Доц. Милен Михов: Да убиеш Бог. 1945 - Кървавият македонски Божик /видео/
Трагичните събития се разиграват на 6 януари 1945 година – Коледа съгласно остарелия църковен календар, в новопровъзгласената Демократична федерална Македония в рамките на възродената под управлението на диктатора Тито комунистическа Югославия.
Създаването на комунистическа Югославия след Втората международна война е реализация на геополитически план, имащ за цел опазване на териториалното статукво на Балканите. Разпределението сред великите сили на сферите на въздействие в района се реализира в Москва сред Сталин и Чърчил през октомври 1944 година и приключва с тъй наречените процентно съглашение. То планува преобладаващо въздействие на Съветския съюз в Румъния в съответствие 90% към 10% за западните съдружници. За Унгария и България е несъмнено съответствие 80% към 20%, а Югославия е поделена 50% към 50%. Като отплата за огромните отстъпки в Източна Европа Чърчил реализира единодушие на Сталин за преобладаващо английско въздействие в Гърция равно на това на Съветския съюз в Румъния в съответствие 90% към 10%.
Договореностите, засягащи Югославия, се основават на измамлив баланс сред силите, само че на процедура ходът на военните дейности довежда до налагане на цялостната власт на обвързаното със Съветския съюз комунистическо движене. Създаването на комунистическа Югославия следва държавния модел на Съветската федерация и възпроизвежда болшевишките образци на изкуствено основани народи. Моделиране на национално схващане се реализира в изискванията на комунистическа тирания, която в първите години след войната следва праволинейно сталинския модел на ръководство. Всеобхватната система на политически надзор и репресии, натрапен във Вардарска Македония, е съчетаван с огромна политика на национално строителство.
Конструирането на македонската нация среща съществени усложнения заради всеобщата колаборация на популацията с откритото българско ръководство на региона в интервала 1941 – 1944 година Освен непокътнатото българско национално схващане и задоволството от разпадането на Югославия, провокирано от десетилетната денационализаторската политика на Сърбия във Вардарска Македония, провъзгласена за Южна Сърбия, значим фактор за поддръжката на българското ръководство е поредната политика на София за цялостно консолидиране и ускорено развиване на Новите земи, достигаща до привилегировано отношение.
Последните месеци на войната повдигат още веднъж Македонския въпрос в връзките сред Великите сили. В началото на 1945 година се приготвя Ялтенската конференция, на която Сталин, Рузвелт и Чърчил преглеждат следвоенното устройство на Европа. Във Форин офис разискват разнообразни планове за решение на македонския проблем – от основаване на самостоятелна страна със столица Солун, което е стратегия на Вътрешна македонска революционна организация, до федерация на всички балканските страни. Възраждането на концепцията за самостоятелна Македония, която е стратегия на българското национално придвижване преди войната, е несъвместимо с проектите на югославските комунисти. При тези условия за Тито е извънредно значимо да смаже всички евентуални закани за обособяване от федерацията.
Особено обезпокоително е ситуацията в Косово и Метохия. През ноември и декември 1944 година югославската войска подлага локалното албанско население на всеобщ гнет под предлог гонене на сътрудници на окупаторите. Мобилизацията на младежи и опитът за изпращането им на Сремския фронт води до всеобщо въстание на албанците, което продължава от декември 1944 година до февруари 1945 година Във въстанието вземат присъединяване освен мирни селяни, само че и мобилизирани в югославската войска бойци. Жертвите, които дават въстаналите албанци, надминават 48 хиляди души.
При тези условия тоталният надзор на югославските комунисти върху Вардарска Македония става първостепенна задача. С тази цел в Скопие работи персоналният делегат на Тито Светозар Вукманович-Темпо. Само седмица преди Кървавата коледа Темпо намерено декларира задачите на новите властелини в Белград. В последните дни на декември 1944 година пред най-висшия орган на новата власт край Вардар - Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония (АСНОМ), Темпо дава злокобно напътствие да „ се откри неприятеля, който се е замаскирал, с цел да се доубие “ и по-късно решително декларира „ …ще намерим неприятеля и ще го доубием “. От извършените разисквания в АСНОМ става видно, че основният съперник са тъй наречените „ българофили “, които подхранват недоволството и сепаратизма в републиката. Най-точно картината е разказана от някогашния български болшевик Димитър Влахов. Той дефинира, че основната причина за локалния фракционизъм е „ остарялото разделяне на българофили, сърбомани и гъркомани “. В новия речник на властта трайно се постановат определенията „ българофили “ и „ бугараши “, които би трябвало да слагат публично клеймо върху българите като предатели на Македония. АСНОМ приема решение за основаване на „ Съд за отбрана на македонската национална чест “, който би трябвало да санкционира лица, извършели действия, които на са закононарушения, само че са засегнали „ македонската чест “, каквото и да значи това.
Комунистическата машина на гнет и убийства е към този момент задействана и първият развой против тъй наречените сътрудници на окупаторите произнася 12 смъртни присъди, които са изпълнени макар настояването за прошка от първия ръководител на АСНОМ Методи Андонов-Ченто.
Първата вълна на всеобщи репресии се организира точно на Коледа.
На 6 януари 1945 година избухва протест измежду бойците и офицерите от гарнизона в Скопие, а през нощта на 6 против 7 въстават и бойците от артилерийската бригада в Щип. Главната причина за протестите е цялостното обвързване ориста на Вардарска Македония с Югославия и подготвяното изпращане на македонските военни елементи на фронта против немските и хърватски войски на Сремския фронт.
На 6.І.1945 година в Офицерския дом в Скопие управляващите организират Втория конгрес на „ младината “ на Македония. На конгреса участват представители на военните елементи, които би трябвало да изиграят значима роля в подготовката на 15-и армейски корпус и за изпращането му на Сремския фронт. В това време на площада се появяват разбунтувани бойци, които скандират " Към Солун, към Солун! Не към Берлин и към Срем ". Несъмнен е фактът, че протестът е против комунистическата власт в Скопие, а издигнатите лозунги са в духа на стратегиите на Вътрешна македонска революционна организация за самостоятелна Македония. Това е прието и на страниците на официоза „ Нова Македония “, който дефинира бунтовниците като " новоизпечени македонски родолюбци - доскоро патентовани българи " и " опашки на българския фашистки окупатор ". Разбунтувалите се елементи са формирани от бойци и офицери от основаната в България бригада „ Гоце Делчев “, които са служили в българската войска и носят към момента български униформи и оръжие.
Бунтовете са потушени под персоналното управление на Темпо, който незабавно е изпратен от Белград. Поканените за договаряния офицери са задържани и след къси разпити са разстреляни в подземията на Скопското кале. Екзекуциите се водят персонално от Темпо и са съпроводени с думите „ Хочеш Солун, еве ти! “. Само за няколко часа са разстреляни 70 офицери, което извежда още веднъж към 1000 бойци в центъра на Скопие, където са посрещнати от картечната пукотевица на сръбски партизани. Десетки са убити на място, а 900 са задържани и затворени в Калето, където по-голямата част намират гибелта си от нечовешките условия, при които са сложени без храна и вода.
В Щип бойците на процедура завземат града и против тях са мобилизирани комунисти, партизани и военни елементи. При потушаваното на протеста се „ стига до линчуването на някои хора “ съгласно признанието на Любчо Арсов, по това време регионален водач на комунистическата партия в Щип.
Конюшната във Велес, където са били затворени българите преди да бъдат разстреляни
Потушаването на протестите в армията е съпроводено с всеобщи репресии над цивилни жители, които са екзекутирани без съд и присъда. До нас са достигнали откъслечни данни за всеобщи разстрели на българи в Прилеп, Велес, Куманово, Скопие, Щип и други селища на региона. Затворените архиви пазят тайната за Кървавата македонска коледа, а казионната македонска историография моделира политически правилни показа за предишното. Бруталните насилия пораждат в фамилиите потърпевши единствено тъй като са българи отблъскващ боязън, че инцидентно изпусната дума или споделен спомен може да се трансформира непреодолима спънка или да коства бъдещето на децата. Затова най-сигурният метод да бъдат избавени децата е да се скрие споменът за дедите им, които са били български учители, свещеници, бойци, офицери или просто българи.
В далечната 2005 година мой сътрудник ми описа една действителна история, поставяйки ми изключително сложен въпрос. След като се бяхме разделили с достолепна дама, негова позната, той ми изясни, че тя е върховен прокурор, а нейният татко е изтъкнат деятел на Вътрешна македонска революционна организация, погубен през зимата на 1945 година, когато тя е била единствено на няколко месеца. За същинската орис на татко си въпросната дама не знаеше нищо, а в фамилията се предава легендата, че той е умрял при злощастие. Истината била скрита и усърдно защитавана с главния претекст да не се попречи на бъдещето на детето. Моят сътрудник, професионален историк, беше проучил всичко за убийството на бащата и изпитваше голямо раздвояване дали да опише истината на своята позната, за което изиска моето мнение. В центъра на Скопие, столицата на самостоятелната повече от двадесет години Република Македония трябваше да отговоря на въпрос дали една жена би трябвало да научи истината своя татко – българин и челник на Вътрешна македонска революционна организация. Един вцепеняващ въпрос, който разкрива доста за същинските действителности край Вардар, където към момента тегне законът за мълчанието на прекъснатата родова памет.
Все отново вярата за раждането на Бога остава.
Доц. доктор Милен Михов, БГНЕС
Създаването на комунистическа Югославия след Втората международна война е реализация на геополитически план, имащ за цел опазване на териториалното статукво на Балканите. Разпределението сред великите сили на сферите на въздействие в района се реализира в Москва сред Сталин и Чърчил през октомври 1944 година и приключва с тъй наречените процентно съглашение. То планува преобладаващо въздействие на Съветския съюз в Румъния в съответствие 90% към 10% за западните съдружници. За Унгария и България е несъмнено съответствие 80% към 20%, а Югославия е поделена 50% към 50%. Като отплата за огромните отстъпки в Източна Европа Чърчил реализира единодушие на Сталин за преобладаващо английско въздействие в Гърция равно на това на Съветския съюз в Румъния в съответствие 90% към 10%.
Договореностите, засягащи Югославия, се основават на измамлив баланс сред силите, само че на процедура ходът на военните дейности довежда до налагане на цялостната власт на обвързаното със Съветския съюз комунистическо движене. Създаването на комунистическа Югославия следва държавния модел на Съветската федерация и възпроизвежда болшевишките образци на изкуствено основани народи. Моделиране на национално схващане се реализира в изискванията на комунистическа тирания, която в първите години след войната следва праволинейно сталинския модел на ръководство. Всеобхватната система на политически надзор и репресии, натрапен във Вардарска Македония, е съчетаван с огромна политика на национално строителство.
Конструирането на македонската нация среща съществени усложнения заради всеобщата колаборация на популацията с откритото българско ръководство на региона в интервала 1941 – 1944 година Освен непокътнатото българско национално схващане и задоволството от разпадането на Югославия, провокирано от десетилетната денационализаторската политика на Сърбия във Вардарска Македония, провъзгласена за Южна Сърбия, значим фактор за поддръжката на българското ръководство е поредната политика на София за цялостно консолидиране и ускорено развиване на Новите земи, достигаща до привилегировано отношение.
Последните месеци на войната повдигат още веднъж Македонския въпрос в връзките сред Великите сили. В началото на 1945 година се приготвя Ялтенската конференция, на която Сталин, Рузвелт и Чърчил преглеждат следвоенното устройство на Европа. Във Форин офис разискват разнообразни планове за решение на македонския проблем – от основаване на самостоятелна страна със столица Солун, което е стратегия на Вътрешна македонска революционна организация, до федерация на всички балканските страни. Възраждането на концепцията за самостоятелна Македония, която е стратегия на българското национално придвижване преди войната, е несъвместимо с проектите на югославските комунисти. При тези условия за Тито е извънредно значимо да смаже всички евентуални закани за обособяване от федерацията.
Особено обезпокоително е ситуацията в Косово и Метохия. През ноември и декември 1944 година югославската войска подлага локалното албанско население на всеобщ гнет под предлог гонене на сътрудници на окупаторите. Мобилизацията на младежи и опитът за изпращането им на Сремския фронт води до всеобщо въстание на албанците, което продължава от декември 1944 година до февруари 1945 година Във въстанието вземат присъединяване освен мирни селяни, само че и мобилизирани в югославската войска бойци. Жертвите, които дават въстаналите албанци, надминават 48 хиляди души.
При тези условия тоталният надзор на югославските комунисти върху Вардарска Македония става първостепенна задача. С тази цел в Скопие работи персоналният делегат на Тито Светозар Вукманович-Темпо. Само седмица преди Кървавата коледа Темпо намерено декларира задачите на новите властелини в Белград. В последните дни на декември 1944 година пред най-висшия орган на новата власт край Вардар - Антифашисткото заседание за национално избавление на Македония (АСНОМ), Темпо дава злокобно напътствие да „ се откри неприятеля, който се е замаскирал, с цел да се доубие “ и по-късно решително декларира „ …ще намерим неприятеля и ще го доубием “. От извършените разисквания в АСНОМ става видно, че основният съперник са тъй наречените „ българофили “, които подхранват недоволството и сепаратизма в републиката. Най-точно картината е разказана от някогашния български болшевик Димитър Влахов. Той дефинира, че основната причина за локалния фракционизъм е „ остарялото разделяне на българофили, сърбомани и гъркомани “. В новия речник на властта трайно се постановат определенията „ българофили “ и „ бугараши “, които би трябвало да слагат публично клеймо върху българите като предатели на Македония. АСНОМ приема решение за основаване на „ Съд за отбрана на македонската национална чест “, който би трябвало да санкционира лица, извършели действия, които на са закононарушения, само че са засегнали „ македонската чест “, каквото и да значи това.
Комунистическата машина на гнет и убийства е към този момент задействана и първият развой против тъй наречените сътрудници на окупаторите произнася 12 смъртни присъди, които са изпълнени макар настояването за прошка от първия ръководител на АСНОМ Методи Андонов-Ченто.
Първата вълна на всеобщи репресии се организира точно на Коледа.
На 6 януари 1945 година избухва протест измежду бойците и офицерите от гарнизона в Скопие, а през нощта на 6 против 7 въстават и бойците от артилерийската бригада в Щип. Главната причина за протестите е цялостното обвързване ориста на Вардарска Македония с Югославия и подготвяното изпращане на македонските военни елементи на фронта против немските и хърватски войски на Сремския фронт.
На 6.І.1945 година в Офицерския дом в Скопие управляващите организират Втория конгрес на „ младината “ на Македония. На конгреса участват представители на военните елементи, които би трябвало да изиграят значима роля в подготовката на 15-и армейски корпус и за изпращането му на Сремския фронт. В това време на площада се появяват разбунтувани бойци, които скандират " Към Солун, към Солун! Не към Берлин и към Срем ". Несъмнен е фактът, че протестът е против комунистическата власт в Скопие, а издигнатите лозунги са в духа на стратегиите на Вътрешна македонска революционна организация за самостоятелна Македония. Това е прието и на страниците на официоза „ Нова Македония “, който дефинира бунтовниците като " новоизпечени македонски родолюбци - доскоро патентовани българи " и " опашки на българския фашистки окупатор ". Разбунтувалите се елементи са формирани от бойци и офицери от основаната в България бригада „ Гоце Делчев “, които са служили в българската войска и носят към момента български униформи и оръжие.
Бунтовете са потушени под персоналното управление на Темпо, който незабавно е изпратен от Белград. Поканените за договаряния офицери са задържани и след къси разпити са разстреляни в подземията на Скопското кале. Екзекуциите се водят персонално от Темпо и са съпроводени с думите „ Хочеш Солун, еве ти! “. Само за няколко часа са разстреляни 70 офицери, което извежда още веднъж към 1000 бойци в центъра на Скопие, където са посрещнати от картечната пукотевица на сръбски партизани. Десетки са убити на място, а 900 са задържани и затворени в Калето, където по-голямата част намират гибелта си от нечовешките условия, при които са сложени без храна и вода.
В Щип бойците на процедура завземат града и против тях са мобилизирани комунисти, партизани и военни елементи. При потушаваното на протеста се „ стига до линчуването на някои хора “ съгласно признанието на Любчо Арсов, по това време регионален водач на комунистическата партия в Щип.
Конюшната във Велес, където са били затворени българите преди да бъдат разстреляни
Потушаването на протестите в армията е съпроводено с всеобщи репресии над цивилни жители, които са екзекутирани без съд и присъда. До нас са достигнали откъслечни данни за всеобщи разстрели на българи в Прилеп, Велес, Куманово, Скопие, Щип и други селища на региона. Затворените архиви пазят тайната за Кървавата македонска коледа, а казионната македонска историография моделира политически правилни показа за предишното. Бруталните насилия пораждат в фамилиите потърпевши единствено тъй като са българи отблъскващ боязън, че инцидентно изпусната дума или споделен спомен може да се трансформира непреодолима спънка или да коства бъдещето на децата. Затова най-сигурният метод да бъдат избавени децата е да се скрие споменът за дедите им, които са били български учители, свещеници, бойци, офицери или просто българи.
В далечната 2005 година мой сътрудник ми описа една действителна история, поставяйки ми изключително сложен въпрос. След като се бяхме разделили с достолепна дама, негова позната, той ми изясни, че тя е върховен прокурор, а нейният татко е изтъкнат деятел на Вътрешна македонска революционна организация, погубен през зимата на 1945 година, когато тя е била единствено на няколко месеца. За същинската орис на татко си въпросната дама не знаеше нищо, а в фамилията се предава легендата, че той е умрял при злощастие. Истината била скрита и усърдно защитавана с главния претекст да не се попречи на бъдещето на детето. Моят сътрудник, професионален историк, беше проучил всичко за убийството на бащата и изпитваше голямо раздвояване дали да опише истината на своята позната, за което изиска моето мнение. В центъра на Скопие, столицата на самостоятелната повече от двадесет години Република Македония трябваше да отговоря на въпрос дали една жена би трябвало да научи истината своя татко – българин и челник на Вътрешна македонска революционна организация. Един вцепеняващ въпрос, който разкрива доста за същинските действителности край Вардар, където към момента тегне законът за мълчанието на прекъснатата родова памет.
Все отново вярата за раждането на Бога остава.
Доц. доктор Милен Михов, БГНЕС
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ