Гюрай Хамдиев от Ветово е пехливан №1
" Тренирам по 8 часа дневно, с цел да печеля ", показа десетократният първенец по национална битка
" Двуразови тренировки по 8 часа дневно и доста ограничения са повода да стигна дотук. Щастлив съм, че реализирам задачите си. "
Това съобщи с горделивост пред десетократният първенец по национална борбаГюрай Хамдиев от русенското градче Ветово.
Борецът за поредна година с лекост завоюва мъжкия дуел и бе разгласен за баш пехливан. Шампионът имаше нелеката задача да се бори в най-тежката категория и да премери сили с едни от най-едрите мъже у нас. За триумфа си Гюрай подвигна коч със цената на купа, като получи и парична премия.
" Запалих се по битката, когато бях на 9-годишна възраст. В учебно заведение имаше тим и аз се включих дружно с моите другари. Така, без въобще да допускам, станах в действителност добър и започнах да спечелвам надпревари ", споделя някогашният национал по свободна битка. По негови думи всеки месец в другите краища на страната се организират обичайните национални битки, в които Гюрай се стреми да взе участие.
Преди старта на конкуренциите пехливаните се намазват щедро с тлъстина или растително масло, най-често олио или зехтин. Облеклото им е нищожно, като би трябвало да бъдат наложително голи над кръста и без обувки. Целта на състезателя е съперникът да бъде туширан, като постоянно това се оказва мъчно, защото върху хлъзгавите тела е съвсем невероятно да се приложи захват. По традиция победител в пехливанските битки е този, който успее да обърне съперника си по тил или да го вдигне във въздуха.
" Имам дребен наследник, който се надявам един ден да тръгне по моите стъпки. Длъжен съм да го закарам в залата, а оттова той самичък ще си реши дали му харесва ", заключи пред вестника Гюрай.
" Двуразови тренировки по 8 часа дневно и доста ограничения са повода да стигна дотук. Щастлив съм, че реализирам задачите си. "
Това съобщи с горделивост пред десетократният първенец по национална борбаГюрай Хамдиев от русенското градче Ветово.
Борецът за поредна година с лекост завоюва мъжкия дуел и бе разгласен за баш пехливан. Шампионът имаше нелеката задача да се бори в най-тежката категория и да премери сили с едни от най-едрите мъже у нас. За триумфа си Гюрай подвигна коч със цената на купа, като получи и парична премия.
" Запалих се по битката, когато бях на 9-годишна възраст. В учебно заведение имаше тим и аз се включих дружно с моите другари. Така, без въобще да допускам, станах в действителност добър и започнах да спечелвам надпревари ", споделя някогашният национал по свободна битка. По негови думи всеки месец в другите краища на страната се организират обичайните национални битки, в които Гюрай се стреми да взе участие.
Преди старта на конкуренциите пехливаните се намазват щедро с тлъстина или растително масло, най-често олио или зехтин. Облеклото им е нищожно, като би трябвало да бъдат наложително голи над кръста и без обувки. Целта на състезателя е съперникът да бъде туширан, като постоянно това се оказва мъчно, защото върху хлъзгавите тела е съвсем невероятно да се приложи захват. По традиция победител в пехливанските битки е този, който успее да обърне съперника си по тил или да го вдигне във въздуха.
" Имам дребен наследник, който се надявам един ден да тръгне по моите стъпки. Длъжен съм да го закарам в залата, а оттова той самичък ще си реши дали му харесва ", заключи пред вестника Гюрай.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ