България продължава да е с най-високо възприятие за корупцията в ЕС
Transparency International (TI) разгласява показателя си за усещания на корупцията (CPI) за 2019 година, в който България за поредна година е на дъното на класацията за Европейски Съюз, като усъвършенства минимално резултата си по отношение на предходната година с една точка до 43 точки. Това покачване обаче не е статистически значимо и подрежда страната на 74-то място от 180 страни дружно с Тунис и Ямайка. В Европейски Съюз Румъния и Унгария са с действително неразграничим резултат от България - 44 точки.
Индексът на TI отразява усещанията за корупцията в обществения бранш, като 0 точки са безспорна корупция, а 100 - минимално равнище на корупцията. Според отчета на българския клон на Transparency International всеки резултат под 50 точки е знак за " систематичен проблем в противодействието на корупцията ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики България тъпче на едно място
Резултатът на България приказва за застоялост в битката против корупцията в страната за последните осем години. През 2012 година тя е получила 41 точки, като през годините търпи статистически незначима разновидност. В Европейски Съюз идващите страни с най-нисък резултат са Унгария и Румъния, в които обаче усещането за корупцията се утежнява през последните години, като този спад е изключително мощен в Унгария, която за последните 8 години се е срутила от 55 точки до 44.
За съпоставяне - " междинната стойност на показателя за страните - членки на Европейския съюз, за 2016 година е 64,32, а включването на Норвегия, Швейцария и Исландия в общоевропейската ранглиста образува обща районна оценка на Европейски Съюз и останалите страни от Западна Европа от 66 пункта ", написа още в отчета на организацията. Така България продължава да попада в групата на постсоциалистически страни, които не могат да овладеят равнищата на корупция и в които правосъдната система e отслабена.
Илюстрация
Увеличаване
[Transparency International] Смаляване
Анализът в българския отчет сочи към систематично безучастие и основни пропуски в следните сфери: " финансиране на политическите партии и предизборни кампании; съблюдаване на демократични стандарти в изборния развой, независимост на медиите; критерии за избор и назначение на лица на управителни позиции в институциите; дейно следствие на корупцията; лобистка дейност; липса на дейно присъединяване на жителите в консултативния развой, обвързван с взимане на политически решения ".
Резултатите на по-глобално равнище
Северните европейски страни водят международните ранглисти. Дания (87), Финландия (86), Швеция (85), Норвегия (84) и Исландия (78) заемат пет от водещите 11 позиции. Въпреки това Transparency International сочи, че ниското усещане за корупция в обществения бранш явно не е показателно за частния бранш и сочи към свадите с пране на пари в скандинавски банки като Danske Bank през миналата година. Въпреки това резултатът на Дания да вземем за пример не страда изключително от гигантския скандал, защото показателят основно мери корупцията в обществения бранш. Това е и една от основните рецензии, насочвани към CPI.
Друг извод е, че страните от Г7 не вършат необикновен напредък в битката с корупцията. Четири страни даже са намалили резултатите си по отношение на предходната година: Канада (-4), Франция (-3), Англия (-3) и Съединени американски щати (-2). Организацията счита всяка смяна от три пункта или повече за статистически значима.
Докладът също открива, че страни, в които изборното финансиране е транспарантно и систематично контролирано, имат междинен резултат от 70 точки. Около 60% от страните, в които усещането за корупцията се е подобрило доста през последните 8 години, също са засилили изборните си правила за партийно финансиране. През това време около дебатите за партийната дотация през 2019 година България позволи безкрайно финансиране на партиите от частни компании, което към момента не е отпаднало макар връщането на дотацията.
Индексът на TI отразява усещанията за корупцията в обществения бранш, като 0 точки са безспорна корупция, а 100 - минимално равнище на корупцията. Според отчета на българския клон на Transparency International всеки резултат под 50 точки е знак за " систематичен проблем в противодействието на корупцията ".
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики България тъпче на едно място
Резултатът на България приказва за застоялост в битката против корупцията в страната за последните осем години. През 2012 година тя е получила 41 точки, като през годините търпи статистически незначима разновидност. В Европейски Съюз идващите страни с най-нисък резултат са Унгария и Румъния, в които обаче усещането за корупцията се утежнява през последните години, като този спад е изключително мощен в Унгария, която за последните 8 години се е срутила от 55 точки до 44.
За съпоставяне - " междинната стойност на показателя за страните - членки на Европейския съюз, за 2016 година е 64,32, а включването на Норвегия, Швейцария и Исландия в общоевропейската ранглиста образува обща районна оценка на Европейски Съюз и останалите страни от Западна Европа от 66 пункта ", написа още в отчета на организацията. Така България продължава да попада в групата на постсоциалистически страни, които не могат да овладеят равнищата на корупция и в които правосъдната система e отслабена.
Илюстрация
Увеличаване
[Transparency International] Смаляване
Анализът в българския отчет сочи към систематично безучастие и основни пропуски в следните сфери: " финансиране на политическите партии и предизборни кампании; съблюдаване на демократични стандарти в изборния развой, независимост на медиите; критерии за избор и назначение на лица на управителни позиции в институциите; дейно следствие на корупцията; лобистка дейност; липса на дейно присъединяване на жителите в консултативния развой, обвързван с взимане на политически решения ".
Резултатите на по-глобално равнище
Северните европейски страни водят международните ранглисти. Дания (87), Финландия (86), Швеция (85), Норвегия (84) и Исландия (78) заемат пет от водещите 11 позиции. Въпреки това Transparency International сочи, че ниското усещане за корупция в обществения бранш явно не е показателно за частния бранш и сочи към свадите с пране на пари в скандинавски банки като Danske Bank през миналата година. Въпреки това резултатът на Дания да вземем за пример не страда изключително от гигантския скандал, защото показателят основно мери корупцията в обществения бранш. Това е и една от основните рецензии, насочвани към CPI.
Друг извод е, че страните от Г7 не вършат необикновен напредък в битката с корупцията. Четири страни даже са намалили резултатите си по отношение на предходната година: Канада (-4), Франция (-3), Англия (-3) и Съединени американски щати (-2). Организацията счита всяка смяна от три пункта или повече за статистически значима.
Докладът също открива, че страни, в които изборното финансиране е транспарантно и систематично контролирано, имат междинен резултат от 70 точки. Около 60% от страните, в които усещането за корупцията се е подобрило доста през последните 8 години, също са засилили изборните си правила за партийно финансиране. През това време около дебатите за партийната дотация през 2019 година България позволи безкрайно финансиране на партиите от частни компании, което към момента не е отпаднало макар връщането на дотацията.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ