Живко от Сливен учи циганчета на волейбол
Треньорът, който е и президент на клуба, вижда в едно от момчетата бъдещия Матей Казийски
Когато преди съвсем 4 месеца в Сливен демонстрираха документалния филм за волейболната Скаут лига " Острови на нормалността ", стана ясно, че измежду основните настоящи лица в него са и дребните волейболисти на локалния треньор Живко Желязков, който работи най-вече с деца от ромски генезис. Сега те са близо 40, най-вече момчета на възраст сред 9 и 15 години.
" Живко е направил нещо неповторимо. Той е и президент на клуб " Сливен ", и треньор. Справя се съвсем самичък. Работи с отхвърлените от обществото пластове, сходно присъединяване на деца от малцинството няма на никое място другаде. Чрез спорта те стават като другите - положителни, играят, слушат, учат, а това е доста скъпо. Всяко приобщаване на този етнос е скъпо. Затова споделям, че в Сливен сме в най-интересния град, самият Живко е забавен случай. А те даже нямат зала, играят в дворовете на всякакви учебни заведения ". Това показа пред " 24 часа " след прожекцията на кино лентата тогава главният спонсор на волейболната Скаут лига Александър Александров, основен управител на корпорация " Развитие ". Но тактично премълча, че самият той оказва помощ на клуба, като заплаща месечния наем за физкултурния салон в Десето учебно заведение, където децата упражняват, защото волейболната зала на Сливен " Асеновец " е затворена като рискова и следва главен ремонт.
Живко Желязков ще навърши 40 години през юли. От 17 години е треньор по волейбол след изкаран курс за работа с деца във Федерацията по волейбол, сега е второкурсник-задочник в НСА по същата компетентност.
В своя ученик Ганчо Михайлов треньорът Живко Желязков вижда бъдещия Матей Казийски. СНИМКА: Личен списък
" От 3 години 90 % от възпитаниците ми при момчетата са циганчета. В това няма нищо извънредно, тези деца доминират в града. В други градове вършат същото с бокса и битката, само че във волейбола в Сливен сме единствените. Сред тях има и калпазани, несъмнено, само че уповавам се, че съумявам да ги трансформира. Децата от клуба приказват вярно български език, учат се с доста положителни оценки, движат се измежду хората, вместо да стоят затворени в общността си... А и имат всякви спортни триумфи - даже преди 2 години станахме републикански първенци при момчетата до 12 години, в последните 10 години непрекъснато сме измежду 8-те най-хубави в България за всяка възраст до 15 години и постоянно сме на финали.
Атакуват волейболистите на Живко Желязков /с жълтите фланелки/. СНИМКА: Личен списък
Набирам искащи да упражняват в нашия клуб, като обикалям по учебните заведения. Работим в близко съдействие с учителя по физическо образование в Седмо учебно заведение " Панайот Хитов " Драгомир Димитров, той възпламенява децата по този спорт и ги праща при мен, само че идват и момчета от други учебни заведения ", споделя Живко Желязков.
Треньорът Живко Желязков работи и с девойки. СНИМКА: Личен списък
Всички в клуба упражняват гратис. Няма заплата и треньорът Желязков - работи в шивашкото ателие на брачната половинка си. " Може обаче да ме изхвърли, в случай че се занимавам единствено с волейбол ", майтапи се мъжът. Изчислил е, че с цел да функцинират обикновено всички тимове в клуб " Сливен " и да получават заплати двамата треньори в него, на година са нужни 24 хиляди лв.. Няма кой да му ги даде, въпреки постояно да обикалял из Сливен, " с цел да проси ". Не желаят от общината, защото и тя има съществени финансови проблеми. Не било по никакъв начин малко, че най-малко се е заела да ремонтира залата, където ще се върнат да упражняват един ден.
Не крие, че бил на път да се откаже поради финансовите проблеми. Сред хората, които го разубедили, бил и Александър Александров, с който към този момент са положителни другари. От тази година даже при него има нещо ново - от 2 месеца работи като треньор по волейбол и в Икономическата гимназия в Сливен. Там този спорт се учи като свободно избирем предмет един път седмично. Тази година го избрали 20 момчета, следващата година се надява децата да се 50, в това число и девойки.
" Това е метод децата от клуба да продължат междинното си обучение и да получат солидна подготовка, като се запишат в тази гимназия, а по едно и също време с това да продължат да упражняват волейбол. Благодарен съм на шефа Димитър Добрев поради това ", споделя още Живко. Той се надява един ден отсам да се оформи гръбнакът на предстоящ сливенски тим при юношите - старша възраст, след това - и при мъжете.
Вече има и добър образец - Георги Росенов, който преди 2 години бе разгласен за най-хубав либеро в Скаут лигата, в този момент приключва осми клас в Икономическата гимназия. Записал се в нея таман поради волейбола.
Живко Желязков се надява по стъпките му да тръгне и Ганчо Михайлов. В това момче, което през идната образователна година ще бъде в седми клас, треньорът вижда бъдещия Матей Казийски поради спортните качества, които има. " Ганчо е на 13 години, само че към този момент е висок 186 сантиметра и въпреки до момента да беше в шести клас, играеше със седмокласниците. Иначе е нормално момче от циганската махала - родителите му са на гурбет в Германия, живее при баба си. Спортът крепи и него, и по-големия му брат, който към този момент е възпитаник в Икономическата гимназия и е първенец по математика. Самият Ганчо е добър, не отличен, само че добър възпитаник ", споделя Желязков.
Той може да приказва с часове за обичания си спорт. Казва, че волейболът е най-колективният от груповите спортове. Определя го и като умна и технична игра, в която няма нелепи травми и удари с други състезатели, тъй като няма директен контакт сред противниците от двете страни на мрежата. " Развива сръчност, еластичност, отскокливост, бърза предвижване по полето, а в това време мозъкът би трябвало да е надъхан непрекъснато на работна вълна - при нас нещата се вземат решение за половин секунда. При това волейболът е единственият групов спорт, в който топката не може да се тупне на земята и не може да се държи, тя би трябвало да се изстреля незабавно. И както във всеки един групов спорт - основава у децата възприятието за работа в екип ", изброява треньорът.
Освен това негови ученици от махалата са му споделяли, че спортът ги учи да не се отчайват, тъй като знаят, че щом наведат глава, ще получат поддръжка от треньорите си, учи ги да не се отхвърлят и постоянно да не престават напред, да се борят, само че и да слушат повече учителите и родителите си.
Това той изяснява и на дребните си ученици. Знае, че на първо време те идват при него обезпокоени. И той самият бил обезпокоен, въпреки и по-голям - към този момент на 15 години, когато решил да размени баскетбола, който играел сносно за възрастта си, с волейбола. Сменил играта по аргументите, които към този момент изброи. И не съжалява.
Най-добре е децата да стартират с волейбол в 3-4 клас, счита Живко Желязков. За него първата подготовка, първият урок, са изключително значими, тъй като още на тях треньорът посредством запознанството си с децата би трябвало да ги завоюва за спорта като свои бъдещи ученици, да ги плени за волейбола.
" Още първоначално би трябвало да ги науча да не се плашат от топката, ние го назоваваме " да имат нюх към топката ". Не зная за какво, само че дребните изпитват под паника боязън, щом стартираме да упражняваме с топка. При мен са идвали боксьорчета, които преди този момент са упражнявали бокс и са отнесли много удари - и те се плашат. Затова имам специфични извършения, които да избият този боязън. Чрез тях детето приема топката като сестра, усеща самата кожа, усеща какъв брой тежи кълбото... В България тези извършения всеобщо не се вършат, по тази причина ги въвеждам от Западна Европа. Те на пръв взор даже нямат нищо общо с волейбола, само че посредством тях децата последователно стават едно цяло с топката ", разкрива част от методите си на работа Желязков.
" Докато не навършат 15 години, с децата не се прави физическа подготовка. Който я прави, той убива децата. Те са деца, анатомично не са пригодени за огромни натоварвания. Трябва детето да е добре механически, тогава и тактически може да се приготвя, двете са свързани. Затова нашата подготовка е единствено в техника ", прибавя той.
С децата са другари. Но те не обичали да му се оплакват, въпреки постоянно да живеят в ограничения. " Виждам го, че идва със скъсаната си фланелка на тренировката, чувствам го, че е гладен и коремът му стърже, тъй като се уморява още на половиния час. Но кагота го попитам какво става, споделя, че е не е ял, тъй като... не запомнил. А детето просто е нямало какво да яде, зная го. Но не хленчи, избира да пристигна да тренира, в сравнение с да се оплаква... И популярност богу, че най-малко нямат травми. Мисля, че упражняваме вярно, въпреки че никой не е застрахован ", споделя още от усещанията си с работата си с циганчетата Живко Желязков.
Последното им, към този момент, присъединяване беше на клубното състезание в Перник при започване на юни. " Завършихме трети в групата си и не се класирахме напред, само че съдията се подигра с нас в мача ни против Омуртаг. Направо се чудя дали да не преставам, убиват труда на дребните волейболисти ", не скри разочарованието си треньорът. Затова пък като представители на Седмо учебно заведение, където учат, възпитаниците му са върнаха в Сливен от учебните игри в Търговище с бронзовите медали.
" 24 часа "
Когато преди съвсем 4 месеца в Сливен демонстрираха документалния филм за волейболната Скаут лига " Острови на нормалността ", стана ясно, че измежду основните настоящи лица в него са и дребните волейболисти на локалния треньор Живко Желязков, който работи най-вече с деца от ромски генезис. Сега те са близо 40, най-вече момчета на възраст сред 9 и 15 години.
" Живко е направил нещо неповторимо. Той е и президент на клуб " Сливен ", и треньор. Справя се съвсем самичък. Работи с отхвърлените от обществото пластове, сходно присъединяване на деца от малцинството няма на никое място другаде. Чрез спорта те стават като другите - положителни, играят, слушат, учат, а това е доста скъпо. Всяко приобщаване на този етнос е скъпо. Затова споделям, че в Сливен сме в най-интересния град, самият Живко е забавен случай. А те даже нямат зала, играят в дворовете на всякакви учебни заведения ". Това показа пред " 24 часа " след прожекцията на кино лентата тогава главният спонсор на волейболната Скаут лига Александър Александров, основен управител на корпорация " Развитие ". Но тактично премълча, че самият той оказва помощ на клуба, като заплаща месечния наем за физкултурния салон в Десето учебно заведение, където децата упражняват, защото волейболната зала на Сливен " Асеновец " е затворена като рискова и следва главен ремонт.
Живко Желязков ще навърши 40 години през юли. От 17 години е треньор по волейбол след изкаран курс за работа с деца във Федерацията по волейбол, сега е второкурсник-задочник в НСА по същата компетентност.
В своя ученик Ганчо Михайлов треньорът Живко Желязков вижда бъдещия Матей Казийски. СНИМКА: Личен списък
" От 3 години 90 % от възпитаниците ми при момчетата са циганчета. В това няма нищо извънредно, тези деца доминират в града. В други градове вършат същото с бокса и битката, само че във волейбола в Сливен сме единствените. Сред тях има и калпазани, несъмнено, само че уповавам се, че съумявам да ги трансформира. Децата от клуба приказват вярно български език, учат се с доста положителни оценки, движат се измежду хората, вместо да стоят затворени в общността си... А и имат всякви спортни триумфи - даже преди 2 години станахме републикански първенци при момчетата до 12 години, в последните 10 години непрекъснато сме измежду 8-те най-хубави в България за всяка възраст до 15 години и постоянно сме на финали.
Атакуват волейболистите на Живко Желязков /с жълтите фланелки/. СНИМКА: Личен списък
Набирам искащи да упражняват в нашия клуб, като обикалям по учебните заведения. Работим в близко съдействие с учителя по физическо образование в Седмо учебно заведение " Панайот Хитов " Драгомир Димитров, той възпламенява децата по този спорт и ги праща при мен, само че идват и момчета от други учебни заведения ", споделя Живко Желязков.
Треньорът Живко Желязков работи и с девойки. СНИМКА: Личен списък
Всички в клуба упражняват гратис. Няма заплата и треньорът Желязков - работи в шивашкото ателие на брачната половинка си. " Може обаче да ме изхвърли, в случай че се занимавам единствено с волейбол ", майтапи се мъжът. Изчислил е, че с цел да функцинират обикновено всички тимове в клуб " Сливен " и да получават заплати двамата треньори в него, на година са нужни 24 хиляди лв.. Няма кой да му ги даде, въпреки постояно да обикалял из Сливен, " с цел да проси ". Не желаят от общината, защото и тя има съществени финансови проблеми. Не било по никакъв начин малко, че най-малко се е заела да ремонтира залата, където ще се върнат да упражняват един ден.
Не крие, че бил на път да се откаже поради финансовите проблеми. Сред хората, които го разубедили, бил и Александър Александров, с който към този момент са положителни другари. От тази година даже при него има нещо ново - от 2 месеца работи като треньор по волейбол и в Икономическата гимназия в Сливен. Там този спорт се учи като свободно избирем предмет един път седмично. Тази година го избрали 20 момчета, следващата година се надява децата да се 50, в това число и девойки.
" Това е метод децата от клуба да продължат междинното си обучение и да получат солидна подготовка, като се запишат в тази гимназия, а по едно и също време с това да продължат да упражняват волейбол. Благодарен съм на шефа Димитър Добрев поради това ", споделя още Живко. Той се надява един ден отсам да се оформи гръбнакът на предстоящ сливенски тим при юношите - старша възраст, след това - и при мъжете.
Вече има и добър образец - Георги Росенов, който преди 2 години бе разгласен за най-хубав либеро в Скаут лигата, в този момент приключва осми клас в Икономическата гимназия. Записал се в нея таман поради волейбола.
Живко Желязков се надява по стъпките му да тръгне и Ганчо Михайлов. В това момче, което през идната образователна година ще бъде в седми клас, треньорът вижда бъдещия Матей Казийски поради спортните качества, които има. " Ганчо е на 13 години, само че към този момент е висок 186 сантиметра и въпреки до момента да беше в шести клас, играеше със седмокласниците. Иначе е нормално момче от циганската махала - родителите му са на гурбет в Германия, живее при баба си. Спортът крепи и него, и по-големия му брат, който към този момент е възпитаник в Икономическата гимназия и е първенец по математика. Самият Ганчо е добър, не отличен, само че добър възпитаник ", споделя Желязков.
Той може да приказва с часове за обичания си спорт. Казва, че волейболът е най-колективният от груповите спортове. Определя го и като умна и технична игра, в която няма нелепи травми и удари с други състезатели, тъй като няма директен контакт сред противниците от двете страни на мрежата. " Развива сръчност, еластичност, отскокливост, бърза предвижване по полето, а в това време мозъкът би трябвало да е надъхан непрекъснато на работна вълна - при нас нещата се вземат решение за половин секунда. При това волейболът е единственият групов спорт, в който топката не може да се тупне на земята и не може да се държи, тя би трябвало да се изстреля незабавно. И както във всеки един групов спорт - основава у децата възприятието за работа в екип ", изброява треньорът.
Освен това негови ученици от махалата са му споделяли, че спортът ги учи да не се отчайват, тъй като знаят, че щом наведат глава, ще получат поддръжка от треньорите си, учи ги да не се отхвърлят и постоянно да не престават напред, да се борят, само че и да слушат повече учителите и родителите си.
Това той изяснява и на дребните си ученици. Знае, че на първо време те идват при него обезпокоени. И той самият бил обезпокоен, въпреки и по-голям - към този момент на 15 години, когато решил да размени баскетбола, който играел сносно за възрастта си, с волейбола. Сменил играта по аргументите, които към този момент изброи. И не съжалява.
Най-добре е децата да стартират с волейбол в 3-4 клас, счита Живко Желязков. За него първата подготовка, първият урок, са изключително значими, тъй като още на тях треньорът посредством запознанството си с децата би трябвало да ги завоюва за спорта като свои бъдещи ученици, да ги плени за волейбола.
" Още първоначално би трябвало да ги науча да не се плашат от топката, ние го назоваваме " да имат нюх към топката ". Не зная за какво, само че дребните изпитват под паника боязън, щом стартираме да упражняваме с топка. При мен са идвали боксьорчета, които преди този момент са упражнявали бокс и са отнесли много удари - и те се плашат. Затова имам специфични извършения, които да избият този боязън. Чрез тях детето приема топката като сестра, усеща самата кожа, усеща какъв брой тежи кълбото... В България тези извършения всеобщо не се вършат, по тази причина ги въвеждам от Западна Европа. Те на пръв взор даже нямат нищо общо с волейбола, само че посредством тях децата последователно стават едно цяло с топката ", разкрива част от методите си на работа Желязков.
" Докато не навършат 15 години, с децата не се прави физическа подготовка. Който я прави, той убива децата. Те са деца, анатомично не са пригодени за огромни натоварвания. Трябва детето да е добре механически, тогава и тактически може да се приготвя, двете са свързани. Затова нашата подготовка е единствено в техника ", прибавя той.
С децата са другари. Но те не обичали да му се оплакват, въпреки постоянно да живеят в ограничения. " Виждам го, че идва със скъсаната си фланелка на тренировката, чувствам го, че е гладен и коремът му стърже, тъй като се уморява още на половиния час. Но кагота го попитам какво става, споделя, че е не е ял, тъй като... не запомнил. А детето просто е нямало какво да яде, зная го. Но не хленчи, избира да пристигна да тренира, в сравнение с да се оплаква... И популярност богу, че най-малко нямат травми. Мисля, че упражняваме вярно, въпреки че никой не е застрахован ", споделя още от усещанията си с работата си с циганчетата Живко Желязков.
Последното им, към този момент, присъединяване беше на клубното състезание в Перник при започване на юни. " Завършихме трети в групата си и не се класирахме напред, само че съдията се подигра с нас в мача ни против Омуртаг. Направо се чудя дали да не преставам, убиват труда на дребните волейболисти ", не скри разочарованието си треньорът. Затова пък като представители на Седмо учебно заведение, където учат, възпитаниците му са върнаха в Сливен от учебните игри в Търговище с бронзовите медали.
" 24 часа "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ