Болнични мениджъри внасят предложения за реформи в здравния сектор
Трансформацията, от която се нуждае болничния бранш в България, е обвързвана със незабавна потребност от смяна на финансовия модел и тактика за справяне с рецесията с фрагментите в опазването на здравето. Около това мнение се сплотиха икономисти, болнични мениджъри, лекари и представители на институциите по време на дебата „ Болничната помощ след Ковид-19 – късмет за промяна “, проведен от Българска болнична асоциация (ББА) и Investor Media Group и част от плана „ Най-добрите лечебни заведения “.
„ Мениджърите на всички лечебни заведения в страната, взели участие в плана „ Най-добрите лечебни заведения “, ще внесат документ в отрасловите институции, който обобщава техните оферти и претенции за промени “, разгласи адв. Свилена Димитрова, ръководител на ББА.
По отношение на провокациите в опазването на здравето по време на дебата първо беше наранена тематиката за инфлацията.
“Увеличаването на цените в опазването на здравето е към 6 пъти по-ниско по отношение на останалата част от стопанската система, в случай че се погледнат данните за инфлацията за интервала от 2014 година до април 2022 година “, изясни икономистът Стоян Панчев от ЕКИП. Той цитира данни, съгласно които показателят на потребителските цени за последните осем години е 26.2%, като половината от това нарастване е в последните 12 месеца. В същото време увеличението на цените в опазването на здравето е с 4.3%.
Според Андрей Марков, заместник-председател на ББА и шеф на Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов Център, е нужна незабавна смяна на финансовия модел на опазване на здравето у нас. По думите му или би трябвало да се даде опция на пазара да влязат застрахователи, които да компенсират дефицита на средства, или да бъдат увеличени здравните вноски и обществените средства.
„ Увеличението на клиничните пътеки с 25% през 2022 година е нещо, което на практика трябваше да се случи в последните 5-10 години. Ако всяка година следвахме инфлацията и повишавахме цените, по този начин както би трябвало, в този момент щеше да се наложи да увеличим цените с 10% “, уточни доктор Иван Маджаров, ръководител на Управителния съвет на Български лекарски съюз. Изоставянето в индексацията с инфлацията през годините е и повода съгласно него сега медицинските действия в българското опазване на здравето да имат нужда от 100% повишение на цените.
„ Трябват радикални решения от страна на законодателя във връзка с фрагментите и стратегически метод във връзка с лимитираните финанси. Националният рамков контракт като нормативен акт е изчерпал своето значение. Трябва да се върнем към действително договаряне сред възложител и реализатор на болнична помощ “, счита проф. доктор Красимир Иванов, ръководител на Асоциацията на университетските лечебни заведения в Република България и член на Съвета на шефовете на УМБАЛ „ Света Марина “.
Спешната потребност от смяна на финансовия модел в опазването на здравето и тактиката за справяне с рецесията с фрагментите се удостоверява и от първото по рода си у нас проучване*, извършено от ББА, за да се открият настройките на лечебните заведения за нужните стъпки за развиване на мощна и устойчива болнична помощ в България. Резултатите от анкетата бяха показани извънредно по време на събитието от адв. Свилена Димитрова, ръководител на ББА.
Като максимален проблем в болничното опазване на здравето близо 32% от мениджърите на лечебни заведения показват съществуването на предели за активността. Недостигът на фрагменти е максимален проблем съгласно близо 31% от интервюираните. Липсата на задоволително финансиране от страна на страната е избрана като най-големия проблем за бранша от страна на близо 24% от лечебните заведения. Качеството на здравните услуги и условията за равнищата на подготвеност са посочени като максимален проблем надлежно от 3.51% и 1.69% от интервюираните.
Според 82% от мениджърите на лечебни заведения за решаването на казуса с фрагментите в българското опазване на здравето е нужна цялостна политика за остойностяване на труда на медицинските експерти и спомагателни обществени придобивки.
„ Негативните трендове при медицинските експерти няма по какъв начин да бъдат спрени без тактика за решение на казуса с фрагментите в България “, уверен е и доктор Иван Маджаров.
Доц. доктор Антон Тонев, ръководител на Комисията по опазване на здравето към Народното събрание, уточни, че един от проблемите, който се вижда, е че досегашната система има неравнопоставеност във връзка с качеството на услугата.
„ От тази позиция поддържаме концепцията да се мисли за диференциация на това кой прави услугата, с какъв ценз, с какъв опит и това да води до възстановяване на неговото възнаграждение и надлежно по този метод да се подтиква системата, сподели още доцент Тонев.
По думите на доктор Кети Маналова, член на УС на Сдружението на общинските лечебни заведения в България и шеф на МБАЛ “Д-р Христо Стамболски – Казанлък”, фрагментите и финансирането са и главните фактори, които дефинират равнопоставения достъп до опазване на здравето в по-малките обитаеми места.
„ Ако регионалните лечебни заведения ще не престават да бъдат тези, които подсигуряват опазването на здравето във всяка област, има потребност от преосмисляне на тяхната роля и от създаване на нова стратегия по какъв начин ще работим от тук нататък “, разяснява доктор Васислав Петров, ръководител на УС на Национално съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване и шеф на МБАЛ „ Д-р Иван Селимински” в Сливен.
„ По отношение на мястото на общинските и регионалните лечебни заведения ние създаваме актуализация на Националната здравна карта, като ще се постараем да се придържаме към нея, с цел да осигурим съответно и качествено лекуване на пациентите в страната “, съобщи доктор Петър Грибнев, заместник-министър на опазването на здравето.
По време на здравния спор бяха разисквани предпоставките и опциите за използване на еднодневна хирургия в България.
„ Идеята за извеждане на болнични действия в извънболничния бранш е необятно подкрепена от актуалните политики в опазването на здравето с консенсусни позиции “, изясни доцент доктор Цветелина Спиридонова, д.м. заместник-председател на ББА и изпълнителен шеф на лечебни заведения “Хигия “. Тя цитира данни от изследване от 2015 година у нас, което демонстрира, че 53% от българските хирурзи показват подготвеност част от оперативните намеси да бъдат изведени в еднодневната хирургия. Самите пациенти са настроени положително, тъй като в случай че нещо може да се случи в къси периоди, в границите на 24 часа – това е желано за тях.
По мотив еднодневната хирургия доктор Венелина Милева, член на УС на Национално съдружие на частните лечебни заведения и изпълнителен шеф на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, уточни, че това е обвързвано с новаторски технологии и с инфраструктура в съответните лечебни заведения. Според нея напълно разумно това води и до нуждата да се проучва минималната дълготрайност на престоя в лечебните заведения.
„ Ние обаче не можем да отговорим най-належащите въпроси, в случай че нямаме действително остойностяване на дейностите. 20 години и повече ние работим в цялостна мрачевина по отношение на това кои, по какъв метод и с какви базови данни е определил цените, на които ние продаваме, а НЗОК купува услугите “, разяснява още доктор Милева.
Д-р Петър Грибнев подчертава на тематиката за реализиране на стабилно болнично опазване на здравето посредством профилактика и предварителна защита.
„ Министерство на здравеопазването към този момент създава Национална здравна тактика, където точно е заложена профилактиката. Залагаме най-малко 60% профилактични прегледи за популацията на България. В момента се създават национални проекти, които касаят предварителната защита и профилактиката на разнообразни болести “, сподели още заместник-министърът.
По време на дебата беше обърнато особено внимание и на връзката сред болничната и доболничната помощ.
Дебатът „ Болнична помощ след Ковид-19 – късмет за трансформация” беше излъчен по Bulgaria ON AIR на 6 юни от 20:30 часа, като можете да го гледате и в ефира на Bloomberg TV Bulgaria на 12 юни от 19:00 часа. Основни уредници са Българска болнична асоциация и Investor Media Group. Партньори на „ Болнична помощ след Ковид-19 – късмет за трансформация” са Медицинска техника Инженеринг, БУЛМАР, Филип Морис България и InfoGraffity.
Всичко за плана „ Най-добрите лечебни заведения “ можете да научите от уеб страницата https://besthospitals.bg/
Проучването е извършено в интервала 3.05.2022 – 23.05 2022 измежду 73 мениджъри на лечебни заведения. То съдържа количествени и качествени въпроси, измежду които има отворени и затворени въпроси. Пълните резултатите от изследването можете да видите тук.
От лечебните заведения, взели участие в изследването, 78% са многопрофилни, а 22% са профилирани. От позиция на собствеността 32% от отговорите са пристигнали от лечебни заведения общинска благосъстоятелност, следвани от частните – с 31%, 24% - са смесена (държавна и общинска собственост), а 12% - са напълно държавна благосъстоятелност.
От лечебните заведения, попълнили въпросника на Българска болнична асоциация, 73% нямат академични статут, до момента в който останалите 27% са академични.
„ Мениджърите на всички лечебни заведения в страната, взели участие в плана „ Най-добрите лечебни заведения “, ще внесат документ в отрасловите институции, който обобщава техните оферти и претенции за промени “, разгласи адв. Свилена Димитрова, ръководител на ББА.
По отношение на провокациите в опазването на здравето по време на дебата първо беше наранена тематиката за инфлацията.
“Увеличаването на цените в опазването на здравето е към 6 пъти по-ниско по отношение на останалата част от стопанската система, в случай че се погледнат данните за инфлацията за интервала от 2014 година до април 2022 година “, изясни икономистът Стоян Панчев от ЕКИП. Той цитира данни, съгласно които показателят на потребителските цени за последните осем години е 26.2%, като половината от това нарастване е в последните 12 месеца. В същото време увеличението на цените в опазването на здравето е с 4.3%.
Според Андрей Марков, заместник-председател на ББА и шеф на Аджибадем Сити Клиник – Сърдечно-съдов Център, е нужна незабавна смяна на финансовия модел на опазване на здравето у нас. По думите му или би трябвало да се даде опция на пазара да влязат застрахователи, които да компенсират дефицита на средства, или да бъдат увеличени здравните вноски и обществените средства.
„ Увеличението на клиничните пътеки с 25% през 2022 година е нещо, което на практика трябваше да се случи в последните 5-10 години. Ако всяка година следвахме инфлацията и повишавахме цените, по този начин както би трябвало, в този момент щеше да се наложи да увеличим цените с 10% “, уточни доктор Иван Маджаров, ръководител на Управителния съвет на Български лекарски съюз. Изоставянето в индексацията с инфлацията през годините е и повода съгласно него сега медицинските действия в българското опазване на здравето да имат нужда от 100% повишение на цените.
„ Трябват радикални решения от страна на законодателя във връзка с фрагментите и стратегически метод във връзка с лимитираните финанси. Националният рамков контракт като нормативен акт е изчерпал своето значение. Трябва да се върнем към действително договаряне сред възложител и реализатор на болнична помощ “, счита проф. доктор Красимир Иванов, ръководител на Асоциацията на университетските лечебни заведения в Република България и член на Съвета на шефовете на УМБАЛ „ Света Марина “.
Спешната потребност от смяна на финансовия модел в опазването на здравето и тактиката за справяне с рецесията с фрагментите се удостоверява и от първото по рода си у нас проучване*, извършено от ББА, за да се открият настройките на лечебните заведения за нужните стъпки за развиване на мощна и устойчива болнична помощ в България. Резултатите от анкетата бяха показани извънредно по време на събитието от адв. Свилена Димитрова, ръководител на ББА.
Като максимален проблем в болничното опазване на здравето близо 32% от мениджърите на лечебни заведения показват съществуването на предели за активността. Недостигът на фрагменти е максимален проблем съгласно близо 31% от интервюираните. Липсата на задоволително финансиране от страна на страната е избрана като най-големия проблем за бранша от страна на близо 24% от лечебните заведения. Качеството на здравните услуги и условията за равнищата на подготвеност са посочени като максимален проблем надлежно от 3.51% и 1.69% от интервюираните.
Според 82% от мениджърите на лечебни заведения за решаването на казуса с фрагментите в българското опазване на здравето е нужна цялостна политика за остойностяване на труда на медицинските експерти и спомагателни обществени придобивки.
„ Негативните трендове при медицинските експерти няма по какъв начин да бъдат спрени без тактика за решение на казуса с фрагментите в България “, уверен е и доктор Иван Маджаров.
Доц. доктор Антон Тонев, ръководител на Комисията по опазване на здравето към Народното събрание, уточни, че един от проблемите, който се вижда, е че досегашната система има неравнопоставеност във връзка с качеството на услугата.
„ От тази позиция поддържаме концепцията да се мисли за диференциация на това кой прави услугата, с какъв ценз, с какъв опит и това да води до възстановяване на неговото възнаграждение и надлежно по този метод да се подтиква системата, сподели още доцент Тонев.
По думите на доктор Кети Маналова, член на УС на Сдружението на общинските лечебни заведения в България и шеф на МБАЛ “Д-р Христо Стамболски – Казанлък”, фрагментите и финансирането са и главните фактори, които дефинират равнопоставения достъп до опазване на здравето в по-малките обитаеми места.
„ Ако регионалните лечебни заведения ще не престават да бъдат тези, които подсигуряват опазването на здравето във всяка област, има потребност от преосмисляне на тяхната роля и от създаване на нова стратегия по какъв начин ще работим от тук нататък “, разяснява доктор Васислав Петров, ръководител на УС на Национално съдружие на регионалните многопрофилни лечебни заведения за интензивно лекуване и шеф на МБАЛ „ Д-р Иван Селимински” в Сливен.
„ По отношение на мястото на общинските и регионалните лечебни заведения ние създаваме актуализация на Националната здравна карта, като ще се постараем да се придържаме към нея, с цел да осигурим съответно и качествено лекуване на пациентите в страната “, съобщи доктор Петър Грибнев, заместник-министър на опазването на здравето.
По време на здравния спор бяха разисквани предпоставките и опциите за използване на еднодневна хирургия в България.
„ Идеята за извеждане на болнични действия в извънболничния бранш е необятно подкрепена от актуалните политики в опазването на здравето с консенсусни позиции “, изясни доцент доктор Цветелина Спиридонова, д.м. заместник-председател на ББА и изпълнителен шеф на лечебни заведения “Хигия “. Тя цитира данни от изследване от 2015 година у нас, което демонстрира, че 53% от българските хирурзи показват подготвеност част от оперативните намеси да бъдат изведени в еднодневната хирургия. Самите пациенти са настроени положително, тъй като в случай че нещо може да се случи в къси периоди, в границите на 24 часа – това е желано за тях.
По мотив еднодневната хирургия доктор Венелина Милева, член на УС на Национално съдружие на частните лечебни заведения и изпълнителен шеф на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, уточни, че това е обвързвано с новаторски технологии и с инфраструктура в съответните лечебни заведения. Според нея напълно разумно това води и до нуждата да се проучва минималната дълготрайност на престоя в лечебните заведения.
„ Ние обаче не можем да отговорим най-належащите въпроси, в случай че нямаме действително остойностяване на дейностите. 20 години и повече ние работим в цялостна мрачевина по отношение на това кои, по какъв метод и с какви базови данни е определил цените, на които ние продаваме, а НЗОК купува услугите “, разяснява още доктор Милева.
Д-р Петър Грибнев подчертава на тематиката за реализиране на стабилно болнично опазване на здравето посредством профилактика и предварителна защита.
„ Министерство на здравеопазването към този момент създава Национална здравна тактика, където точно е заложена профилактиката. Залагаме най-малко 60% профилактични прегледи за популацията на България. В момента се създават национални проекти, които касаят предварителната защита и профилактиката на разнообразни болести “, сподели още заместник-министърът.
По време на дебата беше обърнато особено внимание и на връзката сред болничната и доболничната помощ.
Дебатът „ Болнична помощ след Ковид-19 – късмет за трансформация” беше излъчен по Bulgaria ON AIR на 6 юни от 20:30 часа, като можете да го гледате и в ефира на Bloomberg TV Bulgaria на 12 юни от 19:00 часа. Основни уредници са Българска болнична асоциация и Investor Media Group. Партньори на „ Болнична помощ след Ковид-19 – късмет за трансформация” са Медицинска техника Инженеринг, БУЛМАР, Филип Морис България и InfoGraffity.
Всичко за плана „ Най-добрите лечебни заведения “ можете да научите от уеб страницата https://besthospitals.bg/
Проучването е извършено в интервала 3.05.2022 – 23.05 2022 измежду 73 мениджъри на лечебни заведения. То съдържа количествени и качествени въпроси, измежду които има отворени и затворени въпроси. Пълните резултатите от изследването можете да видите тук.
От лечебните заведения, взели участие в изследването, 78% са многопрофилни, а 22% са профилирани. От позиция на собствеността 32% от отговорите са пристигнали от лечебни заведения общинска благосъстоятелност, следвани от частните – с 31%, 24% - са смесена (държавна и общинска собственост), а 12% - са напълно държавна благосъстоятелност.
От лечебните заведения, попълнили въпросника на Българска болнична асоциация, 73% нямат академични статут, до момента в който останалите 27% са академични.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ