Трансферната лудост, която променя глобално играта
Трансферните саги, които два пъти годишно измесват чисто футболните случки, са нещо което световно трансформира играта. Както постоянно медалът има две страни. От една страна те водят до съществено придвижване на футболисти по посока на парите, водещо до възобновяване на тимовете. От друга се генерират големи парични потоци, нямащи нищо общо със спорта, които сътвориха една немалка група от хора живеещи сносно от тях.
В първите години съвсем всички футболисти са прекосявали цялата си кариера в родния клуб. Има въпреки всичко прекосявания в други отбори, които постоянно са се налагали от смяна на местожителството или месторабота.
За това първата система за прекосяване е елементарна. Изисквало се е позволение от клуба, който е картотекирал играча. Всичко е ставало с молба и ауторизиращият орган се е запознавал с проблема, претендирал е мнение на двете страни и се е произнасял. Като цяло нещата са минавали безпрепятствено, само че несъмнено, че е имало и проблеми, когато някоя " звезда " е загубвала правата си за избран интервал от време.
Източник:
С професионализацията и повишаването на паричните потоци се поражда неравноправие. Мнозина стартират да не помнят за любовта към родния клуб и се ориентират да следват мириса на парите.
В края на 40-те години на предишния век на сцената се появява колумбийският клуб Милионариос. Неговите ръководители примамват с големи за това време заплати положителните футболисти от Южна Америка и най-много от Аржентина. Стига се до това, че Колумбия е изключена от ФИФА, тъй като дърпа състезатели без позволение от съответните федерации. В същото време публицистите на континента афишират Милионариос за най-хубавия тим в света.
В Европа малко по-късно се стартира провеждането на Купата на първенците. Там Реал (Мадрид) господства в първите години, само че и това става с пари. В Италия огромните отбори стартират да притеглят с огромни заплати чужденци, които подвигат доста равнището. В този интервал в Англия и Западна Германия се залага единствено на локални, тъй като футболистите са прекомерно закрепостени и прехвърлянията стават доста мъчно.
В България с появяването на социализма се основават ведомствените тимове. Вертикалната конструкция прави лесна промяната на клубната принадлежност. Така в случай че от Спартак (София) си харесат футболист от Спартак (Пловдив) или Спартак (Плевен), то той единствено с една заповед си реалокира багажа в София. Правилото важи за всички Държавно стопанско обединение, които са основани: Динамо, Строител, Ударник и така нататък Разбира се от това се възползва и военния тим, който притегля младите играчи по доста елементарен метод, когато те влизат в наложителната казарма.
Преминаванията от едно Държавно стопанско обединение в друго е ставало по-трудно, само че постоянно е работило правото на по-силния. Например в случай че Червено знаме си хареса състезател на Чекист, то министърът е трябвало да помоли този на Министерство на вътрешните работи. В противоположна посока това е ставало по-скоро със заповед, в сравнение с с молба.
Източник:
През 60-те години нараства ролята на Окръжните комитети на партията. Всеки огромен град е имал внушителен тим под директното послушание на локалния придворен. Така всичко положително в окръга с лекост е събирано в елитния отбор, като постоянно причините са били от индустриален темперамент. Тогава футболистите са получавали заплати като служащи в предприятия и са били третирани като такива.
Проблемът за тези тимове е идвал, когато някой е бил пожелаван от София. Тогава правото на отвод не е съществувал. А и за самите футболисти идването в столицата е било огромно развиване в кариерата. На първо място те са получавали софийско жителство, постоянно апартамент в столицата и други облаги. Разбира се, от време на време е имало състезание сред столичните клубове. Известен е казусът с изтъкнат футболист, който е минал в " тима на фантазиите си ", единствено тъй като е получил два жилището, а безконечният противник е давал единствено един.
Трансферният прозорец в България през 60-та години е бил тъкмо една седмица. В този интервал са се подавали заявките. В края комисия е сядала и на бърза ръка ги е одобрявала, на правилото - смее ли някой да подава документи, в случай че няма да му ги одобрят. По това време медиите страната се занимават главно с прибирането на реколтата, което е била първостепенна национална задача. Дори има отсрочени мачове с цел да могат футболисти да се включат в благородното дело.
В този интервал в Европа стартират да играят огромните пари и от този момент са първите опити за отмъкване на футболисти. Така огромният тим на Хонвед остава в Испания след мач с Атлетико (Билбао). Футболистите са картотекирани в локални тимове и някои от тях даже стават национали на Испания. Аргументът е бил политически. Оттогава са сведенията за опити за отмъкване на български футболисти, като може би най-известният е този с Георги Аспарухов.
Източник:
В Европа сумите стартират да нарастват стремглаво. През лятото на 1973 година Барселона заплаща съвсем 2 милиона $ за Йохан Кройф и дава началото за разбиването на огромния тим на Аякс. На бърза ръка отбора разпродава звездите си.
В страни като Белгия и Западна Германия стартират да притеглят чужденци в огромни количества най-много от Северна Европа и Африка. Така клубните тимове в тези страни стартират да преобладават в европейските шампионати. В Италия, която харчи най-вече вършат крачка обратно. След неуспеха на международното състезание през 1966 там не разрешават привличането на непознати футболисти и всичко се върти единствено на Апенините. Тази възбрана падна през 1982 година и в продължение на две десетилетия огромните прехвърляния се въртяха към италианския пазар.
Много хора обичат огромния тим на Милан от 80-те години. Малцина си спомнят, че преди появяването на Берлускони най-популярният клуб в Италия даже беше изпаднал в Серия " B ". Берлускони пристигна с огромните пари и Милан стана още веднъж гранд. Президентът направи едно доста просто нещо. Купи трима от най-големите футболисти на тази ера: Ван Бастен, Гулит и Рийкард.
Източник:
Голямата промяна пристигна със основаването на британската Висша лига. Дотогава в Англия се залагаше на спектакъла на терена и на огромната борба. Основните доходи идваха от постоянно цялостните игрища. Но този източник на доходи, колкото и да е огромен е стеснен. С първия огромен ефирен контракт инвестицията доближи един милиард $. Тази сума даде старт на лудата конкуренция, на която сме очевидци сега. Италианците няколко години продължиха да са №1, само че последователно изгубиха позиции.
В началото на новото хилядолитие беше въведено правилото " Босман ". Преди него футболистите бяха закрепостени към клуба си даже и при изминал контракт. След приемането му се появиха свободните сътрудници, по този начин обичани на по-бедните тимове. Така клубовете започнаха да оферират предварителни удължавания на контрактите, както и да продават по-рано тези, които не желаят да го сторят.
Сумите наранаха стремглаво. В началото на 90-е години един милион $ за трансфер изглеждаше доста. Някои може би си спомнят " големия " трансфер от 2 милиона девалвирани лв., които Левски заплати на Черно море за Илиан Илиев. Но тогава нашите футболисти бяха на равнище и продажбите им бяха главно перо за прехрана на тимовете.
Огромната финасова бездна сред най-богатите и останалите направи по този начин, че всички котирани играчи да се съсредоточат при мощните. Появи се една особена група от футболисти, които станаха нещо като реалити звездите. През цялото време се основава едно безпределно наддаване за тях и последователно се не помни за футболните им качества. Най-типичен представител е бразилецът Неймар, който постоянно е спряган да отиде някъде, като сумата за прекосяването му не пада под 200 милиона евро. Това са пари, с които могат да бъдат купени няколко шампионати от Източна Европа.
Тези футболисти в един миг се преръщат в задължение, за тези които са се излъгали да ги вземат. Примери са Гарет Бейл и Алексис Санчес.
Източник:
Зад тези прехвърляния стоят други ползи, най-много на футболни мениджъри. Пандемията малко поукроти лудостта, тъй като непотребните пари изчезнаха. Появи се новата мода - взимане чартърен с право на откупуване. Т.е. стоката може да бъде върната, в случай че не оправдае упованията.
Историята с наемите закупи пагубни размери. Големите тимове притеглят голям брой футболисти, които биват разхвърляни наред. Има играчи благосъстоятелност на Ливърпул от 5 години, които нямат записан мач за клуба. Това не пречи на медиите да оповестяват, че еди-кой си е привлякъл футболист на Ливърпул. Или, че еди-кой си е продал футболист на Манчестър Сити, който незабавно е бил преотстъпен някой втородивизионен клуб.
Всичко това води до страхотна полуда по-време на трансферния интервал. Всеки следи и гледа някого. Един тренира, различен не тренира. Социалните мрежи биват вкарвани в приложимост. Публикуването на един самолетен билет, може да докара до каскада от трансферни спекулации.
Но най-после всичко опира до остарелия американски принцип: Това, което не може да се купи с пари, се купува с доста пари.
Източник:
В първите години съвсем всички футболисти са прекосявали цялата си кариера в родния клуб. Има въпреки всичко прекосявания в други отбори, които постоянно са се налагали от смяна на местожителството или месторабота.
За това първата система за прекосяване е елементарна. Изисквало се е позволение от клуба, който е картотекирал играча. Всичко е ставало с молба и ауторизиращият орган се е запознавал с проблема, претендирал е мнение на двете страни и се е произнасял. Като цяло нещата са минавали безпрепятствено, само че несъмнено, че е имало и проблеми, когато някоя " звезда " е загубвала правата си за избран интервал от време.
Източник:
С професионализацията и повишаването на паричните потоци се поражда неравноправие. Мнозина стартират да не помнят за любовта към родния клуб и се ориентират да следват мириса на парите.
В края на 40-те години на предишния век на сцената се появява колумбийският клуб Милионариос. Неговите ръководители примамват с големи за това време заплати положителните футболисти от Южна Америка и най-много от Аржентина. Стига се до това, че Колумбия е изключена от ФИФА, тъй като дърпа състезатели без позволение от съответните федерации. В същото време публицистите на континента афишират Милионариос за най-хубавия тим в света.
В Европа малко по-късно се стартира провеждането на Купата на първенците. Там Реал (Мадрид) господства в първите години, само че и това става с пари. В Италия огромните отбори стартират да притеглят с огромни заплати чужденци, които подвигат доста равнището. В този интервал в Англия и Западна Германия се залага единствено на локални, тъй като футболистите са прекомерно закрепостени и прехвърлянията стават доста мъчно.
В България с появяването на социализма се основават ведомствените тимове. Вертикалната конструкция прави лесна промяната на клубната принадлежност. Така в случай че от Спартак (София) си харесат футболист от Спартак (Пловдив) или Спартак (Плевен), то той единствено с една заповед си реалокира багажа в София. Правилото важи за всички Държавно стопанско обединение, които са основани: Динамо, Строител, Ударник и така нататък Разбира се от това се възползва и военния тим, който притегля младите играчи по доста елементарен метод, когато те влизат в наложителната казарма.
Преминаванията от едно Държавно стопанско обединение в друго е ставало по-трудно, само че постоянно е работило правото на по-силния. Например в случай че Червено знаме си хареса състезател на Чекист, то министърът е трябвало да помоли този на Министерство на вътрешните работи. В противоположна посока това е ставало по-скоро със заповед, в сравнение с с молба.
Източник:
През 60-те години нараства ролята на Окръжните комитети на партията. Всеки огромен град е имал внушителен тим под директното послушание на локалния придворен. Така всичко положително в окръга с лекост е събирано в елитния отбор, като постоянно причините са били от индустриален темперамент. Тогава футболистите са получавали заплати като служащи в предприятия и са били третирани като такива.
Проблемът за тези тимове е идвал, когато някой е бил пожелаван от София. Тогава правото на отвод не е съществувал. А и за самите футболисти идването в столицата е било огромно развиване в кариерата. На първо място те са получавали софийско жителство, постоянно апартамент в столицата и други облаги. Разбира се, от време на време е имало състезание сред столичните клубове. Известен е казусът с изтъкнат футболист, който е минал в " тима на фантазиите си ", единствено тъй като е получил два жилището, а безконечният противник е давал единствено един.
Трансферният прозорец в България през 60-та години е бил тъкмо една седмица. В този интервал са се подавали заявките. В края комисия е сядала и на бърза ръка ги е одобрявала, на правилото - смее ли някой да подава документи, в случай че няма да му ги одобрят. По това време медиите страната се занимават главно с прибирането на реколтата, което е била първостепенна национална задача. Дори има отсрочени мачове с цел да могат футболисти да се включат в благородното дело.
В този интервал в Европа стартират да играят огромните пари и от този момент са първите опити за отмъкване на футболисти. Така огромният тим на Хонвед остава в Испания след мач с Атлетико (Билбао). Футболистите са картотекирани в локални тимове и някои от тях даже стават национали на Испания. Аргументът е бил политически. Оттогава са сведенията за опити за отмъкване на български футболисти, като може би най-известният е този с Георги Аспарухов.
Източник:
В Европа сумите стартират да нарастват стремглаво. През лятото на 1973 година Барселона заплаща съвсем 2 милиона $ за Йохан Кройф и дава началото за разбиването на огромния тим на Аякс. На бърза ръка отбора разпродава звездите си.
В страни като Белгия и Западна Германия стартират да притеглят чужденци в огромни количества най-много от Северна Европа и Африка. Така клубните тимове в тези страни стартират да преобладават в европейските шампионати. В Италия, която харчи най-вече вършат крачка обратно. След неуспеха на международното състезание през 1966 там не разрешават привличането на непознати футболисти и всичко се върти единствено на Апенините. Тази възбрана падна през 1982 година и в продължение на две десетилетия огромните прехвърляния се въртяха към италианския пазар.
Много хора обичат огромния тим на Милан от 80-те години. Малцина си спомнят, че преди появяването на Берлускони най-популярният клуб в Италия даже беше изпаднал в Серия " B ". Берлускони пристигна с огромните пари и Милан стана още веднъж гранд. Президентът направи едно доста просто нещо. Купи трима от най-големите футболисти на тази ера: Ван Бастен, Гулит и Рийкард.
Източник:
Голямата промяна пристигна със основаването на британската Висша лига. Дотогава в Англия се залагаше на спектакъла на терена и на огромната борба. Основните доходи идваха от постоянно цялостните игрища. Но този източник на доходи, колкото и да е огромен е стеснен. С първия огромен ефирен контракт инвестицията доближи един милиард $. Тази сума даде старт на лудата конкуренция, на която сме очевидци сега. Италианците няколко години продължиха да са №1, само че последователно изгубиха позиции.
В началото на новото хилядолитие беше въведено правилото " Босман ". Преди него футболистите бяха закрепостени към клуба си даже и при изминал контракт. След приемането му се появиха свободните сътрудници, по този начин обичани на по-бедните тимове. Така клубовете започнаха да оферират предварителни удължавания на контрактите, както и да продават по-рано тези, които не желаят да го сторят.
Сумите наранаха стремглаво. В началото на 90-е години един милион $ за трансфер изглеждаше доста. Някои може би си спомнят " големия " трансфер от 2 милиона девалвирани лв., които Левски заплати на Черно море за Илиан Илиев. Но тогава нашите футболисти бяха на равнище и продажбите им бяха главно перо за прехрана на тимовете.
Огромната финасова бездна сред най-богатите и останалите направи по този начин, че всички котирани играчи да се съсредоточат при мощните. Появи се една особена група от футболисти, които станаха нещо като реалити звездите. През цялото време се основава едно безпределно наддаване за тях и последователно се не помни за футболните им качества. Най-типичен представител е бразилецът Неймар, който постоянно е спряган да отиде някъде, като сумата за прекосяването му не пада под 200 милиона евро. Това са пари, с които могат да бъдат купени няколко шампионати от Източна Европа.
Тези футболисти в един миг се преръщат в задължение, за тези които са се излъгали да ги вземат. Примери са Гарет Бейл и Алексис Санчес.
Източник:
Зад тези прехвърляния стоят други ползи, най-много на футболни мениджъри. Пандемията малко поукроти лудостта, тъй като непотребните пари изчезнаха. Появи се новата мода - взимане чартърен с право на откупуване. Т.е. стоката може да бъде върната, в случай че не оправдае упованията.
Историята с наемите закупи пагубни размери. Големите тимове притеглят голям брой футболисти, които биват разхвърляни наред. Има играчи благосъстоятелност на Ливърпул от 5 години, които нямат записан мач за клуба. Това не пречи на медиите да оповестяват, че еди-кой си е привлякъл футболист на Ливърпул. Или, че еди-кой си е продал футболист на Манчестър Сити, който незабавно е бил преотстъпен някой втородивизионен клуб.
Всичко това води до страхотна полуда по-време на трансферния интервал. Всеки следи и гледа някого. Един тренира, различен не тренира. Социалните мрежи биват вкарвани в приложимост. Публикуването на един самолетен билет, може да докара до каскада от трансферни спекулации.
Но най-после всичко опира до остарелия американски принцип: Това, което не може да се купи с пари, се купува с доста пари.
Източник:
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ