Скритите бюджетни разходи в края на всяка година
Традицията при обществените финанси в България повелява цяла година да потискаш бюджетните разноски и през декември, когато е ясно положението на бюджета, да стартира стремително разплащане. От една страна, този метод има своите справедливи и субективни пояснения – възнамеряват се по-ниски разноски, с цел да се обезкуражи нестихващия блян на обществената администрация да харчи от ден на ден и повече. Когато е ясно, че парите са лимитирани, администрацията е по-концентрирана и си избира цели. От друга страна, сходен метод концентрира големи разноски в края на годината, които се вършат без авансово разискване, без глоба на Народното събрание и без изясненост за успеваемостта и ефикасността им. Нещо повече – сходен метод убива предния мотив за фокусиране върху предпочитани разходни стратегии, защото в края на годината държавното управление по този начин или другояче отпуска допълнилнителни средства.
Инструментът за разпределяне на безотчетните спомагателни разноски са постановления на Министерски съвет на член 109 от Закона за обществените финанси, които регламентира сходни дейности. Разходите най-общо се разделят в три групи:
Предвидени разноски по бюджета на обещано ведомство, които се отпускат с разпореждане на МС;Преструктуриране на разноски без това да въздейства на бюджетното салдо;Непредвидени разноски.
Въпреки че първата група от разноски са планувани, осъществяването им е съсредоточено в края на годината. С други думи, това са разноски, които хем са планувани, хем държанието им е като за непредвидени разноски.
Втората група разноски няма отношение към общите обществени разноски, само че чести промени в структурата им навежда на мисълта за неприятно обмисляне. Нещо повече – това е елементарен метод да се прикрят неефективности, свръх финансиране и лобизъм при разнообразни държавни и общински стратегии.
Третата група – непредвидените разноски – основават най-големи фискални опасности по ред аргументи. Най-болезнената от тях е, че от години е ясно, че централният бюджет е като кутията с котката на Шрьодингер, в който има по едно и също време планувани и непредвидени разноски. Първите най-лесно могат да се илюстрират с капиталовата стратегия на държавното управление – плануваните консолидирани финансови разноски са по-високи спрямо написаните финансови разноски по разпоредители с бюджетни средства. Един от последните образци за това са отпуснатите средства за строителството на автомагистрала „ Хемус “, за която от години е ясно, че се строи със средства от държавния бюджет, само че публично съвсем не участва в плана, който се разисква в Народното събрание, а в края на годината просто се отпускат пари за нея.
Към тях се прибавят и непредвидени разноски, като да вземем за пример финансирането на така наречен стратегия за саниране през 2016-2017 година По нея са планувани минимални средства по бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството през годините, които са задоволителни да покрият настоящите отговорности за заплащания. В края на годината обаче държавното управление взема решение, че с изключение на тях, ще отпусне спомагателни средства – към 850 млн. лева във всяка от годините – без ясно пояснение за нуждата от това. Разбира се, аргументът, че разноските за саниране са планувани, а тези за „ Хемус “ – не, звучи също толкоз логически и точно това е главният проблем с тези разноски – никой отвън изпълнителната власт не е наясно какво тъкмо се случва с тях.
Размерът на в допълнение отпуснатите разноски също е впечатляващ. В интервала 2016-2019 година сред 25 и 34% от годишните разноски на министерствата са отпускани с постановления на Министерски съвет, като огромна част от тези средства се отпуска точно в края на годината. При общините този дял е по-малък, само че въпреки всичко забележителен – сред 11 и 16%. На процедура през декември Министерски съвет се занимава главно с преместване на едни и разпределяне на други разноски. Например в последния месец на 2019 година има 43 постановления за промени в разноските на фона на сред 5 и 10 през останалите месеци на годината.
Всяка година обаче разноските са съсредоточени в едно ведомство – Министерството на районното развиване и благоустройството.
2016 и 2017 година - разноски за саниране – по 850 млн. лева, или общо 1,7 милиарда лева.2018 година - средствата за автомагистрала „ Хемус “ – 1,35 милиарда лева, само че към тях се прибавят и над 145 млн. лева, отпуснати на някои общини за поправки и вложения, или общо 1,5 милиарда лева.2019 година - още веднъж средства за „ Хемус “, само че доста по-малко – 483 млн. лева, а към тях се прибавят 280 млн. лева за ремонт на пътища и правене на механически план и строителство (инженеринг) на сектори от автомагистрала „ Хемус “ и рационализация на автомагистрала „ Калотина “, както и 208 млн. лева за погасяване на обвързване на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ към бюджета, или общо 971 млн. лева
Всичко това повдига въпроса за упованията за 2020 година Към края септември макар оповестените стратегии за икономическа поддръжка, бюджетът към момента има остатък от близо 900 млн. лева По всичко проличава, че даже в рецесия държавното управление е некомпетентно или не желае да излезе от порочните си практики и в края на годината още веднъж ще забележим съсредоточаване на огромни разноски. Предстои да забележим дали това ще е финансиране на антикризисни ограничения, разплащане по към този момент доставени артикули и услуги през годината или нова порция фискална алхимия като разноските за „ Хемус “ и санирането. Тя се показва в това, че държавното управление по едно и също време регистрира разноски и увеличение на спестяванията със същия размер, на което всеки, който има даже и незадълбочен допир с домашен бюджет, би завидял.
На процедура, държавното управление заделя целеви средства за тъкмо избрани разноски, които излизат отвън рамките на фискалната година, тъй като в противоположен случай неусвоените средства се връщат във фискалния запас, а отпущането им още веднъж минава през цялата бюджетна процедура, в това число разискване в Народното събрание. С други думи, от позиция на закона (в най-широкото му тълкуване) това са разноски, само че от позиция на стопанската система са спестявания, защото към момента не са разплатени за доставени артикули и услуги. Това е и главната причина за огромните разлики в бюджетното салдо, изчислено по националната методология и тази на Евростат – през 2018 година Министерството на финансите регистрира остатък от 0,1% от Брутният вътрешен продукт, а съгласно Евростат той е 2%.
Управлението на обществените финанси изисква еластичност, без значение от държавното управление, защото бюджетната рамка не може да планува всичко и с точност, което стана мъчително ясно вследствие на пандемията от тази година. Въпреки това тази еластичност следва да е в рационални граници и да е функционалност на икономическата интензивност в страната, а не в края на всяка година да се отпускат спомагателни разноски за над 1 милиарда лева От морална позиция е мъчно да осъдиш укриването на налозите, когато годишно държавното управление заобикаля бюджетната процедура и укрива разноските си.
Автор: Калоян Стайков, старши икономист в Института за пазарна стопанска система
Инструментът за разпределяне на безотчетните спомагателни разноски са постановления на Министерски съвет на член 109 от Закона за обществените финанси, които регламентира сходни дейности. Разходите най-общо се разделят в три групи:
Предвидени разноски по бюджета на обещано ведомство, които се отпускат с разпореждане на МС;Преструктуриране на разноски без това да въздейства на бюджетното салдо;Непредвидени разноски.
Въпреки че първата група от разноски са планувани, осъществяването им е съсредоточено в края на годината. С други думи, това са разноски, които хем са планувани, хем държанието им е като за непредвидени разноски.
Втората група разноски няма отношение към общите обществени разноски, само че чести промени в структурата им навежда на мисълта за неприятно обмисляне. Нещо повече – това е елементарен метод да се прикрят неефективности, свръх финансиране и лобизъм при разнообразни държавни и общински стратегии.
Третата група – непредвидените разноски – основават най-големи фискални опасности по ред аргументи. Най-болезнената от тях е, че от години е ясно, че централният бюджет е като кутията с котката на Шрьодингер, в който има по едно и също време планувани и непредвидени разноски. Първите най-лесно могат да се илюстрират с капиталовата стратегия на държавното управление – плануваните консолидирани финансови разноски са по-високи спрямо написаните финансови разноски по разпоредители с бюджетни средства. Един от последните образци за това са отпуснатите средства за строителството на автомагистрала „ Хемус “, за която от години е ясно, че се строи със средства от държавния бюджет, само че публично съвсем не участва в плана, който се разисква в Народното събрание, а в края на годината просто се отпускат пари за нея.
Към тях се прибавят и непредвидени разноски, като да вземем за пример финансирането на така наречен стратегия за саниране през 2016-2017 година По нея са планувани минимални средства по бюджета на Министерството на районното развиване и благоустройството през годините, които са задоволителни да покрият настоящите отговорности за заплащания. В края на годината обаче държавното управление взема решение, че с изключение на тях, ще отпусне спомагателни средства – към 850 млн. лева във всяка от годините – без ясно пояснение за нуждата от това. Разбира се, аргументът, че разноските за саниране са планувани, а тези за „ Хемус “ – не, звучи също толкоз логически и точно това е главният проблем с тези разноски – никой отвън изпълнителната власт не е наясно какво тъкмо се случва с тях.
Размерът на в допълнение отпуснатите разноски също е впечатляващ. В интервала 2016-2019 година сред 25 и 34% от годишните разноски на министерствата са отпускани с постановления на Министерски съвет, като огромна част от тези средства се отпуска точно в края на годината. При общините този дял е по-малък, само че въпреки всичко забележителен – сред 11 и 16%. На процедура през декември Министерски съвет се занимава главно с преместване на едни и разпределяне на други разноски. Например в последния месец на 2019 година има 43 постановления за промени в разноските на фона на сред 5 и 10 през останалите месеци на годината.
Всяка година обаче разноските са съсредоточени в едно ведомство – Министерството на районното развиване и благоустройството.
2016 и 2017 година - разноски за саниране – по 850 млн. лева, или общо 1,7 милиарда лева.2018 година - средствата за автомагистрала „ Хемус “ – 1,35 милиарда лева, само че към тях се прибавят и над 145 млн. лева, отпуснати на някои общини за поправки и вложения, или общо 1,5 милиарда лева.2019 година - още веднъж средства за „ Хемус “, само че доста по-малко – 483 млн. лева, а към тях се прибавят 280 млн. лева за ремонт на пътища и правене на механически план и строителство (инженеринг) на сектори от автомагистрала „ Хемус “ и рационализация на автомагистрала „ Калотина “, както и 208 млн. лева за погасяване на обвързване на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ към бюджета, или общо 971 млн. лева
Всичко това повдига въпроса за упованията за 2020 година Към края септември макар оповестените стратегии за икономическа поддръжка, бюджетът към момента има остатък от близо 900 млн. лева По всичко проличава, че даже в рецесия държавното управление е некомпетентно или не желае да излезе от порочните си практики и в края на годината още веднъж ще забележим съсредоточаване на огромни разноски. Предстои да забележим дали това ще е финансиране на антикризисни ограничения, разплащане по към този момент доставени артикули и услуги през годината или нова порция фискална алхимия като разноските за „ Хемус “ и санирането. Тя се показва в това, че държавното управление по едно и също време регистрира разноски и увеличение на спестяванията със същия размер, на което всеки, който има даже и незадълбочен допир с домашен бюджет, би завидял.
На процедура, държавното управление заделя целеви средства за тъкмо избрани разноски, които излизат отвън рамките на фискалната година, тъй като в противоположен случай неусвоените средства се връщат във фискалния запас, а отпущането им още веднъж минава през цялата бюджетна процедура, в това число разискване в Народното събрание. С други думи, от позиция на закона (в най-широкото му тълкуване) това са разноски, само че от позиция на стопанската система са спестявания, защото към момента не са разплатени за доставени артикули и услуги. Това е и главната причина за огромните разлики в бюджетното салдо, изчислено по националната методология и тази на Евростат – през 2018 година Министерството на финансите регистрира остатък от 0,1% от Брутният вътрешен продукт, а съгласно Евростат той е 2%.
Управлението на обществените финанси изисква еластичност, без значение от държавното управление, защото бюджетната рамка не може да планува всичко и с точност, което стана мъчително ясно вследствие на пандемията от тази година. Въпреки това тази еластичност следва да е в рационални граници и да е функционалност на икономическата интензивност в страната, а не в края на всяка година да се отпускат спомагателни разноски за над 1 милиарда лева От морална позиция е мъчно да осъдиш укриването на налозите, когато годишно държавното управление заобикаля бюджетната процедура и укрива разноските си.
Автор: Калоян Стайков, старши икономист в Института за пазарна стопанска система
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ