Цената на войната в Иран: Срив на еврото и заплаха от рецесия в ЕС
Тръмп даде четири седмици на войната с Иран, само че в случай че спорът се проточи, икономисти предизвестяват, че еврото може да се обезцени, а известният икономист Даниел Щелтер отива още по-далеч, прогнозирайки цялостна криза. Войната с Иран от края на февруари провокира енергиен ценови потрес и засегна цените на петрола, бензина, дизела и газa, предава Euronews.
По-високите разноски за потребителите и за енергоемките промишлености като химическата и стоманодобивната също оказват напън върху немската стопанска система, която така и така е напрегнат поради неособено положителните стопански прогнози.
Сега под напън е и еврото, което сега се търгува към 1.16 $. Европейската валута може да бъде изключително мощно наранена, в случай че се осъществя сюжетът войната с Иран да продължи доста по-дълго от „ четирите седмици “, оповестени от президента на Съединени американски щати.
Икономистът Даниел Щелтер предизвестява, че „ еврото, което така и така е структурно едва поради ниския напредък, високия дълг и политическите различия, ще бъде подложено на спомагателен напън, защото капиталът ще се насочи към вложения в долари, считани за по-сигурни “, споделя той пред Euronews.
Главният икономист на ING Bank Карстен Бжески също предизвестява, че „ при сходен сюжет доларът ще нарастне първи, а еврото ще се намали още повече “.
Колко рисково ниско може да падне еврото?
Най-лошият сюжет за еврото би се осъществил при продължителна районна ескалация в Близкия изток с огромни енергийни разтърсвания, засягащи Европа. В условия на рецесия вложителите по-често се освобождават от акции и търсят „ сигурни убежища “ като щатския $. Колкото повече се купуват активи, обвързани с $, толкоз по-ценен става той и толкоз повече пада еврото.
Бжески съобщи пред Euronews, че „ в случай че блокадата в Ормуз продължи по-дълго, т.е. няколко седмици, цената на петрола може да доближи 100 $ за барел или повече. При подобен сюжет доларът ще нарастне първи, а еврото ще се намали още повече - евентуално до към 1.10 $ за евро “.
В този случай курсът евро-долар може да спадне до сред 1.10 и 1.12 $ или даже по-ниско. Това би означавало забележителна загуба на стойност по отношение на $ - към 5% до 8%. Почивка в Съединени американски щати, в това число хотели, самолетни билети и извършване на покупки, също би станала по-скъпа, а вносни артикули като нефт, електроника и първични материали ще костват повече при превалутиране в евро.
Спад от 5% до 8% през идващите седмици би бил най-ниското равнище от енергийната рецесия през 2022–2023 година, провокирана от пълномащабното навлизане в Украйна.
Това развиване „ не значи безусловно криза “ в Германия, „ само че този най-лош сюжет би бил сериозна спирачка за възобновяване, което сега стартира да се обрисува “, изяснява Бжески.
Щелтер обаче предвижда още по-дълбок спад.
В най-лошия сюжет считам, че еврото може да падне доста под равнищата от рецесията през 2022–2023 година и краткотрайно даже под паритета с $, т.е. до към 0.90–0.95 $ за евро. “
Рецесия? Тежки последствия за Германия
Икономистът Даниел Щелтер вижда изключително съществени последици за Германия при най-лош сюжет - да вземем за пример обсада в продължение на няколко месеца, продължителна война или разрушение на основна инфраструктура.
По-високите енергийни цени работят като спомагателен налог, който потиска потреблението и вложенията. Вече отслабени индустриални стопански системи като Германия ще изпаднат в дълбока криза, а цялата еврозона най-малко в техническа криза “, изяснява Щелтер.
По думите му облагите в енергоемките браншове, като химическата промишленост, стоманодобива, автомобилостроенето и машиностроенето, ще се срутен. Европейските борсови показатели евентуално ще паднат „ доста по-рязко от американските пазари “.
Бизнес моделът „ силата влиза, промишлеността излиза “ ще бъде подложен на нов напън. Стагфлацията - висока инфлация в композиция със слаб напредък - може да провокира вълна от разпродажби на немския показател DAX, защото паникьосани вложители се пробват по едно и също време да разтоварят акциите си.
Колкото по-дълга е блокадата, толкоз по-тежки са следствията
По-продължителна обсада би основала дисбаланс на лихвените и облигационните пазари.
В последна сметка Европейската централна банка ще би трябвало още веднъж да се намеси по-силно на пазара, с цел да предотврати нова дългова рецесия “, споделя Щелтер.
Причината е, че „ номиналната рентабилност по дълготрайните облигации може в началото да се увеличи поради опасенията от инфлация, само че в същото време напрежението при мощно задлъжнелите страни, в това число Франция, ще се усили поради растящите рискови награди “.
Дори „ рискови ценови скокове “ са вероятни, предизвестява Щелтер, при ескалации като офанзиви против танкери или физически вреди по инфраструктурата. Тогава може да се стигне до така наречен „ енергиен черен лебед “- събитие в енергийния бранш с големи последствия, като неочаквани спирания на доставките или ценови детонации, които биха раздрусали международната стопанска система.
Подобен потрес би възродил дебата за енергийно систематизиране, прекъсване на производства и изнасяне на промишлеността в чужбина “, споделя Щелтер.
Износът също може да се срине макар по-евтиното евро, което по принцип прави немските артикули по-конкурентни. Причината е, че световното търсене спада, защото по-високите енергийни цени натоварват цялата международна стопанска система, изключително енергийно подвластните страни като Китай, Индия и Съединени американски щати. В резултат бизнесмените там харчат по-малко средства, което значи и по-малко поръчки за немската промишленост.
Заплашена ли е стабилността на еврозоната?
Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се окаже в сложна алтернатива. Тя има законов мандат да поддържа инфлацията към 2% в средносрочен проект. Ако войната с Иран продължи малко, ЕЦБ би трябвало да намали лихвите, с цел да поддържа стопанската система: по-ниските лихви вършат заемите по-достъпни, което може да подтиква вложенията и потреблението.
Но в случай че спорът се проточи, поражда проблем - ЕЦБ няма да може да намали лихвите като икономическа поддръжка поради завръщането на инфлацията. Вместо това тя може да бъде принудена да направи пауза или даже да увеличи лихвите. Тогава еврото евентуално ще остане под напън. В същото време стопанската система ще загуби инерция, а в най-лошия случай може да се стигне до застоялост и криза. Това би довело и до приключване на капитали от Европа.
Повишаването на енергийните цени математически ще усили инфлацията в еврозоната най-малко с още един процентен пункт, в случай че цените останат високи в продължение на няколко месеца “, изяснява Щелтер.
В същото време растежът се срутва, което съгласно него е „ класическият капан на стагфлацията “.
Политическият напън да се поддържат мощно задлъжнелите страни посредством ниски лихви и покупки на облигации нараства. Това слага ЕЦБ още повече в ролята на скрито финансиране на страните - нещо, за което предизвестявам от години. “
„ В логиката на моите предходни причини сходен спор ускорява подозренията по отношение на дълготрайната непоклатимост на сегашния паричен ред в еврозоната “, прибавя той.
Бърз край - благополучен край?
Бърза деескалация на войната с Иран и спор в Близкия изток, продължаващ не повече от 4–5 седмици, може още веднъж да сложи еврото на малко по-добра траектория. Засега обаче остава изцяло неразбираемо по кое време и по какъв начин ще завърши войната. Силната опозиция в Иран и от страна на иранското управление против така наречен „ промяна на режима “ може в най-лошия случай да проточи спора с месеци.
Няма да има проблем, в случай че спорът завърши след няколко седмици и сериозната енергийна инфраструктура в Саудитска Арабия и Катар не бъде съществено развалена “, заключава Щелтер.
война с Иран световна криза дълбока криза Европа курс на еврото
По-високите разноски за потребителите и за енергоемките промишлености като химическата и стоманодобивната също оказват напън върху немската стопанска система, която така и така е напрегнат поради неособено положителните стопански прогнози.
Сега под напън е и еврото, което сега се търгува към 1.16 $. Европейската валута може да бъде изключително мощно наранена, в случай че се осъществя сюжетът войната с Иран да продължи доста по-дълго от „ четирите седмици “, оповестени от президента на Съединени американски щати.
Икономистът Даниел Щелтер предизвестява, че „ еврото, което така и така е структурно едва поради ниския напредък, високия дълг и политическите различия, ще бъде подложено на спомагателен напън, защото капиталът ще се насочи към вложения в долари, считани за по-сигурни “, споделя той пред Euronews.
Главният икономист на ING Bank Карстен Бжески също предизвестява, че „ при сходен сюжет доларът ще нарастне първи, а еврото ще се намали още повече “.
Колко рисково ниско може да падне еврото?
Най-лошият сюжет за еврото би се осъществил при продължителна районна ескалация в Близкия изток с огромни енергийни разтърсвания, засягащи Европа. В условия на рецесия вложителите по-често се освобождават от акции и търсят „ сигурни убежища “ като щатския $. Колкото повече се купуват активи, обвързани с $, толкоз по-ценен става той и толкоз повече пада еврото.
Бжески съобщи пред Euronews, че „ в случай че блокадата в Ормуз продължи по-дълго, т.е. няколко седмици, цената на петрола може да доближи 100 $ за барел или повече. При подобен сюжет доларът ще нарастне първи, а еврото ще се намали още повече - евентуално до към 1.10 $ за евро “.
В този случай курсът евро-долар може да спадне до сред 1.10 и 1.12 $ или даже по-ниско. Това би означавало забележителна загуба на стойност по отношение на $ - към 5% до 8%. Почивка в Съединени американски щати, в това число хотели, самолетни билети и извършване на покупки, също би станала по-скъпа, а вносни артикули като нефт, електроника и първични материали ще костват повече при превалутиране в евро.
Спад от 5% до 8% през идващите седмици би бил най-ниското равнище от енергийната рецесия през 2022–2023 година, провокирана от пълномащабното навлизане в Украйна.
Това развиване „ не значи безусловно криза “ в Германия, „ само че този най-лош сюжет би бил сериозна спирачка за възобновяване, което сега стартира да се обрисува “, изяснява Бжески.
Щелтер обаче предвижда още по-дълбок спад.
В най-лошия сюжет считам, че еврото може да падне доста под равнищата от рецесията през 2022–2023 година и краткотрайно даже под паритета с $, т.е. до към 0.90–0.95 $ за евро. “
Рецесия? Тежки последствия за Германия
Икономистът Даниел Щелтер вижда изключително съществени последици за Германия при най-лош сюжет - да вземем за пример обсада в продължение на няколко месеца, продължителна война или разрушение на основна инфраструктура.
По-високите енергийни цени работят като спомагателен налог, който потиска потреблението и вложенията. Вече отслабени индустриални стопански системи като Германия ще изпаднат в дълбока криза, а цялата еврозона най-малко в техническа криза “, изяснява Щелтер.
По думите му облагите в енергоемките браншове, като химическата промишленост, стоманодобива, автомобилостроенето и машиностроенето, ще се срутен. Европейските борсови показатели евентуално ще паднат „ доста по-рязко от американските пазари “.
Бизнес моделът „ силата влиза, промишлеността излиза “ ще бъде подложен на нов напън. Стагфлацията - висока инфлация в композиция със слаб напредък - може да провокира вълна от разпродажби на немския показател DAX, защото паникьосани вложители се пробват по едно и също време да разтоварят акциите си.
Колкото по-дълга е блокадата, толкоз по-тежки са следствията
По-продължителна обсада би основала дисбаланс на лихвените и облигационните пазари.
В последна сметка Европейската централна банка ще би трябвало още веднъж да се намеси по-силно на пазара, с цел да предотврати нова дългова рецесия “, споделя Щелтер.
Причината е, че „ номиналната рентабилност по дълготрайните облигации може в началото да се увеличи поради опасенията от инфлация, само че в същото време напрежението при мощно задлъжнелите страни, в това число Франция, ще се усили поради растящите рискови награди “.
Дори „ рискови ценови скокове “ са вероятни, предизвестява Щелтер, при ескалации като офанзиви против танкери или физически вреди по инфраструктурата. Тогава може да се стигне до така наречен „ енергиен черен лебед “- събитие в енергийния бранш с големи последствия, като неочаквани спирания на доставките или ценови детонации, които биха раздрусали международната стопанска система.
Подобен потрес би възродил дебата за енергийно систематизиране, прекъсване на производства и изнасяне на промишлеността в чужбина “, споделя Щелтер.
Износът също може да се срине макар по-евтиното евро, което по принцип прави немските артикули по-конкурентни. Причината е, че световното търсене спада, защото по-високите енергийни цени натоварват цялата международна стопанска система, изключително енергийно подвластните страни като Китай, Индия и Съединени американски щати. В резултат бизнесмените там харчат по-малко средства, което значи и по-малко поръчки за немската промишленост.
Заплашена ли е стабилността на еврозоната?
Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се окаже в сложна алтернатива. Тя има законов мандат да поддържа инфлацията към 2% в средносрочен проект. Ако войната с Иран продължи малко, ЕЦБ би трябвало да намали лихвите, с цел да поддържа стопанската система: по-ниските лихви вършат заемите по-достъпни, което може да подтиква вложенията и потреблението.
Но в случай че спорът се проточи, поражда проблем - ЕЦБ няма да може да намали лихвите като икономическа поддръжка поради завръщането на инфлацията. Вместо това тя може да бъде принудена да направи пауза или даже да увеличи лихвите. Тогава еврото евентуално ще остане под напън. В същото време стопанската система ще загуби инерция, а в най-лошия случай може да се стигне до застоялост и криза. Това би довело и до приключване на капитали от Европа.
Повишаването на енергийните цени математически ще усили инфлацията в еврозоната най-малко с още един процентен пункт, в случай че цените останат високи в продължение на няколко месеца “, изяснява Щелтер.
В същото време растежът се срутва, което съгласно него е „ класическият капан на стагфлацията “.
Политическият напън да се поддържат мощно задлъжнелите страни посредством ниски лихви и покупки на облигации нараства. Това слага ЕЦБ още повече в ролята на скрито финансиране на страните - нещо, за което предизвестявам от години. “
„ В логиката на моите предходни причини сходен спор ускорява подозренията по отношение на дълготрайната непоклатимост на сегашния паричен ред в еврозоната “, прибавя той.
Бърз край - благополучен край?
Бърза деескалация на войната с Иран и спор в Близкия изток, продължаващ не повече от 4–5 седмици, може още веднъж да сложи еврото на малко по-добра траектория. Засега обаче остава изцяло неразбираемо по кое време и по какъв начин ще завърши войната. Силната опозиция в Иран и от страна на иранското управление против така наречен „ промяна на режима “ може в най-лошия случай да проточи спора с месеци.
Няма да има проблем, в случай че спорът завърши след няколко седмици и сериозната енергийна инфраструктура в Саудитска Арабия и Катар не бъде съществено развалена “, заключава Щелтер.
война с Иран световна криза дълбока криза Европа курс на еврото
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ