Трагедията, която продължава в планините, която е потопена в море

Трагедията, която продължава в планините, която е потопена в море от равнодушие и липса на внимание, поради изборите и цирковете на този или оня кисел политик с фикс идея за великолепие, е отблъскващ лалкмус за няколко неща.

Да, протичащото се е мотив да се сетим за няколко отвратителни неща, само че две от тях някак се открояват!

Ще ги напиша настрана едно от друго, въпреки тъпотията и гнусотията в Територията да имат прекомерно сходни генезис и сюжет.

Пожарите най-вероятно са породени от бракониери. Такааааа…

Тази сбирщина не знае граници в нищо. Те не одобряват, че нещо или някой заслужава да съществува или да има каквито и да е права, в случай че те по някакъв метод визира техните престъпни ползи.

И, не, не приказвам единствено за бракониерите на дърва, за които евентуално си мислите.

Говоря за безотговорните нарушители със скъпите джипове, партийните книжки, дебелите портфейли, дебелите другари, дебелите кожи и дебелите връзки, изтребителите на предпазени типове, стрелящи лумпени. Това знамение на постсоциалистическия парадайс, прочут още като България, е ш***на бактериална зараза, която е плъзнала на всички места.

Те са хора с прекомерно дебели връзки, с цел да излязат иззад сянката, наречена „ незнаен причинител “ и да се трансфорат в „ обвинения […] “. Повярвайте ми, даже хората, които ги закрилят (или най-малко огромна част от тях), също ги ненавиждат и в червата. Тук обаче зависимостите са прекомерно огромни и заплетени. И най-после едно петно, другар с друго петно, се оказват по-силни от локалната полиция, прокуратура, горско и така нататък Щото са човек на кмета, който има мощна връзка в партията, нали… Или са хора на локалния „ предприемач “ – оня с фабриките, дето е с дебела връзка в партията.

Потомствена връзка. Още дядо му е „ заслужил “, след това татко му, след това и той. Сменили са имената на Партията, само че правилото е същият.

И по този начин хората от упоменатите ведомства се сблъскват с „ нашия човек “; биват предизвестени да гледат на другата страна, а в случай че не го създадат, идва един тулуп с разсъдък на амеба и речник на дебил, който живее единствено от мантрата: „ ти знаеш ли кой съм аз, БЕ! “ И тъй като дървото е било ядено и преди, се знае, че тоя и неговите хора не се пипат. Ама бракониерствали, но палили, но опожарявали, но противозаконна сеч, но унищожавали предпазени видове… няма такива неща. Могат да си занесат завързан човек горе в гората, да го убият, нарежат и изядат на барбекю, отново нищо няма да се е случило. След като на някои от тия, измежду които „ производители “ и „ земеделци “, им се размина с ликвидиране през годините, какво очаквате за бракониерство или някакво злополучие, породено по нехайство или от келешлък?

Сега… нищо не желая да кажа, единствено да запитвам: чували ли сте, че през предишния век, с цел да запазят Калифорния от мафията, локални служители на реда от разнообразни „ етажи “ са образували ударни отряди, които са работили на ръба на закона (че и отвъд… дори май – по-често оттатък, знам ли) и са… по какъв начин да го кажем… хм— „ прекъсвали кариерата “ на членове на незаконния профсъюз, доста преди да съумеят да стигнат до съдилище или да се стартира следствие против тях?

Мафията по този начин и не е стигнала до Калифорния. Спрели в Невада.

Чували ли сте? Не сте? Нищо де, както и да е.

***

Ужасът с пожарите и включването на авиация ни накара да се вгледаме и в още нещо. Тръгвайки от основното: „ авиация “ тук и наличието ѝ в избавителна интервенция, се сещаме за неналичието на авиация в незабавната помощ.

А тук нещата са надълбоко ужасни.

Знаете ли, че доста страни са изразили безпокойствие за туристите си? Да… Защото със или без застраховки, тези хора се оказват оставени на произвола, попадайки в планините, да речем. А да се лишим от планинския туризъм е жалко. Казвам го, тъй като знам, че на мнозина на секундата просто им се появи в главата, че и на върха на езика това: „ ми чий го дирят в планината, че да им берем грижата, бе. да се оправят! “

Спасяването с хеликоптер е единствено за хората с по-специален статут в страната. Или в случай че бедата и нещастието им някак си станат обществено-значими и прекомерно доста погледи се местят ту към тях, ту към властта, след това отново към тях, и отново – към властта с въпросително покачване на вежда. Тогава може и да имат късмет. Иначе – не.

Помните, през лятото ни беше демонстрирано. Цвета Караянчева катастрофира след каскадата на НСО и беше откарана с хеликоптер, с цел да закърпят не чак толкоз тежките ѝ (изкушавам се да кажа леките) контузии, а единствено няколко дни по-късно туристка в Пирин имаше крещяща потребност от навременна лекарска помощ – с тежки контузии на крайниците и таза, на черепа също по този начин, само че не получи боен хеликоптер по някакви си там аргументи.

Военният хеликоптер обаче е разкош, за който нямаше да ни се постанова да мечтаем, в случай че живеехме в страна, в която спасяването на човешки животи имаше някакво значение. Да не приказваме, че военните ни хеликоптери са с размери, които много затрудняват потреблението им, достъпа им до тежки терени, от които да вземат потърпевши. Просто са прекомерно огромни за задачата. Предназначението им е друго, това е.

Да не приказваме за инфраструктура. Каква инфраструктура би трябвало на един хеликоптер ли? Ами – площадка за кацане, каквато има единствено в няколко лечебни заведения. Иначе хеликоптерите би трябвало да търсят подобаващи места из градовете, което включва много отдалечени и ексцентрични места.

Имахме си превъзходен хеликоптер, който обаче работеше на напълно частна основа и това отхвърли притежателите, тъй като се губеха доста пари. Много или малко – няма значение – губеха се.

През 2014 година с много оптимизъм всички посрещнахме самодейността и се радвахме на аления хеликоптер с рекламните стикери по него.

Фирмата, която ни докара алената избавителна птичка, подписа контракт със застрахователно сдружение, което стартира да предлага на клиентите си услуга „ застраховка за планинско избавяне “.

Всичко беше наред и животи бяха спасявани, само че страната по този начин и не се включи, въпреки да беше неколкократно канена. Ясно беше, че компаниите не могат да се оправят сами и трябваше страната да удари едно рамо. Е, не го направи. Фирмата-собственик се принуди да продаде и последния хеликоптер-линейка.

И не си мислете, че хеликоптерите се употребяват единствено за планинско избавяне и труднодостъпни региони. Не. Хеликоптерите са значими за бързината на извозването на пациента. Реакцията избавя животи. Стотици можеха да са живи, в случай че бяха откарани от автомагистралата или шосето, на което са аварирали, до болничното заведение, където да ги спасят. БЪРЗО.

Но не бяха.

Превърнаха се в черна статистика.

Просто трябваше страната да включи хеликоптер в системата на незабавната помощ. Сещаш се – тези хора, от другата страна на телефон 112. Такива оферти имаше, да. Познай резултата. Мхм. Точно по този начин.



Хора, спасяването не е единствено Баче ти Киро Фитипалдито, водач на кола за спешна помощ от 30 години, на който са му дали префасониран бус за зеленчуци, в който са поставили кислородна бутилка и са му лепнали червен кръст на вратата;

Както и туризмът не е единствено чалга, Слънчака, кълчи кълки, бело и водка, на ниска цена джин и бира за обществено слаби. Има и по-чист тип. В планини. С туристи, които обичат природата и бягат от бетона.

Да им създадем сигурност е основно, а не да поръчваме разбори на анализите на анализите, с цел да ни каже анализаторът на анализатора къде се дъним и що ни се проваля сезонът. Защото макар „ индивида на индивида “ с бетона и хотелите, природа още си имаме – ей по този начин – дадена ни свише, само че и това не можем да използваме. Толкова ли сме тъпи или безхаберни?

И изобщо не се и пробвам да върша съпоставения със Словения или Италия, да не загатвам Италия и Франция, не – приказвам за бебешки стъпки – да стигнем румънците, като за начало.

Последния хеликоптер-линейка го продадоха; в избавителните служби работят хора на благосклонност и „ на мускули “, туризмът в чистия си тип е обречен на смърт тип, хората мрат по пътищата, чакайки колите за спешна помощ да изпълзят от тапи и всичко, всичко това…

… се случва на фона на най-прясното проучване на Организация на обединените нации, което ни сподели, че НАСЕЛЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ съдебна експертиза СТОПЯВА НАЙ-БЪРЗО В СВЕТА.

До 2050 година 22,5% от популацията на България ще изчезне. Но ние най-малко няма да доживеем да го водим това, защото…

… ами тъй като ние сме част от 22,5-те %. Спете умерено. Всичко е по проект.