясна връзка
Треньорът на дублиращия отбор на Левски Елин Топузаков беше посетител в подкаста на Gerena.bg - " Пожелахте да приказва ". Бившият капитан на сините разяснява представянето на първия тим и показа мнението си по горещите тематики на " Герена ". Той се върна години обратно, когато бе един от емблематичните футболисти по времето на първия престой на треньора Станимир Стоилов в Левски.
Г-н Топузаков, спомняте ли си първия мач, който изиграхте с екипа на Левски?
- Първият ми формален мач бе на стадион " Васил Левски ", тъй като тогава " Герена " бе в ремонт. Това се случи през март 1997 година. Валеше доста сняг, а съперникът беше Етър. Мисля, че водехме с 2:0 и влязох в последните 10 минути. Минаха като един момент, до момента в който тичах напред-назад, с цел да покажа цялата си сила и упоритост. Идването ми в Левски беше сбъдната фантазия. Дядо ми беше почитател на сините и той ме възпламени.
Как се случи по този начин, че подписахте контракт с Левски през 1995 година за период от 5,5 години?
- Когато дойдох, бях като в експериментален интервал и ме извикаха Томас Лафчис и Андрей Желязков, с цел да ми предложат контракт. Тогава на листа имаше единствено периода от 5,5 години - нито имаше заплата, нито награди, нито квартира. Но сбъдвах фантазията си и подписах, без да се възнамерявам.
Тежи ли капитанската лента на Левски? Важи ли в този момент за Пламен Андреев?
- Не. Според мен тя не може да те направи нито по-добър, нито по-слаб футболист. Да, отговорност е и си отпред на тима, който извеждаш на терена, и си образец за всички останали с хъс, сила, даже от време на време с по-остри думи, да ги поощряваш. Никога не съм мислел за лентата на ръката ми и не ми е било самоцел. Изконно право е треньорът да дефинира кой ще е капитан. Станимир Стоилов си е извоювал в пъти това нещо. Тримата вратари са българи и който застане на вратата, се знае, че ще е капитан. Не мисля, че лентата тежи на Пламен. Може да има неточности, само че той е извънредно млад вратар. Този пост е доста характерен. Не би трябвало да го сочим с пръст. Когато тимът губи, всички са отговорни. Вече доста тимове хвърлят око към Пламен Андреев и виждат вероятност в него. Има положително бъдеще.
На какво се дължи миникризата, в която навлезе Левски през този сезон?
- Ежедневно сме в тясна връзка със Станимир Стоилов, тъй като повеждам втория тим и обменяме фрагменти. Обсъждаме политиката с подрастващите. Някои от тях към този момент са непрекъсната част от първия тим. Сухата статистика е такава, само че дръзвам да настоявам, че в тези осем мача без победа като образ и показване трябваше да спечелим 4-5 от тях. Понякога във футбола няма логичност. Като жанр и метод на игра Левски доминираше. Може би след 3 или 4 неуспеха се загуби увереността в играчите. Тежеше им душевен, че не можеха да вземат победа.
Тежи ли на почитателите огромната пауза без извоювана купа?
- Със сигурност тежи. Спечелването на купата през предходната година зарадва доста левскари. Но всичко си има аргументи. Когато къщичката ти не е подредена, да не се връщам към думите на Станимир Стоилов, и всичко се е правело на парче в последните години, няма по какъв начин внезапно да се завърнеш като феникс от пепелта. Всичко си има разследване във футбола. Не единствено като ръководство, текучество на футболисти и сменяне на клубната политика. Много условия се струпаха.
Как си обяснявате многото пропуски от бялата точка през този сезон? Ако Кордоба бе вкарал против Лудогорец, можеше ли Левски да продължи напред?
- Трудно е да се отговори на този въпрос. Виждате и какви огромни голмайстори пропуснаха дузпи на международното. Със сигурност при осъществяването вземат участие и душeвността, и моментното майсторство. Както обичат да споделят клиширано - вратарят не избавя дузпата, а изпълнителят я изпуска. Много е значимо освен да тренираш, а и душeвността и спокойствието. Лошо е, че се събраха толкоз пропуски за Левски, тъй като костваха на отбора класирания в шампионатите и точки. Ако Кордоба бе вкарал, сините изравняваха и мачът влизаше в продължения. В момента можем единствено да гадаем.
Може ли Левски да се върне по-силен напролет?
- Убеден съм в това. Миналата година, както сподели Станимир Стоилов, бе неспецифична. Имаше доста къса пауза. Тренирахме редом с първия тим и действително почивахме три дни. От януари се стартира маратон до края на тази година. Нямаха опция играчите да заредят батериите. Не съумяха да завършат сезона позитивно, както им се искаше. Но в този момент с тази подготовка, която ще направи Станимир Стоилов, съм уверен, че Левски ще наподобява сигурно по-добре. Това го видяхме през предходната пролет. Надявам се, че ще се повтори. Треньорът знае по какъв начин да го реализира.
Какво сте научили от Люпко Петрович и Станимир Стоилов за треньорството?
- Много неща научих и от двамата. Люпко Петрович е страховит мотиватор. Имаше един интервал, в случай че не се неистина, Митко Иванков направи над 1500 минути суха мрежа, беше непосилен труд на бранителите и халфовете и по време на тренировките, тъй като не искаше да има удари към вратата. Имаше интервал, в който правехме към 30-40 шпагата на изсъхнало против едно колче на подготвителния терен. Този хъс и фокус, който имаше за играта във фаза отбрана, бяха доста значими за мен. След това бях в щаба му при последния му интервал отпред на Левски. Продължавахме да обсъждаме доста неща. Часове на коментиране на селекция, тактичност, всеки един състезател от тима. Със Станимир Стоилов имаме значително мачове като съотборници, в които ме направляваше по какъв начин да предусещам противниковите ходове, каква позиция да заемам на терена и всяка една обстановка при отбрана и офанзива. Мога да приказвам доста какво съм научил от двамата. Не желая да изпускам и Славолюб Муслин, тъй като Станимир Стоилов заимстваше доста неща от него. Той също е страховит треньор, който вкара френската методика в българския футбол. Естествено и Димитър Димитров-Херо, който е ужасно придирчив, нервозен и желае всичко да се случва по съвършен метод. Това те кара непрекъснато да вдигаш качеството си. Треньорът би трябвало да е непоколебим и да слага всеки футболист на мястото му, в случай че желае тимът му да печели и да върви нагоре.
Защо преди време отказахте оферта от съветския Луч Енергия, която беше доста добре финансова, и останахте в Левски?
- Много желаеха да ме привлекат и пратиха публична оферта на управлението на Левски. Това беше през януари 2005 година. Предстояха ни мачове през февруари против Артмедия. Офертата в действителност беше доста добра. Говорих за съвет с най-близките ми в тима като Мечо Телкийски, Христо Йовов и Асен Букарев. Тръпката и страстта от идните мачове и това, което мислех, че ще реализираме, ме накараха да загърбя тази солидна оферта. След това знаете какви мачове изиграхме с Удинезе и Шалке. Г-н Батков искаше да приема, тъй като сумата не бе по никакъв начин дребна и за клуба. На лагера в Израел - в курорта Ейлат, пристигнаха представители на Луч Енергия да приказват с мен, Тодор Батков и Майкъл Чорни. Тази история се проточи десетина дни, на последната среща бяхме всички и споделих, че не желая да приема. Никой не ме е убеждавал в противното. Това беше краят на сагата. Чорни сподели, че моята дума ще бъде значима и решаваща. Благодарих на него и на хората от Луч Енергия и споделих, че желая да остана в Левски, с цел да продължим фантазията си. След това написахме синята приказка и не скърбя за решението си. Въпреки че парите, предлагани от Луч Енергия, бяха умопомрачителни за това време. Не съм си представял, че мога да печеля толкоз пари от футбола. Исках да оставя по-ярка следа в Левски.
Г-н Топузаков, спомняте ли си първия мач, който изиграхте с екипа на Левски?
- Първият ми формален мач бе на стадион " Васил Левски ", тъй като тогава " Герена " бе в ремонт. Това се случи през март 1997 година. Валеше доста сняг, а съперникът беше Етър. Мисля, че водехме с 2:0 и влязох в последните 10 минути. Минаха като един момент, до момента в който тичах напред-назад, с цел да покажа цялата си сила и упоритост. Идването ми в Левски беше сбъдната фантазия. Дядо ми беше почитател на сините и той ме възпламени.
Как се случи по този начин, че подписахте контракт с Левски през 1995 година за период от 5,5 години?
- Когато дойдох, бях като в експериментален интервал и ме извикаха Томас Лафчис и Андрей Желязков, с цел да ми предложат контракт. Тогава на листа имаше единствено периода от 5,5 години - нито имаше заплата, нито награди, нито квартира. Но сбъдвах фантазията си и подписах, без да се възнамерявам.
Тежи ли капитанската лента на Левски? Важи ли в този момент за Пламен Андреев?
- Не. Според мен тя не може да те направи нито по-добър, нито по-слаб футболист. Да, отговорност е и си отпред на тима, който извеждаш на терена, и си образец за всички останали с хъс, сила, даже от време на време с по-остри думи, да ги поощряваш. Никога не съм мислел за лентата на ръката ми и не ми е било самоцел. Изконно право е треньорът да дефинира кой ще е капитан. Станимир Стоилов си е извоювал в пъти това нещо. Тримата вратари са българи и който застане на вратата, се знае, че ще е капитан. Не мисля, че лентата тежи на Пламен. Може да има неточности, само че той е извънредно млад вратар. Този пост е доста характерен. Не би трябвало да го сочим с пръст. Когато тимът губи, всички са отговорни. Вече доста тимове хвърлят око към Пламен Андреев и виждат вероятност в него. Има положително бъдеще.
На какво се дължи миникризата, в която навлезе Левски през този сезон?
- Ежедневно сме в тясна връзка със Станимир Стоилов, тъй като повеждам втория тим и обменяме фрагменти. Обсъждаме политиката с подрастващите. Някои от тях към този момент са непрекъсната част от първия тим. Сухата статистика е такава, само че дръзвам да настоявам, че в тези осем мача без победа като образ и показване трябваше да спечелим 4-5 от тях. Понякога във футбола няма логичност. Като жанр и метод на игра Левски доминираше. Може би след 3 или 4 неуспеха се загуби увереността в играчите. Тежеше им душевен, че не можеха да вземат победа.
Тежи ли на почитателите огромната пауза без извоювана купа?
- Със сигурност тежи. Спечелването на купата през предходната година зарадва доста левскари. Но всичко си има аргументи. Когато къщичката ти не е подредена, да не се връщам към думите на Станимир Стоилов, и всичко се е правело на парче в последните години, няма по какъв начин внезапно да се завърнеш като феникс от пепелта. Всичко си има разследване във футбола. Не единствено като ръководство, текучество на футболисти и сменяне на клубната политика. Много условия се струпаха.
Как си обяснявате многото пропуски от бялата точка през този сезон? Ако Кордоба бе вкарал против Лудогорец, можеше ли Левски да продължи напред?
- Трудно е да се отговори на този въпрос. Виждате и какви огромни голмайстори пропуснаха дузпи на международното. Със сигурност при осъществяването вземат участие и душeвността, и моментното майсторство. Както обичат да споделят клиширано - вратарят не избавя дузпата, а изпълнителят я изпуска. Много е значимо освен да тренираш, а и душeвността и спокойствието. Лошо е, че се събраха толкоз пропуски за Левски, тъй като костваха на отбора класирания в шампионатите и точки. Ако Кордоба бе вкарал, сините изравняваха и мачът влизаше в продължения. В момента можем единствено да гадаем.
Може ли Левски да се върне по-силен напролет?
- Убеден съм в това. Миналата година, както сподели Станимир Стоилов, бе неспецифична. Имаше доста къса пауза. Тренирахме редом с първия тим и действително почивахме три дни. От януари се стартира маратон до края на тази година. Нямаха опция играчите да заредят батериите. Не съумяха да завършат сезона позитивно, както им се искаше. Но в този момент с тази подготовка, която ще направи Станимир Стоилов, съм уверен, че Левски ще наподобява сигурно по-добре. Това го видяхме през предходната пролет. Надявам се, че ще се повтори. Треньорът знае по какъв начин да го реализира.
Какво сте научили от Люпко Петрович и Станимир Стоилов за треньорството?
- Много неща научих и от двамата. Люпко Петрович е страховит мотиватор. Имаше един интервал, в случай че не се неистина, Митко Иванков направи над 1500 минути суха мрежа, беше непосилен труд на бранителите и халфовете и по време на тренировките, тъй като не искаше да има удари към вратата. Имаше интервал, в който правехме към 30-40 шпагата на изсъхнало против едно колче на подготвителния терен. Този хъс и фокус, който имаше за играта във фаза отбрана, бяха доста значими за мен. След това бях в щаба му при последния му интервал отпред на Левски. Продължавахме да обсъждаме доста неща. Часове на коментиране на селекция, тактичност, всеки един състезател от тима. Със Станимир Стоилов имаме значително мачове като съотборници, в които ме направляваше по какъв начин да предусещам противниковите ходове, каква позиция да заемам на терена и всяка една обстановка при отбрана и офанзива. Мога да приказвам доста какво съм научил от двамата. Не желая да изпускам и Славолюб Муслин, тъй като Станимир Стоилов заимстваше доста неща от него. Той също е страховит треньор, който вкара френската методика в българския футбол. Естествено и Димитър Димитров-Херо, който е ужасно придирчив, нервозен и желае всичко да се случва по съвършен метод. Това те кара непрекъснато да вдигаш качеството си. Треньорът би трябвало да е непоколебим и да слага всеки футболист на мястото му, в случай че желае тимът му да печели и да върви нагоре.
Защо преди време отказахте оферта от съветския Луч Енергия, която беше доста добре финансова, и останахте в Левски?
- Много желаеха да ме привлекат и пратиха публична оферта на управлението на Левски. Това беше през януари 2005 година. Предстояха ни мачове през февруари против Артмедия. Офертата в действителност беше доста добра. Говорих за съвет с най-близките ми в тима като Мечо Телкийски, Христо Йовов и Асен Букарев. Тръпката и страстта от идните мачове и това, което мислех, че ще реализираме, ме накараха да загърбя тази солидна оферта. След това знаете какви мачове изиграхме с Удинезе и Шалке. Г-н Батков искаше да приема, тъй като сумата не бе по никакъв начин дребна и за клуба. На лагера в Израел - в курорта Ейлат, пристигнаха представители на Луч Енергия да приказват с мен, Тодор Батков и Майкъл Чорни. Тази история се проточи десетина дни, на последната среща бяхме всички и споделих, че не желая да приема. Никой не ме е убеждавал в противното. Това беше краят на сагата. Чорни сподели, че моята дума ще бъде значима и решаваща. Благодарих на него и на хората от Луч Енергия и споделих, че желая да остана в Левски, с цел да продължим фантазията си. След това написахме синята приказка и не скърбя за решението си. Въпреки че парите, предлагани от Луч Енергия, бяха умопомрачителни за това време. Не съм си представял, че мога да печеля толкоз пари от футбола. Исках да оставя по-ярка следа в Левски.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ