Спомен за шестте деца, починали навръх Великден напът за църква
Трагедиите на пътя не са от през днешния ден. Много почернени родители от десетилетия стачкуват против войната по пътищата, която лишава живота на децата им. Преди 14 години, минути преди Великден през 2011 година, шестима младежи бяха убити на тротоара напът за църквата в Симеоновград. Години наред фамилиите водиха битка за по-сурови санкции, напомня Народоосвободителна въстаническа армия.
23 април 2011 година. Малко преди среднощ против Великден. Група младежи в квартал „ Злати дол ” в Симеоновград потеглят към църквата. На метри от домовете си пътят на децата свършва вечно.
„ За секунди се обръща животът на 360 градуса. Не знаеш къде се намираш, не знаеш какво да правиш, няма кой да ти помогне в този миг, тъй като ти си изгубил най-милото си - детето си, което си се мъчил да възпиташ в нещо. В последна сметка идва някой си дрогиран и пийнал и му лишава живота ”, споделя майката на починалия Гошко Славка Митева.
„ Остава празнота в теб, която доста мъчно се претърпява. Боли все едно през вчерашния ден беше този ден ”, споделя майката на Яница - Магдалена Николова.
Яница, Мелин, Евгени, Гошо, Трифон и Красимир - Ангелите от Симеоновград.
В тяхна памет фамилиите им започнаха битка за по-сурови санкции за убийците на пътя и реализираха дребни триумфи. Смятат обаче, че казусът е във всеки от нас. „ Отговорността е на всички, тъй като ние си възпитаваме децата и те вървят по нашия път. Ние нямаме обикновената просвета. Не, че са неприятни пътищата, само че в случай че са хубави - ще стават още повече произшествия, тъй като – ето, нашият път откогато са го създали, съвсем е писта ”, твърди Славка.
Всеки нов случай със починало дете връща спомените за черния Великден в Симеоновград. „ Искам да изкажа моите съболезнования към фамилията на Сияна. Надявам се да реализират нещо, само че просто в нашата страна няма какво да се получи. Трябва целият народ да се вдигне, с цел да се получи нещо, а ние не сме такива ”, счита майката на Гошко.
Спасение от болката в Симеоновград откриват в битката за смяна.
23 април 2011 година. Малко преди среднощ против Великден. Група младежи в квартал „ Злати дол ” в Симеоновград потеглят към църквата. На метри от домовете си пътят на децата свършва вечно.
„ За секунди се обръща животът на 360 градуса. Не знаеш къде се намираш, не знаеш какво да правиш, няма кой да ти помогне в този миг, тъй като ти си изгубил най-милото си - детето си, което си се мъчил да възпиташ в нещо. В последна сметка идва някой си дрогиран и пийнал и му лишава живота ”, споделя майката на починалия Гошко Славка Митева.
„ Остава празнота в теб, която доста мъчно се претърпява. Боли все едно през вчерашния ден беше този ден ”, споделя майката на Яница - Магдалена Николова.
Яница, Мелин, Евгени, Гошо, Трифон и Красимир - Ангелите от Симеоновград.
В тяхна памет фамилиите им започнаха битка за по-сурови санкции за убийците на пътя и реализираха дребни триумфи. Смятат обаче, че казусът е във всеки от нас. „ Отговорността е на всички, тъй като ние си възпитаваме децата и те вървят по нашия път. Ние нямаме обикновената просвета. Не, че са неприятни пътищата, само че в случай че са хубави - ще стават още повече произшествия, тъй като – ето, нашият път откогато са го създали, съвсем е писта ”, твърди Славка.
Всеки нов случай със починало дете връща спомените за черния Великден в Симеоновград. „ Искам да изкажа моите съболезнования към фамилията на Сияна. Надявам се да реализират нещо, само че просто в нашата страна няма какво да се получи. Трябва целият народ да се вдигне, с цел да се получи нещо, а ние не сме такива ”, счита майката на Гошко.
Спасение от болката в Симеоновград откриват в битката за смяна.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ