В реакцията на САЩ за терористичния акт в “Крокус” има твърде много недоказано
Трагедията в Crocus City Hall провокира комплицирана полемика в Съединени американски щати за възобновяване на съдействието с Русия в битката против тероризма. Дори лоялни към Белия дом медии показват, че предизвестието на Вашингтон за подготовката на терористична офанзива в Москва съдържа непълна информация заради загуба на доверие сред страните. Може ли нещастието да промени нещо?
Вестник „ Ню Йорк Таймс “ е мейнстрийм издание както за Съединени американски щати, по този начин и за ръководещата там Демократическа партия и за интернационалния глобалистки хайлайф, тъкмо както руският вестник „ Правда “ беше за интернационалното комунистическо придвижване. Само заради тази причина не можете да вярвате на написаното там по дифолт - това е бойна брошура на съперника, само че би трябвало да се изхожда от обстоятелството, че значими материали не се появяват инцидентно в “Ню Йорк Таймс ”: " бойните листовки " пропагандират, а не дезинформират, това не постоянно е едно и също нещо.
Материалът за нещастието в “Крокус Сити Хол ” сигурно е значим, само че тонът му е нехарактерен за този вестник - не обвинителен във връзка с Русия, а съпричастен. Основната му концепция: „ силовата кула “ на Съединените щати не е споделила с Москва цялата информация, която има за терористичната офанзива в Крокус.
Това несъмнено не е неистина, защото същото беше изказано преди този момент от шефа на ФСБ на Руската федерация Александър Бортников. Да, имаше предизвестие от американците - имаше и реакция, само че данните се оказаха незадоволителни, с цел да се предотврати терористична офанзива.
Превенцията, както я разбираме, е задържането на нарушителите преди нещастието. Интензификацията, последвала предизвестието на Съединени американски щати, евентуално е принудила терористите да отсрочат осъществяването на пъкления си проект, само че не и да се откажат от него. В този ден, който американците в началото показаха (не единствено в затворено известие до Москва, само че и в публична информация на уеб страницата на посолството), в “Крокус ” трябваше да се организира концерт на артиста “Шаман ”, прочут на първо място с песента „ Аз съм руснак “.
“Ню Йорк Таймс ” изяснява това подценяване с съмнение - нежеланието на американските управляващи да бележит своите източници и способи за работа с сътрудници. И това наподобява като укор – въпреки и не директен (мейнстрийм изданията към момента не са се побъркали да заемат страната на Русия в спора ѝ със личното им началство), само че изразителен. В последна сметка, в случай че американските предизвестия бяха по-многословни, ужасна покруса можеше да бъде избегната.
Самите “предупредили ” евентуално биха предпочели пресата да има различен акцент – и виновността да бъде хвърлена върху съветските сили за сигурност, които не съумели да предотвратят терористичната офанзива. Вместо това “Ню Йорк Таймс ” отбелязва, че съветската страна е взела превантивни ограничения и покруса от този вид е можела да се случи на всички места - никоя страна не е в положение да се отбрани от нея с безспорна гаранция.
Международното съдействие в битката против тероризма може да понижи „ прозореца на опциите “ за радикалите. Но за това е належащо доверие, а то, както казахме нагоре, към този момент го няма. Вашингтон не има вяра на Москва - и затова не споделя информация с нея " отвън нужното " (формулировката на Държавния департамент). А Москва не има вяра на Вашингтон - и затова няма да одобри информацията, идваща от там, за чиста монета, което се схваща даже в “Ню Йорк Таймс ”.
Сега обстановката с доверието ще стане още по-лоша, тъй като поражда въпрос: дали тъй като американците се опасяваха да разкрият източниците си, тъй като тези източници не са били в Афганистан или Пакистан, а да вземем за пример в Украйна? Те настояват, че това не е по този начин, само че кой от нашата страна на границата ще им повярва.
Като цяло за един руснак е извънредно мъчно да повярва, че управлението на Вашингтон по някакъв метод е изключително загрижено за жертвите на терористичната офанзива в “Крокус ”, в случай че жертвите на постоянните обстрели на Белгородска област въобще не го тормозят, а в противен случай, от там в действителност обезпечават тези обстрели. За нас и двете жертви са еднообразно съграждани.
Но “Ню Йорк Таймс ” наподобява е разчувствуван: грандиозността на случилото се вразуми едно от най-русофобските издания. Въпросът тук може би е, че най-хубавият президент в историята на Съединени американски щати (според “Ню Йорк Таймс ”) и жив талант (според “Ню Йорк Таймс ”) Барак Хюсеин Обама завеща на американския народ и страна битката против групировката “Ислямска страна ” като централизация на злото.
„ Доктрината на Обама “, дефинирана в придвижване през годините на неговото президентство и възхода на “Ислямска страна ”, демонстрира, че с цел да се борим с това зло, всеки би трябвало да си сътрудничи с всеки – в това число с Русия. По този въпрос съветското управление се съгласи с Обама, само че доста други дейности на Съединени американски щати по това време унищожиха остатъците от доверие сред нашите страни. Авторитетът на Обама и възприемането на опасността от “Ислямска страна ” като причина за съюз с който и да било влезе в дисонанс с актуалното държание на американските управляващи, които обявиха, че няма да възобновят съдействието с Руската федерация в региона на сигурността, до момента в който в Европейският съюз, в противен случай, се изрекоха в интерес на такава опция.
Европейски Съюз е елементарен за схващане - той е на същия континент като Русия, такова съдействие е по-важно за него. Съединени американски щати са оттатък океана и все пак не могат да се усещат изцяло сигурни. Ако републиканците бяха на власт в този момент, “Ню Йорк Таймс ” най-вероятно просто щеше да ги гръмне за незадоволителното им присъединяване в предотвратяването на терористичната офанзива в “Крокус ”. Нещо повече, от републиканците от остарялата школа - бойци от първата Студена война, би трябвало да се чака тъкмо тази логичност: не можете да споделяте никаква информация с врага; Колкото повече проблеми има той, толкоз по-добре сме ние.
Демократите обществено изповядват друга логичност - неотстъпчивост към религиозния радикализъм и недвусмислена съпричастност към неговите жертви. За тях “Крокус ” и Белгород са две огромни разлики, само че за Байдън не е доста огромна. Без да упрекват непосредствено управляващите, в “Ню Йорк Таймс ” се пробват да сравнят случилото се с държанието на държавната машина - и не са удовлетворени.
Може би даже имаше вяра, че терористичната офанзива ще промени нещо и връзките сред суперсилите ще преминат от пълномащабна борба към изборно партньорство. Това към този момент се е случвало – и по време на Втората международна война, и по време на руското „ разведряване “, и след 11 септември 2001 година, когато Вашингтон и Москва също се караха за Югославия и Чечения, само че като че ли не помниха за това, откакто се сплотиха. напъните против интернационалния тероризъм и радикалния ислямизъм.
Сега е ясно, че казусът на “Крокус ” несъмнено не е подобен. Неговата покруса няма да бъде повратна точка в връзките ни със Запада в положителния смисъл. Но тя въпреки всичко е способна на неприятния смисъла, в случай че струните от четирите вампира доведат до Запада (през Украйна или нещо друго).
Ситуацията постоянно рискува да се утежни и “Крокус ” подсети на целия свят за това, без да изключва Америка. В един миг в действителност можеше да наподобява, че светът е подготвен да се сплоти още веднъж, да вземем за пример, когато Русия получи съболезнования освен от Съединени американски щати, само че и от Англия и Канада - открити врагове, само че към момента незадоволително врагове, с цел да издадат това съскане, адресирано до потърпевшите от Руската федерация, което беше издадено в Украйна и балтийските страни.
Подобна реакция не значи смяна и няма нищо общо с политиката. Идва от царството на „ белия етикет “: да не симпатизираш на Русия в подобен ужасяващ час не би било по никакъв начин джентълменско, а в духа на източноевропейските провинциалисти, които не могат да се мерят с англосаксонската цивилизация.
Истинското възобновяване на съдействието е допустимо единствено след възобновяване на доверието. Пътят към възобновяване на доверието от страна на Русия явно съответствува с пътя към признание на действителните ѝ граници от западните елити. Този път няма да стартира от покруса в Руската федерация и вероятното придвижване по този път на Запада надали ще бъде породено от състрадание към нас: по едно време гладът в Поволжието подтикна американците да дават филантропична помощ на руския народ, само че не и да признае правата на руската власт.
За да премисли нещо и да откри остатъците от градивност в себе си, Западът би трябвало да претърпи проваляне, най-малко в Украйна. Дотогава, харесва или не, възобновяването на цялостната взаимопомощ сред Русия и Запада, в това число в региона на сигурността, е малко евентуално.
Съчувствието към непознатата покруса постоянно е положително. Но за идеята на мира уважението към непознатите ползи е доста по-важно.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед33018Валентин Вацев: Демократическата партия се чуди по какъв начин да накара още веднъж гробищата да гласуватАлтернативен Поглед28580Валентин Вацев: Русия би трябвало да преодолее, да надмогне, да пребори себе си, с цел да заслужи бъдещето сиАлтернативен Поглед29660Проф. Андрей Пантев: Замразените национализми се съживяватАлтернативен Поглед33893Проф. Андрей Пантев: Руско-турската освободителна война е най-честната в историята на целия европейски 19 векАлтернативен Поглед70449Калин Тодоров: Атентатът в Русия не е дело на " ИД ", а на МИ-6 и украинското разузнаванеАлтернативен Поглед548104Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед178205Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед136336Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед121879Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед91978Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАвторски:Последн
Вестник „ Ню Йорк Таймс “ е мейнстрийм издание както за Съединени американски щати, по този начин и за ръководещата там Демократическа партия и за интернационалния глобалистки хайлайф, тъкмо както руският вестник „ Правда “ беше за интернационалното комунистическо придвижване. Само заради тази причина не можете да вярвате на написаното там по дифолт - това е бойна брошура на съперника, само че би трябвало да се изхожда от обстоятелството, че значими материали не се появяват инцидентно в “Ню Йорк Таймс ”: " бойните листовки " пропагандират, а не дезинформират, това не постоянно е едно и също нещо.
Материалът за нещастието в “Крокус Сити Хол ” сигурно е значим, само че тонът му е нехарактерен за този вестник - не обвинителен във връзка с Русия, а съпричастен. Основната му концепция: „ силовата кула “ на Съединените щати не е споделила с Москва цялата информация, която има за терористичната офанзива в Крокус.
Това несъмнено не е неистина, защото същото беше изказано преди този момент от шефа на ФСБ на Руската федерация Александър Бортников. Да, имаше предизвестие от американците - имаше и реакция, само че данните се оказаха незадоволителни, с цел да се предотврати терористична офанзива.
Превенцията, както я разбираме, е задържането на нарушителите преди нещастието. Интензификацията, последвала предизвестието на Съединени американски щати, евентуално е принудила терористите да отсрочат осъществяването на пъкления си проект, само че не и да се откажат от него. В този ден, който американците в началото показаха (не единствено в затворено известие до Москва, само че и в публична информация на уеб страницата на посолството), в “Крокус ” трябваше да се организира концерт на артиста “Шаман ”, прочут на първо място с песента „ Аз съм руснак “.
“Ню Йорк Таймс ” изяснява това подценяване с съмнение - нежеланието на американските управляващи да бележит своите източници и способи за работа с сътрудници. И това наподобява като укор – въпреки и не директен (мейнстрийм изданията към момента не са се побъркали да заемат страната на Русия в спора ѝ със личното им началство), само че изразителен. В последна сметка, в случай че американските предизвестия бяха по-многословни, ужасна покруса можеше да бъде избегната.
Самите “предупредили ” евентуално биха предпочели пресата да има различен акцент – и виновността да бъде хвърлена върху съветските сили за сигурност, които не съумели да предотвратят терористичната офанзива. Вместо това “Ню Йорк Таймс ” отбелязва, че съветската страна е взела превантивни ограничения и покруса от този вид е можела да се случи на всички места - никоя страна не е в положение да се отбрани от нея с безспорна гаранция.
Международното съдействие в битката против тероризма може да понижи „ прозореца на опциите “ за радикалите. Но за това е належащо доверие, а то, както казахме нагоре, към този момент го няма. Вашингтон не има вяра на Москва - и затова не споделя информация с нея " отвън нужното " (формулировката на Държавния департамент). А Москва не има вяра на Вашингтон - и затова няма да одобри информацията, идваща от там, за чиста монета, което се схваща даже в “Ню Йорк Таймс ”.
Сега обстановката с доверието ще стане още по-лоша, тъй като поражда въпрос: дали тъй като американците се опасяваха да разкрият източниците си, тъй като тези източници не са били в Афганистан или Пакистан, а да вземем за пример в Украйна? Те настояват, че това не е по този начин, само че кой от нашата страна на границата ще им повярва.
Като цяло за един руснак е извънредно мъчно да повярва, че управлението на Вашингтон по някакъв метод е изключително загрижено за жертвите на терористичната офанзива в “Крокус ”, в случай че жертвите на постоянните обстрели на Белгородска област въобще не го тормозят, а в противен случай, от там в действителност обезпечават тези обстрели. За нас и двете жертви са еднообразно съграждани.
Но “Ню Йорк Таймс ” наподобява е разчувствуван: грандиозността на случилото се вразуми едно от най-русофобските издания. Въпросът тук може би е, че най-хубавият президент в историята на Съединени американски щати (според “Ню Йорк Таймс ”) и жив талант (според “Ню Йорк Таймс ”) Барак Хюсеин Обама завеща на американския народ и страна битката против групировката “Ислямска страна ” като централизация на злото.
„ Доктрината на Обама “, дефинирана в придвижване през годините на неговото президентство и възхода на “Ислямска страна ”, демонстрира, че с цел да се борим с това зло, всеки би трябвало да си сътрудничи с всеки – в това число с Русия. По този въпрос съветското управление се съгласи с Обама, само че доста други дейности на Съединени американски щати по това време унищожиха остатъците от доверие сред нашите страни. Авторитетът на Обама и възприемането на опасността от “Ислямска страна ” като причина за съюз с който и да било влезе в дисонанс с актуалното държание на американските управляващи, които обявиха, че няма да възобновят съдействието с Руската федерация в региона на сигурността, до момента в който в Европейският съюз, в противен случай, се изрекоха в интерес на такава опция.
Европейски Съюз е елементарен за схващане - той е на същия континент като Русия, такова съдействие е по-важно за него. Съединени американски щати са оттатък океана и все пак не могат да се усещат изцяло сигурни. Ако републиканците бяха на власт в този момент, “Ню Йорк Таймс ” най-вероятно просто щеше да ги гръмне за незадоволителното им присъединяване в предотвратяването на терористичната офанзива в “Крокус ”. Нещо повече, от републиканците от остарялата школа - бойци от първата Студена война, би трябвало да се чака тъкмо тази логичност: не можете да споделяте никаква информация с врага; Колкото повече проблеми има той, толкоз по-добре сме ние.
Демократите обществено изповядват друга логичност - неотстъпчивост към религиозния радикализъм и недвусмислена съпричастност към неговите жертви. За тях “Крокус ” и Белгород са две огромни разлики, само че за Байдън не е доста огромна. Без да упрекват непосредствено управляващите, в “Ню Йорк Таймс ” се пробват да сравнят случилото се с държанието на държавната машина - и не са удовлетворени.
Може би даже имаше вяра, че терористичната офанзива ще промени нещо и връзките сред суперсилите ще преминат от пълномащабна борба към изборно партньорство. Това към този момент се е случвало – и по време на Втората международна война, и по време на руското „ разведряване “, и след 11 септември 2001 година, когато Вашингтон и Москва също се караха за Югославия и Чечения, само че като че ли не помниха за това, откакто се сплотиха. напъните против интернационалния тероризъм и радикалния ислямизъм.
Сега е ясно, че казусът на “Крокус ” несъмнено не е подобен. Неговата покруса няма да бъде повратна точка в връзките ни със Запада в положителния смисъл. Но тя въпреки всичко е способна на неприятния смисъла, в случай че струните от четирите вампира доведат до Запада (през Украйна или нещо друго).
Ситуацията постоянно рискува да се утежни и “Крокус ” подсети на целия свят за това, без да изключва Америка. В един миг в действителност можеше да наподобява, че светът е подготвен да се сплоти още веднъж, да вземем за пример, когато Русия получи съболезнования освен от Съединени американски щати, само че и от Англия и Канада - открити врагове, само че към момента незадоволително врагове, с цел да издадат това съскане, адресирано до потърпевшите от Руската федерация, което беше издадено в Украйна и балтийските страни.
Подобна реакция не значи смяна и няма нищо общо с политиката. Идва от царството на „ белия етикет “: да не симпатизираш на Русия в подобен ужасяващ час не би било по никакъв начин джентълменско, а в духа на източноевропейските провинциалисти, които не могат да се мерят с англосаксонската цивилизация.
Истинското възобновяване на съдействието е допустимо единствено след възобновяване на доверието. Пътят към възобновяване на доверието от страна на Русия явно съответствува с пътя към признание на действителните ѝ граници от западните елити. Този път няма да стартира от покруса в Руската федерация и вероятното придвижване по този път на Запада надали ще бъде породено от състрадание към нас: по едно време гладът в Поволжието подтикна американците да дават филантропична помощ на руския народ, само че не и да признае правата на руската власт.
За да премисли нещо и да откри остатъците от градивност в себе си, Западът би трябвало да претърпи проваляне, най-малко в Украйна. Дотогава, харесва или не, възобновяването на цялостната взаимопомощ сред Русия и Запада, в това число в региона на сигурността, е малко евентуално.
Съчувствието към непознатата покруса постоянно е положително. Но за идеята на мира уважението към непознатите ползи е доста по-важно.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед33018Валентин Вацев: Демократическата партия се чуди по какъв начин да накара още веднъж гробищата да гласуватАлтернативен Поглед28580Валентин Вацев: Русия би трябвало да преодолее, да надмогне, да пребори себе си, с цел да заслужи бъдещето сиАлтернативен Поглед29660Проф. Андрей Пантев: Замразените национализми се съживяватАлтернативен Поглед33893Проф. Андрей Пантев: Руско-турската освободителна война е най-честната в историята на целия европейски 19 векАлтернативен Поглед70449Калин Тодоров: Атентатът в Русия не е дело на " ИД ", а на МИ-6 и украинското разузнаванеАлтернативен Поглед548104Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед178205Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтернативен Поглед136336Проф. Иво Христов: Опасявам се, че до изборите в Съединени американски щати някой може да предизвика даже нуклеарен конфликтАлтернативен Поглед121879Проф. Иво Христов: Конфликтът в Украйна е единствено начало на серия от спорове, по тази причина Русия не прави внезапни движенияАлтернативен Поглед91978Мария Захарова с топли думи към българския народ за Трети мартАвторски:Последн
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ