Съпругата на удавения в Поморие пловдивчанин: През цялото време флагът беше зелен!
trafficnews.bg
Разказът на пловдивчанката за нещастието, при която загуби бащата на детето си
Два дни след нещастието, в която двама братя от Пловдив – Христо и Миро се удавиха в Поморие, брачната половинка на Ицо се свърза с TrafficNews.bg , с цел да опише какво в действителност се е случило във съдбовният ден.
Две тела бяха извадени от морето край Поморие в събота. Според специалистите, които направиха оглед на мястото, удавените са двама братя от Пловдив - на 31 година и 29 година Единият от тях е изваден от водата полумъртъв. Хората са пробвали да го спасят, само че секунди по-късно той умрял. Брат му е бил на към 200 метра зад шамандурата.
Пловдивчаните са били на курорт за уикенда в Поморие дружно със брачната половинка на Христо. Тя също е влезнала с тях в морето, само че е излязла на брега минути преди случая.
_%20480x%20600.jpg )
Ето какво описа Ани Средева:
„ Решихме на отидем до морето за къса отмора на посетители при наша доста скъпа другарка. Тя ни нагости с апетитен обяд и към 14 часа се опънахме на шезлонги на плажа. Ицо, както постоянно се грижеше за музикалния декор. В морето имаше талази, само че е море. Флагът беше зелен. Миро влезе да плува, върна се и продължихме с груповия мързел. Към 18 часа взехме решение, че е време да си вървим. Ицо и Миро взеха решение да влязат в морето за последно. Де да знаехме, че в действителност ще е „ за последно “! Но последвалите събития не могат да се предскажат! Аз също потеглих с тях, само че взех решение,че водата е студена и не ми се мокри.
Те продължиха сами със смях и смешки. Морето на този плаж първоначално е много плитко и човек навлиза много във вътрешността, с цел да му е най-малко до кръста. Никой от тях не е ловък плувец, само че и не са хора,които работят самонадеяно и рисково в морето.
След минути аз и приятелката ми чухме зов „ Помощ!Помощ! Давя се! “. Аз разпознах гласа на брачна половинка ми и скочих да видя какво става, тъй като нямах видимост към морето от шезлонгите и чадърите пред нас. Видях по какъв начин хора (поне 4-5 мъже) се втурнаха към водата. Аз незабавно се затичах и влязох след тях. Не видях добре къде са, само че някъде към шамандурата, не по във вътрешността. Мъжете във водата крещяха „ Морето дърпа, морето дърпа “. Аз заплувах против вълните и сама усетих завличане и придърпване във вътрешността. Не съм добър плувец, по тази причина се обърнах и заплувах към брега,а щом усетих дъно стъпих и затичах към плажа. Другите мъже също заизлизаха, само че видях че някой се държи за шамандурата.
В първия момент помислих, че е моят Ицо! През това време приятелката ми дотича с телефон и се обадих на 112. Може и други хора да са звънели, не знам. Часът беше 18:06. Приеха сигнала и споделиха, че изпращат екипи. После се втурнах към вълнолома, тъй като от там има по-добра видимост. Шамандурата, към която се случи всичко, беше имено първата от вълнолома. От там видях, че индивидът на шамандурата не е Ицо! Затърсих с очи в морето, само че не го виждах.
На носа имаше хора, хукнах към тях и видях тяло. Беше обърнато с корема надолу и не виждах кой е. Крещях „ тяло, тук е! “ Треперех цялата и трескаво мислих какво да направя, с какво да оказа помощ. Появи се човек в униформа (забравих дори каква беше), който ме разпита момчетата близки ли са ми, знам ли имената и сходни неща, на които отговарях механично.
Видях, че момчето на шамандурата бе избавено и изведено на брега от двама мъже. Междувременно забелязах,че в морето имаше хора, в това число майки с деца, а никой не смени тъпия зелен байрак!
Мъж заплуваше към брега от другата страна на вълнолома, като в това време още двама мъже го настигнаха и помогнаха за изваждането на тялото. Аз изтичах при тях на брега и разпознах Миро. Дойдоха още хора. Веднага започнаха реанимация. Междувременно пристигна и избавителен екип- пожарна! Носеха огнеупорни облекла и въжета! Аз се развиках „ Каква е тази пожарна? Какво гори! “ Мъжът, който пръв стигна до Миро също увеличи звук и изкрещя „ Плажът гори! “. Беше със сини очи и червен бански. Предполагам професионален избавител. Изказвам му огромни благодарности за стореното. Стори ми се обезверен като мен, че не е могъл да стори повече.
Междувременно реанимацията продължаваше напълно ръководена от една жена по бански, рускиня, в следствие разбрах, че е доктор пристигнала на отмора. Не знам по кое време се появиха и лекарите от незабавна помощ.
Загубих визия за времето. Молех се. Пак изтичах на вълнолома и затърсих с очи. И повтарях „ има още един човек в морето, има още един човек в морето “. Чух мъже да споделят, че евентуално морето го е завлякло във вътрешността и на следващия ден като се надуе тялото ще изплува.
Отчаях се. Изпсувах на разум и се вкопчих в вярата за знамение! Видях лодка. Пак затичах към плажа. От лодката изкараха моя Ицко и го метнаха на брега. Безжизнен. С притворени очи. А устата като че ли вечно отворена за финален мирис, финален зов за помощ, последно „ Обичам ви! “ Хванах го за ръката и се предадох на шока.
Рускинята ми би инжекция диазепам. И след това усетих празнотата. Останалото ми е като в мъгла – механични дейности, механични отговори на задаваните въпроси, механично вдишване на дълбоки глътки въздух, с цел да не не помни, че съм жива.
Любимият мъж и нашето братче се удавиха. Дали ненавиждам морето ли? Не, не го ненавиждам. Да беше човек да го намразя и да му извия врата но то... буря. Все едно да ненавиждам земята, по която вървя. Но съм откровено признателна на хората, които помогнаха! Бяха доста! ”.
Разказът на пловдивчанката за нещастието, при която загуби бащата на детето си
Два дни след нещастието, в която двама братя от Пловдив – Христо и Миро се удавиха в Поморие, брачната половинка на Ицо се свърза с TrafficNews.bg , с цел да опише какво в действителност се е случило във съдбовният ден.
Две тела бяха извадени от морето край Поморие в събота. Според специалистите, които направиха оглед на мястото, удавените са двама братя от Пловдив - на 31 година и 29 година Единият от тях е изваден от водата полумъртъв. Хората са пробвали да го спасят, само че секунди по-късно той умрял. Брат му е бил на към 200 метра зад шамандурата.
Пловдивчаните са били на курорт за уикенда в Поморие дружно със брачната половинка на Христо. Тя също е влезнала с тях в морето, само че е излязла на брега минути преди случая.
Ето какво описа Ани Средева:
„ Решихме на отидем до морето за къса отмора на посетители при наша доста скъпа другарка. Тя ни нагости с апетитен обяд и към 14 часа се опънахме на шезлонги на плажа. Ицо, както постоянно се грижеше за музикалния декор. В морето имаше талази, само че е море. Флагът беше зелен. Миро влезе да плува, върна се и продължихме с груповия мързел. Към 18 часа взехме решение, че е време да си вървим. Ицо и Миро взеха решение да влязат в морето за последно. Де да знаехме, че в действителност ще е „ за последно “! Но последвалите събития не могат да се предскажат! Аз също потеглих с тях, само че взех решение,че водата е студена и не ми се мокри.
Те продължиха сами със смях и смешки. Морето на този плаж първоначално е много плитко и човек навлиза много във вътрешността, с цел да му е най-малко до кръста. Никой от тях не е ловък плувец, само че и не са хора,които работят самонадеяно и рисково в морето.
След минути аз и приятелката ми чухме зов „ Помощ!Помощ! Давя се! “. Аз разпознах гласа на брачна половинка ми и скочих да видя какво става, тъй като нямах видимост към морето от шезлонгите и чадърите пред нас. Видях по какъв начин хора (поне 4-5 мъже) се втурнаха към водата. Аз незабавно се затичах и влязох след тях. Не видях добре къде са, само че някъде към шамандурата, не по във вътрешността. Мъжете във водата крещяха „ Морето дърпа, морето дърпа “. Аз заплувах против вълните и сама усетих завличане и придърпване във вътрешността. Не съм добър плувец, по тази причина се обърнах и заплувах към брега,а щом усетих дъно стъпих и затичах към плажа. Другите мъже също заизлизаха, само че видях че някой се държи за шамандурата.
В първия момент помислих, че е моят Ицо! През това време приятелката ми дотича с телефон и се обадих на 112. Може и други хора да са звънели, не знам. Часът беше 18:06. Приеха сигнала и споделиха, че изпращат екипи. После се втурнах към вълнолома, тъй като от там има по-добра видимост. Шамандурата, към която се случи всичко, беше имено първата от вълнолома. От там видях, че индивидът на шамандурата не е Ицо! Затърсих с очи в морето, само че не го виждах.
На носа имаше хора, хукнах към тях и видях тяло. Беше обърнато с корема надолу и не виждах кой е. Крещях „ тяло, тук е! “ Треперех цялата и трескаво мислих какво да направя, с какво да оказа помощ. Появи се човек в униформа (забравих дори каква беше), който ме разпита момчетата близки ли са ми, знам ли имената и сходни неща, на които отговарях механично.
Видях, че момчето на шамандурата бе избавено и изведено на брега от двама мъже. Междувременно забелязах,че в морето имаше хора, в това число майки с деца, а никой не смени тъпия зелен байрак!
Мъж заплуваше към брега от другата страна на вълнолома, като в това време още двама мъже го настигнаха и помогнаха за изваждането на тялото. Аз изтичах при тях на брега и разпознах Миро. Дойдоха още хора. Веднага започнаха реанимация. Междувременно пристигна и избавителен екип- пожарна! Носеха огнеупорни облекла и въжета! Аз се развиках „ Каква е тази пожарна? Какво гори! “ Мъжът, който пръв стигна до Миро също увеличи звук и изкрещя „ Плажът гори! “. Беше със сини очи и червен бански. Предполагам професионален избавител. Изказвам му огромни благодарности за стореното. Стори ми се обезверен като мен, че не е могъл да стори повече.
Междувременно реанимацията продължаваше напълно ръководена от една жена по бански, рускиня, в следствие разбрах, че е доктор пристигнала на отмора. Не знам по кое време се появиха и лекарите от незабавна помощ.
Загубих визия за времето. Молех се. Пак изтичах на вълнолома и затърсих с очи. И повтарях „ има още един човек в морето, има още един човек в морето “. Чух мъже да споделят, че евентуално морето го е завлякло във вътрешността и на следващия ден като се надуе тялото ще изплува.
Отчаях се. Изпсувах на разум и се вкопчих в вярата за знамение! Видях лодка. Пак затичах към плажа. От лодката изкараха моя Ицко и го метнаха на брега. Безжизнен. С притворени очи. А устата като че ли вечно отворена за финален мирис, финален зов за помощ, последно „ Обичам ви! “ Хванах го за ръката и се предадох на шока.
Рускинята ми би инжекция диазепам. И след това усетих празнотата. Останалото ми е като в мъгла – механични дейности, механични отговори на задаваните въпроси, механично вдишване на дълбоки глътки въздух, с цел да не не помни, че съм жива.
Любимият мъж и нашето братче се удавиха. Дали ненавиждам морето ли? Не, не го ненавиждам. Да беше човек да го намразя и да му извия врата но то... буря. Все едно да ненавиждам земята, по която вървя. Но съм откровено признателна на хората, които помогнаха! Бяха доста! ”.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ