Музейна сбирка разкрива древните тайни на тракийската медицина
Траките са се хранили най-вече с дивеч, който е опаразитен, само че не са страдали от чревни паразити . Как са се предпазвали? Оказва се, че още те са знаели тайните на корените на сладката папрат, които съдържат характерни субстанции с антихелминово деяние.
Това излиза наяве от новата музейна колекция на Медицинския университет в Пловдив- една отколешна фантазия, която най-накрая добива форма, а следва да придобие и уместно пространство. Музейната колекция идва като разумна имитация на обстоятелството, че във безконечния град непрестанно излизат нови находки от разнообразни времена- толкоз доста и разнородни, че част от тях са задоволителни за музей, наименуван " Медицината на тракийските земи ".
" Историята нито стартира, нито свършва с нас, в реда на нещата е да го знаем ", сподели при откриването през днешния ден ректорът на Медицинския университет в Пловдив проф.д-р Стефан Костянев. Един от главните мотори на доведената до реализация концепция, която съществува отпреди десетилетия, е доцент Георги Томов - дентален доктор с магистратура по археология. Той, дружно с археолога Румен Иванов, проследяваха на терен находките в некропола, разкрил се при разкопките на Голямата базилика, а най- забавните следи от необикновени болести са показани и в експозицията. В момента част от нея е изложена в Информационния център на Медицинския университет, само че упоритостта е с построяването на нова постройка за библиотеката, музейната колекция да бъде показана в цялото си благосъстояние.
Тракийската, древногръцката и римската медицина, оставили следи в Пловдив, се преплитат и се подчиняват на едни закони, като развиват капацитета си във времето. Ако траките са лекували най-вече с билки- упоменатата към този момент сладка папрат, с минерали- съдържащи цинк, цинков оксид и мед и меден оксид с противовъзпалително деяние и божествата в здравеносния мавзолей, то римляните към този момент са оставили за поколенията и цялостен набор хирургически принадлежности. След навлизането на християнството доста от практиките, въпреки и потвърдено потребни, са прекъснати в интерес на духовното, на молитвите.
И в двата интервала на особена респект са били вотивите- това са пресъздадени от глина или метал човешки органи. Считало се е, че колкото по-скъп е материалът на вотива, толкоз по-голям късмет има същинският болен орган да оздравее. Имало е майстори даже по време на Възраждането, които са се били специализирали в изработването на медни претекстове, доста са били търсени.
Доста постоянно при изкопни работи в центъра на Пловдив на бял свят излизат скелети от некрополи от разнообразни времена. Те също описват своите истории, забавни първо на медиците, а след това, когато ги обяснят- на необятната аудитория. При разкопките за Голямата базилика имаше два забавни случая, а човешки остатъци с белези за болесттите са включени в музейната колекция. Те датират от Средновековието, когато хората са се хранили най-вече със сурова храна, били са слаби и - в огромната си част- небогати. Свидетелство за тази сурова храна са изтърканите като със шкурка от горната страна зъби в съхранени челюсти. Да, обаче измежду скелетите бе открит и един, който страда от заболяване, особено за цялостни хора. За пръв път е посочено от археолози и медици при разкопки във френски манастир, прочут с охолния живот на монасите. Оказва се, че измежду бедните слаби хора от Средновековието, в некропола на Базиликата има заровен и паралия, който е платил за богатата си софра с болест на костите. Млада жена пък е починала единствено поради зъб, който нараства за сметка на останалите и и пречи да се храни. Днес това заболяване се лекува, само че тогава е било смъртоносно.
Музей на медицината у нас има във Варна, сбирката в Медицинския университет в Пловдив не е първата. Но най- богатата и най- замразената във времето се оказва музейна колекция, включваща и археологически, и исторически експонати от...Ямбол. Разположена е в Клуба на медицинския служащ там, който е от дълго време негоден.
Това излиза наяве от новата музейна колекция на Медицинския университет в Пловдив- една отколешна фантазия, която най-накрая добива форма, а следва да придобие и уместно пространство. Музейната колекция идва като разумна имитация на обстоятелството, че във безконечния град непрестанно излизат нови находки от разнообразни времена- толкоз доста и разнородни, че част от тях са задоволителни за музей, наименуван " Медицината на тракийските земи ".
" Историята нито стартира, нито свършва с нас, в реда на нещата е да го знаем ", сподели при откриването през днешния ден ректорът на Медицинския университет в Пловдив проф.д-р Стефан Костянев. Един от главните мотори на доведената до реализация концепция, която съществува отпреди десетилетия, е доцент Георги Томов - дентален доктор с магистратура по археология. Той, дружно с археолога Румен Иванов, проследяваха на терен находките в некропола, разкрил се при разкопките на Голямата базилика, а най- забавните следи от необикновени болести са показани и в експозицията. В момента част от нея е изложена в Информационния център на Медицинския университет, само че упоритостта е с построяването на нова постройка за библиотеката, музейната колекция да бъде показана в цялото си благосъстояние.
Тракийската, древногръцката и римската медицина, оставили следи в Пловдив, се преплитат и се подчиняват на едни закони, като развиват капацитета си във времето. Ако траките са лекували най-вече с билки- упоменатата към този момент сладка папрат, с минерали- съдържащи цинк, цинков оксид и мед и меден оксид с противовъзпалително деяние и божествата в здравеносния мавзолей, то римляните към този момент са оставили за поколенията и цялостен набор хирургически принадлежности. След навлизането на християнството доста от практиките, въпреки и потвърдено потребни, са прекъснати в интерес на духовното, на молитвите.
И в двата интервала на особена респект са били вотивите- това са пресъздадени от глина или метал човешки органи. Считало се е, че колкото по-скъп е материалът на вотива, толкоз по-голям късмет има същинският болен орган да оздравее. Имало е майстори даже по време на Възраждането, които са се били специализирали в изработването на медни претекстове, доста са били търсени.
Доста постоянно при изкопни работи в центъра на Пловдив на бял свят излизат скелети от некрополи от разнообразни времена. Те също описват своите истории, забавни първо на медиците, а след това, когато ги обяснят- на необятната аудитория. При разкопките за Голямата базилика имаше два забавни случая, а човешки остатъци с белези за болесттите са включени в музейната колекция. Те датират от Средновековието, когато хората са се хранили най-вече със сурова храна, били са слаби и - в огромната си част- небогати. Свидетелство за тази сурова храна са изтърканите като със шкурка от горната страна зъби в съхранени челюсти. Да, обаче измежду скелетите бе открит и един, който страда от заболяване, особено за цялостни хора. За пръв път е посочено от археолози и медици при разкопки във френски манастир, прочут с охолния живот на монасите. Оказва се, че измежду бедните слаби хора от Средновековието, в некропола на Базиликата има заровен и паралия, който е платил за богатата си софра с болест на костите. Млада жена пък е починала единствено поради зъб, който нараства за сметка на останалите и и пречи да се храни. Днес това заболяване се лекува, само че тогава е било смъртоносно.
Музей на медицината у нас има във Варна, сбирката в Медицинския университет в Пловдив не е първата. Но най- богатата и най- замразената във времето се оказва музейна колекция, включваща и археологически, и исторически експонати от...Ямбол. Разположена е в Клуба на медицинския служащ там, който е от дълго време негоден.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ