Дядо Слави навъртя 1 млн. километра без нито едно нарушение
trafficnews.bgТой е притежател на значката “Златно кормило “
На 89 години, Слави Аллов е най-дейният гражданин на квартала към Бунарджика. По време на публичното разискване за възобновяване на парка тази седмица, възрастният мъж се обърна с прочувствен апел към кмета на регион Централен Георги Стаменов да бъде върната спирката на бул. „ Руски “ в подножието на хълма. Дядо Слави се е заел с идеята, подкрепяна от всички съседи, защото смяната в разписанието и неналичието на спирка е сериозен проблем освен за възрастните, само че и за младежите в близост. Вече е събрал близо 150 подписа. „ И до Бойко Борисов ще стигна, в случай че би трябвало, само че ще си върнем спирката “, безапелационен е Аллов.
Той желае Бунарджика да се трансформира в по-добро място за отдих на пловдивчани. Твърди, че има хрумвания и сила да оказва помощ, защото даже на 89 не се стопира нито за минута. Животът му пък е толкоз забавен, че умерено може да послужи за сюжет на някой нов български сериал.
„ С Цар Борис Трети – бащата на Симеон Сакскобургготски, сме се здрависвали. Бях на 7 години, в първо поделение, само че си го припомням като че ли бе през вчерашния ден “, споделя пред TrafficNews.bg мъжът. Случило се в родния му Девин. Учителките им споделили: Ще посрещаме Негово величество. И ги строили на площада дружно с бойците, началника на полицията, попа, кмета и стотици девинци. Царят пристигнал с открит Фиат, придружаван от двама мъже. „ Беше облечен с полуголф (панталон под коляното) и туристически обувки. Щом слезе от колата, се чу мощно „ Урааа “. Започна да беседва с натрупалите се хора, да ги разпитва по какъв начин живеят удовлетворени ли са, имат ли потребност от нещо. А оня до него записваше “, спомня си Слави. Младо момиче разказало, че е сираче – татко му умрял на фронта, и помолило Негово величество за помощ да си оправи къщата. Друга госпожица споделила, че няма пари за обучение. Мъж му се оплакал, че воловете умрели и няма с какво да си изоре равнищата. Скоро по-късно царят изпратил парите на хората. „ Аз бях на първата редица на учениците. Като стигна до мен, си подаде ръката и ме попита: Моето момче, учиш ли? А аз му споделих, че имам единствено шестици. Браво, отвърна той, все по този начин да продължаваш “, споделя мъжът. Той си спомня и раждането на Симеон Сакскобургготски. Цяла седмица знамената били вдигнати. Офицерите получили по една звезда, старшините – по една нашивка, а оценките на учениците били увеличени с една единица. И дори двойкаджиите минали в по-горен клас. Слави пък бил първенец и минал с 6+.
„ На 16 години станах асистент водач на товарни камиони. Точно бяха пуснали пътя от Кричим нагоре. Постоянно падаха камъни и аз трябваше да проследявам за тях. Видя ли камък, скачах, тичах пред колата, с цел да разчистя пътя, и по-късно в придвижване се качвах още веднъж “, изяснява Аллов.
Изкарал курсове по парашутизъм, а след няколко месеца - и за фен водач към Доброволна организация за водачи. Бил първият човек в Девин, който кара частна кола. Това се случило на Първомайската манифестация в града. Машината – открит Форд Айфел, била трофей от войната, оставен на организацията. „ Тогава нямаше батерии и трябваше всякога да я палим с побутване. Но беше огромна работа “, смее се дядо Слави.
Целият му живот минал като водач. Изчислява, че е навъртял над 1 милион километра, освен това без нито едно нарушаване. По този мотив през 1986 година е награден със значка „ Златно кормило “. Подобно отличие имали единствено още двама индивида, които към този момент не са сред живите.
В годините е карал всевъзможни машини. Три лета бил помощник-шофьор на товарен камион Фиат, който работел не с бензин или нафта, а с дърва. По средата на кабината и част от каросерията имало огромен котел, който пълнели с дървени павета, палели и по този начин се движели. Притежавал и неповторим Форд Къстъм, дълъг седем метра и половина, с криле откъм гърба, създаден през 1959 година Отпред се качвали трима души, откъм гърба – четирима, а в багажника можело да се поберат петима, и то без да се свиват.
Слави е и първият автокранист в Пловдивска област. „ Паркирах крана пред нас – на Бунарджика. Една вечер наш съкварталец се черпи в ресторант „ Големия Бунарджик “ и по този начин се напива, че не може да се прибере. И взема решение да спи в камиона. Чупи дръжката и ляга на седалката. Добре, но аз съм оставил на задна скорост, с цел да не тръгне. Лостът обаче го ръга в ребрата и той го изключва. Кранът потегля надолу, прекатурва се, а той, пробвайки се да избяга, отваря вратата, защипва си крайници и остава затиснат. А 100-те литра бензин от резервоара се бяха разляла по цялата улица. Ако някой драснеше една съчка кибрит, щеше да изгори и индивидът, и кранът “, спомня си Слави. В последна сметка благодарение на още няколко мъже, съумяват да извърнат крана, да извадят потърпевшия и да го закарат в болница.
За Аллов Бунарджика е особено място, защото тук среща своята брачна половинка Шинка. Тя била най-красивата жена в квартала, огромна майсторка тъкачка. „ Тя ме беше видяла и споделила на комшийката, че желае да се срещнем. Аз таман бях излязъл от казармата и, несъмнено, не отхвърлих. Отидохме на Големия Бунарджик, пийнахме ракийка, това-онова, и като на смешка – оженихме се. Къща и построих, самичък с двете си ръце съм направил всичко. Цял живот не съм се спрял. Само с труд си подкрепям здравето. Съпругата ми умря предходната година, децата си имат собствен живот, уредени са. На мен нищо не ми би трябвало, само че желая за другите да е хубаво – да има детски кътове, чешмите да оправят. Хората на драго сърце да идват на Бунарджика “, споделя мъжът.
На 89 години, Слави Аллов е най-дейният гражданин на квартала към Бунарджика. По време на публичното разискване за възобновяване на парка тази седмица, възрастният мъж се обърна с прочувствен апел към кмета на регион Централен Георги Стаменов да бъде върната спирката на бул. „ Руски “ в подножието на хълма. Дядо Слави се е заел с идеята, подкрепяна от всички съседи, защото смяната в разписанието и неналичието на спирка е сериозен проблем освен за възрастните, само че и за младежите в близост. Вече е събрал близо 150 подписа. „ И до Бойко Борисов ще стигна, в случай че би трябвало, само че ще си върнем спирката “, безапелационен е Аллов.
Той желае Бунарджика да се трансформира в по-добро място за отдих на пловдивчани. Твърди, че има хрумвания и сила да оказва помощ, защото даже на 89 не се стопира нито за минута. Животът му пък е толкоз забавен, че умерено може да послужи за сюжет на някой нов български сериал.
„ С Цар Борис Трети – бащата на Симеон Сакскобургготски, сме се здрависвали. Бях на 7 години, в първо поделение, само че си го припомням като че ли бе през вчерашния ден “, споделя пред TrafficNews.bg мъжът. Случило се в родния му Девин. Учителките им споделили: Ще посрещаме Негово величество. И ги строили на площада дружно с бойците, началника на полицията, попа, кмета и стотици девинци. Царят пристигнал с открит Фиат, придружаван от двама мъже. „ Беше облечен с полуголф (панталон под коляното) и туристически обувки. Щом слезе от колата, се чу мощно „ Урааа “. Започна да беседва с натрупалите се хора, да ги разпитва по какъв начин живеят удовлетворени ли са, имат ли потребност от нещо. А оня до него записваше “, спомня си Слави. Младо момиче разказало, че е сираче – татко му умрял на фронта, и помолило Негово величество за помощ да си оправи къщата. Друга госпожица споделила, че няма пари за обучение. Мъж му се оплакал, че воловете умрели и няма с какво да си изоре равнищата. Скоро по-късно царят изпратил парите на хората. „ Аз бях на първата редица на учениците. Като стигна до мен, си подаде ръката и ме попита: Моето момче, учиш ли? А аз му споделих, че имам единствено шестици. Браво, отвърна той, все по този начин да продължаваш “, споделя мъжът. Той си спомня и раждането на Симеон Сакскобургготски. Цяла седмица знамената били вдигнати. Офицерите получили по една звезда, старшините – по една нашивка, а оценките на учениците били увеличени с една единица. И дори двойкаджиите минали в по-горен клас. Слави пък бил първенец и минал с 6+.
„ На 16 години станах асистент водач на товарни камиони. Точно бяха пуснали пътя от Кричим нагоре. Постоянно падаха камъни и аз трябваше да проследявам за тях. Видя ли камък, скачах, тичах пред колата, с цел да разчистя пътя, и по-късно в придвижване се качвах още веднъж “, изяснява Аллов.
Изкарал курсове по парашутизъм, а след няколко месеца - и за фен водач към Доброволна организация за водачи. Бил първият човек в Девин, който кара частна кола. Това се случило на Първомайската манифестация в града. Машината – открит Форд Айфел, била трофей от войната, оставен на организацията. „ Тогава нямаше батерии и трябваше всякога да я палим с побутване. Но беше огромна работа “, смее се дядо Слави.
Целият му живот минал като водач. Изчислява, че е навъртял над 1 милион километра, освен това без нито едно нарушаване. По този мотив през 1986 година е награден със значка „ Златно кормило “. Подобно отличие имали единствено още двама индивида, които към този момент не са сред живите.
В годините е карал всевъзможни машини. Три лета бил помощник-шофьор на товарен камион Фиат, който работел не с бензин или нафта, а с дърва. По средата на кабината и част от каросерията имало огромен котел, който пълнели с дървени павета, палели и по този начин се движели. Притежавал и неповторим Форд Къстъм, дълъг седем метра и половина, с криле откъм гърба, създаден през 1959 година Отпред се качвали трима души, откъм гърба – четирима, а в багажника можело да се поберат петима, и то без да се свиват.
Слави е и първият автокранист в Пловдивска област. „ Паркирах крана пред нас – на Бунарджика. Една вечер наш съкварталец се черпи в ресторант „ Големия Бунарджик “ и по този начин се напива, че не може да се прибере. И взема решение да спи в камиона. Чупи дръжката и ляга на седалката. Добре, но аз съм оставил на задна скорост, с цел да не тръгне. Лостът обаче го ръга в ребрата и той го изключва. Кранът потегля надолу, прекатурва се, а той, пробвайки се да избяга, отваря вратата, защипва си крайници и остава затиснат. А 100-те литра бензин от резервоара се бяха разляла по цялата улица. Ако някой драснеше една съчка кибрит, щеше да изгори и индивидът, и кранът “, спомня си Слави. В последна сметка благодарение на още няколко мъже, съумяват да извърнат крана, да извадят потърпевшия и да го закарат в болница.
За Аллов Бунарджика е особено място, защото тук среща своята брачна половинка Шинка. Тя била най-красивата жена в квартала, огромна майсторка тъкачка. „ Тя ме беше видяла и споделила на комшийката, че желае да се срещнем. Аз таман бях излязъл от казармата и, несъмнено, не отхвърлих. Отидохме на Големия Бунарджик, пийнахме ракийка, това-онова, и като на смешка – оженихме се. Къща и построих, самичък с двете си ръце съм направил всичко. Цял живот не съм се спрял. Само с труд си подкрепям здравето. Съпругата ми умря предходната година, децата си имат собствен живот, уредени са. На мен нищо не ми би трябвало, само че желая за другите да е хубаво – да има детски кътове, чешмите да оправят. Хората на драго сърце да идват на Бунарджика “, споделя мъжът.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ