Като вицепрезидент Джо Байдън изпрати около 5000 имейла – много до сина си Хънтър – използвайки тайни псевдоними. Въпреки това, без да знае какви точно са тези псевдоними, никой не може да поиска имейлите по силата на Закона за свобода на информацията. От тази седмица това вече не е така: следователите от Конгреса са открили най-малко три псевдонима и са поискали документите.
За съжаление, те са посрещнати с преграда – същата, която е посрещнала всичките им искания за информация от администрацията. Все още не знаем какво се казва в имейлите, кой им е отговорил и кой друг е бил копиран. Това означава, че не знаем дали Хънтър Байдън ги е препратил на бизнес партньори или за споделяне на вътрешна информация, или за демонстриране на мощни връзки.
Въпреки официалното затъмнение, можем разумно да заключим, че тези имейли представляват реална опасност за президента Байдън или поне че той смята, че един ден биха могли. Документите се съхраняват в Националния архив и Байдън трябва само да поиска да бъдат освободени. Фактът, че той е отказал да го направи, повдига някои неудобни въпроси. В края на краищата това е същият човек, който обеща да осигури „прозрачност“ в първия си ден на поста.
Републиканците, може би предвидимо, вярват, че тайните имейли ще докажат, че бившият вицепрезидент е бил дълбоко в замесен в доходоносната търговия с влияние на сина си Хънтър. Освобождаването на това було от тайна би било едно от предимствата на официалното разследване за импийчмънт, което Камарата на представителите се очаква да започне скоро.
Три комисии на Камарата – съдебна, надзорна и начини и средства – в момента разследват предполагаема корупция в семейството на Байдън. Въпреки че всички имат правомощието да призовават, те са изправени пред голямо ограничение по отношение на изпълнението. Да кажем, че една от тези комисии поиска свидетелски показания или документи от Тайните служби. Ако не ги получат, всичко, което комисиите могат да направят, е да поискат от Мерик Гарланд и Министерството на правосъдието да се обърнат към съда и да принудят да се съобразят. Но Гарланд, който отчаяно иска да защити своя шеф, е много малко вероятно да подпише искането им.
Въпреки това, ако Камарата започне разследване за импийчмънт, Министерството на правосъдието ще загуби тази блокираща власт. След това комисията може да се обърне директно към съда и да поиска изпълнение. Няма нужда да пълзи на колене пред назначените от президента Байдън и напразно да моли за помощ.
Какво всъщност търсят републиканците в Камарата на представителите в тези имейли? Най-вече те искат доказателство, че вицепрезидентът е обсъждал политиката на САЩ със сина си, който след това е споделил тази информация с бизнес партньорите си. Ако вицепрезидентът посочи, че помага на сина си, това би било много по-лошо – и ако изтече някаква класифицирана информация, това би било престъпление само по себе си.
Разследващите в Камарата на представителите няма да спрат с това имейлите. Те искат пълна гама от информация от Белия дом, агенциите на изпълнителния клон, членовете на семейството на Байдън, техните бизнес партньори и банките, през които се твърди, че семейството е прекарвало чуждестранни приходи. Въпросните банки генерираха стотици доклади за „подозрителна дейност“ за тези чуждестранни преводи, които след това изчезнаха в мрежа от LLC на семейство Байдън – уеб разследващите ще се стремят да разгадаят.
При проследяването на тези транзакции, комисията ще следи за два вида възможна корупция. Първият и най-важен включва пряко участие на самия Джо Байдън. Членовете на семейството му имат значение само ако доходите им зависят от позицията и действията на Джо. Братята на Хънтър и Джо, Джеймс и Франк, направиха много пари, търгувайки с името на Джо и мощната му позиция – но това не е непременно незаконно. Нито пък е незаконно, ако самият Джо е знаел какво правят и е излъгал за това. Това, което е незаконно, е ако Джо съзнателно е подпомогнал тези семейни усилия.
Вторият включва всеки опит за прикриване. Знаем, че Белият дом на Байдън и множество агенции изглежда са възпрепятствали всяко вредно разкриване. Това също не е незаконно по своята същност – въпреки че може да бъде политически вредно, ако обструкцията бъде разгласена – но всякакво официално участие на служители от администрацията от името на президента и неговите помощници би било.
Президентът категорично отрече да знае за бизнес дейността на сина му. Тъй като все повече изобличителна информация стана публично достояние, обаче, Белият дом тихомълком промени съдържанието на тези откази. Години наред Джо Байдън се придържаше към тезата, че не знае нищо за привидно сенчестите сделки. Наскоро обаче неговият прессекретар в Белия дом каза, че „той не е имал бизнес със сина си“. Промяната беше очевидна, но не беше призната.
Разследването за импийчмънт не означава непременно пълно гласуване в Камарата на представителите по въпроса. Републиканците ще предприемат следващата стъпка само ако разследването извади много доказателства – и те ще се нуждаят от много повече, за да убедят демократите да отстранят президента след процес в Сената. Но ако го имат, последствията за кампанията за преизбиране на Байдън ще бъдат катастрофални. Не е чудно, че демократите искат да минимализират тази история: те са се обвързали със застаряващ, немощен и непопулярен лидер. Добавянето на обвинение за корупция може да се окаже фатално.
Чарлз Липсън е почетен професор по политически науки на Питър Б. Рицма в Чикагския университет, където основава Програмата за международна политика, икономика и сигурност
Вижте коментарите
