ВЕРСИЯ: Хората от ФАТАЛНИЯ автобус били без…
Травмите на потърпевшите при злополуката край Микре – лицево-челюстни пострадвания и голям брой счупвания, приказват за евентуална липса на защитни колани, разяснява в студиото на „ Тази събота” Владимир Тодоров, ръководител на Асоциацията на потърпевши при произшествия.
„ Една част от рейсовете не разполагат с защитни колани, а в тези, които имат, коланите постоянно не се употребяват. Много подценяваме коланите. И до момента в който на предните седалки на леките коли използването им е 90%, на задните неупотребата им е 80%”, уточни още той.
Трудно е да се разясняват аргументите за тежката злополука сега – може да е била обвързвана с пътя, с транспортното средство, да е по виновност на някой от водачите, евентуално на рейса, или пък да е обвързвана с моментното му положение, разяснява специалистът Алекси Стратиев, някогашен шеф на КАТ.
И двете транспортни средства имат тахошайби, по които може да се откри каква е била скоростта при момента на удара, уточни Тодоров.
Ловеч е региона с най-тежка пътно-транспортна конюнктура в страната – над 190 починали на 1 млн. души, до момента в който в София са 40 на 1 млн., означи Стратиев.
Трябва да има доста повече камери и инфраструктурата да бъде безвредна, счита пък Тодоров. По думите му да вземем за пример сериозен проблем е непремахването на пътни знаци, които към този момент не дават отговор на действителната конюнктура – в миналото може да е имало аргументи за друга организация на придвижването, които са отпаднали, само че знаците са останали – тъй като за това би трябвало да се направи одит на пътя, да се подпишат няколко души, а коства и пари – въпрос на администрация е.
Тодоров предложи на потърпевшите при злополуката край Микре и на наследниците на починалите да се заредят с самообладание, тъй като нашата проверяваща система е доста мудна. Той даде образец с друга злополука, при която към този момент една година делото е на фаза досъдебно произвеждане, тъй като не може да излезе една експертиза.
Снимки: Министерство на вътрешните работи
„ Една част от рейсовете не разполагат с защитни колани, а в тези, които имат, коланите постоянно не се употребяват. Много подценяваме коланите. И до момента в който на предните седалки на леките коли използването им е 90%, на задните неупотребата им е 80%”, уточни още той.
Трудно е да се разясняват аргументите за тежката злополука сега – може да е била обвързвана с пътя, с транспортното средство, да е по виновност на някой от водачите, евентуално на рейса, или пък да е обвързвана с моментното му положение, разяснява специалистът Алекси Стратиев, някогашен шеф на КАТ.
И двете транспортни средства имат тахошайби, по които може да се откри каква е била скоростта при момента на удара, уточни Тодоров.
Ловеч е региона с най-тежка пътно-транспортна конюнктура в страната – над 190 починали на 1 млн. души, до момента в който в София са 40 на 1 млн., означи Стратиев.
Трябва да има доста повече камери и инфраструктурата да бъде безвредна, счита пък Тодоров. По думите му да вземем за пример сериозен проблем е непремахването на пътни знаци, които към този момент не дават отговор на действителната конюнктура – в миналото може да е имало аргументи за друга организация на придвижването, които са отпаднали, само че знаците са останали – тъй като за това би трябвало да се направи одит на пътя, да се подпишат няколко души, а коства и пари – въпрос на администрация е.
Тодоров предложи на потърпевшите при злополуката край Микре и на наследниците на починалите да се заредят с самообладание, тъй като нашата проверяваща система е доста мудна. Той даде образец с друга злополука, при която към този момент една година делото е на фаза досъдебно произвеждане, тъй като не може да излезе една експертиза.
Снимки: Министерство на вътрешните работи
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ