Защо хората в Азия ядат с клечки?
Традицията потегля от Китай, свързват я с Конфуций и потребността от бързо готвене
Клечките за хранене, употребявани от милиони хора в Азия, не са просто уред, а част от хилядолетна история и философия. Произходът им датира отпреди 3000-4000 години в Китай, където в началото са служели като елементарни дървени клончета за вадене на горещи хапки от казани.
Според украинската организация УНИАН съществува легенда, която приписва изобретяването им на император Ю Велики. По време на поход той бил прекомерно гладен, с цел да чака казанът да изстине, по тази причина отчупил две клончета и с тях извадил горещо парче месо.
Конфуций и философията на мира
Основен подтик за разпространяването на клечките дава Конфуцианството. Великият мъдрец Конфуций (ок. 551 – ок. 479 година пр.н.е.) е считал, че клечките са олицетворение на мир и естетика.
За разлика от тях, елементарните железни ножове, присъстващи на масата, символизирали принуждение и експанзия в съзнанието на философа. Смятало се също, че те могат да наранят устните или езика – нещо немислимо при хранене с клечки.
По-късно, по време на династията Хан, китайската кухня се трансформира. Готвенето трябвало да става бързо и на слаб огън, което наложило храната да се реже на по-дребни части. Тези дребни хапки били доста по-лесни за улавяне с клечки, в сравнение с с други принадлежности. Така традицията се вкоренява и последователно се популяризира в прилежащите страни – Япония, Корея и Виетнам.
Японските " хаши " и рибата
Клечките стават известни в Япония към 12 век, частично поради философията за естетика. Тук те се назовават " хаши " и са малко по-къси (20-23 см) спрямо китайските " куайдзи " (25 см).
Японските клечки имат присъщи заострени краища. Тази форма е извънредно комфортна за премахване на кости от риба, която е основата на националната кухня. В Страната на изгряващото слънце те са доста разнородни – създават се от кипарис, бамбук и клен, постоянно са лакирани и изрисувани и се считат за грациозен подарък.
Защо традицията е жива през днешния ден?
Освен философската и историческа аргументация, има и чисто практични аргументи този бит да е непокътнат. Храненето с клечки умишлено забавя процеса спрямо потреблението на лъжица или вилица. Това разрешава на човек да се наслаждения на всяка хапка и да удължи удоволствието.
Освен това храната, употребявана на по-малки порции, е по-лесна за мелене и не претрупва стомашно-чревния тракт.
Клечките за хранене са потребни и за развиването на фината моторика. Японците имат вяра, че образованието на децата да употребяват " хаши " от ранна възраст усъвършенства тяхното внимание, централизация и когнитивни качества. В последна сметка, за милиони хора в Азия клечките не са просто инструмент, а неизменима част от тяхната културна еднаквост.
Клечките за хранене, употребявани от милиони хора в Азия, не са просто уред, а част от хилядолетна история и философия. Произходът им датира отпреди 3000-4000 години в Китай, където в началото са служели като елементарни дървени клончета за вадене на горещи хапки от казани.
Според украинската организация УНИАН съществува легенда, която приписва изобретяването им на император Ю Велики. По време на поход той бил прекомерно гладен, с цел да чака казанът да изстине, по тази причина отчупил две клончета и с тях извадил горещо парче месо.
Конфуций и философията на мира
Основен подтик за разпространяването на клечките дава Конфуцианството. Великият мъдрец Конфуций (ок. 551 – ок. 479 година пр.н.е.) е считал, че клечките са олицетворение на мир и естетика.
За разлика от тях, елементарните железни ножове, присъстващи на масата, символизирали принуждение и експанзия в съзнанието на философа. Смятало се също, че те могат да наранят устните или езика – нещо немислимо при хранене с клечки.
По-късно, по време на династията Хан, китайската кухня се трансформира. Готвенето трябвало да става бързо и на слаб огън, което наложило храната да се реже на по-дребни части. Тези дребни хапки били доста по-лесни за улавяне с клечки, в сравнение с с други принадлежности. Така традицията се вкоренява и последователно се популяризира в прилежащите страни – Япония, Корея и Виетнам.
Японските " хаши " и рибата
Клечките стават известни в Япония към 12 век, частично поради философията за естетика. Тук те се назовават " хаши " и са малко по-къси (20-23 см) спрямо китайските " куайдзи " (25 см).
Японските клечки имат присъщи заострени краища. Тази форма е извънредно комфортна за премахване на кости от риба, която е основата на националната кухня. В Страната на изгряващото слънце те са доста разнородни – създават се от кипарис, бамбук и клен, постоянно са лакирани и изрисувани и се считат за грациозен подарък.
Защо традицията е жива през днешния ден?
Освен философската и историческа аргументация, има и чисто практични аргументи този бит да е непокътнат. Храненето с клечки умишлено забавя процеса спрямо потреблението на лъжица или вилица. Това разрешава на човек да се наслаждения на всяка хапка и да удължи удоволствието.
Освен това храната, употребявана на по-малки порции, е по-лесна за мелене и не претрупва стомашно-чревния тракт.
Клечките за хранене са потребни и за развиването на фината моторика. Японците имат вяра, че образованието на децата да употребяват " хаши " от ранна възраст усъвършенства тяхното внимание, централизация и когнитивни качества. В последна сметка, за милиони хора в Азия клечките не са просто инструмент, а неизменима част от тяхната културна еднаквост.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ