Родени със спорта: Волейболното семейство Гунчеви за хубавите моменти, трудностите и битките през този сезон
TrafficNews започва нова графа - " Родени със спорта " . В нея ще Ви срещаме със спортните фамилии на Пловдив.
Първи наши посетители са волейболното семейство Гунчеви . Бащата Стоян Гунчев е някогашен волейболист, а по-късно прави доста сериозна кариера като треньор и един от откривателите на огромни пловдивски и български волейболистки. През 2009 година класира на четвъртото място девойките до 20 години на Световното състезание до 20 години в Мексико. Това е най-предното класиране на народен тим във всички възрасти на Световно състезание в българския волейбол. През лятото Стоян Гунчев пое тима на ДКС Варна, който остана доста покрай медалите в НВЛ, само че приключи четвърти.
Дъщерята Кристина Гунчева е една от най-успешните пловдивски волейболистки. В България започва кариерата си в Марица, играла е и за Казанлък Волей, Левски и ЦСКА, а по-късно прави и сериозна кариера в чужбина - в Полша, Швейцария, Турция, Румъния, Унгария. През това лято се завърна в родната Марица и завоюва златен дубъл с отбора - купата и купата.
Стоян Гунчев и Кристина Гунчева са били дружно в Марица, когато Криси занапред стартира във волейбола, и в Казанлък Волей.
Двамата за първи път се изправиха един против различен през този сезон. В общо цели пет срещи - две от постоянния сезон в НВЛ, в полуфиналите в НВЛ и във финала в шампионата за Купата на България. Отборът на Криси Марица съумя да победи и в петте дуела.
Вижте какво обявиха те за волейбола в България, какво е да се изправят един против различен, на какъв брой години са най-силните генерации във волейбола в изявление пред TrafficNews .
- Как започва волейбола във вашето семейство?
Стоян: При мен стана напълно инцидентно. Аз учих в учебно заведение " Яне Сандански ", моят първи треньор Любомир Шиндов минаваше около учебните заведения и търсеше волейболисти. Тогава селекциите бяха доста проведени и доста съществени. Аз съм първият състезател в фамилията. От 12-13 годишен до през днешния ден съм във волейбола. Ние в Марица имаме най-хубавия експерт по селекция - Цеца Тенева. Когато закарах Криси в залата мислех, че тя ще спортува просто за здраве. Нашето семейство не е доста високо, а с цел да си състезател под приблизително равнище мъчно можеш да пробиеш при дамите. Мислех, че ще продължи единствено до старша възраст и по-късно ще тренира за здраве. Когато Цеца Тенева ме чу обаче, тя ми сподели, че щерка ми ще порасне още - по този начин и се получи. С този растеж можеш да играеш на всички места по света. Взех да обръщам съществено внимание.
Кристина: При мен нещата се получиха около него. От доста дребна съм в залата, желаех да съм около каките и да са усещам част от тима. Въпреки, че не бях и единствено им пречех и разхвърлях топките, само че за сметка на това тези неповторими прекарвания ги помня и до ден сегашен.
- Криси, ти си играла на разнообразни места в чужбина. Каква е разликата във волейбола сред България и чужбина?
Кристина: За страдание разликата сред шампионатите в България и чужбина е много огромна - бюджетите, равнището, опита на състезателките, подготвителният развой в тимовете. В Марица нещата стоят напълно подредено и обикновено, както е в чужбина. За страдание при другите тимове нещата не стоят по този метод и я няма тази организация. Няма по какъв начин да привличаш децата при тези условия и при неприятните зали, в които се играе и тренира. Това оказва съществено въздействие. Мачовете в чужбина са доста по-оспорвани и от там идва самата конкуренция. За страдание в България се желаят бързи резултати без да се мисли какво имаме. Това е една от разликите от тук и чужбина. Дори там няма подобен хейт, в случай че народен тим има слаба година. Дори в Сърбия и в Полша, само че тук даже при четвърто място в света сме недоволни.
- Кои са най-хубавите Ви моменти във волейбола?
Кристина: Аз имам много хубави моменти във волейбола. Тази година беше първата ми шампионска купа при дамите. В чужбина съм била втора, трета, пета, само че не и първа. Имам купа с Марица със старшата възраст през 2013г. Това несъмнено ми е най-любимия спомен преди да стартира кариерата си при дамите. Във всяка една от годините съм имала нещо извънредно хубаво. Имам доста хубави моменти от чужбина.
Стоян: Аз като играч имам прекрасен спомен. Взехме всички вероятни трофеи в една година - купата, купата и Суперкупата, а аз станах MVP на сезона в Португалия. Имам и много и хубави и разочароващи моменти. Аз съм в спорта цялостен живот. Като треньор още бях играещ треньор и водих младша възраст. Шефът на клуба ми забрани да ги изведа в тази среща, тъй като искаше да се съсредоточа единствено върху играта си за мъжкия тим. Влезнах в залата и падахме 1:2 гейма. Само с моето наличие и въпрос " Какво вършиме " всичко се промени. Само с едно позвъняване момчетата се преобразиха и победиха с 3:2 гейма. Това ще го помня постоянно.
- Господин Гунчев, каква беше вашата кариера като волейболист?
Стоян: Започнах кариерата си от школата на Локомотив Пловдив и играх на доста места. Бях боец в Локомотив София и там изкарах три години. Играх в Кремиковци, Добрич и изкарах шест години в чужбина. След това като треньор водих тимове в Португалия, Румъния, националните тимове за девойки, бях треньор и на женския народен тим. Участвал съм на пет огромни публични надпревари като треньор.
- През 2009г. в Мексико класирате тима до 20 години на четвъртото място на Световното. Какво помните от Мексико?
Стоян: Да, станахме четвърти в света. Имам и още две европейски шампионати с едно трето и едно четвърто място. С дамите завършихме шести на Европейското състезание. В Мексико системата на шампионата беше друга на три етапи. Първата фаза беше най-трудна със Съединени американски щати, Куба и Турция. Само няколко дни преди този момент бихме Турция с 3:0 на Балканиада, а в първия мач на Световното паднахме от туркините с 0:3. Дори в мача за третото място с Бразилия водихме с 2:0 гейма, по-късно в тайбрека резултатът беше 14:9, само че го загубихме. Затова и спомените за Мексико са раздвоени играхме доста мощно, само че една точка ни лиши от орден. Определено при мен има някакво проклинание по отношение на четвъртото място. Не мога да кажа дали го има и за волейболните ни национали.
- Какъв сезон изпращате?
Стоян: Ние в ДКС Варна сме нов план и напълно нов тим. Целият сезон вървеше чудесно и най-после за една седмица изтървахме два мача и останахме отвън медалите. С Казанлък Волей и ЦСКА имахме напълно действителни благоприятни условия да спечелим медали и да станем втори.
Кристина: Изпратих сполучлив сезон. Най-важното беше, че успяхме да се съхраним, да се запазим и нямаше съществени травми. Успяхме да реализираме задачите, които ни бяха сложени в България и спечелихме купата и купата. Мисля, че се представихме почтено и в Шампионска лига поради това, че какви тимове се изправиха против нас. Много ме е гняв, че не успяхме да спечелим мачовете с Безие изключително втория в Пловдив. Имахме нашите шансове и бяхме доста близо да го направи и то пред родна аудитория. Хубавото във волейбола е тъкмо това, че помниш и хубавото и неприятното и това прави един букет от усеща и страсти.
- През този сезон за първи път се изправихте един против различен. Имахте общо пет мача, сред които и край за Купата. Какво беше чувството?
Стоян: Имаше един миг от първия мач още във Варна. Една топка съвсем отива в другото игрище и Криси я пипна. Тя беше на втора линия. Аз крещя втора линия и съдията отсъди точката за нас. Ококори ми се съществено.
Кристина: Съдията даже не разбра, че съм втора линия и нямаше и да разбере, в случай че той не се беше обадил. Да, обстановката беше естествена, тъй като сме съперници, само че не можех да допускам, че татко ми ме издаде на съдията.
- Вкъщи говорите ли за волейбол?
Стоян: Колкото по-пораства, толкоз по-малко приказваме за волейбол. Като дребна доста препоръки е получавала и много повече сме говорили. Пак и давам препоръки, само че към този момент много по-малко. Когато имам забележка за две - три минути разясняваме.
Кристина: Във у дома сме единствените спортисти в фамилията и това не е съществена тематика на диалозите ни. Ние не заобикаляме тематиката, само че не е главната.
- Каква е рецептата на създаване на един гений?
Стоян: Има една наклонност от 15 години за огромни генерации при дамите. Сега идва доста мощен набор 2005-2006 и се надяваме те да съумеят и да идващите ни сполучливи волейболистки.
- Доста постоянно ви бъркат с другия Стоян Гунчев - някогашен волейболен национал и сребърен медалист от Олимпиада и също треньор по волейбол. Разкажете ни някоя забавна преживелица?
Стоян: Само аз съм Чугуна. Ние сме братовчеди. Винаги са ни бъркали. След като станахме шести на Европейското за дами, тогава това не се приемеш доста добре. Сега да си шести на Европейското си е достижение. Станахме шести и имаше рецензия и даже бяха изкарали неговата фотография вместо моята.
Кристина: И при мен е имало бъркане. Когато си приказвам с италиански експерти доста от тях познават чичо ми и си мислят, че съм неговата щерка. Докато португалците, бразилците и испанците познават татко ми. Толкова съм привикнала с това и просто споделям чичо и баща.
- Господин Гунчев, Вие сте изобретател на доста волейболни гении. Кои са вашите открития?
Стоян: Много девойки са, само че при нас е комплицирано да кажеш аз съм го направил. На доста съм допълнил и доста отидоха на високо равнище. Смея да настоявам, че една Ради Тенева дадоха повече време, тъй като и бях дълги години треньор. Не може да кажеш, че ти си построил един играч, тъй като всеки дава по нещо. Работил съм с доста положителни девойки и съм доразвил много.
- Труден ли е волейболният живот в България?
Стоян: В България е доста сложен. Много неща не са както би трябвало. Преди години нещата бяха много по-различни. Тръгваха селекционерите да търсят гении. Селекцията е доста значима, а това към този момент съвсем го няма. Липсват доста неща - организация и финанси. Много погрешно се разпределят финансите. Един сериозен клуб не може да зависи единствено от един предприемач. Вървят му нещата дава, има проблеми стопира и тимът умира. Това не е единствено във волейбола. Във футбола командват хора, които не схващат, а в случай че те управлява човек, който не схваща нищо хубаво не чака тима. Друг главен проблем е летният сезон, когато приключат мачовете от шампионата. Марица е едно от дребните изключения и постоянно тук се е работило и лятото. Тук не се стопира и се построяват детайлите, физиката и всичко належащо. В спортния интервал би трябвало да гониш единствено спортната форма. Няма време да се упражняват детайли. През останалото време ние свършваме доста рано - април месец. От април до август половината девойки отиват да работят, тъй като няма пари. Пет месец волейболистките не упражняват и перспективни девойки се отхвърлят. В общи линии доста неща се счупиха днешно време. Треньорите към този момент избират да работят друго поради тази неустановеност. Комбинация преподавател - треньор или пожарникар - треньор не е добра. Трябва да има организация, диалози, подготовка за подготовка за мач. Няма по какъв начин да си и треньор и да работиш нещо друго. Сега към този момент сме повече статистици в сравнение с треньори. Много перспективни млади треньори се отхвърлят.
Кристина: Аз бях седем години в чужбина и самият факт, че се завърнах в България това способства да съм по-позитивно настроена, тъй като бях и покрай семейство и другари. Много по-различно е. Въпреки, че аз нямам проблем с акомодацията в чужбина. Още на третия ден привиквам все едно съм живяла там. Волейболното в Марица нещата са като в чужбина. За страдание по-слабото равнище на шампионата няма по какъв начин да не ни повлияе. Ние играем мачове в България за 65-70 минути, а по-късно отиваш в Шампионска лига, където равнището е напълно друго, атмосферата и състезателите са други. Докато се адаптираш там мачът към този момент е приключил. Много малко хора, които не са във волейбола могат да схванат това нещо.
- Криси имала си проблем с това, че татко ти е Стоян Гунчев и да е имало намеци?
Кристина: Да, цялото ми детство е минало по този метод. Не е прелестно, само че повече ми влияеше като дребна. От всички републикански, които съм взела участие в едно или две не съм била награждавана при самостоятелните награди и постоянно се шушукаше и говореше, че е поради татко ми.
Стоян: Имаме един комичен случай. Ася Динова, с която сме доста близки, още в първия ден в Казанлък сподели на подбив, че в този момент и в съблекалнята не може да псува треньора си. Това е смешка, само че когато тя е там постоянно някой би трябвало да се преценява.
- Какво ще си пожелаете?
Стоян: Аз съм доста удовлетворен от моята щерка и мисля, че е подготвена да играе на доста високо равнище.
Кристина: Да сме живи и здрави е най-важното. Преминали сме през толкоз доста компликации и мисля, че сме готови за всичко.
Първи наши посетители са волейболното семейство Гунчеви . Бащата Стоян Гунчев е някогашен волейболист, а по-късно прави доста сериозна кариера като треньор и един от откривателите на огромни пловдивски и български волейболистки. През 2009 година класира на четвъртото място девойките до 20 години на Световното състезание до 20 години в Мексико. Това е най-предното класиране на народен тим във всички възрасти на Световно състезание в българския волейбол. През лятото Стоян Гунчев пое тима на ДКС Варна, който остана доста покрай медалите в НВЛ, само че приключи четвърти.
Дъщерята Кристина Гунчева е една от най-успешните пловдивски волейболистки. В България започва кариерата си в Марица, играла е и за Казанлък Волей, Левски и ЦСКА, а по-късно прави и сериозна кариера в чужбина - в Полша, Швейцария, Турция, Румъния, Унгария. През това лято се завърна в родната Марица и завоюва златен дубъл с отбора - купата и купата.
Стоян Гунчев и Кристина Гунчева са били дружно в Марица, когато Криси занапред стартира във волейбола, и в Казанлък Волей.
Двамата за първи път се изправиха един против различен през този сезон. В общо цели пет срещи - две от постоянния сезон в НВЛ, в полуфиналите в НВЛ и във финала в шампионата за Купата на България. Отборът на Криси Марица съумя да победи и в петте дуела.
Вижте какво обявиха те за волейбола в България, какво е да се изправят един против различен, на какъв брой години са най-силните генерации във волейбола в изявление пред TrafficNews .
- Как започва волейбола във вашето семейство?
Стоян: При мен стана напълно инцидентно. Аз учих в учебно заведение " Яне Сандански ", моят първи треньор Любомир Шиндов минаваше около учебните заведения и търсеше волейболисти. Тогава селекциите бяха доста проведени и доста съществени. Аз съм първият състезател в фамилията. От 12-13 годишен до през днешния ден съм във волейбола. Ние в Марица имаме най-хубавия експерт по селекция - Цеца Тенева. Когато закарах Криси в залата мислех, че тя ще спортува просто за здраве. Нашето семейство не е доста високо, а с цел да си състезател под приблизително равнище мъчно можеш да пробиеш при дамите. Мислех, че ще продължи единствено до старша възраст и по-късно ще тренира за здраве. Когато Цеца Тенева ме чу обаче, тя ми сподели, че щерка ми ще порасне още - по този начин и се получи. С този растеж можеш да играеш на всички места по света. Взех да обръщам съществено внимание.
Кристина: При мен нещата се получиха около него. От доста дребна съм в залата, желаех да съм около каките и да са усещам част от тима. Въпреки, че не бях и единствено им пречех и разхвърлях топките, само че за сметка на това тези неповторими прекарвания ги помня и до ден сегашен.
- Криси, ти си играла на разнообразни места в чужбина. Каква е разликата във волейбола сред България и чужбина?
Кристина: За страдание разликата сред шампионатите в България и чужбина е много огромна - бюджетите, равнището, опита на състезателките, подготвителният развой в тимовете. В Марица нещата стоят напълно подредено и обикновено, както е в чужбина. За страдание при другите тимове нещата не стоят по този метод и я няма тази организация. Няма по какъв начин да привличаш децата при тези условия и при неприятните зали, в които се играе и тренира. Това оказва съществено въздействие. Мачовете в чужбина са доста по-оспорвани и от там идва самата конкуренция. За страдание в България се желаят бързи резултати без да се мисли какво имаме. Това е една от разликите от тук и чужбина. Дори там няма подобен хейт, в случай че народен тим има слаба година. Дори в Сърбия и в Полша, само че тук даже при четвърто място в света сме недоволни.
- Кои са най-хубавите Ви моменти във волейбола?
Кристина: Аз имам много хубави моменти във волейбола. Тази година беше първата ми шампионска купа при дамите. В чужбина съм била втора, трета, пета, само че не и първа. Имам купа с Марица със старшата възраст през 2013г. Това несъмнено ми е най-любимия спомен преди да стартира кариерата си при дамите. Във всяка една от годините съм имала нещо извънредно хубаво. Имам доста хубави моменти от чужбина.
Стоян: Аз като играч имам прекрасен спомен. Взехме всички вероятни трофеи в една година - купата, купата и Суперкупата, а аз станах MVP на сезона в Португалия. Имам и много и хубави и разочароващи моменти. Аз съм в спорта цялостен живот. Като треньор още бях играещ треньор и водих младша възраст. Шефът на клуба ми забрани да ги изведа в тази среща, тъй като искаше да се съсредоточа единствено върху играта си за мъжкия тим. Влезнах в залата и падахме 1:2 гейма. Само с моето наличие и въпрос " Какво вършиме " всичко се промени. Само с едно позвъняване момчетата се преобразиха и победиха с 3:2 гейма. Това ще го помня постоянно.
- Господин Гунчев, каква беше вашата кариера като волейболист?
Стоян: Започнах кариерата си от школата на Локомотив Пловдив и играх на доста места. Бях боец в Локомотив София и там изкарах три години. Играх в Кремиковци, Добрич и изкарах шест години в чужбина. След това като треньор водих тимове в Португалия, Румъния, националните тимове за девойки, бях треньор и на женския народен тим. Участвал съм на пет огромни публични надпревари като треньор.
- През 2009г. в Мексико класирате тима до 20 години на четвъртото място на Световното. Какво помните от Мексико?
Стоян: Да, станахме четвърти в света. Имам и още две европейски шампионати с едно трето и едно четвърто място. С дамите завършихме шести на Европейското състезание. В Мексико системата на шампионата беше друга на три етапи. Първата фаза беше най-трудна със Съединени американски щати, Куба и Турция. Само няколко дни преди този момент бихме Турция с 3:0 на Балканиада, а в първия мач на Световното паднахме от туркините с 0:3. Дори в мача за третото място с Бразилия водихме с 2:0 гейма, по-късно в тайбрека резултатът беше 14:9, само че го загубихме. Затова и спомените за Мексико са раздвоени играхме доста мощно, само че една точка ни лиши от орден. Определено при мен има някакво проклинание по отношение на четвъртото място. Не мога да кажа дали го има и за волейболните ни национали.
- Какъв сезон изпращате?
Стоян: Ние в ДКС Варна сме нов план и напълно нов тим. Целият сезон вървеше чудесно и най-после за една седмица изтървахме два мача и останахме отвън медалите. С Казанлък Волей и ЦСКА имахме напълно действителни благоприятни условия да спечелим медали и да станем втори.
Кристина: Изпратих сполучлив сезон. Най-важното беше, че успяхме да се съхраним, да се запазим и нямаше съществени травми. Успяхме да реализираме задачите, които ни бяха сложени в България и спечелихме купата и купата. Мисля, че се представихме почтено и в Шампионска лига поради това, че какви тимове се изправиха против нас. Много ме е гняв, че не успяхме да спечелим мачовете с Безие изключително втория в Пловдив. Имахме нашите шансове и бяхме доста близо да го направи и то пред родна аудитория. Хубавото във волейбола е тъкмо това, че помниш и хубавото и неприятното и това прави един букет от усеща и страсти.
- През този сезон за първи път се изправихте един против различен. Имахте общо пет мача, сред които и край за Купата. Какво беше чувството?
Стоян: Имаше един миг от първия мач още във Варна. Една топка съвсем отива в другото игрище и Криси я пипна. Тя беше на втора линия. Аз крещя втора линия и съдията отсъди точката за нас. Ококори ми се съществено.
Кристина: Съдията даже не разбра, че съм втора линия и нямаше и да разбере, в случай че той не се беше обадил. Да, обстановката беше естествена, тъй като сме съперници, само че не можех да допускам, че татко ми ме издаде на съдията.
- Вкъщи говорите ли за волейбол?
Стоян: Колкото по-пораства, толкоз по-малко приказваме за волейбол. Като дребна доста препоръки е получавала и много повече сме говорили. Пак и давам препоръки, само че към този момент много по-малко. Когато имам забележка за две - три минути разясняваме.
Кристина: Във у дома сме единствените спортисти в фамилията и това не е съществена тематика на диалозите ни. Ние не заобикаляме тематиката, само че не е главната.
- Каква е рецептата на създаване на един гений?
Стоян: Има една наклонност от 15 години за огромни генерации при дамите. Сега идва доста мощен набор 2005-2006 и се надяваме те да съумеят и да идващите ни сполучливи волейболистки.
- Доста постоянно ви бъркат с другия Стоян Гунчев - някогашен волейболен национал и сребърен медалист от Олимпиада и също треньор по волейбол. Разкажете ни някоя забавна преживелица?
Стоян: Само аз съм Чугуна. Ние сме братовчеди. Винаги са ни бъркали. След като станахме шести на Европейското за дами, тогава това не се приемеш доста добре. Сега да си шести на Европейското си е достижение. Станахме шести и имаше рецензия и даже бяха изкарали неговата фотография вместо моята.
Кристина: И при мен е имало бъркане. Когато си приказвам с италиански експерти доста от тях познават чичо ми и си мислят, че съм неговата щерка. Докато португалците, бразилците и испанците познават татко ми. Толкова съм привикнала с това и просто споделям чичо и баща.
- Господин Гунчев, Вие сте изобретател на доста волейболни гении. Кои са вашите открития?
Стоян: Много девойки са, само че при нас е комплицирано да кажеш аз съм го направил. На доста съм допълнил и доста отидоха на високо равнище. Смея да настоявам, че една Ради Тенева дадоха повече време, тъй като и бях дълги години треньор. Не може да кажеш, че ти си построил един играч, тъй като всеки дава по нещо. Работил съм с доста положителни девойки и съм доразвил много.
- Труден ли е волейболният живот в България?
Стоян: В България е доста сложен. Много неща не са както би трябвало. Преди години нещата бяха много по-различни. Тръгваха селекционерите да търсят гении. Селекцията е доста значима, а това към този момент съвсем го няма. Липсват доста неща - организация и финанси. Много погрешно се разпределят финансите. Един сериозен клуб не може да зависи единствено от един предприемач. Вървят му нещата дава, има проблеми стопира и тимът умира. Това не е единствено във волейбола. Във футбола командват хора, които не схващат, а в случай че те управлява човек, който не схваща нищо хубаво не чака тима. Друг главен проблем е летният сезон, когато приключат мачовете от шампионата. Марица е едно от дребните изключения и постоянно тук се е работило и лятото. Тук не се стопира и се построяват детайлите, физиката и всичко належащо. В спортния интервал би трябвало да гониш единствено спортната форма. Няма време да се упражняват детайли. През останалото време ние свършваме доста рано - април месец. От април до август половината девойки отиват да работят, тъй като няма пари. Пет месец волейболистките не упражняват и перспективни девойки се отхвърлят. В общи линии доста неща се счупиха днешно време. Треньорите към този момент избират да работят друго поради тази неустановеност. Комбинация преподавател - треньор или пожарникар - треньор не е добра. Трябва да има организация, диалози, подготовка за подготовка за мач. Няма по какъв начин да си и треньор и да работиш нещо друго. Сега към този момент сме повече статистици в сравнение с треньори. Много перспективни млади треньори се отхвърлят.
Кристина: Аз бях седем години в чужбина и самият факт, че се завърнах в България това способства да съм по-позитивно настроена, тъй като бях и покрай семейство и другари. Много по-различно е. Въпреки, че аз нямам проблем с акомодацията в чужбина. Още на третия ден привиквам все едно съм живяла там. Волейболното в Марица нещата са като в чужбина. За страдание по-слабото равнище на шампионата няма по какъв начин да не ни повлияе. Ние играем мачове в България за 65-70 минути, а по-късно отиваш в Шампионска лига, където равнището е напълно друго, атмосферата и състезателите са други. Докато се адаптираш там мачът към този момент е приключил. Много малко хора, които не са във волейбола могат да схванат това нещо.
- Криси имала си проблем с това, че татко ти е Стоян Гунчев и да е имало намеци?
Кристина: Да, цялото ми детство е минало по този метод. Не е прелестно, само че повече ми влияеше като дребна. От всички републикански, които съм взела участие в едно или две не съм била награждавана при самостоятелните награди и постоянно се шушукаше и говореше, че е поради татко ми.
Стоян: Имаме един комичен случай. Ася Динова, с която сме доста близки, още в първия ден в Казанлък сподели на подбив, че в този момент и в съблекалнята не може да псува треньора си. Това е смешка, само че когато тя е там постоянно някой би трябвало да се преценява.
- Какво ще си пожелаете?
Стоян: Аз съм доста удовлетворен от моята щерка и мисля, че е подготвена да играе на доста високо равнище.
Кристина: Да сме живи и здрави е най-важното. Преминали сме през толкоз доста компликации и мисля, че сме готови за всичко.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ