Илиан Илиев: Няма как да стана треньор на България и да ми казват кой да викам и кой да играе
Треньорът на Черно море Илиан Илиев даде изявление пред Gong.bg, в което приказва за родния футбол, Черно море и Националния тим.
- Г-н Илиев, каква е тайната за треньорското дългоденствие отпред на Черно море?
- Тайна за това нещо, няма. Първо има съгласие сред нас и управлението. Второ би трябвало да си предан на работата си. Друго значимо нещо е резултатите да са положителни и тимът какъв футбол изповядва. Имах сходен интервал, вторият път в Берое – над четири години. Не знам дали е за хубаво или за неприятно да се задържаш дълго време на едно място, тъй като по-късно разделите са сложни. Още повече, че съм си във Варна и в случай че се случи да си потегли, което ще стане, ще ми е много погрешно, защото от доста години не съм бил в толкоз дълъг интервал и да не съм излизал от у дома, както се споделя.
- Вие сте единственият треньор през 21 век с два такива интервала. Ако се сетите за различен треньор, го кажете. Явно има и във вас нещо, с цел да се случи по този начин?
- Случили са се нещата и както споделям – да си попаднеш в средата. Имал съм интервали и на други места, където доста ми е харесало, само че по-късно нещо се скъсва и съм казвал – потеглям си и нищо не може да ме задържи. Така стоят нещата. Радващото е, че работим към този момент дълго време. Другото, от което не съм удовлетворен е, че през тези три години бяхме близо да влезнем в Лига Европа и не успявахме. Но другото значимо, когато дойдохме преди три години, имаше малко момчета от школата, а в този момент като си потегли ще бъдат 50%, което е добре. Те не са тук, с цел да ги вземем за цвят, а са съществени футболисти и то освен на нашия тим, а и на националните отбори.
- Ако Бруно Акрапович не беше напуснал Локомотив Пловдив по посока ЦСКА, той щеше да е треньорът с най-дълъг стаж. Спомням си на този стадион (б.а. „ Тича “) преди две години след един мач с Етър казахте, че сте имали оферта от Саудитска Арабия, която сте отказали. Имали ли сте други оферти, които сте отклонили?
- И да съм имал, не желая доста да разгласявам, защото по този начин работим с управлението, че в случай че нещо си заслужава и е точният миг, да си потегли. Преди три месеца имах предложение от водещ тим от Казахстан и трябваше да потегли за два дни. От през днешния ден за на следващия ден, да кажа и отпътувам. При обстановка, в която при нас остават 10 мача до края на полусезона. Нямаше по какъв начин да стане. Но това е част от нещата и не съм си тръгвал без да съм си приключил работата, с цел да знам, че има време и да се провеждат за в бъдеще нещата. Трудно мога да приема такава оферта, изключително, когато съм си във Варна.
- След няколко дни ви следва дуел с Лудогорец, който ще е финален за тази календарна година. Тежи ли ви още загубата от Етър? Готови ли сте за мача с разградчани?
- Със сигурност доста неща ни тежат през сезона. Първо започнахме без подготовка, само че успяхме да се оправим, да си върнем физическата форма и оттова нашият жанр на игра, което е водещо. Има и други мачове като този с Етър, в които по някакъв метод можеше да вземем повече и сме го заслужавали. Това го има в спорта, само че не постоянно се покрива. Не желая да влизам в полемики, защото целият ни футбол е, както го споделих след мача с Етър, в такива схеми и нелепости, че ме е карало на тези години да направя някоя нелепост или да се махна. Има такива моменти, примерно, когато това момче от Добрич идва и се подиграва в лицето ти безочливо, защото знае, че има там един човек, който го пази в София. Това може да те накара да хвърлиш всичко и да кажеш, че няма смисъл да се занимаваш. Най-лошото е примирението в останалите. Това е огромната покруса на нашия футбол. Виждаме на къде отиват нещата, виждаме виновниците, които стоят там и не се мърдат, не престават да си отсрочват конгресите и ние се съгласяваме.
- Министърът на младежта и спорта Красен Кралев сподели преди дни, че два са огромните казуса в българския футбол – неприятното съдийство и мениджърските ползи. Поне аз виждам, че от този момент има доста противоречиви съдийски решения, като че ли не са го чули. Така ли е?
- Със сигурност има право. За мен съдиите не са неприятни, а казусът е, че има огромен напън върху тях. Както преди желаеха да ни съберат, с цел да не се натискат реферите, само че това не се случи в никакъв случай. Това не е добре. Поставям се на тяхно място. Има някои, които не престават да свирят и се оправят със обстановките, само че има момчета, които се продават. Както преди този момент споделих за момчето от Добрич, в случай че не му е съдийството, той е никой. Закачил се е. Много от съдиите имат качество и го демонстрират в Европа, само че тук при нас има странично въздействие. Може би и ние би трябвало да сме по-толерантни, само че знаейки тяхната обстановка, това не може да се промени. Хората, които са на терена бъркат най-вече – играчите и съдиите. Нормално е да го вършат. Всички знаят кой оказва напън. Пак споделям – знаем ги и ги оставяме да го вършат. Оттам се обезсмислят доста неща.
- В плейофната фаза към този момент ще има системата ВАР. Ако ви разбирам вярно, съгласно вас и с това нищо няма да се промени в съдийството?
- Мисля, че не сме узрели още за ВАР. Тук не сме подготвени за доста неща. Продължаваме да вършим едно и също в доста от сферите на живота и в този момент опряхме до ВАР. Да, в някои обстановки може да ни признаят дузпите от оня ден, само че в други - мъчно. Трябва да се променим самите футболни хора в България. Трябва да си кажем, че вместо да си класираме тима по някакъв метод в Лига Европа и да ни отстранят още в първия кръг, без даже да сме отишли до същинската Европа, по-добре да играем футбол и да оправим терените. Да осъществяваме младите играчи. Бил съм в чужбина и са ме приемали постоянно добре, тъй че всеки добър чужденец е добре пристигнал при нас. Имаме добра композиция от нелоши чужденци и млади положителни български футболисти. Това е метода.
- В момента се търси народен селекционер. Вашето име циркулира в пространството и някои футболни хора споделиха, че вие би трябвало да сте идващият на поста. Бихте ли приели такова предложение? Имало ли е диалог с вас?
- Чувствам се добре и съм в такава възраст, в която ми е хубаво да работя в клубен тим всеки ден. В националния тим, както и преди споделих – избрани хора да ми споделят кого да извикам, по какъв начин и какъв брой минути да играе, няма да стане. Със сигурност малко футболни хора, които ме познават същински ще знаят, че не мога да приема да работя по този метод. Един човек работеше по този метод – Петър Хубчев и в моментът, когато започнаха тези неща, си потегли. Нито съм се натискал и не мисля, че ми е времето на този стадий да работя с тези хора, които командват футбола сега.
- Черно море под ваше управление стана за образец за налагане на юноши, само че сте казвали, че не ги пускате, тъй като би трябвало, а тъй като могат. Явно това не става непременно?
- Не сме единствено ние. Ботев Пловдив също имат положителни млади момчета. Много тимове последователно го вършат. Може би и рецесията го аргументи, тъй като би трябвало да се вършат ротации и да се покриват травми и играчи отсъстващи поради ковид. Влизат млади момчета и виждате, че не е пагубно. За три години вкарахме доста млади играчи, само че не ни беше самоцел. В тази школа хората се блъскат и ние не вкарваме нито едно момче. Когато дойдохме бяха Емо Янчев, Марти Костадинов и Ертан Томбак и на този стадий единствено те бяха налагани. Видяхме набор 2001 и 1999, в които има доста момчета и последователно ги интегрираме. Резултатите не са ни подвластни от тях и да споделяме, че ще загубим, само че ще ги пуснем. Видяхте, че последователно те станаха водачи. Не е самоцел по една елементарна причина – в един миг имахме 12 индивида в националния тим и когато ги пуснах в мач с Ботев Пловдив, се видя. Трябва да пристигна миг, в който да кажем – да, това момче ни би трябвало, в сравнение с да ги трупаме, да стоят и да не играят. Хубаво е, че тези, които влезнаха дават вяра на други момчета, които са на 14-15-16 години. Имало е случай да пристигна момче от Русе и да желае да е при нас, тъй като тук се дава късмет. Говорим за школата.
- Мартин Минчев е прелестен образец, който не напусна рано клуба и когато пристигна времето отиде в тим, който е средноевропейски и му се дава късмет. Поддържате ли контакт с него? Как се усеща там?
- Поддържаме контакт с него, изключително през другите момчета, които са в младежкия народен тим. Със сигурност не му е елементарно, тъй като е единствено на 19 години. Отиде в тим, който е един от грандовете в Чехия. Знаем, че на тези години да смениш средата, не е елементарно. Изпитвал съм го на личния си тил. Мисля, че Марти ще успее. Работи се по различен метод, само че ще прекара нещата и ще заеме мястото, което му се поставя. Важното е, че е образец за доста хора. Трябва да продължава да се бори. Видяхте, че клубът действа доста вярно в цялата обстановка. Имаше доста оферти от други страни, където щяха да го пратят в Серия С да се обиграва и в случай че стане нещо и има шанс да ти помогне някой тим, добре, само че в случай че няма- отпътува обратно. Дано и други да го последват. Надявам се да съумеят да го развият, тъй като Марти има качества и темперамент.
- Къде е казусът на младите футболисти – в краката или главата?
- При нас е в главата. Има доста образци в обществото, които се демонстрират - в хайлайфа и това е неприятното. Който се абстрахира от тези неща, да работи и да знае, че един ден може да реализира триумфи, ще пробие. Има доста такива деца. След занемаряването на школите, малко след нашето време, някои тимове започнаха да работят вярно. Виждате и в България се играе към 20-30 минути игрово време, до момента в който другото е лежане, търкаляне. Да, не можем да се съпоставяме с юношите на Испания, само че едно момче, когато влезне да играе по 20 минути цялостен мач, стават на по 23 години и са дръпнали доста обратно в развиването си. Това са нещата за мен, които са доста значими.
- Имали сте достойнството да работите с Никола Спасов. Какви са вашите мемоари за него?
- За Кольо не е елементарно да се приказва, защото можеше още да е измежду нас. При тази обстановка с този ковид доста хора си отидоха не в точния момент. Първо ми беше помощник-треньор, дружно работихме. Човек над нещата, постоянно ухилен. Нямаше по какъв начин даже и като съперници да сме в някакъв спор. Бях доста дребен, когато той беше тук в доста сложен интервал за Черно море - след едно наказване шест индивида излязоха и си припомням по какъв начин той и още няколко играчи избавиха тима.
- Никола Спасов е един от първите български футболисти играли в Португалия. По мое персонално мнение, в случай че не е бил той футболисти като вас, Балъков, Ивайло Йорданов несъмнено нямаше да имате опцията да отидете и да играете там?
- Така е. Имаше доста играчи тогава, които отвориха вратите за нашето потомство и тези след нас. Феновете на Черно море демонстрираха уважението, което заслужава.
- Пожелайте си нещо.
- Само да сме живи и здрави и да има по-малко нерви.
- Г-н Илиев, каква е тайната за треньорското дългоденствие отпред на Черно море?
- Тайна за това нещо, няма. Първо има съгласие сред нас и управлението. Второ би трябвало да си предан на работата си. Друго значимо нещо е резултатите да са положителни и тимът какъв футбол изповядва. Имах сходен интервал, вторият път в Берое – над четири години. Не знам дали е за хубаво или за неприятно да се задържаш дълго време на едно място, тъй като по-късно разделите са сложни. Още повече, че съм си във Варна и в случай че се случи да си потегли, което ще стане, ще ми е много погрешно, защото от доста години не съм бил в толкоз дълъг интервал и да не съм излизал от у дома, както се споделя.
- Вие сте единственият треньор през 21 век с два такива интервала. Ако се сетите за различен треньор, го кажете. Явно има и във вас нещо, с цел да се случи по този начин?
- Случили са се нещата и както споделям – да си попаднеш в средата. Имал съм интервали и на други места, където доста ми е харесало, само че по-късно нещо се скъсва и съм казвал – потеглям си и нищо не може да ме задържи. Така стоят нещата. Радващото е, че работим към този момент дълго време. Другото, от което не съм удовлетворен е, че през тези три години бяхме близо да влезнем в Лига Европа и не успявахме. Но другото значимо, когато дойдохме преди три години, имаше малко момчета от школата, а в този момент като си потегли ще бъдат 50%, което е добре. Те не са тук, с цел да ги вземем за цвят, а са съществени футболисти и то освен на нашия тим, а и на националните отбори.
- Ако Бруно Акрапович не беше напуснал Локомотив Пловдив по посока ЦСКА, той щеше да е треньорът с най-дълъг стаж. Спомням си на този стадион (б.а. „ Тича “) преди две години след един мач с Етър казахте, че сте имали оферта от Саудитска Арабия, която сте отказали. Имали ли сте други оферти, които сте отклонили?
- И да съм имал, не желая доста да разгласявам, защото по този начин работим с управлението, че в случай че нещо си заслужава и е точният миг, да си потегли. Преди три месеца имах предложение от водещ тим от Казахстан и трябваше да потегли за два дни. От през днешния ден за на следващия ден, да кажа и отпътувам. При обстановка, в която при нас остават 10 мача до края на полусезона. Нямаше по какъв начин да стане. Но това е част от нещата и не съм си тръгвал без да съм си приключил работата, с цел да знам, че има време и да се провеждат за в бъдеще нещата. Трудно мога да приема такава оферта, изключително, когато съм си във Варна.
- След няколко дни ви следва дуел с Лудогорец, който ще е финален за тази календарна година. Тежи ли ви още загубата от Етър? Готови ли сте за мача с разградчани?
- Със сигурност доста неща ни тежат през сезона. Първо започнахме без подготовка, само че успяхме да се оправим, да си върнем физическата форма и оттова нашият жанр на игра, което е водещо. Има и други мачове като този с Етър, в които по някакъв метод можеше да вземем повече и сме го заслужавали. Това го има в спорта, само че не постоянно се покрива. Не желая да влизам в полемики, защото целият ни футбол е, както го споделих след мача с Етър, в такива схеми и нелепости, че ме е карало на тези години да направя някоя нелепост или да се махна. Има такива моменти, примерно, когато това момче от Добрич идва и се подиграва в лицето ти безочливо, защото знае, че има там един човек, който го пази в София. Това може да те накара да хвърлиш всичко и да кажеш, че няма смисъл да се занимаваш. Най-лошото е примирението в останалите. Това е огромната покруса на нашия футбол. Виждаме на къде отиват нещата, виждаме виновниците, които стоят там и не се мърдат, не престават да си отсрочват конгресите и ние се съгласяваме.
- Министърът на младежта и спорта Красен Кралев сподели преди дни, че два са огромните казуса в българския футбол – неприятното съдийство и мениджърските ползи. Поне аз виждам, че от този момент има доста противоречиви съдийски решения, като че ли не са го чули. Така ли е?
- Със сигурност има право. За мен съдиите не са неприятни, а казусът е, че има огромен напън върху тях. Както преди желаеха да ни съберат, с цел да не се натискат реферите, само че това не се случи в никакъв случай. Това не е добре. Поставям се на тяхно място. Има някои, които не престават да свирят и се оправят със обстановките, само че има момчета, които се продават. Както преди този момент споделих за момчето от Добрич, в случай че не му е съдийството, той е никой. Закачил се е. Много от съдиите имат качество и го демонстрират в Европа, само че тук при нас има странично въздействие. Може би и ние би трябвало да сме по-толерантни, само че знаейки тяхната обстановка, това не може да се промени. Хората, които са на терена бъркат най-вече – играчите и съдиите. Нормално е да го вършат. Всички знаят кой оказва напън. Пак споделям – знаем ги и ги оставяме да го вършат. Оттам се обезсмислят доста неща.
- В плейофната фаза към този момент ще има системата ВАР. Ако ви разбирам вярно, съгласно вас и с това нищо няма да се промени в съдийството?
- Мисля, че не сме узрели още за ВАР. Тук не сме подготвени за доста неща. Продължаваме да вършим едно и също в доста от сферите на живота и в този момент опряхме до ВАР. Да, в някои обстановки може да ни признаят дузпите от оня ден, само че в други - мъчно. Трябва да се променим самите футболни хора в България. Трябва да си кажем, че вместо да си класираме тима по някакъв метод в Лига Европа и да ни отстранят още в първия кръг, без даже да сме отишли до същинската Европа, по-добре да играем футбол и да оправим терените. Да осъществяваме младите играчи. Бил съм в чужбина и са ме приемали постоянно добре, тъй че всеки добър чужденец е добре пристигнал при нас. Имаме добра композиция от нелоши чужденци и млади положителни български футболисти. Това е метода.
- В момента се търси народен селекционер. Вашето име циркулира в пространството и някои футболни хора споделиха, че вие би трябвало да сте идващият на поста. Бихте ли приели такова предложение? Имало ли е диалог с вас?
- Чувствам се добре и съм в такава възраст, в която ми е хубаво да работя в клубен тим всеки ден. В националния тим, както и преди споделих – избрани хора да ми споделят кого да извикам, по какъв начин и какъв брой минути да играе, няма да стане. Със сигурност малко футболни хора, които ме познават същински ще знаят, че не мога да приема да работя по този метод. Един човек работеше по този метод – Петър Хубчев и в моментът, когато започнаха тези неща, си потегли. Нито съм се натискал и не мисля, че ми е времето на този стадий да работя с тези хора, които командват футбола сега.
- Черно море под ваше управление стана за образец за налагане на юноши, само че сте казвали, че не ги пускате, тъй като би трябвало, а тъй като могат. Явно това не става непременно?
- Не сме единствено ние. Ботев Пловдив също имат положителни млади момчета. Много тимове последователно го вършат. Може би и рецесията го аргументи, тъй като би трябвало да се вършат ротации и да се покриват травми и играчи отсъстващи поради ковид. Влизат млади момчета и виждате, че не е пагубно. За три години вкарахме доста млади играчи, само че не ни беше самоцел. В тази школа хората се блъскат и ние не вкарваме нито едно момче. Когато дойдохме бяха Емо Янчев, Марти Костадинов и Ертан Томбак и на този стадий единствено те бяха налагани. Видяхме набор 2001 и 1999, в които има доста момчета и последователно ги интегрираме. Резултатите не са ни подвластни от тях и да споделяме, че ще загубим, само че ще ги пуснем. Видяхте, че последователно те станаха водачи. Не е самоцел по една елементарна причина – в един миг имахме 12 индивида в националния тим и когато ги пуснах в мач с Ботев Пловдив, се видя. Трябва да пристигна миг, в който да кажем – да, това момче ни би трябвало, в сравнение с да ги трупаме, да стоят и да не играят. Хубаво е, че тези, които влезнаха дават вяра на други момчета, които са на 14-15-16 години. Имало е случай да пристигна момче от Русе и да желае да е при нас, тъй като тук се дава късмет. Говорим за школата.
- Мартин Минчев е прелестен образец, който не напусна рано клуба и когато пристигна времето отиде в тим, който е средноевропейски и му се дава късмет. Поддържате ли контакт с него? Как се усеща там?
- Поддържаме контакт с него, изключително през другите момчета, които са в младежкия народен тим. Със сигурност не му е елементарно, тъй като е единствено на 19 години. Отиде в тим, който е един от грандовете в Чехия. Знаем, че на тези години да смениш средата, не е елементарно. Изпитвал съм го на личния си тил. Мисля, че Марти ще успее. Работи се по различен метод, само че ще прекара нещата и ще заеме мястото, което му се поставя. Важното е, че е образец за доста хора. Трябва да продължава да се бори. Видяхте, че клубът действа доста вярно в цялата обстановка. Имаше доста оферти от други страни, където щяха да го пратят в Серия С да се обиграва и в случай че стане нещо и има шанс да ти помогне някой тим, добре, само че в случай че няма- отпътува обратно. Дано и други да го последват. Надявам се да съумеят да го развият, тъй като Марти има качества и темперамент.
- Къде е казусът на младите футболисти – в краката или главата?
- При нас е в главата. Има доста образци в обществото, които се демонстрират - в хайлайфа и това е неприятното. Който се абстрахира от тези неща, да работи и да знае, че един ден може да реализира триумфи, ще пробие. Има доста такива деца. След занемаряването на школите, малко след нашето време, някои тимове започнаха да работят вярно. Виждате и в България се играе към 20-30 минути игрово време, до момента в който другото е лежане, търкаляне. Да, не можем да се съпоставяме с юношите на Испания, само че едно момче, когато влезне да играе по 20 минути цялостен мач, стават на по 23 години и са дръпнали доста обратно в развиването си. Това са нещата за мен, които са доста значими.
- Имали сте достойнството да работите с Никола Спасов. Какви са вашите мемоари за него?
- За Кольо не е елементарно да се приказва, защото можеше още да е измежду нас. При тази обстановка с този ковид доста хора си отидоха не в точния момент. Първо ми беше помощник-треньор, дружно работихме. Човек над нещата, постоянно ухилен. Нямаше по какъв начин даже и като съперници да сме в някакъв спор. Бях доста дребен, когато той беше тук в доста сложен интервал за Черно море - след едно наказване шест индивида излязоха и си припомням по какъв начин той и още няколко играчи избавиха тима.
- Никола Спасов е един от първите български футболисти играли в Португалия. По мое персонално мнение, в случай че не е бил той футболисти като вас, Балъков, Ивайло Йорданов несъмнено нямаше да имате опцията да отидете и да играете там?
- Така е. Имаше доста играчи тогава, които отвориха вратите за нашето потомство и тези след нас. Феновете на Черно море демонстрираха уважението, което заслужава.
- Пожелайте си нещо.
- Само да сме живи и здрави и да има по-малко нерви.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ