Расте интересът към университетите в България
Траен е ползата към родните университети измежду младежите с български генезис от чужбина, кандидатстващи в тях по разпореждане №103 на Министерския съвет от 1993 година Постановлението урежда преференциални условия за наши сънародници от диаспорите, които нямат българско поданство.
Най-голям брой новозаписали се студенти има от Украйна, Молдова, Северна Македония и Сърбия, оповестява в изявление за Радио България заместник-министърът на акад. Николай Витанов:
„Към момента Министерството на образованието и науката (МОН) дава 2000 места за образование в българските държавни висши учебни заведения на българи, живеещи отвън България – продължава акад. Витанов. – От тях 40 са за образование в степен „доктор“, има и 240 места за следдипломна подготовка. Българската страна поддържа в допълнение тези студенти и специализанти със стипендия от 240 лева (около 123 евро) за студентите и 1227 лв. (около 627 евро) за докторантите и специализантите. Студентите от седем страни – Северна Македония, Сърбия, Албания, Косово, Казахстан, Украйна и Молдова, се употребяват с избрани привилегии. Те са освободени от заплащане на такси за образование, употребяват общежития и столове, субсидирани от страната, имат наложително здравно обезпечаване, минават и наложителен курс по български език, без да заплащат такса“.
Анализите демонстрират, че през годините ползата за образование у нас по разпореждане № 103 се резервира постоянен, като годишният банкет варира от 800 до 1000 и над 1000нови студенти.
За образователната година 2025-2026 година най-вече записани студенти от българските диаспори има от Украйна (847 студенти), Молдова (410), Северна Македония (254) и Сърбия (160). При първите три страни се записва забележителен растеж в броя на искащите да учат у нас, до момента в който при тези от Сърбия има понижение с 14 души, по отношение на миналата образователна година.
„Най-голям е ползата към специалностите в професионално направление „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“. Тези кандидат-студенти, с изключение на наложителния общообразователен изпит по български език и литература и история на България, поставят и профилиран изпит по биология и химия, който се организира в онлайн платформа на МОН. Има интерес и към специалностите „Архитектура“, „Строителство на здания и съоръжения“, „Право“. С доста огромен интерес се употребяват и икономическите специалности „Бизнес администрация“, „Икономика на туризма“, „Стопанско управление“, „Маркетинг“,
изяснява за Радио България Росица Колева, шеф на дирекция „Висше образование“ в МОН.
С максимален брой записани студенти се отличават медицинските ни университети в София, Варна, Плевен и Пловдив. Сред желаните висши учебни заведения са още Софийският университет „ Св. Климент Охридски “, УНСС, Икономическият университет във Варна, техническите университети в София и Варна. Студенти от българските диаспори имат и Пловдивският, Великотърновският и Югозападният университет.
Процесът на кандидатстване на искащите да се образоват в България е особено улеснен и се организира онлайн през . При него след регистрация и приемане на неповторим идентификационен номер претендентите подават документите си за български генезис и дипломата за приключено обучение – приблизително или висше, а откакто документите им са утвърдени, се пристъпва до избор на специалности и университет/и. Кандидат-бакалаврите имат право да аплайват за до 5 специалности, а тези за магистри и докторанти – до 3. Класирането се прави въз основа на подадени просветителни документи. Удостоверение от МОН се издава на класиралите се, че са признати. Това се дава от университета при идването им в България, а за тяхно облекчение в платформата са оповестени контактите на виновните по записването им във съответния факултет и тези по настаняването им на общежитие. Същото уверение пък на собствен ред служи и при издаването на дълготрайна виза за престояване в България за образование.
Освен за по-лесен развой на кандидатстване, от МОН поставят старания и за увеличение на интереса към нашите висши образователни заведения посредством постоянни срещи и разяснителни акции измежду българските общности в чужбина. Активно се реализира съгласуваност и с шефовете на български неделни учебни заведения, с цел да им се обясни всеки подробност, а те на собствен ред да окуражат учениците си да учат в България. Поддържа се мощна междуинституционална връзка с консулите ни в тези страни, работи се постоянно и с Изпълнителната организация за българите в чужбина.
Най-голям брой новозаписали се студенти има от Украйна, Молдова, Северна Македония и Сърбия, оповестява в изявление за Радио България заместник-министърът на акад. Николай Витанов:
„Към момента Министерството на образованието и науката (МОН) дава 2000 места за образование в българските държавни висши учебни заведения на българи, живеещи отвън България – продължава акад. Витанов. – От тях 40 са за образование в степен „доктор“, има и 240 места за следдипломна подготовка. Българската страна поддържа в допълнение тези студенти и специализанти със стипендия от 240 лева (около 123 евро) за студентите и 1227 лв. (около 627 евро) за докторантите и специализантите. Студентите от седем страни – Северна Македония, Сърбия, Албания, Косово, Казахстан, Украйна и Молдова, се употребяват с избрани привилегии. Те са освободени от заплащане на такси за образование, употребяват общежития и столове, субсидирани от страната, имат наложително здравно обезпечаване, минават и наложителен курс по български език, без да заплащат такса“.
Анализите демонстрират, че през годините ползата за образование у нас по разпореждане № 103 се резервира постоянен, като годишният банкет варира от 800 до 1000 и над 1000нови студенти.
За образователната година 2025-2026 година най-вече записани студенти от българските диаспори има от Украйна (847 студенти), Молдова (410), Северна Македония (254) и Сърбия (160). При първите три страни се записва забележителен растеж в броя на искащите да учат у нас, до момента в който при тези от Сърбия има понижение с 14 души, по отношение на миналата образователна година.
„Най-голям е ползата към специалностите в професионално направление „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“. Тези кандидат-студенти, с изключение на наложителния общообразователен изпит по български език и литература и история на България, поставят и профилиран изпит по биология и химия, който се организира в онлайн платформа на МОН. Има интерес и към специалностите „Архитектура“, „Строителство на здания и съоръжения“, „Право“. С доста огромен интерес се употребяват и икономическите специалности „Бизнес администрация“, „Икономика на туризма“, „Стопанско управление“, „Маркетинг“,
изяснява за Радио България Росица Колева, шеф на дирекция „Висше образование“ в МОН.
С максимален брой записани студенти се отличават медицинските ни университети в София, Варна, Плевен и Пловдив. Сред желаните висши учебни заведения са още Софийският университет „ Св. Климент Охридски “, УНСС, Икономическият университет във Варна, техническите университети в София и Варна. Студенти от българските диаспори имат и Пловдивският, Великотърновският и Югозападният университет.
Процесът на кандидатстване на искащите да се образоват в България е особено улеснен и се организира онлайн през . При него след регистрация и приемане на неповторим идентификационен номер претендентите подават документите си за български генезис и дипломата за приключено обучение – приблизително или висше, а откакто документите им са утвърдени, се пристъпва до избор на специалности и университет/и. Кандидат-бакалаврите имат право да аплайват за до 5 специалности, а тези за магистри и докторанти – до 3. Класирането се прави въз основа на подадени просветителни документи. Удостоверение от МОН се издава на класиралите се, че са признати. Това се дава от университета при идването им в България, а за тяхно облекчение в платформата са оповестени контактите на виновните по записването им във съответния факултет и тези по настаняването им на общежитие. Същото уверение пък на собствен ред служи и при издаването на дълготрайна виза за престояване в България за образование.
Освен за по-лесен развой на кандидатстване, от МОН поставят старания и за увеличение на интереса към нашите висши образователни заведения посредством постоянни срещи и разяснителни акции измежду българските общности в чужбина. Активно се реализира съгласуваност и с шефовете на български неделни учебни заведения, с цел да им се обясни всеки подробност, а те на собствен ред да окуражат учениците си да учат в България. Поддържа се мощна междуинституционална връзка с консулите ни в тези страни, работи се постоянно и с Изпълнителната организация за българите в чужбина.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ