Asia Times: Украйна може да стане втори Виетнам за Тръмп
Тръмп можеше да постави завършек на украинския спор за 24 часа, в случай че твърдо беше заречен на Путин, че НАТО ще откаже разширение на изток и в никакъв случай няма да одобри Украйна, написа основният редактор на хонконгското издание Asia Times Уве Парпарт. Но президентът на Съединени американски щати надали ще направи това.
Стив Банън към този момент не е част от най-близкия кръг на Доналд Тръмп, само че той е политически явен както постоянно. Наскоро някогашният пълководец на американския президент означи: " Ако не внимаваме, това ще стане втори Виетнам за Тръмп. Точно това се случи с Ричард Никсън. В последна сметка той се забърка толкоз доста, че Виетнам стана негова война, а не на Линдън Джонсън (който в действителност я разпали) ".
Така Банън отговори на заповедта на президента Тръмп към неговия специфичен делегат за Русия и Украйна, генерал-лейтенантът в оставка Кийт Келог, да приключи спора в Украйна за 100 дни... с 99 дни повече, в сравнение с даде обещание, когато беше претендент зя президент. Банън вижда забавянето като злокобно, засилващо риска Съединени американски щати да бъдат въвлечени по-дълбоко в прокси война, която той счита за безнадеждна и фундаментално противоречаща на националните ползи на Америка.
Съгласен съм с него. Неспособността или нежеланието да се скъса уверено с неоконсервативната тактика за украинския спор и да се постави завършек на военните дейности допустимо най-скоро, както Тръмп даде обещание по време на президентската конкуренция, съживява остарели и изтощени фантазии за " мир посредством мощ " и чудотворната мощ на глобите ( " рублата става хартийка за боклука ", както мечтаеше администрацията на Байдън). Тези тактики се проваляха неведнъж: при Джонсън с Тонкинската резолюция за Виетнам (приета през 1964 година и послужила като правна основа за ескалацията на присъединяване на Съединени американски щати във войната във Виетнам), при Джордж У. Буш с натрупването на американски войски в Ирак през януари 2007 година и при Барак Обама с разполагането на войски в Афганистан през 2010 година
Пентагонът обича " ескалация в името на деескалацията ". Уловката е, че тази деескалация в никакъв случай не идва. Не можете да вземете една война и да я калибрирате по свое убеждение. Не можете да " репетирате " една война авансово, както счита военният теоретик Херман Кан. Робърт Макнамара, министър на защитата по време на войната във Виетнам, научи това по сложния метод. Това страшилище просто те гълтам.
И по този начин, по какъв начин свършват войните? И по-специално по какъв начин ще приключи сегашния спор? Пруският военачалник и боен теоретик Карл декор Клаузевиц преглежда войната като продължение на политиката и един от нейните принадлежности и разпознава три съществени метода за нейното преустановяване:
1. Едната или двете страни се отхвърлят от политическите си цели.
В Украйна президентът Тръмп можеше да извърши обещанието на претендента Тръмп да заглуши оръжията за един ден, в случай че беше обяснил ясно на Владимир Путин и на целия свят, че Съединени американски щати и техните сътрудници от НАТО отхвърлят да разширят алианса на изток и в никакъв случай няма да одобряват Украйна. Тогава обстановката щеше да се промени радикално - топката щеше да е от другата страна на терена и Путин щеше да стане виновникът за продължаващите военни дейности.
2. Едната или двете страни доближават кулминационната точка в способността си да правят сполучливи офанзиви и настава невъзможност, последвана от договаряния за преустановяване на огъня.
3. Една от страните губи волята или способността да се бие вследствие на загуба на морал и/или военен дух.
Пример за война, приключила съгласно втория сюжет, е Корейската война. Тя стартира на 25 юни 1950 година, когато севернокорейските войски пресичат 38-ия паралел, по който Корея е разграничена след Втората международна война. Още през март 1951 година, след широкомащабни придвижвания на фронтовите линии, на 38-ия паралел, откъдето стартира всичко, поражда патова обстановка.
В изискванията на недопустимост на нуклеарното оръжие и двете страни доближиха кулминационна точка на опциите си. Преговорите за помирение започнаха през юли 1951 година, само че лиши още две години борби с спирания, преди примирието да бъде подписано на 27 юли 1953 година
Новият президент на Съединени американски щати (Дуайт Айзенхауер встъпва в служба през януари 1953 г.) и новият руски водач (Йосиф Сталин умира през март 1953 година и е заменен от Никита Хрушчов) не бяха заинтригувани да излязат от задънената улица. Примирието оцеля, само че кротичък контракт сред двете Кореи и други воюващи страни не е подписан и до през днешния ден.
Някои виждат корейския резултат като модел за разрешаване на украинския спор. Не съм склонен с тях. Противно на това, което гласовете от НАТО ни карат да имаме вяра, съветската страна не е стигнала нито до задънена улица, нито до кулминационна точка. И никакво помирение в сърцето на европейския континент няма да продължи дълго, в случай че главните политически въпроси, довели до спора, не бъдат решени.
Вместо това третият сюжет на Клаузевиц е използван за Украйна. В по-широк смисъл краят на Първата международна война може да се смята за исторически казус.
След първичните териториални придобивки на Германия през 1914 година и близо четири години изтощителна окопна война, немското висшо командване под управлението на Хинденбург и Лудендорф, започва серия от масирани офанзиви на Западния фронт (21 март - 18 юли 1918 г.) за да пробие линиите на Антантата (френски и британски) преди идването на мощни американски подкрепления.
Войските, освободени на Източния фронт след Брест-Литовския кротичък контракт, който извади Русия от войната, бяха изпратени на Запад. Те съумяха да пробият фронтовата линия, само че на 70 километра от Париж офанзивата спря. Възможностите на немските войски доближиха връхната си точка.
През август 1918 година стартира контранастъплението на съдружниците. Стодневната атака, подкрепена от над милион свежи американски бойци, отблъсква немските сили обратно. В същото време и двете страни изгубиха повече от половин милион щика.
Но човешките запаси на Германия са изчерпани. През септември Лудендорф осведоми кайзера, че би трябвало да се търси помирение. На 4 октомври, още на идващия ден след назначението си, новият канцлер Максимилиан декор Баден написа до президента на Съединени американски щати Удроу Уилсън и желае помирение въз основа на неговите Четиринадесет точки.
В края на октомври и началото на ноември търсенето на помирение в действителност води до разискване на изискванията за капитулация. След въстанието на моряците от Кил на 29 октомври, войнишки протести и побратимявания със социалисти и комунистически революционери избухнаха в множеството огромни немски градове, в това число столицата Берлин. Вътрешният фронт се срина и продължаването на битката на Западния фронт беше изключено като такова.
Предстоеше обаче сложната задача да се начертае линия на помирение и да се открият военни диспозиции преди окончателното спокойно съглашение. На 9 ноември кайзер Вилхелм II абдикира от престола и бяга в Холандия. Максимилиан декор Баден подава оставка и предава канцлерския пост на водача на социалистите в Райхстага Фридрих Еберт. Германската империя престана да съществува.
По време на договарянията за помирение в железопътен вагон в гората на Компиен, съюзническата делегация, водена от висшия главнокомандващ маршал Фердинанд Фош, изложи най-тежките условия - немските войски би трябвало да се изтеглят от всички окупирани земи (както и от Елзас-Лотарингия) оттатък Рейн, Рейнската област попада под военна окупация на съдружниците и немските войски на цялата територия са разоръжени.
Според терминологията на Клаузевиц, загубата на волята за битка изцяло подчинява Германия на волята на спечелилия. В 11 часа сутринта на 11 ноември оръдията замлъкнаха и примирието влезе в действие.
В последвалия Версайски контракт (1919) на Германия още веднъж са наложени тежки условия. Това беше неверният мир. Само 20 години по-късно избухна друга международна война сред същите съперници - с кръвопролития от още по-голям мащаб.
Поради някои прилики краят на Първата международна война може да послужи като урок за края на украинския спор. Украинските въоръжени сили доближиха кулминационната точка си по средата на лятното контранастъпление, което продължи от юни до ноември 2023 година
Руските сили на южния (Запорожие) и централния (Донецк) фронтове са построили необятна отбранителна инфраструктура от изкопи, окопи, артилерийски позиции и минни полета. Украинското нахлуване се движеше мъчително постепенно и беше съпроводено с огромни загуби в техника и персонален състав. Освен това през цялото това време Русия не е изгубила предимство във въздуха. До средата на септември 2023 година настъплението на украинските въоръжени сили се забави до темпото на охлюв. До средата на ноември настъпателните интервенции най-сетне завършиха.
От декември 2023 година до началото на януари 2024 година украинските въоръжени сили, изгубили най-хубавите си елементи, заседнаха в защита. Методичната война на безсилие, водена от съветските сили, смила личния състав и оборудването на врага. Руските бригади в цялостен състав прегазват като парен валяк слабите украински елементи.
Моралът в ротите и бригадите на ВСУ непроменяемо пада. Случаите на дезертьорство внезапно се усилиха (общо към 100 хиляди бойци са дезертирали от фронта от 2022 г.), а новобранците стават все по-трудни за намиране, защото безусловно милиони украински мъже на военна възраст избягаха на Запад - в Полша и други страни от Източна Европа, само че основно в Германия.
Въпреки че украинските отчети непроменяемо сочат доста по-големи съветски загуби, това, несъмнено, е неистина. Руснаците заобикалят интервенции с висока подвижност и висок риск, разчитайки вместо това на масирани артилерийски и въздушни бомбардировки, преди да нападат със относително малобройни пехотни елементи.
Разбира се, те също понасят загуби, само че е неуместно да се допуска, че са по-големи от тези на украинците. Но най-важното е, че във връзка с човешките запаси Русия по този начин или другояче изпреварва Украйна четирикратно.
Сегашната картина към момента не е цялостен аналог на краха на немските войски и тяхната воля за битка през октомври-ноември 1918 година Но обстановката се развива в тази посока и всеки сериозен пробив на руснаците може да докара до бързо проваляне.
За да стане миротворец при такива изходни данни, Тръмп ще би трябвало да увери Путин, че на Украйна в никакъв случай няма да бъде препоръчано участие в НАТО. Това е главният тласък Путин кардинално да седне на масата за договаряния. Допълнителните наказания, с които Тръмп заплашва, са напразни. Руската страна даже не им обърна внимание.
Предстоят съществени договаряния за линията на примирието и изискванията по нея. Вземането на линията на военния контакт като основа, както в миналото беше казусът с корейската невъзможност, е неточност. Путин може да реализира политическите си цели, като продължи непрекъснато да изтласква врага. Тръмп и НАТО не са в положение да създадат това.
Най-вероятно – и това допуска анализът на Клаузевиц пред лицето на идното проваляне – Украйна ще би трябвало да отстъпи задачите Донецка и Луганска области, следените от Русия елементи от Херсонска и Запорожка области, както и да се отдръпна от Курската дъга на своя територия.
Такова помирение може да послужи като основа за следващо спокойно съглашение, което може да бъде продължително, в случай че бъде вградено в по-широката архитектура на европейската сигурност.
Такова съглашение изглеждаше постижимо незабавно след разпадането на Съветския съюз, само че по този начин и не беше осъществено. Вместо това видяхме неумолимото разширение на НАТО на изток, което беше главната причина за злополуката в Украйна.
Превод и редакция: ни
