Бащата на Сияна скъса всички сърца в мрежата, отговори и за майката на дъщеря си
Трагедията с дребната Сияна, която си отиде в жестока злополука в края на март тази година, продължава да отеква в общественото пространство. Нейният татко – Николай Попов, не е спирал да се бори с войната по пътищата – освен след нейната загуба, а и надалеч преди този момент.
А на днешния ден дребното момиченце трябваше да приключи шести клас. Думите на баща й ще ви прободат право в сърцата!
„ Изминаха три месеца, откогато мърлявщината, безхаберието и корупцията изпратиха Сияна в гроба. Днес тя трябваше да приключи шести клас. Вместо да честваме още един сполучливо приключен образователен стадий, на следващия ден ще отидем на панихида на гроба ѝ….
На мен, като неин татко, се падна задачата да се боря такива закононарушения да не се повтарят. Ако не го направя, значи съм предал рожбата си. Затова взех решение да продължа задачата на щерка си.
Може би поради общите ни старания на пътя Телиш-Радомирци няма повече убити. Всеки месец там загиваше по един човек. Успях да обединя доста хора. Хиляди застанаха зад мен – за което благодаря от сърце.
На въпроса: „ Къде е майката на Сияна? “ ще отговоря по този начин: Ние сме на война. А дамите не вървят на война… “, написа Николай Попов във фейсбук профила си.
И продължава по този начин:
„ Днес министрите Даниел Митов и Иван Иванов оповестиха, че ограниченията на държавното управление дават резултат – жертвите на пътя са с 7 по-малко по отношение на същия интервал на предходната година.
Не мога да отрека, че има позитивна смяна. За последните три месеца, под натиска на обществото, се случиха няколко значими неща:
• Прокуратурата бе забелязана в светлина, каквато всички чакахме – бърза и ефикасна. Делото за гибелта на Сияна беше импортирано в съда за рекордните 45 дни. Първото съвещание следва на 08.07.2025 година, и е допустимо процесът също да завърши в рекордни периоди. Поет е ангажимент това да стане стандарт за сходни случаи. Вярвам в това.
Сега и другите институции би трябвало да последват този образец.
• АПИ стартира огромни поправки на пътната мрежа, които най-малко очевидно наподобяват качествени – изключително по Автомагистрала “Тракия ”.
Но пътят, на който почина Сияна, не бе ремонтиран както би трябвало. Там е необходим главен ремонт.
• Обезопасени бяха 20 от 35 най-опасни пътни прави в страната. Но съгласно специалистите в неправителствения бранш, рисковите сектори в България са над 1500.
• Министерство на вътрешните работи разгласи засилен надзор – само че главно по отношение на леките коли.
Най-голям проблем остават тежкотоварните транспортни средства, които не престават да минават през страната без действителен надзор. Почти всички тежки произшествия с жертви през последните месеци са с присъединяване на камиони.
Контролът върху тях е напълно изчезнал – това е отговорност на Министерство на вътрешните работи, АПИ и ИААА.
• В Парламента се преглеждат и одобряват промени, които ще ускорят следствията на ПТП – и това е стъпка в вярната посока.
Като човек, изучавал статистика и в междинното, и във висшето си обучение, считам, че регистрираното понижение на жертвите е по-скоро инцидентно събитие.
През тези месеци доста неща по този начин и не се случиха. На първо място – не видяхме събуждане от административния сън на Държавната организация за сигурност на придвижването по пътищата.
Нейната председателка, госпожа Малина Крумова, се появи един път по малкия екран и изчезна. Вероятно още веднъж е в чужбина.
Тази организация не извършва законовите си функционалности. Освен да харчи пари, не прави нищо значително. А в същото време е инструмент с голям капацитет, който просто не се употребява.
Показателен е фактът, че бе възобновен остарелият координационен център по пътна сигурност – нали точно организацията трябваше да поеме тези функционалности?
Затова подписах декларация с искане за незабавната оставка на госпожа Крумова. Инициативата е подкрепена от водещите организации и специалисти в пътната сигурност и е адресирана до премиера Росен Желязков.
Въпреки всичко имам вяра, че има вяра. Движим се в вярната посока – само че с прекомерно мудни крачки. Необходима е смяна в темпото – нужна е бърза, безапелационна и поредна работа. Аз ще се боря за това! “
